Номер 291830.09.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Топалова
Гюлфие Яхова
Секретар:Мая С. Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500864 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Праезвадството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Р. Р. К. ,К. Р. К. и Р. М. М. ,тримата от с.Р. Об. Г. Бл.обл. против
решение №1593/22.05.2020г. на РСГД по гр.д.№781/2018г.
Съобразно уточнителната молба вх.№3095/19.08.2020г.,с която
жалбоподателите са отстранили нередовността на въззивната жалба,указана с
определение №2980/07.08.2020г.,посоченото решение на РСГД е обжалвано в
частта,в която е уважен предявения иск за собственост по чл.108 ЗС -както в
установителната ,така и в осъдителната му част досежно предаване на
владението.В посочената част първоинстанционното решение е атакувано с
доводи за незаконосъобразност и процесуални нарушения.Твърди се,че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правото на защита на
ответниците като не е разпоредил връчване на вписаната искова
молба.Поддържа се,че РС се е произнесъл по нередовна искова молба като се
сочи,че не е събрана държавна такса по двата иска .Поддържа се също,че
съдът недопустимо се е произнесъл с установителен диспозитив по
отношение на ответниците Р. К. и К. К.а за установяване правото на
собственост на ищеца за спорния имот.Като основание за недопустимост се
1
сочи силата на пресъдено нещо на влязлото в сила рашение по гр.д.
№4462/2017г. по описа на РСГД, с което е уважен установителен иск за
собственост ,предявен от настоящия ищец и посочените ответници.Твърди се
неправилност на обжалванато решение и в осъдителната му част относно
предаване на владението върху имота.Необосновано съдът е приел,че
ответниците следва да предадат владението върху спорния имот на ищеца
като се е позовал и е кредитирал изцяло показанията на доведените от ищеца
свидетели.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на ново,с което предявения иск по чл.108 ЗС да се отхвърли
като неоснователен.Претендират се деловодните разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна чрез
пълномощника адв.Е. А. ,в който жалбата е оспорена като
неоснователна.Поддържа се ,че РС се е произнесъл по редовна искова молба
,а невръчването на вписаната искова молба с нищо не нарушава правото на
защита на ответниците.По съществото на спора първоинстанционният съд
правилно е приел,че ищецът е доказал правото на собственост върху спорния
имот и са доказани и трите предпоставки за уважаване на ревандикационния
иск по чл.108 ЗС.Иска се от въззивния съд да потвърди решението на първата
инстанция в обжалваната част и да присъди на въззиваемия направените
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна при наличие на правен интерес,поради което е допустима с оглед
отстранената в срок нередовност относно предмета на обжалване.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция по чл.269 ал.1 ГПК
БлОС при служебната проверка на обжалваното решение приема,че то е
валидно ,но частично недопустимо в частта,в която съдът се е произнесъл с
установителен диспозитив за признаване правото на собственост на ищеца по
отношение на ответниците Р. Р. К. и К. Р. К. .За признатото право на
собственост върху спорния имот-нива с площ от 3,266дка в
м.“Св.Г.“,землището на с.Ос. общ. Г., отразен с №066164 по картата на
землището на това село ищецът А. М. К. и ответниците/въззивници в
настоящата инстанция/ Р. Р. К. и К. Р. К. са обвързани от силата на пресъдено
2
нещо на влязлото в сила решение по гр.д.№107/2016г. по описа на РСГД.С
решение №3326/16.06.2017г. на ОСБ по гр.д.№254/2017г. ,недопуснато до
касационно обжалване с определение №207/20.04.2018г. на ВКС –ГК-Второ
г.о. по гр.д.№4462/2017г- ,е отменено решението на РСГД по гр.д.
№107/2016г. и по предявения положителен установителен иск за собственост
е признато за установено по отношение на Р. Р. К. и К. Р. К. ,че ищецът А. М.
К. е собственик на основание давностно владение на описания по-горе
земеделски имот.С това решение спорът между въззиваемия А. М. К. и
въззивниците Р. Р. К. и К. Р. К. за това кому принадлежи правото на
собственост върху процесния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо и
не може да бъде въвеждан в ново дело освен ,ако не се твърдят нови факти и
обстоятелства ,настъпили след влизане в сила на решението, които могат да
обусловят промяна относно принадлежността на признатото право на
собственост.Доколкото ищецът не твърди нови факти, а ответниците Р. К. и
К. К.а не са противопоставили правоизключващи или правопогасяващи
възражения основани на правопораждащи факти възникнали след влизане в
сила на решението по посоченото по-горе гр.дело,спорът за собственост
между тях не може да се пререшава-чл.299 ал.1 ГПК.Съгласно чл.298 ал.1
ГПК решението влиза в сила само между същите страни,за същото искане и
на същото основание.Действително,в производството по настоящето дело е
предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС ,а с влязлото в
сила решение по гр.д.№107/2016г. по описа на РСГД е разрешен спор по
положителен установителен иск за собственост върху същия имот с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК.Макар формално основанието на двата иска да е
различно,налице е припокриване относно установяването на правото на
собственост,т.е. в установителната си част иска по чл.108 ЗС се припокрива с
този по чл.124 ал.1 ГПК.В ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г.
