ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1807
гр. Бургас, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500485 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
частна жалба с вх. № 24610 от 18.11.2021г. по описа на Районен съд – Бургас
против Разпореждане № 7519/01.11.2021г., постановено по гр. дело №
2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е върната исковата
молба на ищеца – Й. И. И. и е прекратено производството по делото.
Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи
на обжалване, от лице, което има правен интерес да го обжалва, дължимата
държавна такса е заплатена и жалбата е постъпила в едноседмичния
преклузивен срок за атакуване на постановеното разпореждане (съобщение за
изготвеното разпореждане е връчено на ищеца на 11.11.2021г., а частната
жалба е постъпила в съда на 18.11.2021г.), поради което и съдът счита, че
същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното
разпореждане и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. Посочва се, че
постановеното прекратяване на делото е незаконосъобразно, тъй като не са
налице условията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като в исковата
молба ясно са формулирани исканията и основанията по трите предявени
иска. Изрично в частната жалба се посочва, че исковете са предявени против
1
майката на децата, тъй като средствата са получени по нейната банкова
сметка, в нейния патримониум са и именно тя е кредитор по изпълнителното
дело.
Ответната страна по депозираната частна жалба не изразява
конкретно становище по основателността на жалбата и не депозира писмен
отговор.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове от Й. И. И. от ***, със
съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31 – адвокат Детелина
Потерова против Д. Г. И. от ***, с които се претендира да бъде прието за
установено, че ищецът не дължи на ответната страна Д.И. суми по
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 2682/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас, произтичащи от задължение за издръжка в общ размер от 4 394,
41 лева, включваща главница, лихви и разноски за изп. производство по
изпълнително дело № 147/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов с район на
действие – Окръжен съд – Бургас. Предявен е и иск от Й.И. против Д.И., с
който се претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да бъде
осъдена ответната страна да заплати на ищеца Й.И. следните суми – 3 600
лева, представляваща главница, 120, 37 лева – лихви, както и сумата от 26, 08
лева, неоснователно получени на отпаднало основание, ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2021г. – датата на подаване на исковата молба.
Предявен е и иск, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищеца Й.И. сумата от 647, 06 лева, представляващи направени в
изпълнителното производство разноски, ведно със законната лихва, считано
от 16.04.2021г. – датата на подаване на настоящата искова молба.
В исковата молба се посочва, че Й. И. И. и Д. Г. И. са сключили
граждански брак на 05.07.2003г. в гр. Бургас, който е прекратен с влязло в
законна сила Решение от 03.08.2020г., постановено по гр. дело № 2682/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас. В исковата молба се посочва, че съдът е
утвърдил постигнато между страните споразумение, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на родените по време на
брака две деца – Б. И. и Г. И. ще се осъществява съвместно от двамата
2
родители , като бащата се задължава да заплаща издръжка на своите деца, за
периода, в който бащата е в командировка в чужбина като международен
шофьор, а за периода, в който бащата ще упражнява родителските права по
отношение на децата, майката не дължи издръжка на бащата за тях.
В исковата молба се посочва, че за периода от 02.07.2020г. до
16.03.2021г. Й.И. не дължи издръжка на своите деца, тъй като през този
период от време той се е грижил и е осигурявал средства за тях – за своето
непълнолетно дете – от момента на приключване на съдебното дирене по
горепосоченото гр. дело и до момента на предявяване на исковата молба, а за
през месец септември и втората половина на декември до средата на месец
януари е полагал грижи и за двете деца едновременно.
С Разпореждане № 1225 от 21.04.2021г., постановено по гр. дело
№ 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, исковата молба е оставена
без движение, като е указано на ищеца, че следва в едноседмичен срок да
отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни интереса си от
предявяване на отрицателен установителен иск за сумата от 4 394, 41 лева, за
която се твърди, че вече е платена и как се отнася този иск към заявения такъв
по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ГПК за сумата от 3 746, 45 лева, като съответно
досежно последния да посочи дали плащането е извършено без основание или
на отпаднало основание, в който случай, че посочи с какво отпада
основанието за плащане, както и как първия иск се отнася спрямо последния
такъв за сумата от 647, 06 лева по чл. 59 от ЗЗД, като има предвид, че не може
досежно една и съща претенция да се заявява едновременно отрицателен
установителен иск и осъдителен такъв, при все че наличието на правен
интерес от воденето на осъдителен иск изключва наличието на правен
интерес от воденето на отрицателен установителен такъв досежно същата
парична сума, както и да представи доказателства за довнасянето на държавна
такса по сметка на съда, като има предвид, че размерът на дължимата такава е
в размер на 4% за всеки от исковете, но не по-малко от 50 лева.
След получаване на постановеното Разпореждане № 1225 от
21.04.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд
– Бургас, ищецът е депозирал Молба с вх. № 4534/28.04.2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, в която се сочи, че с предявения иск по чл. 439 от ГПК
оспорва изпълнение и дължимостта на събраните от ЧСИ суми и
3
евентуалното уважаване на отрицателния иск за недължимост на вземането,
дава право да предяви осъдителните искове за снабдяване с изпълнителното
основание за недължимо платените суми на взискателя и разходите на ЧСИ. С
депозираната молба, ищецът посочва, че с евентуалното уважаване на иска по
чл. 439 от ГПК следва да се приеме, че отпада основанието на което ответната
страна – взискателя в изпълнителното производство е получила исковите
суми и дължи връщането им.
