№ 97
гр. Пещера, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20245240100007 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 128 от КТ, чл. 215 от КТ, и чл. 224 от КТ, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД, от М. И. Ш.. с ЕГН: **********, от с. Бяга, общ.
Брацигово, обл. Пазарджик, ул. ***, чрез адв. А. Ч., със съдебен адрес: гр.
Пазарджик, ул. Есперанто 7, против: „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК
*********. със седалище и адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, обл.
Пазарджик, п.к. 4587, представлявано от Управителя И. Г. П..
Твърди ищеца, че от 17.02.2016г. до 15.06.2023г. е полагал труд при
ответника по силата на няколко трудови договора и на различни длъжности,
като последния трудов договор сключил на 16.01.2023г. за длъжността „общ
работник".
Твърди че през месец Февруари 2023г. бил командирован заедно с още
четирима работници /колеги/ да осъществяват монтаж на модулно-дървени
къщи във Франция, град Сан дьо Лак.
Не му е връчвана заповед за командировка в чужбина, както и не е
подписвал допълнително споразумение за промяна на мястото на работа, но за
периода от м. Февруари 2023г. до 01.06.2023г полагал труд във Франция, за
което освен брутно трудово възнаграждение, уговорено в индивидуалния
трудов договор, получавал и командировъчни (дневни) в размер на 56 евро на
ден, за посочените по -долу периоди:
за м.Февруари работодателят му изплатил БТВ и командировъчни в
размер на 2793,13 лв.;
за м.Март работодателят му изплатил БТВ и командировъчни в размер на
3142,33 лв.
1
Счита, че за месеците април, май и юни ответникът следва да му заплати
следните суми:
за м.Април - 780 лв., представляваща БТВ, ведно с командировъчни 1680
евро, ведно с мораторната лихва в размер на 250 евро, считано от 10.05.2023г.
до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху
претендираната главница до окончателно изплащане на сумата:
за м.Март - командировъчни в размер на 1136 евро, ведно с мораторната
лихва в размер да 260 евро, считано от 10.06.2023г. до датата на подаване на
ИМ в съда. ведно със законната лихва върху претендираната главница до
окончателно изплащане
на сумата;
за м.Юни /01.06.2023г. - 15.06.2023г. БТВ - 390.05 лв.. ведно с мораторната
лихва в размер на 300 лв., считано от 01.06.2023г. до датата на подаване на ИМ
в съда. ведно със законната лихва върху претендираната главница до
окончателно изплащане на сумата.
През целия период, през който е полагал труд при ответника
(17.02.2016г. - 15.06.2023г.) не е ползвал платен годишен отпуск, поради което
счита че ответникът му дължи и следните суми, представляващи обезщетения
за неползван платен годишен отпуск за 2021г. и 2022г., както следва:
обезщетение в размер на 500 лв. за неползван платен годишен отпуск за
2021г., ведно с мора горната лихва в размер на 200 лв., считано от
01.01.2022г. до датата на подаване на ИМ в съда ведно със законната
лихва върху претендираната главница до окончателно изплащане на
сумата;
обезщетение в размер на 600 лв. за неползван платен годишен отпуск за
2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв., считано от
01.01.2023г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната
лихва върху претендираната главница до окончателно изплащане на
сумата;
за 2023г. обезщетение за неизползван платен отпуск му е заплатен от
ответника след сезиране на Директора на ДИТ - гр. Пазарджик.
Трудовото си възнаграждение получавал по банкова сметка,
предоставена на бившия му работодател, а именно: BG 45 UINCR 7000 1522
6538 50.
Не оспорва, че бившият му работодател и настоящ ответник по исковата
претенция е заплатил за месец Февруари и месец Март дължимото БТВ/
брутно трудово възнаграждение/ , ведно с дължимата сума като
командировъчни. Но твърди, че не е получавал суми на ръка и не е подписвал
ведомости за работна заплата.
На 01.06.2023г. за пореден път работодателят му забавил заплатите, а от
френска страна му били превели бонуси, но след като не им ги дал на
03.06.2023г. си тръгнали от Франция с другите работници с автобус на
транспортна фирма ,.Юнион Ивкони".
2
След като се прибрали в България направили опит да се свържат с
управителя на дружеството, за да уредят доброволно спора, но ответникът
отказал.
Формулира петитум да се осъди „И ЕНД ДЖН БГ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, обл.
Пазарджик, п.к. 4587, представлявано от Управителя И. Г. П., да му заплати
следните парични суми:
За месец Април 2023г. - сумата от 780 лв., представляваща БТВ, ведно
с командировъчни в размер на 1680 евро, ведно с мораторната лихва в
размер на 250 евро, считано от 10.05.2023г. до датата на подаване на ИМ в
съда. ведно със законната лихва върху претендираната главница до
окончателното изплащане на сумата;
За месец Май 2023г. - командировъчни в размер на 1736 евро, ведно
с мораторната лихва в размер на 260 евро, считано от 10.06.2023г. до датата на
подаване на ИМ в съда. ведно със законната лихва върху претендираната
главница до окончателно изплащане на сумата;
За месец Юни /от 01.06.2023г. до 15.06.2023г./ БТВ в размер на 390,05
лв., ведно с мораторната лихва в размер на 300 лв., считано от 01.06.2023г.