на ОСГК на ВКС –т.2А е посочено,че искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си
две искания: да бъде установено,че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот на соченото от него придобивно основание и да бъде
осъден ответника да му предаде владението върху имота.Решението по иска
за собственост по чл.108 ЗС формира сила на пресъдено нещо относно
собствеността върху имота, който не може да се въвежда ,нито да се
прершава в бъдещ процес между същите страни.По аргументи,изложени в
посоченото ТР ,когато спорът за собственост между същите страни е
3
разрешен с влязло в сила решение по предявен установителен иск по чл.124
ал.1 ГПК, с решението по ревандикационния иск по чл.108 ЗС съдът следва да
се произнесе само с осъдителен диспозитив относно предаване на владението
върху спорния имот.Недопустимо е съдът да обсъжда и да се произнася
отново за установяване принадлежността на правото на собственост щом
предмета на делото е същият и страните не твърдят нови факти и
обстоятелства относно собствеността върху процесния имот.По горните
съображения обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили
само в частта, в която е признато за установено по отношение на Р. Р.ов К. с
ЕГН 84092302089 и К. Р. К. с ЕГН ********** ,че А. М. К. с ЕГН **********
е собственик на процесния имот -нива с площ от 3,266дка в
м.“Св.Г.“,землището на с.Ос. общ. Г., отразен с №066164 по картата на
землището на това село при описаните в решението съседи.
В останалата част обжалваното решение на РСГД е правилно и следва да се
потвърди.
Непротиворечиво се установява от събраните гласни доказателства-
показанията на свидетелите Х. К. , Н.Г. и Ф.С. ,че и тримата ответници
упражняват фактическа власт върху имота – обработват го,не допускат ищеца
и не признават правото му на собственост .Макар третият ответник –Р. М. да
не заявява претенции за собственост ,с поведението си предизвиква и
поддържа спора ,тъй като обработва имота .Дали упражнява фактическата
власт върху имота от името и за сметка на другите двама ответници или за
самия себе си,е въпрос на вътрешните отношения между тях тримата,който не
рефлектира върху правния интерес от предявения ревандикационен
иск.Релевантното обстоятелство в случая е,че ответниците владеят имота без
правно основание .Третият ответник М. не противопоставя собствени
права,изключващи правото на собственост на ищеца,а претендираното от
останалите ответници право на собственост по сделка покупко-продажба по
нотариален акт №71 т.1 рег.№795 д.№43/2012г. на нотариус М.И.-Б. с район
на действие РСГД им е отречено със сила на пресъдено нещо по решението по
гр.д.№ .№107/2016г. по описа на РСГД.Предвид изложеното изводът на
първоинстанционния съд за основателност на ревандикационна претенция на
ищеца е законосъобразен и обоснован.
4
По разноските :
Въззиваемият своевременно е направил искане за присъждане на разноските
за въззивното производство с отговора на въззивната жалба.Доказани са
разноските му за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв,която сума е
отразена като платена в брой в договора за правна защита с представляващия
го адвокат.Поради това и на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
на въззиваемия Ар.К. разноски за въззивното производство в размер на
450лв.
Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.2 предл.първо ГПК, , л.271
ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК,БлОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1593/22.05.2020г. на РСГД по гр.д.№781/2018г.
в обжалваната му част,в която е признато за установено по отношение на
Р. Р.ов К. с ЕГН 84092302089 и К. Р. К. с ЕГН ********** ,двамата с адрес:
с.Р., общ. Г., Бл.обл. ,че А. М. К. с ЕГН **********,с адрес: с.Р., общ. Г.,
Бл.обл. е собственик на процесния имот -нива с площ от 3,266дка в
м.“Св.Г.“,землището на с.Ос. общ. Г., отразен с №066164 по картата на
землището при съседи /граници :имот №066166-нива на А. М. К. ;имот
№066168-нива на Ал.Ахм.Х.;имот №000022-път на Община Г.;имот №066210-
нива на наследници на С.Ил.Дж. и имот №066210-нива на Община Г.,имот
№066229 и имот №066228-ниви на Община Г..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която е
признато за установено по отношение на Р. М. М. с адрес:с.Р., общ. Г., обл.
Бл.,че А. М. К. с ЕГН **********,с адрес: с.Р., общ. Г., Бл.обл. е собственик
на поземлен имот -нива с площ от 3,266дка в м.“Св.Г.“,землището на с.Ос.
общ. Г., отразен с №066164 по картата на землището при съседи /граници
:имот №066166-нива на А. М. К. ;имот №066168-нива на Ал.Ахм.Х.;имот
№000022-път на Община Г.;имот №066210-нива на наследници на С.Ил.Дж. и
имот №066210-нива на Община Г.,имот №066229 и имот №066228-ниви на
Община Г. , и ответниците Р. Р.ов К. с ЕГН 84092302089, К. Р. К. с ЕГН
5
********** и Р. М. М. ,тримата с адрес: с.Р., общ. Г., Бл.обл. са осъдени да
предадат на А. М. К. с ЕГН **********,с адрес: с.Р., общ. Г., Бл.обл.
владението върху гореописания имот
ОСЪЖДА Р. Р.ов К. с ЕГН 84092302089, К. Р. К. с ЕГН ********** и
Р. М. М. ,тримата с адрес: с.Р., общ. Г., Бл.обл. да заплатят на А. М. К. с ЕГН
**********,с адрес: с.Р., общ. Г., Бл.обл. сумата от 450лв /четиристотин и
петдесет лева/за направените разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6