Впоследствие - с Разпореждане № 6593 от 07.10.2021г.,
постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас
отново е оставена без движение исковата молба, като е указано на ищеца да
отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни интереса си от
воденето на иск против ответната страна, при все, че кредитор на вземането
за издръжка е всяко от децата му, като малолетното такова действа чрез своя
законен представител, а непълнолетното дете лично, но с негово съгласие,
както и да обоснове повторно интереса си от воденето на отрицателен
установителен иск и осъдителен такъв за едно и също вземане, като
цитирането на съдебна практика в тази насока не обуславя сама по себе си
наличието на твърдения правен интерес в конкретния случай, като в тази
връзка уточни и дали образуваното изпълнително дело за принудително
събиране на процесните вземания е приключило поради погасяването им.
Съобщение за постановеното Разпореждане № 6593 от
07.10.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд
– Бургас е получено от процесуалния представител на ищеца – адвокат
Потерова на дата – 19.10.2021г., но в рамките на предоставения срок ищецът
не е изпълнил дадените от страна на съда указания.
С Разпореждане № 7519 от 01.11.2021г., постановено по гр. дело
№ 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е върната исковата молба на
ищеца Й. И. И. и е прекратено производството по делото. Съдът в своите
мотиви е посочил, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл, но
същите не са отстранени. За пълнота, съдът е посочил, че за ищеца липсва
правен интерес от воденето на исковете против ответната страна, тъй като
кредитор на вземанията за издръжка е всяко едно от децата му. Съдът е
посочил, че тъй като се твърди, че сумата вече е платена по изпълнителното
дело, липсва правен интерес от водене на установителен иск по чл. 439 от
4
ГПК.
На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В конкретния случай и с оглед твърденията на ищеца в исковата
молба се установява обстоятелството, че по отношение на него е осъществено
вече принудително изпълнение и сумите, които са били предмет на
изпълнение са изплатени изцяло от негова страна, поради което и съдът
намира, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът няма правен
интерес от предявяване на установителен иск, че не дължи тези суми е
правилен. Установяването на недължимостта на сумите не би могло по
никакъв начин да защити интереса, който той претендира, а именно –
връщане на недължимо платените от негова страна суми. При положение, че е
предявена и осъдителна претенция за връщане на заплатените от негова
страна суми, то е безспорно, че при постановяване на своя краен съдебен акт,
съдът ще следва да изложи и мотиви за дължимост или не на претенцията и
по този начин да отговори и на тази заявена претенция, но не и като отделен
иск. При това положение, настоящата инстанция намира, че в тази му част
атакуваното разпореждане е правилно и депозираната частна жалба следва да
бъде оставена без уважение.
На основание чл. 55, ал. 1 от ГПК който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. Както бе отбелязано по-горе ищецът в своята искова молба
твърди, че за посочения в исковата молба период от време той се е грижил за
своите деца и за този период от време не следва да дължи издръжка и като е
заплатил тези суми – ответната страна се е обогатила неоснователно. В
конкретния случай – сочената от страна на ищеца пасивна материалноправна
легитимация е въпрос, на който съдът следва да отговори при разглеждане на
спора по съществото му и в случай, че счете, че ответната страна не следва да
отговаря по заявената претенция, то искът подлежи на отхвърляне, но не
следва съдът да връща исковата молба и да прекратява произодството по
делото по отношение на предявения иск само на основание, че искът е
следвало да бъде предявен против друго лице. Касае се за основателност на
5
претенцията и в случай, че се претендира изпълнение на задължение от лице,
за което съдът приеме, че такова задължение не е възникнало, то този извод
не влияе на допустимостта на претенцията, а на нейната основателност. При
това положение, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба
в тази й част е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено
атакуваното разпореждане в частта, в която е върната исковата молба по
отношение на предявения осъдителен иск и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ (по жалбата на Й. И. И.) Разпореждане №
7519/01.11.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас в частта, в която е върната исковата молба на Й. И. И. против Д.
Г. И. и прекратено производството по гр. дело № 2685/2021г. по описа на
Районен съд - Бургас по отношение на предявените искове от страна на Й.И.,
с които се претендира да бъде осъдена ответната страна – Д.И. да му заплати
сумата от 3 746, 45 лева, включваща платената главница по изпълнително
дело № 20218040400147 по описа на ЧСИ Делян Николов в размер на 3 600
лева, 120, 37 лева – лихви и 26, 08 лева – получени на отпаднало основание,
както и сумата от 647, 06 лева – разноски в изпълнителното производство, с
което неоснователно се е обогатила за негова сметка, по която искова молба е
образувано гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба от Й. И.
И. с вх. № 24610/18.11.2021г. по описа на Районен съд - Бургас против
Разпореждане № 7519/01.11.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас в останалата му част, а именно – в частта, в
която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по
6
отношение на предявената претенцията на Й.И., с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на Д.И., че не дължи сума в размер от 4
394, 41 лева представляваща главница, лихви и разноски по изпълнително
дело № 20218040400147 по описа на ЧСИ Делян Николов.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7