до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху
претендираната главница до окончателното изплащане на сумата.
Моли да се осъди ответното дружество да му заплати и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 2021г. и 2022г.:
обезщетение в размер на 500 лв. за неползван платен годишен отпуск за
2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв., считано от
01.01.2022г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната
лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане на
сумата;
обезщетение в размер на 600 лв. за неползван платен годишен отпуск за
2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв., считано от
01.01.2023г. до датата на подаване на ИМ в съда. ведно със законната
лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане на
сумата.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника „И
ЕНД ДЖН БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Бяга. общ. Брацигово, обл. Пазарджик, п.к. 4587, представлявано от
Управителя И. Г. П..
Оспорва по основание и размер предявените искове. Твърди, че ищецът
е работил на трудов договор. Твърди че има заплатени суми като същите са
изплащани по банкова сметка, а за месец април на съпругата на ищеца на ръка,
3
Твърди че ищецът е бил командирован на основание заповед
№148/10.02.2023г. , но същият не е изготвил отчет под формата на доклад за
извършените дейности,. Наред с това твърди, че всички суми били заплащани
по посочената от ищеца банкова сметка единствено за месец април на 2023
година заплата и командировъчни били платени на ръка на неговата съпруга
по изрична молба на ищеца по делото. Оспорва претенцията за заплащане на
платен годишен отпуск.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Уточнено е в съдебно заседание, че претендираната мораторна лихва
за м. април и м. юни е върху командировъчните суми.
Направено е уточнение в съдебно заседание в о.с.з. от 26.06.2024г с
молба с вх. № 2146/10.04.2024 г., като ищецът заявява, че за периода 2021 г. и
2022 г. не е ползвал платен годишен отпуск, и в тази връзка моли да бъде
прието, че претендира: Обезщетение в размер на 500 лв. за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно с мораторната лихва в
размер на 200 лв., считано от 01.01.2022 г. до датата на подаване на ИМ в съда,
ведно със законната лихва върху претендираната главница.; както и
Обезщетение в размер на 600 лв. за 20 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2022 г., ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв., считано от
01.01.2023 г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва
върху претендираната главница.
Като в о.с.з. от 26.06.2024г. отново е указана на страните
доказателствената тежест.
Районният съд, като се запозна с твърденията на ищеца и възраженията
на ответника, като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
съгласно Трудов договор № 66/16.01.2023г. М. Ш. е бил назначен на
длъжност „общ работник" в „И Енд Джи БГ" ЕООД на пълен работен ден с
основно възнаграждение 780.00 лв.Трудовия договор е със срок на изпитване
6 месеца.Работника има право на платен годишен отпуск в размер на 20
работни дни. Работника следвало да постъпи на работа на 17.01.2023 г.
Трудовия договор е прекратен със Заповед за прекратяване от 7.06.2023 г.
считано от 15.06.2023 г. влязла в сила, като необжалвана.
Приета е по делото заповед №148/10.02.2023г. за командироване на
четири лица, едно от които М. Ш., а другите – Й. С., Г. П. и Димитър Р..
Посочено е че ще се платят дневни в размер на 55 евро, като пътуването
следва да се извърши в срок от 13.02.2023г. до 28.04.2023г. за 55 работни
дни.
Приет е по делото и договор за изработка и монтаж от 07.02.2023г.
сключен между ответника работодател и френски търговец за производство и
4
монтаж на дървени къщи . срокът на договора е 55 работни дни , считано от
датата на изпълнение на договора след разтоварване на различни елементи
необходими аз изпълнение на френска територия. Цената ще бъде платена
при подписване на договора и останалата част при финализирането на
услугите / чл. 4 от договора/. Всички разходи за командировки направени от
изпълнителя ще се договарят в момента на договора от двете страни.
Обяснения по реда на чл. 176 от ГПК даде ищецът, който заяви че не
му е известно съпругата му да е получавала пари от ответника, не й е
възлагал. Твърди, че всичко е преведено по банков път, не му е известно
преди това съпругата му да е взимала пари на ръка. Винаги е получавал по
банков път.
Обяснения даде и управителя на ответника, който заяви, че изисква
отчети след завършване на работа, но заплащането се дава предварително за
месеците, които са били на работа и след това доплащане, ако е надхвърлил
сумата, след отчета. По принцип, по документ, трябва да е до 10 дни след
връщане на командировъчното и връщане на екипа. Командировъчното е
заповедта за командировка, персонално на екипа я дава, който е от 3-4 човека.
