РЕШЕНИЕ
№ 398
Плевен, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен –
втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти септември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
Членове: |
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА |
При секретаря … и с участието на прокурор
…. изслуша докладваното от съдия ДИЛОВА
касационно административно дело № 274/2023 г.:
Производството е по чл.248 ГПК вр.чл.144 от АПК.
По
делото е постъпила молба от Г.В.И. с искане за допълване на решение №
311/16.06.2023г. в частта за разноските. Твърди се, че с решение постановено по
КАД 274/2023г делото, Адм. съд Плевен е потвърдил постановеното от РС Левски
решение постановено по НАХД 343/2022г.Твърд се, че по делото е представен
списък на разноските и доказателства за тяхното извършване като приложение към
молба с вх.№ 2961/15.05.2023г.Твърди се, че молителят е направил разноски в
размер на 650 лв, за които са представени доказателства за плащането им в брой.
Моли съда да допълни Решение № 311/16.06.2023г. в частта за разноските, като
присъди на Г.В.И. ЕГН *********, сумата 650 лв представляваща направени
разноски по КАД 274/2023г.
Ответникът
в дадения срок не е изразил становище по молбата за изменение на решението в
частта за разноските. В открито съдебно заседание прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид изложеното в молбата, становищата на страните и закона, намира
за установено следното.
С
Решение № 311/16.06.2023г.постановено по адм.д. 274/2023г. по описа на Адм. съд
Плевен, съдът е оставил в сила Решение № 6/16.06.2023г., постановено по НАХД
343/2022 по описа на РС Левски. С решението съдът е пропуснал да се произнесе
по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски .
По
делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че ответника по
жалбата е упълномощил адв. Й. Л. да изготви и подаде отговор на касационна
жалба подадена срещу Решение № 311/16.06.2023г. по описа на РС Левски,както и
да осъществи процесуално представителство по делото. Видно от договора е, че
страните са уговорили възнаграждение в размер на 650 лв, което е платено в
брой. По делото е представено пълномощно, от което е видно, че адв. Л. е
преупълномощила адв. Кр.А. да осъществи процесуално представителство по делото.
Представен е и списък за разноски.
В
съдебно заседание представител на ответника редовно призован не се явил, същия
е представил молба, в която се изразява становище по делото, както и е
направено искане за заплащане на представените по делото разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението не
подлежи на обжалване - в 1-месечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да се може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските. Според чл. 250, ал. 1 от ГПК искането за допълване на
решението когато съдът не се е произнесъл изцяло, може да се поиска в
едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. В
настоящия случай молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл.
248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1от ГПК и се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, молбата се преценя като основателна, поради следните съображения:
С
цитираното решение съдът е оставил в сила Решение № 6 от 16.02.2023 г.,
постановено по НАХД № 343 по описа на Районен съд –Никопол за 2023 г., като в
диспозитива липсва произнасяне по отношение на претендираните от ответника по
делото разноски.
Съдът
констатира, че процесуалния представител на ответника е направил искане в
представено по делото становище за заплащане на направените по делото разноски
и е представен списък на разноските преди края на съдебното заседание, в което
е приключило производството по делото.Касаторът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че възражението на
касатора е основателно. Видно от представения по делото договор за правна помощ
е, че ответника по касационната жалба е заплатил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв По делото е проведено едно съдебно заседание,
представител на ответника не се е явил, по делото е представено писмено становище,
и с оглед фактическата и правна сложност на делото, касатора следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 18,ал. 2 ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес - при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. В случая с обжалваното наказателно постановление на Г.И.
е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв, поради което минималния размер
на адвокатското възнаграждение определено съгласно посочените по-горе правила е
480лв.
Ето
защо, с оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143 от АПК във
връзка с чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, във
вр. с чл. 18, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 480 лв, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид
изложеното и на основание чл. 248 и чл. 250 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл.
63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА
решение № 311/16.06.2023 г. постановено по КАНД №274/2023 г. по описа на
Административен съд – Плевен, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА
на осн. чл. 143 от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 36, ал. 2 от
Закон за адвокатурата, във вр. с чл. 18, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Агенция „Пътна инфраструктура“ София, да заплати на Г.В.И. ***,
ЕГН ********** сумата 480 лв представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: |
Членове: 1. 2. |
|