№ 6028
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100501791 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение № 21161 от
21.11.2024 г., постановено по гр. дело № 3136/2024 г. по описа на СРС, 163 състав, в частта, с
която са уважени предявените от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4965,63 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132303513 по
застраховка „Каско+“ № 440122217008130 на МПС Фолксваген Шаран с peг. № ********, с
включени ликвидационни разноски, вследствие на ПТП от 08.02.2023 г. в гр. София на
кръстовището на ул. „Добромир Хриз“ и ул. „Момчил войвода“, причинено по вина на водач
на МПС Опел Корса с peг. № ********, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
17.01.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, както и за сумата от 285,57 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.08.2023 г. до 16.01.2024 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като
се поддържа, че първоинстанционният съд погрешно е приел за неоснователно наведеното
от ответника възражение за съпричиняване. Въззивникът счита, че застрахованият при
1
ищеца водач на МПС е допринесъл за настъпване на събитието, като не се е движил най-
вдясно по пътното платно, а по осевата линия, като намира, че по делото не е доказано
виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач. Оспорва
заключението на САТЕ и счита, че по делото не се доказва описаният в него хипотетичен
механизъм на ПТП предвид констатираните противоречия между разпитаните свидетели и
съдържанието на протокола за ПТП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с въззивната жалба
ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното
застрахователно събитие, респ. излага доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, довели до погрешни фактически изводи относно твърдяното от
ответника възражение за съпричиняване.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на 08.02.2023 г.
около 08:15 ч., като застрахованият при ищеца по валидна застраховка „Каско на МПС“ лек
2
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******** се е движил по ул. „Добромир Хриз“ и на
кръстовището с ул. „Момчил войвода“ е бил ударен от навлизащия от лявата му страна
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № ********. Изложеният механизъм на ПТП се доказва несъмнено от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.В.К. и Д.Й.Г.,
водачи на двете МПС, участници в събитието, които са категорични, че процесното
кръстовище не е било регулирано с пътни значи и л.а. „Фолксваген Шаран“ се е движил по
улицата от дясната страна на л.а. „Опел Корса“. Свидетелят К., водач на МПС „Опел Корса“,
разказва, че е бързал за работа сутринта, не се е огледал на кръстовището и по негова вина
се е ударил в приближаващия с предимство от дясната му страна л.а. „Фолксваген Шаран“.
Същият признава, че се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, тъй като пътят е
бил мокър и заледен, а той се е движил по-бързо от необходимото, за да успее да спре
навреме.
В подкрепа на изложеното е и приложеният протокол за ПТП, съставен от органите на СДВР
след посещение на местопроизшествието, в което също не е отразено регулиране на
движението с пътни знаци, като водачът на МПС „Опел Корса“ е вписан като виновен за
инцидента и на същия е издаден акт за установяване на административно нарушение.
Възраженията на въззивника за наличие на противоречие между гласните доказателства и
съдържанието на протокола за ПТП са несъстоятелни – видно е, че издаденият от органите
на МВР документ отразява идентична фактическа обстановка и механизъм на събитието
като изложените от свидетелите факти и обстоятелства. Еднозначно установеният по делото
механизъм на ПТП се потвърждава и от приложената административно-наказателната
преписка, съобразно която на В.В.К. е издадено наказателно постановление (необжалвано и
влязло в сила на 22.03.2023 г.) и е наложена глоба за нарушение на разпоредбата на чл. 48
ЗДВП поради непропускане на движещия се от дясно друг автомобил. В този смисъл е и
заключението на САТЕ, което противно на доводите на въззивника, не е хипотетично, като
изводите на вещото лице са обосновани и почиват изцяло на събраните по делото
доказателства и установени факти.
Следователно, несъмнено е, че водачът на застрахования от ответника автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, като на кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал
пътно превозно средство, което е приближавало от дясната му страна. Противно на доводите
на въззивника, по делото не се установява твърдяното от ответника противоправно
поведение на водача на МПС „Фолксваген Шаран“, което да е допринесло за настъпване на
инцидента – от показанията на свидетеля Г. се установява, че улиците, които формират
процесното кръстовище, са еднопосочни, т.е. няма осева линия между двете пътни платна,
по които водачът да се е движил в нарушение на правилата, нито се установява друго негово
поведение, с което да е съпричинил за произшествието.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
3
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с
причинените на автомобилите щети и наличието на причинна връзка със застрахователното
събитие, както и с размера на присъденото обезщетение, поради което въззивният съд не
следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че предявените
искове са основателни за посочените суми. Предвид идентичните правни изводи, до които
достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв. с ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21161 от 21.11.2024 г., постановено по гр. дело № 3136/2024 г.
по описа на СРС, 163 състав, в частта, с която предявените от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД са
уважени за сумата от 4965,63 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132303513 по застраховка „Каско+“ №
440122217008130 на МПС Фолксваген Шаран с peг. № ********, с включени ликвидационни
разноски, вследствие на ПТП от 08.02.2023 г. в гр. София на кръстовището на ул. „Добромир
Хриз“ и ул. „Момчил войвода“, причинено по вина на водач на МПС Опел Корса с peг. №
********, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 17.01.2023 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и за сумата от 285,57 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 13.08.2023 г. до 16.01.2024 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 990
лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5