Дава го на едно от лицата тази заповед. В офиса се оформя тази заповед, преди
да тръгне групата, заедно с билетите. Като се върнат трябва да му върнат
билетите и командировъчното и да направят доклад. Не слага печат по
заповедта след връщане. Командировъчната заповед също я изпраща и на
фирмата, заедно с декларация за инспекцията по труда, която се намира там,
че на територията на обекта, се намират 3 или 4 човека и ще изпълняват
дейност – монтаж на къщи. Не можел да си позволи срокове по-дълги от 3
месеца и трябвало да се спазват командировъчните, като се приберат изпраща
втори екип, който да продължи работата. Друга заповед за други хора се
издава с друг екип, който продължава работа и се получавала ротация на
работниците, за да не стоят в по-голям срок от 3 месеца, даже до декември
месец минали още 2 екипа без да се повтарят. Изискал бил да се върнат в
България след 28.04.2023 г., но те не се върнали. Не му представили в т.ч.
и билети отИ.е и връщане и доклад за извършената работа, даже
свидетелят Й. С. изобщо не се върнал. Твърди, че не е налагал
дисциплинарни наказания, защото трябвало работниците да дадат
обяснение. Искал им бил обяснение. От Й. С. не е искал обяснение, защото
не го е виждал. Той му изпратил молбата за прекратяване на трудов договор
по имейл. Твърди, че не е връчвал препис от Заповед за командироване №
148/10.02.2023г. срещу подпис на М. Ш., защото идвали като екип в офиса на
дружеството и се разбирали, че трябва да се пътуват за монтаж. Те самите
искали да пътуват за монтаж. Управителят излага , че не е карал никой насила,
казва им че ще пътува от февруари до 28.04.2023 г., връчва на единия от
тримата в случая командировъчното и до там. Казва им устно за всяка една
командировка и те са наясно.
Свидетелят Г. Г. П. –– Работил във фирма „И Енд Джи БГ“ ЕООД от
5
2022 година, до 2023 г. началото. Познава Ш., от с. Бяга колега. Работили
заедно в България и в чужбина, Франция, последно 2023 година в началото на
февруари тръгнали за Франция. Устно им разпоредили да отиват във
Франция. Във Франция били в село Сандуляк, трима били - Й. С. бригадир на
групата, свидетелят, Ш. и М. Р.. Работата им я възлагал французина и Д./ Св.
С. / разпределял. Заплатата си я получавали по банков път. Имало и
закъснения в датите при заплащане на заплатата. М. понякога се оплаквал от
възнаграждението си, че е малко или не се заплаща навреме, но продължил да
работи. Оттам си тръгнали на 07.06, поради непреведена заплата. М. уведомил
работодателя, че ще се прибира в България, защото не му е заплатено
възнаграждението. М. не разполагал със средства да си закупи билет за
връщане, никой от тях нямал пари. Той му споделил, че за два месеца – за
април и май 2023 година, не е получил заплата. Шефа им купил билети и така
М. се прибрал в България. Пътували с автобус на фирма „Ивкони“. М. казал,
че си ги е търсил тези пари, като се е прибрал в България. Работодателят
плащал заплати по банков път, без командировъчни. Докато работел във
фирмата, заплатата не му била еднаква, не знае колко са командировъчните.
Дори не знае дали е получавал командировъчни. Не му е известно
работодателят и управител на фирмата да е искал да се върнат преди месец
юни в България. Твърди, че не е имало каквото и ще да е от страна на
работодателя искане да се върнат и да си изпълняват в България трудовите си
задължения. Билетите за пристигане във Франция също работодателя им ги
купил. Знаели за какво отиват – да работят, в командировка. Като отиват в
чужбина да работят, работодателят устно им казвал. Свидетелят е ходил три
пъти в командировка и всеки път устно му е било казвано. Твърди е че
възнаграждението му го е получавала съпругата му, на ръка. Не е пускал
молба, казвал й да отиде в счетоводството и да вземе заплатата на ръка.
СвидетЕ.та Е. П.а, съпруга на управителя на дружеството работодател,
твърди че през 2023 година не е работила във фирмата, която е на съпруга й.
Познава лицето М. Ш., той е бил служител във фирмата на съпруга й. Знае, че
били изпратени в командировка във Франция от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г.
включително. Разходите за транспорта на командированите работници и
организацията ги поема фирмата на съпруга й. До 28-ми април работниците са
били в командировка и след това съпругът й се опитвал да се свърже с тях,
трябвало на 28-ми април да се приберат в България, но те отказали и останали
на френска територия. Четирима човека били групата, но те си останали там.
