№ 100
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110119698 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК от М. К. Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Е
М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т и Т В,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата от 2905,86
лева,представляваща остатъчно задължение по договор за издаване на
кредитна карта,сключен на 26.10.2007 г. между ищеца и „Р Б“ЕАД,което
вземане е прехвърлено на ответника на основание сключен договор за цесия
поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди,че на 26.10.2007 г. ищецът Й. сключил
договор за издаване на кредитна карта с „Р(Б)“ЕАД,а впоследствие банката е
прехвърлила вземането си по процесния договор на ответника „Е М“ЕООД
чрез договор за цесия,сключен на 30.01.2012 г. Ищецът сочи,че ответникът е
претендирал част от вземането по договора за издаване на кредитна карта по
ч.гражд.дело № 54669/2012 г. по описа на СРС,по което дело впоследствие е
издаден и изпълнителен лист,а в изпълнителното производство вземането е
изцяло събрано и изпълнителното производство се явява прекратено. Ищецът
Й. твърди,че последващи действия относно реализиране на вземането
ответникът не е предприемал,но в Централния кредитен регистър ответникът
е обявил,че е налице остатъчно задължение от 2905,86 лева,от които 2257,59
лева главница и 648,09 лева лихва за забава. Ищецът счита,че неизпълнената
част от задължението е погасена по давност и моли съда да уважи предявения
отрицателен установителен иск.
Ответникът „Е М“ЕООД в подадения писмен отговор изразява
становище,че искът е допустим и основателен,но счита,че не е дал повод за
образуване на делото и счита,че разноските следва да бъдат разпределение
при съобразяване правилото на чл.78,ал.2 от ГПК.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Установява се от заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,издадена по
ч.гражд.дело № 54669/2013 г. по описа на СРС,67 състав,че М. К. Й. е осъден
да заплати на „Е М“ЕООД сумата от 1250 лева,представляваща част от
дължима главница от 3507,59 лева по договор за издаване на кредитна карта от
26.10.2007 г.
Видно от удостоверение,издадено от ЧСИ Б Б,по изпълнителното дело
са събрани 2207,74 лева.
С постановление от 05.10.2015 г. е приключено изпълнителното
производство със страни взискател „Е М“ЕООД и длъжник М. К. Й..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед това,че ищецът Й. оспорва дължимост на парична сума,която не
е заплатена,съдът счита,че отрицателният установителен иск е допустим.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,с който страната
ищец отрича дължимост на парична сума,в тежест на ответника е възложено
провеждането на доказване,че отричаното вземане съществува – по основание
и по размер. Това означава,че ответникът следва да проведе пълно и главно
доказване,че вземането съществува на посоченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай ищецът Й. оспорва дължимост на
сумите от 2257,59 лева главница и 648,09 лева начислена законна лихва върху
оспорената главница като се позовава на настъпила погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства и
не предприема действия по реализиране на вземането си. Приложимата
погасителна давност за парични суми по договор за издаване на кредитна
карта е общата петгодишна давност,тъй като договорът за издаване на
кредитна карта е разновидност на договора за кредит,при който вземането
подлежи на връщане в размер на поне минималната погасителна вноска при
наличието на усвояване на парична сума в рамките на кредитния лимит. В
настоящия случай още към 16.11.2012 г. ответното дружество е изложило
твърдения,че неиздължената главница възлиза на 3507,59 лева,т.е. това е
усвоена парична сума по договора за издаване на кредитна карта преди
м.11.2012 г. като за сумата от 2257,59 лева не са предприемани действия по
предявяване на вземането по съдебен ред,респективно не са предприемани
действия по събиране на вземането. Съобразявайки изминалия период от
време,без да са предприемани действия по реализиране на вземането,който
период от време е значително по-дълъг от пет години,съдът намира,че е
основателен доводът на ищеца Й.,че вземането е погасено по давност и
паричната сума от 2257,59 лева,а предвид погасяване на главницата
недължима се явява и начислената върху паричната сума законна лихва
предвид аксецорния характер на вземането за мораторна лихва. Така
мотивиран,съдът намира,че исковата претенция по отрицателния
2
установителен иск подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 116,23 лева държавна такса,както и 500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение,в която насока съдът възприема за
основателен доводът на дружеството ответник за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съобразявайки цената на иска,фактическата и
правна сложност на казуса,разглеждането на делото в едно съдебно
заседание,в което делото е обявено за решаване,както и при съобразяване
постановеното решение от СЕС по дело С-438/2022 г.,съдът намира,че следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т и Т В,че М. К. Й.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,не дължи сумата от 2257,59 лева ( две хиляди двеста петдесет и седем
лева петдесет и девет стотинки ) главница по договор за издаване на кредитна
карта,сключен на 26.10.2007 г. и 648,09 лева ( шестстотин четиридесет и осем
лева и девет стотинки ) законна лихва,чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т и Т В да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. К. Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
616,23 лева ( шестстотин и шестнадесет лева двадесет и три стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3