№ 201
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20201100509796 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.04.2020 г. по гр.д. № 6596/19 г., СРС, І ГО, 118 с-в е
признал за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че ЕТ „С.- В.Л.“, ЕИК
********* дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
сумата 2607,49 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.10.2014г. до 30.04.2017г. за имот - ГАЛЕРИЯ, в гр. София, ул.
„*******“, на партерен и първи етаж, с код на платеца - Т004335, ведно със
законна лихва за периода от 15.12.2017г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 70,02 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
10.01.2018г. по ч.гр.д. № 87575/2017г. по описа на СРС, 118 състав, като е
отхвърлил исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 474,37 лева
- лихва за забава върху стойността на доставена ТЕ за периода от
01.12.2014г. до 08.12.2017г. и сумата 13,19 лева - лихва за забава върху
вземането за дялово разпределение за периода от 01.12.2014г. до 08.12.2017г.
Осъдил е ЕТ „С. - В.Л.“ с ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 ГПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, разноски в исковото производство в
1
размер на 307,34 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
87575/2017г. по описа на CPC, 118 състав, в размер на 95,85 лева - съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЕТ „С.- В.Л.“,
ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул.“*******, чрез В.Л. П. в частта, в която
е прието за установено, че ЕТ дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 2607,49 лева за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г. за имот -
ГАЛЕРИЯ, в гр. София, ул. „*******“, на партерен и първи етаж, с код на
платеца - Т004335, ведно със законна лихва за периода от 15.12.2017г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 70,02 лева, представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2014г. до
30.04.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2018г. по ч.гр.д. № 87575/2017г. по описа
на СРС, 118 състав, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението
на съда е постановено на база приетата по делото СТЕ, но вещото лице е
изготвило експертизата си без да придобие непосредствена информация чрез
лична проверка на системата на свързване на отделна сграда към сградата, в
която е разположена АС, не са проверявани измервателните уреди,
обстоятелството, че един от топломерите не работи, че няма водомер за топла
вода, че няма уреди за дялово разпределение на консумираната ТЕ. Счита се,
че начисляваната ТЕ в имота не отговаряна реално потребената, което се
дължи на обстоятелството, че имотът представлява самостоятелен обект,
който е присъединен към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД без да са
изпълнени условията за присъединяване. При тези данни и отчитането на
доставената ТЕ не следва да се отчита чрез системата за дялово
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда ЕС и следва да се
използва друга методика и друг начин за изчисление. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недопустим
и/или неоснователен.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от
Изпълнитения директор А. А., чрез процесуалния представител юрисконсулт
М.К. оспорва въззивната жалба.
2
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено между страните,
че ЕТ „С.- В.Л.“, ЕИК ********* дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******
следните суми: сумата 2607,49 лева за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г. за имот - ГАЛЕРИЯ, в гр.
София, ул. „*******“, на партерен и първи етаж, с код на платеца - Т004335,
ведно със законна лихва за периода от 15.12.2017г. до изплащане на
вземането, лихва за забава в размер на 474,37 лева за периода от 01.12.2014г.
до 08.12.2017г., сумата от 70,02 лв., представляваща цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г.,
ведно със законна лихва за периода от 15.12.2017г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху това вземане в размер на 13,19 лева за
периода от 01.12.2014г. до 08.12.2017г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2018г. по ч.гр.д.
№ 87575/2017г. по описа на CPC, 118 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че доставял гоплинна енергия в имот,
представляващ галерия с адрес: в гр. София, ул. „*******“, на партерен и
първи етаж, с код на платеца - Т004335, че ответникът ЕТ„С.- В.Л.“, чрез В.Л.
П. като собственик Между потребителя и топлофикационното дружество не е
бил сключен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди по см. на чл.149,
ал.1, т.3 от ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал
енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е
обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Моли да се установят вземанията му в горепосочените
размери.