Имало е случаи да е правено искане към съпруга й да предава пари на съпруги
на служители, след уговорка с тях, дали писмено, дали устно, както например
в случая Ш. се чува със съпруга й и след това по уговорка, свидетЕ.та е
предавала пари на съпругата му. Давала е пари и на съпруги на други
служители, например на съпругата на Г. П., той е техен бивш служител,
предавала е пари след негово съгласие. Г-н Ш. и другите на 06-ти юни –
групово дошли в офиса и напуснали , и от този момент били прекратени
отношенията им. Съпругата на Ш. не се е подписала по някакъв документ,
защото имали уговорка, той й е предал да дойде да ги получи. Не може да
6
отговори дали в 10-дневен срок е изготвян отчет след командироване.
Свидетелят Й. Димитров С. –твърди че работел по трудов договор при
ответника от 2016 или 2017 година до 2023 година. В момента работи във
Франция при друг работодател. През периода м. февруари 2023 г. – м. май
2023 г. работили в южна Франция, „Езерото на Сам“ – това е населеното
място, изпълнявали монтаж на сглобяеми къщи. В този период били четири
човека – той, М. Ш., Г. П. и Димитър Р., като той бил бригадир. Били
командировани от тук /България/. Имало е случаи, когато при обилни
дъждове няма как да се работи. Тяхната дейност е свързана с монтаж на
модули, да се довърши покрива, и облицовка отвън. Когато не са работили
дъждовните дни, после са отработвали. Там били два сезона – лято и есен,
дъждовно и слънчево. В България трябвало да се върнат при свършване на
работата. Когато станали разправиите с плащането, приключили работа, и се
върнали юни месец – момчетата, свидетелят не, защото живеел във Франция,
имал си приятЕ. там. Момчетата се върнали в началото на юни, не знае М. Ш.
за какъв период е бил командирован, не е виждал заповед, но момчетата били
от м. февруари до м.май. В края на май станали разправиите. Не му е бил
предоставен документ за командировката. Управителят не е бил във Франция.
Проблемите със заплащането идват от закъсняване, бавене на заплатите, по-
малко заплащане – не тази сума, която трябва да им бъде изплатена – оттам
идват проблемите. Управителят на дружеството не го е уведомил, че трябва да
се върне април или май. Юни момчетата си тръгнали сами, защото имало
забавяне с парите – всеки месец. На края на май момчетата взели решение, че
приключват отношенията с управителя на дружеството, и се прибрали , не
може да каже кой е платил билетите. След като един обект е приключен,
трябва да се прибират, като комуникират с него – казват „приключваме“, и се
прибират. Не може да си спомни дали къщите са били приключени, когато
момчетата си тръгнали. Всеки път е различен броят къщите, които правят –
две, три, една. Мисли, че били приключили работата, преди да си заминат за
България. Това е било към края на май. След като те си тръгнали, дошли
други работници от името на управителя, за да правят други къщи. По банков
път му се заплаща дължимото – командировки и трудово възнаграждение.
Когато е бил в България, са коментирали лично кой ще отива на командировка
във Франция, без да знае за какъв период. Разбират, че е свършена работата,
когато се изгради къщата, като основно зимата за Коледа се прибират и после
се връщат обратно, ако има да довършват. По принцип срокът бил до
свършване на работата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като взаимно свързани и
логични, по отношение на показанията на св. П.а съобразно разпоредбата на
чл. 179 от ГПК.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната съдебно
икономическа експертиза, която дава заключение , че съгласно Заповед №
7
148/10.02.2023 г. на управителя на „И Енд Джи БГ" ЕООД са били
командировани четирима работници на дружеството в т.ч. М. И. Ш. до гр. Ляк
де Самес , държава Франция.Командировката е за срок от 55 работни дни в
срок от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г. в рамките на 55 работни дни.
Командированите са с право на дневни по 55 евро за всеки работен ден за
сметка на работодателя.Съгласно Трудов договор № 66/16.01.2023г. М. Ш. е
бил назначен на длъжност „общ работник" в „И енд Джи БГ" ЕООД на пълен
работен ден с основно възнаграждение 780.00 лв.Трудовия договор е със срок
на изпитване 6 месеца.Работника има право на платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни. Работника следва да постъпи на работа на
17.01.2023 г. Трудовия договор е прекратен със Заповед за прекратяване от
7.06.2023 г. считано от 15.06.2023 г.
Във ведомостите за работни заплати на „И енд Джи БГ" ЕООД са
начислени следните възнаграждения. Заплатата за м.01.2023 г. в размер на
317.04 лв. е преведена по банков път на М. Ш. на 16.02.2023 г. ; заплатата за
м.02.2023 г. в размер на 2 793.13 лв. е преведена по банков път на М. Ш. на
17.03.2023 г. ; Заплатата за м.03.2023 г. в размер на 3 142.33 лв. е преведена
по банков път на М. Ш. на 13.04.2023 г. ;Заплатата за м.04.2023 г. в размер на 3
259.33 лв. няма данни същата да е преведена на М. Ш. ;Заплатата за м.05.2023
г. в размер на 605.27 лв. е преведена по банков път на М. Ш. на 26.06.2023 г. ;
Заплатата за м.06.2023 г. в размер на 390.85 лв. е преведена по банков път на
М. Ш. на 29.09.2023 г ;
Върху възнаграждението за м.04.2023 г. в размер на 3 259.33 лв. размера
на лихвата за периода от 10.05.2023 г. до 5.01.2024 г. е 278.56 лв.
