№ 67351
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20241110174186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 28479/19.11.2024 г. /на Районен съд-Пазарджик/,
подадено от „СИТИ КЕШ“ ООД срещу Д. Ц. П., с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1 500 лв. - главница, 602, 28 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 13.03.2023 г. до 13.09.2024 г., 3 040, 62 лв. – договорна
неустойка, 534, 40 лв. – лихва за забава за периода от 01.06.2023 г. до 01.10.2024 г., 514, 18
лв. – еднократно начислена неустойка за забава, 135 лв. – разходи за събирането на
вземането, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до
окончателно изплащане на вземанията.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Заявителят претендира посочените суми въз основа на неизпълнение на договорни
задължения от длъжника по Договор за паричен заем Кредирект № ******, сключен на
13.03.2023 г. между заявителя в качеството му на кредитор /заемодател/ и длъжника в
качеството му кредитополучател /заемател/. Съгласно сключения договор кредиторът
„СИТИ КЕШ“ ООД се задължава да предостави на потребителя кредитополучател Д. Ц. П.
потребителски заем в размер на 1 500 лв. Посочено е, че фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите е 47. 92 %. В чл. 6.1 на
договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от усвояването
на заемната сума да предостави обезпечение съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
приложими между страните – поръчител или банкова гаранция. съгласно чл. 6.2, от договора
поради неизпълнение дължи неустойка в размер на 3 040, 62 лв., която се начислява
автоматично от заемодателя, като със сключването на договора за кредит заемателят се
счита за уведомен за нейното начисляване, неустойката се заплаща разсрочено съгласно
сключения в договора погасителен план. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия са предвидени
условията на които следва да отговаря обезпечението. Поръчителството на едно или две
физически лица, които отговарят на следните условия – имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страна страната, в
случай на двама поръчители размерът на осигурителният доход на всеки един от тях трябва
да е в размер на поне 4 пъти минималната заплата за страната, да не са поръчители по други
договори за заем, сключен от заемодателя, да не са заематели по сключени и погасени
договори за заем, сключени със зеамодателя, да ямат кредит към банки или финансови
1
институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да предоставят служебна
бележка от работодателя ли или друг съответстващ документ за размера на получавания от
тях доход; банковата гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период,
включващ от сключване на договор за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане по договор за заема, включваща договорената главница и
лихва.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия заемателят може еднолично и без да
мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да
откаже сключването на договор за заем
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и
издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, което кореспондира както с въведените от практиката на Съда на ЕС задължения,
така и от ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Според настоящия състав разпоредбата на чл. 6 от договора, предвиждаща
задължения за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, която неустойка е разсрочена ведно с погасителните вноски, е неравноправна.
Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение. Неустойката сама по себе си надхвърля
двойния размер на главницата. Същата се дължи и независимо, че заемателят може да
изпълнява точно основното си задължение по договора за потребителски кредит, а именно
да заплаща заетата сума. При това положение не се обосновава дори наличие на
хипотетични вреди, които кредиторът да търпи. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Ето защо съдът намира, че същата притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението
(вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и по този начин противоречи на принципа
на добросъвестността.
С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито
възнаграждение, без да е включено в годишния процент на разходите /ГПР/, с което на
самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Освен изложеното с уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава
IV от ЗКП, регулиращи оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка
следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна
на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че изискванията за обезпечение са
така формулирани, че практически са трудно изпълними. Без всякаква правна и житейска
логика е потребителят да разполага с възможност да издаде банкова гаранция в полза на
кредитора и то за двойния размер на цялото задължение по договора за кредит и
същевременно да има нужда да сключва договор за заем за същата сума. От друга страна
изискванията към поръчители физическо лице също са множество и трудно изпълними, още
повече и доколкото са свързани с представяне на документи, за чието издаване отговарят
трети лица и то в необосновано кратък срок от три дни. Освен това изрично се подчертава,
че преценката за изпълнението им е автономна и принадлежи само на кредитора, както и че
2
той може да въвежда допълнителни изисквания по своя преценка.
С оглед изложените съображения единствен възможен остава изводът, че така
уговорената неустойка всъщност представлява едно скрито възнаграждение за кредитора,
като целта му е да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит. Дори само при преценка на размера на неустойката става ясно, че
кредиторът не би могъл да претърпи вреди в такъв размер, който претендира като неустойка.
С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска
практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки "неустойката"
стига до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на
договора относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито
възнаграждение, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК. В чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК се урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е.
договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова,
ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл. 19, ал. 4
ГПК води до последиците на чл. 22 (конкретно вр. чл. 11, ал., 1, т. 10 ЗПК) и чл. 23 ЗПК, т. е.
договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Във връзка със задължението за
включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР е налице трайна и
последователна практика на съда /Решение № 529/29.01.2024 г. по в. гр. д. № 6422/2023 г. по
описа на СГС, III-б състав, така и Определение № 4632/28.03.2024 г. по в. ч. гр. д. №
11999/2023 г. по описа на СГС; Определение № 2247/15.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 7755/2023
г. по описа на СГС и др./.
Изложеното е достатъчно да обоснове, че на заемодателя следва да бъде присъдена
само чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПКр. За пълнота на мотивите следва
да подчертае още, че в случая се претендира и еднократно начислена неустойка за забава,
като се позова на Общите условия и тарифата. Претенцията на заявителя противоречи на чл.
33, ал. 1 ЗПКр, съгласно която разпоредба при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Разходите за събиране
на дължимите суми пък са свързани с дейност, която кредиторът извършва изцяло в свой
интерес, липсва предоставена по същество услуга на зеамателя, поради което и сами по себе
си също са недължими.
Водим от изложените съображения настоящият състав намира, че в полза на
заявителя следва да бъде присъдена единствено претендираната сума от 1 500 лв., главница
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането.
Според настоящия състав лихва за забава върху дължимата главница се дължи за
лихва за забава за периода от 13.09.2024 г. /датата на падежа на последната погаистелна
3
вноска по кредита/ до 01.10.2024 г. и е в общ размер на 10,79 лв., доколкото при прилагане
разпоредбата на чл. 23 ЗПКр, сключеният заем следва да се счита за безвъзмезден такъв, а
според сключеният договор срокът за погасяване на заема е до 13.09.2024 г. /в този смисъл
решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав, решение №
20099 от 06.12.2023 г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на СРС, 182 с-в/.
Разноски следва да бъдат присъдени с оглед уважената част от заявлението. Според
съда и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК дължимото юрисконсултско възнаграждение е в
минимален размер от 50 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 88 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявление с вх. №
28479/19.11.2024 г. /на Районен съд-Пазарджик/, подадено от „СИТИ КЕШ“ ООД срещу Д.
Ц. П., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 602, 28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 13.03.2023 г. до 13.09.2024
г., 3 040, 62 лв. – договорна неустойка, 523, 61 лв. – лихва за забава за периода от 01.06.2023
г. до 12.09.2024 г., 514, 18 лв. – еднократно начислена неустойка за забава, 135 лв. – разходи
за събирането на вземането, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземанията.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4