Ответникът ЕТ „С.- В.Л.“, чрез В.Л. П. е оспорил исковата молба с
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорил е, че до имота е доставяне
твърдяното от ищеца количество ТЕ, както и че правилно е отчитано. Сочи,
3
че до 2017г. реално до неговия обект не е доставяна ТЕ. Заявява, че къщата
представлява самостоятелен обект, различен от ЕС, към чиято абонатна
станция е бил присъединен обекта. Реално не се касае за имот в режим на ЕС,
поради което Методиката за дялово разпределение на ТЕ е неприложима в
случая.
Третото лице помагач не е оспорило предявените искове.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа-документите от ТЛП и
заключението на СТЕ. Действащата в исковия период разпоредба на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ определя всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение за клиенти на топлинна енергия. От
приложните по делото писмени доказателства-Молба- декларация от
22.06.1998г. и два броя нотариални актове-н.а. № 57, н.д. № 9769/95 г. и и.а.
№ 58, н.д. № 9770/95 г. се установява, че ответникът въз основа на тези
нотариални актове за собственост, е поискал да се открие на негово име
партида за ползване на ТЕ в имота за нежилищни нужди. Безспорно е, че за
процесния период от 01.10.2014г. до 30.04.2017г., ответникът в качеството му
на едноличен търговец е ползвал имота за нежилищни нужди, както и, че
между топлопреносното предприятие и едноличния търговец не е подписан
актуален писмен договор за доставяната ТЕ за нежилищни нужди.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.)
„Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
4
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на
ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
По делото е безспорно, че писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с
оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за
небитови нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие
да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило
без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата
на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на
топлинна енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил
разходи, които е следвало да направи.
Количеството на доставена от ищеца ТЕ се установява от
доказателствата по делото и от приетата СТЕ. Според СТЕ, количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.н.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. ТЕ за отопление в имота е начислена на база показанията на
четири броя ИРРО монтирани на четири радиатора в имота, като за периода
05.2014 г.-04.2015 г. дяловото разпределение е извършено на база реален
5
отчет на показанията, а за периода 05.2015 г.-04.2016 г. и 05.2016 г.-04.2017 г.
ТЕ за отопление на имонта е определяна на база служебен отчет, поради
„неосигурен достъп“, като е начислен разход за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем на имота, както и за ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база брой лица, поради липса на водомер,
обстоятелство, което не се оспорва от ответника. Самият той твърди и във
въззивната си жалба, че „един от топломерите не работи, че няма водомер за
топла вода, че няма уреди за дялово разпределение на консумираната ТЕ“.
Вещото лице е констатирало още, че технологичните разходи са приспаднати
за сметка на ищеца и е заключило, че третото лице-помагач е извършило
дялово разпределение за имота в съответствие с нормативните изисквания,
противно на твърденията във въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост-чл.140, ал.З от ЗЕ и
представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването,
съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/.
6
Предвид горното следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни
сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на
имотите, които се топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги
поддържат в годно за експлоатация състояние. Следователно ищцовото
дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна на отоплителни
тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни инсталации.
Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния
собственик. Ето защо развитите от ответника доводи, включително и във
въззивната си жалба, че „един от топломерите не работи, че няма водомер за
топла вода, че няма уреди за дялово разпределение на консумираната ТЕ“, не
обосновават неточно и нереално отчитане на потребената ТЕ, а доколкото
това е налице, то се дължи на неизпълнение на негови задлъжения,
включително и неосигуряване на достъп при извършване на годишното
отчитане, т.е. никой не може да извлича ползи от собственото си
неправомерно поведение.
Настоящата инстанция намира, че при тези данни следва да се приеме, че
ответникът е използвал в собствения си имот доставената стока/ТЕ/ в
посочената от СТЕ стойност, според която размерът на потребената топлинна
енергия за процесния период от 01.10.2014г. до 30.04.2017г. е в размер на
2614,37 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното
количеството потребена ТЕ в имота, която се дължи на топлопреносното
предприятие при отчетени изравнителни сметки. Към тази услуга правилно е
прибавена и сумата от 70,02 лв. за извършваната услуга за дялово
разпределение.
Ето защо и доколкото между страните няма сключен писмен договор,
искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явявя основателен за
посочената от СРС сума.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.04.2020 г. по гр.д. № 6596/19г. на
СРС, І ГО, 118 състав.
7
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8