Върху възнаграждението за м. 06.2023 г. в размер на 390.85 лв. размера
на законната лихва за периода от 10.07.2023 г. до 29.09.2023 г. е 11.68 лв.
Съгласно Договор за изработка и монтаж от 7.02.2023 г. сключен между
„И енд Джи БГ" ЕООД - изпълнител и SARL CAP SUD Франция - клиент
страните са договорили изпълнителят да изпълни следните услуги :
производство и монтаж съгласно плановете , условията и сроковете
установени от клиента, монтаж и разширяване - къщата ще бъде изпълнена
според проект на клиента , одобрен и подписан от двете страни;
услугите,предмет на договора ще се извършват за срок от 55 работни дни /от
13.02. до 28 април 2023 г./ Монтажът се извършва от специализирани
работници , осигурени от доставчика.Цената която ще плати клиента на
доставчика за изпълнение на услугата е 44 818.00 евро или 87 395.00
лв.Съгласно представените ми извлечения от „И енд Джи БГ" ЕООД по сметка
BG32UNCR70001521387555 в евро са получени следните преводи :На
28.02.2023 г. - 840.00 евро ;На 7.03.2023 г. - 11 232.00 евро ;На 7.03.2023 г. - 9
740.00 евро ;На 11.04.2023 г. - 12 344.00 евро ;На 9.05.2023 г. - 1 020.63 евро
;На 9.05.2023 г. - 11 232.00 евро ;На 9.05.2023 г. - 6 249.52 евро ;Общо
получени - 52 658.15 евро. Вещото лице уточни и че суми не са постъпвали
след 10.05.2023г.
По отношение на неизползван неплатен годишен отпуск,ползвал ли е
ищеца такъв през последните две години- то се установява, че във ведомостта
8
за работни заплати на „И Енд Джи БГ“ ЕООД за м.декември 2020 г. на М. Ш. е
начислен платен отпуск за 10 работни дни - 308.66 лв ; Във ведомостта за
работни заплати на „И Енд Джи БГ“ ЕООД за м.юни 2021 г. на М. Ш. е
начислен платен отпуск за 20 работни дни - 601.55 лв ;
Във ведомостта за работни заплати на „И Енд Джи БГ" ЕООД за
м.декември 2022 г. на М. Ш. е начислен платен отпуск за 14 работни дни -
535.72 лв ;
Във ведомостта за работни заплати на „И Енд Джи БГ" ЕООД за м.май
2023 г. на М. Ш. е начислен платен отпуск за 19 работни дни - 741.00 лв .
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните по делото.
От събраните по делото писмени гласни доказателства, а и не се оспорва
от страните по делото, се установява че ищецът е полагал труд при ответника
– работодател по последния трудов договор от м. януари на 2023 година.
Същият е осъществявал трудова дейност като „общ работник“ по няколко
трудови договора, датиращи назад във времето от 2016 година.
От събраните доказателства се установява и че ищецът заедно с още
трима работници е бил командирован във Франция за извършване на дейност
по сглобяване и монтаж на къщи.
Не се спори, а и от приетата експертиза се установява, че на ищеца е
заплатено :
Заплатата за м.01.2023 г. в размер на 317.04 лв. е преведена по банков
път на М. Ш. на 16.02.2023 г. ;
заплатата за м.02.2023 г. в размер на 2 793.13 лв. е преведена по банков
път на М. Ш. на 17.03.2023 г. ;
Заплатата за м.03.2023 г. в размер на 3 142.33 лв. е преведена по банков
път на М. Ш. на 13.04.2023 г. ;
Заплатата за м.04.2023 г. в размер на 3 259.33 лв. няма данни същата да е
преведена на М. Ш. ;
Заплатата за м.05.2023 г. в размер на 605.27 лв. е преведена по банков
път на М. Ш. на 26.06.2023 г. ;
Заплатата за м.06.2023 г. в размер на 390.85 лв. е преведена по банков
път на М. Ш. на 29.09.2023 г .
По делото не е направено искане за намаляване на предявените искове,
нито оттегляне.
По иска с правно основание чл. 215 от КТ - за обезщетение при
командировка, съдът приема следното:
В конкретния случай, съдът счита, че работодателят-ответник дължи на
ищеца, на основание разпоредбата на чл. 215 от КТ неизплатените му
командировъчни за дневни във връзка с командировката му в чужбина.
