№ 6
гр. Ихтиман, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200675 по описа за 2021 година
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 21-0274-001684/09.11.2021 г., издадено от
Началника на РУ-МВР-Ихтиман на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. Ихтиман, ул. „Люляк“
№ 9 на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 10 лева.
А.Д. оспорва фактическите констатации в АУАН. Навежда доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, включително и на изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител, в писмено
становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От приложения АУАН № 438790/18.09.2021 г. се установява, че около 02,41 часа на
18.09.2021 г. А.Д. е бил спрян за проверка от служителите на РУ на МВР-Ихтиман – св. В.Т.
и Д.Ц. на кръстовището между ул. „Иглика“ и ул. „Витоша“ в гр. Ихтиман, докато е
управлявал МПС „БМВ 525Д“, рег. № СО4643СМ. При проверката водачът бил изпробван
са употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0173, което отчело
положителен резултат от 1,10 промила и не представил свидетелство за управление на МПС
и контролен талон към него. Актосъставителят е приел, че водачът е допуснал нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
На Д. бил съставен и талон за изследване № 0056107, в който той саморъчно, е
посочил, че приема показанията на техническото средство, след което е бил отведен във
1
ФСМП Ихтиман, където видно от приложения протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и фиш за спешна медицинска помощ
той е отказал да даде кръвна проба за изследване в присъствието на дежурния лекар.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на свидетеля В.Т., според когото
водачът не е оспорил показанията на техническото средство и не е отрекъл, че е употребил
алкохол.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца, а за нарушението на чл. 100, ал.- 1, т. 1 ЗДвП – на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП глоба в размер на 10 лева.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и
материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП
На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
съгласно която на водачите на превозни средства е забранено да го управляват под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От своя страна, в чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 до
1,2 на хиляда включително.
От обективна страна, от съставения АУАН и показанията на полицейския служител
Т., бе установено, че жалбоподателят като участник в движението и водач на МПС е бил
спрян за проверка и при извършената проба за алкохол с техническо средство - Алкотест
Дрегер, то е отчело положителен резултат от 1,10 промила.
В хода на административнонаказателното производство са спазени всички
изисквания на действащата към момента на извършване на проверката Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози – на Д. е издаден талон за медицинско изследване, който съответства на
утвърдения с Наредбата образец и в който водачът е посочил, че приема резултатите от
техническото средство, а впоследствие и в медицинско заведение той е отказал да даде кръв
за изследване. В този случай съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата
концентрацията на алкохол в кръвта на водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство.
Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят правилно е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност за това, че е управлявал МПС след употреба на
алкохол – с концентрация над 0,8 промила.
С измененията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП /ДВ, бр. 101/20.12.2016 г., в сила от 22.01.2017
г./ бе предвиден абсолютен размер на санкцията за управление на ППС след употреба на
алкохол в зависимост от конкретно установената концентрация, поради което и размерът на
наказанието не зависи от преценката на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. В случая
2
наказващият орган правилно е наложил административното наказание предвид установената
концентрация, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложил глоба в размер на 1000
лева и е лишил нарушителя от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Жалбоподателят не оспорва констатациите в съставения акт за това, че в нарушение
на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждаща задължението за водачите на МПС
да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, към момента на проверката не е носил в себе си
посочените документи. Без значение е причината, поради която тези документи не са се
намирали у водача. По същество непредставянето на документа е равнозначно неносене,
което е и изпълнителното деяние на вмененото му нарушение. Наказващият орган правилно
е наложил глоба в размер на 10 лева на основание 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което съдът
приема, че в тази си част наказателното постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на жалбоподателя следва
да бъдат възложени сторените в производството разноски в размер на 30,00 лева,
представляващи пътни разноски за явяване на свидетел.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0274-001684/09.11.2021 г.,
издадено от Началника на РУ-МВР-Ихтиман, с което на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр.
Ихтиман, ул. „Люляк“ № 9 на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. Ихтиман, ул. „Люляк“ № 9 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман сторените разноски в размер на 30,00 лв. /тридесет лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3