9
Сумата за дневни в размер на по 55 евро на ден е отразена в заповедта за
командироването на ищеца в чужбина и изцяло съответства на предвидения
размер на дневните разходи за командировка в чужбина на работници,
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
Приложение № 2 на същата. Съгласно текста на чл. 37, ал.1 от НСКСЧ,
дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и
времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния
паспорт за влизане и излизане. При липса на такива печати и отметки се
приемат данните от транспортния документ. Ноторен е фактът, че след
влизането на страна в ЕС печати и отметки в задграничните паспорти за
влизане и излизане в страната на сухопътните ни граници се поставят рядко.
По отношение на спорния въпрос – дължат ли се на ищеца
командировъчни пари за този период – м .април и м. май на 2023 година.
По отношение на претенцията за заплата за м. април и командировъчни ,
ведно с лихва върху командировъчните, се установява заплата за м.април на
2023 г. няма данни същата да е преведена на М. Ш.. Няма доказателства да се
е разписал във ведомост. Твърденията на работодателя са, че съпругата на
ищеца я е получила на ръка. Съпругата на ищеца отказа да дойде и да
свидетелства, отделно от това св. П.а депозира данни че е давала пари на ръка
на съпругата на ищеца, но не конкретизира какви суми, за кои месеци и на
какво основание.Поради което липсват гласни доказателства , които косвено
да наведат на извода за плащане на трудовото възнаграждение за м. април на
2023г.
Настоящия състав намира, че трудовото възнаграждение не е платено,
тъй като това е била и причината да тръгнат от Франция в началото на месец
юни на 2023г. В този смисъл са показанията на св. П. и св. С., че ищецът Ш.
не бил получил заплатата са за април. Дори св. П. депозира данни и че всички
работници нямали пари, дори не могли да се приберат в България, поради
което работодателят им купил билетите.
Че са продължили да работят на територия на Р Франция се установява
от показанията на св. С. и П., и от френския контрахент са изплащани суми и
през м. май на 2023 година. Отделно и от обясненията на управителя П.,
който каза че след това изпратил друга група да продължи работата. Видно и
от самата командировъчна заповед е следвало да пътуват в този срок и да
полагат труд за 55 дни.
Предвид на изложеното намира, че ищецът е полагал труд на
територията на Франция месец май на 2023 год. В аспекта на приетото са и
показанията на св. П.а, която депозира данни че съпругът й плащал билетите
за пътуванията. Тоест ако е искал да се върнат по –рано е следвало да им
изпрати билети по –рано в началото на месец май 2023 г. или след 28.04.2023г.
Ето защо намира че ищецът е бил надлежно командирован месец май на
2023г.
В случай, че ответникът счита, че ищецът не е изпълнил качествено
трудовите си задължения и че от това негово поведение е претърпял вреди, то
10
разполага с правото да ангажира отговорността на бившия си работник по КТ.
Такива претенции и искания в настоящето дело не са заявени.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца да му бъде
присъдена мораторна лихва върху размера на обезщетението по чл. 215 от КТ.
Ответното дружество е изпаднало в забава по отношение на плащането на
главницата от момента на завеждането на исковата молба в съда, тъй като това
е и моментът на поканата към него да заплати на ищеца обезщетението. С
оглед на това съдът намира, че в настоящия случай следва да се приложат
общите правила на чл. 84, ал.2 от ЗЗД - че длъжникът изпада в забава след
покана от страна на кредитора да изпълни, поради което е неоснователна
претенцията на ищеца, че му се дължи мораторна лихва до подаване на
исковата молба преди да е имало покана до ответника.
Претендира се трудово възнаграждение за месец юни / от 01.06.2023г.
до 15.06.2023г./ БТВ в размер на 390,05 лв. Установява се от приетата СИЕ,
че по банков път е преведена на 29.09.2023г сумата от 390,85 лева. Вещото
лице не установява преведената сума да е с различно основание от трудово
възнаграждение, поради което и мораторната лихва се явява основателна до
размера от 11,68 лева , размера на законната лихва за периода от 10.07.2023 г.
до 29.09.2023 г., до претендирания размер от 300 лева следва да се отхвърли ,
както и за цялата главница.
В самата заповед за командировка е предвидено дневни в размер на 55
евро на ден. Липсват надлежни доказателства, че сумата за командировъчни е
в размер на 56 евро. Поради което следва да се приеме, че се е дължала
нормативно установената, а в настоящия случай е определена в повече от
работодателя. Съгласно наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, и приложение 2 Таблица за валутния размер на
дневните и квартирните пари за Франция, актуална към 10.02.2023г. е
предвиден минимален размер на командировъчни в размер на 36 евро за
дневни и повече при квартирни/Приложение № 2 към чл. 15, ал. 1, чл. 17, чл.
22, чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и 4 и § 5 от преходните и
заключителните разпоредби (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2004 г.,в сила от 1.10.2004 г.)
. С ДВ бр. 27 от 27.03.2023г. / след датата на командировката/ е предвидено
увеличение на 56 евро за Франция на дневните, но е само предложение за
актуализация.
Едва с ДВ бр. 8 /2025 г. е увеличена сумата за командировка на 56 евро
дневни за Франция. В настоящия казус липсват данни да са ползвани хотели,
квартири или други, поради което не се твърдят квартирни пари.
11
От приетата експертиза се установява, че сумата от на 3 259.33 лв. /
сумата след удръжките за данъци и осигуровки, а без тяхното приспадане в
размер на 4080,00 лева/ е начислена , но не е преведа по банков път на ищеца.
В нея е включена както трудовото възнаграждение в размер на 780,00 лева и
надбавки в размер на 3310,00 лева - командировъчните за м. април на 2023 г.
Командировъчните пари за месец април на 2023 година възлизат на 990
евро/ с левова равностойност от 1936,31 лева/ , за съответния брой работни
дни през месец май на 2023 г. – 18 дни по 55 евро на https://kik-
info.com/spravochnik/calendar/2023/ .
Не се установява основанието, от което идва разликата във ведомостта
за заплати. От изложеното се установява, че искът е основателен за месец
април на 2023 година – дължи се БТВ в размер на 780,00 лева и
командировъчни в размер на 990 евро / с левова равностойност от 1936,31
лева/ .
По отношение на претенцията за месец Май 2023г. - командировъчни в
размер на 1736 евро. Безспорно не са начислявани командировъчни за този
период, предвид извода, че ищецът е полагал труд в този период на
територията на Франция. Заплатата за м.05.2023 г. в размер на 605.27 лв. е
преведена по банков път на М. Ш. на 26.06.2023 г.
От приетите по делото доказателства настоящия състав намира, че
ищецът , така и останалите работници са били надлежно команидровани от
работодателя си. Основание за този извод дава не само обстоятелството, че
двамата командировани свидетели – Г. П. и Й. С. депозират идентични
показания, че командироването било устно, разбирали се къде отиват, за колко
време, свършвали работа и и след това се връщали. В подкрепа на извода, че
командироването е било за след месец април на 2023 година е и фактът , че
френската страна по договора, е продължил да плаща и в месец май на 2023
година.
Отделно от това намира, че макар в договора и протоколът за приемане
да са фиксирали крайна дата от 28.04.2023 г., то след тази е продължило
плащане по този договор и то не едно, а цели три. Тоест настоящия състав
намира ищецът и другите свидетели са продължили да извършват дейност на
чужда територията. В подкрепа на този извод е и обстоятелството , че няма
данни кога са пристигнали за Франция, и оттогава да се броят тези 55
работни дни. За работните дни през календарната 2023 година виж на
адреса в интернет, общодостъпен, https://kik-
info.com/spravochnik/calendar/2023,
Житейски нелогично е да се изплаща заплата на работник, който не
работи, без да се предприемат действия по неговото уволнение, или
санкциониране. Поради което настоящия състав намира, че ищецът не е
останал самоволно на територията на друга държава. И не само той , но и още
двама негови колеги. Поради което счита, че му се дължат командировъчни за
месец май на 2023 година, или 1100 евро/ 2151,46 лева, за съответния брой
12
работни дни през месец май на 2023 г. – 20 дни на https://kik-
info.com/spravochnik/calendar/2023/. Поради което до претендираната главница
от 1736 евро следва да се отхвърли.
Съгласно решение № 759 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1361/2009 г., IV г. о., ГК,„При командировките в чужбина и безспорност на
факта, че трудовите задължения са изпълнени, достатъчно е да се
докажат датите на излизане и влизане в страната на работника.“
А съгласно Решение № 266 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 271/2009
г., IV г. о., ГК, „Исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл. 215
от КТ произтича от трудовото правоотношение между страните,
независимо че работникът е командирован в чужбина по силата на
споразумение между неговия работодател и приемащата организация, с
което последната е поела задължение да изплаща командировъчните пари.“
Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка
за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия
случай е налице, предвид обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, а и
този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване на този иск е
работникът или служителя реално да не е ползвал полагаемия му се платен
годишен отпуск през процесния период. Съдът намира за неоснователна
претенцията на ищеца да му бъде присъдена мораторна лихва върху размера
на обезщетението по чл. 224 от КТ. Ответното дружество е изпаднало в забава
по отношение на плащането на главницата от момента на завеждането на
исковата молба в съда, тъй като това е и моментът на поканата към него да
заплати на ищеца обезщетението. С оглед на това съдът намира, че в
настоящия случай следва да се приложат общите правила на чл. 84, ал.2 от
ЗЗД - че длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора да
изпълни, поради което е неоснователна претенцията на ищеца, че му се дължи
мораторна лихва до подаване на исковата молба преди да е имало покана до
ответника.
По трудов договор № 042/20.06.2019г. , прекратен считано от 21.12.2022
г. , съгласно чл. 6 от договора е имал право на 20 дни платен годишен отпуск.
Вещото лице установи и че в досието на ищеца липсват молби за ползване на
платен годишен отпуск. Начислен му е по ведомост този отпуск и му е
изплатен. Този платен отпуск е начислен заедно със заплатата във ведомостта.
Заплатите на Ш. за този период няма данни да не са изплатени. А и самият
ищец не твърди да не си е получил заплати по този договор.
Претенцията на ищеца е за обезщетение в размер на 500 лв. за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно с мораторната лихва в
размер на 200 лв., считано от 01.01.2022 г. до датата на подаване на ИМ в съда,
ведно със законната лихва върху претендираната главница и Обезщетение в
размер на 600 лв. за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.,
ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв., считано от 01.01.2023 г. до
13
датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху
претендираната главница.
Установява се от приетата по делото СИЕ, че във ведомостта за работни
заплати на „И Енд Джи БГ“ ЕООД във ведомостта за работни заплати на „И
Енд Джи БГ“ ЕООД за м.юни 2021 г. на М. Ш. е начислен платен отпуск за 20
работни дни - 601.55 лв. Сумите за платен отпуск са начислени заедно със
заплатите в съответни месец и няма данни да не са изплатени. Ето защо
следва да се отхвърли претенцията за обезщетение в размер на 500 лв. за 20
дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и за мораторна лихва.
Във ведомостта за работни заплати на „И Енд Джи БГ" ЕООД за
м.декември 2022 г. на М. Ш. е начислен платен отпуск за 14 работни дни -
535.72 лв.Вещото лице Л. Ц. уточни в съдебно заседание, че сумите за платен
отпуск са начислени заедно със заплатите в съответни месец и няма данни да
не са изплатени. Също така вещото лице не е открило молби за ползване на
платен годишен отпуск, нито има заповеди за ползването им, то на ищеца се
дължи обезщетение за още 6 дни за 2022 година в размер на 229,59лв., като
следва да се отхвърли до претендираната главница от 600 лева, както и за
мораторна лихва в размер от 200 лева.
Ето защо искът се явява частично основателен
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски съобразно
уважената част от иска, в размер на 1200,00 лева съобразно и приложен
договор за правна защита и съдействие. Не е направено възражение за
прекомерност.
Ответникът макар и да е претендирал разноски, нито е предоставил
списък на разноските , нито по делото има документ от който да се установи
какви разходи е направил за процесуален представител. Ето защо такива не се
присъждат.
В тежест на ответника следва да се възложат разходите за експертиза в
размер на 329,90 лева и държавна такса върху уважените искове в размер на
313,50 лева по сметка на РС Пещера, или в общ размер на 643,41 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
Осъжда „ И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от Управителя
И. Г. П., да заплати на М. И. Ш. с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул. ***, брутно
трудово възнаграждение в размер на 780,00 лева и командировъчни пари в
размер на 990 евро/ с левова равностойност от 1936,31 лева/, за месец април
на 2023 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането, като отхвърля предявения иск за командировъчни до
14
претендирания размер от 1680 евро и мораторна лихва в размер от 250 евро.
Осъжда „ И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от Управителя
И. Г. П., да заплати на М. И. Ш. с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул. ***, сума за
командировъчни пари от 1100 евро / с левовата равностойност на 2151,46
лева / за месец май на 2023 година, ведно със законната лихва от предявяване
на иска, като отхвърля предявения иск за командировъчни пари до
претендирания размер от 1736 евро и за мораторна лихва в размер от 260
евро.
Осъжда „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и адрес
на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от Управителя И. Г.
П., да заплати на М. И. Ш. с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул. ***, мораторна
лихва върху неизплатено трудово възнаграждение за месец юни на 2023
година в размер на 11,68 лева, за периода от 10.07.2023 г. до 29.09.2023 г., като
отхвърля иска до претендирания размер от 300 лева за мораторна лихва и за
периода след 29.09.2023г., както и отхвърля иска за плащане на брутно
трудово възнаграждение за месец юни 2023 година в размер на 390,05 лева.
Осъжда „ И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от Управителя
И. Г. П., да заплати на М. И. Ш. с ЕГН: **********, обезщетение за
неизползван платен годишен за 6 дни за 2022 година в размер на 229,59лв.,
ведно със законната лихва считано от 05.01.2024 г. до изплащането, като
отхвърля иска до претендирания размер за главница от 600 лева, както и за
мораторна лихва в размер на 200 лева.
Отхвърля иска на М. И. Ш. с ЕГН: ********** против „ И ЕНД ДЖИ
БГ" ЕООД, ЕИК *********, за изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 500 лв. за 20 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2021 г., ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв.
Осъжда „ И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от Управителя
И. Г. П., да заплати на М. И. Ш.. с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул. ***,
разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 1200 лева.
Осъжда „ И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от Управителя
И. Г. П., да заплати в полза на Районен съд - Пещера разноски в общ размер
на 643,41 лв.
15
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
16