РЕШЕНИЕ
№ 14069
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110164200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
На основание чл. 213 от ГПК съдът е съединил производството по гр.дело
№ 64803 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 51 състав, гр. дело
№ 69117 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 169 състав, и гражданско
дело № 2312 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 48 състав, в едно
общо производство по гр. дело № 64200 по описа за 2023 година на Софийски
районен съд, 50 състав, по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 4,
вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Й. М. М. срещу „С.к.“ ООД .
Претендира се прогласяване нищожност на клауза на чл. 6, ал. 2 по
Договор за паричен заем №******/06.04.2022 г. и за заплащане на сумата 8,29
лева (след допуснато изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от ГПК)
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
№******/06.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на искова молба до
окончателното й изплащане. Твърди се, че страните по спора са сключили
договора за заем, а с чл. 6, ал. 2 е предвидено за ответника неустоечно вземане за
сумата 3247,52 лв. за недадено обезпечение по реда на чл. 6, ал. 1 от договора.
Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради заобикаляне на
закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.5 и т.
19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е индивидуално
уговорена; по твърдение, че неустойката е разход по кредита е нарушен чл. 11,
1
ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на
общия разход по кредита.
Претендира се прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от
Договор за паричен заем №*********/29.03.2022 г. и за заплащане на сумата
12,12 лева (след допуснато изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от
ГПК) представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
№*********/29.03.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на искова молба
до окончателното й изплащане. Твърди се, че страните по спора са сключили
договора за заем, а с чл. 6, ал. 2 е предвидено за ответника неустоечно вземане за
сумата 2422,14 лв. за недадено обезпечение по реда на чл. 6, ал. 1 от договора.
Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради заобикаляне на
закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е
индивидуално уговорена; по твърдение, че неустойката е разход по кредита е
нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е обявен
действителния размер на общия разход по кредита.
Претендира се прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса
за експресно (бързо) разглеждане в Договор за паричен заем
№*******/28.02.2022 г., и за заплащане на сумата 34,03 лева (след допуснато
изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща
недължимо платена сума по Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г.,
ведно със законна лихва от подаване на искова молба до окончателното й
изплащане. Ищецът твърди, че между страните е сключен договора за заем, с
предмет заемни средства от 200,00 лв., със срок на връщане 30.03.2022 г., ведно с
възнаградителна лихва, или една вноска от 206,68 лв., ГПР – 49,14 %. В чл. 3.10
от договора е предвидено кредитополучателя М. да заплати сумата 71,32 лв. за
такса за бързо разглеждане. Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и
неравноправна поради заобикаляне на закона, противоречието й с добрите нрави,
с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т. 19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП; по
твърдение, че таксата е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК,
тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по
кредита.
Претендира се за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от
Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г. и за заплащане на сумата
03,03 лева, (след допуснато изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от
ГПК и по чл. 232 от ГПК), представляваща недължимо платена сума по Договор
за паричен заем №*********/30.08.2021 г., ведно със законна лихва от подаване
на искова молба до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва исковете по допустимост, като предявени при
условията на злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК и по
2
съображения, че ищцата е подала в рамките на два месеца четири искови молби,
във връзка със сключени между страните четири договора за кредит, с оспорване
на идентични клаузи, с цел да се кумулират съдебни разноски, които настоява да
се пресъдят са водене на едно дело. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата от
3247,52 лв. е платена, както и всички суми по оспорената клауза от Договор за
кредит №*********/30.08.2021 г.; Договор за кредит №*******/28.02.2022 г.;
Договор за кредит №*********29.03.2022 г. Ответникът поддържа, че
извънсъдебното поведение на ищцата по повод на тяхното сключване сочи на
недобросъвестност при преддоговорните отношения по см. на чл. 12 от ЗЗД, вкл.
по арг. от това, че разполагала с правото на отказ от договора. Оспорва като
неоснователни всички претенции за обявяване на недействителност на
съответната неустоечна клауза и клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане и за връщане на сумата 10 лв. Твърди, че ищцата е сключила всеки
договор при информиран избор за неговите условия, а всички оспорени клаузи са
индивидуално уговорени, за което свидетелстват извършените действия при и по
повод сключване на договора. По клаузата за такса за експресно разглеждане
посочва, че се касае за незадължителна услуга по сключване на договора и не
следва да се включва в ГПР. Неусточените клаузи не са част от основните
престации по договора и тяхната недействителност не води до такава на цялото
заемно съглашение. Неустойката е уговорена при условията на договорна
свобода. Обстоятелствата, при които се начислява настъпват след сключване на
договора, поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че
вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като
такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на
задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК,
както и че процесните неустойки са компесаторни, и доводите на ищеца за
нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК са неотносими. Ответникът оспорва осъдителните
искове поради липса на имуществено разместване, а ако евентуално се докаже, то
е сторено при валидно правно основание.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че са сключили по реда на чл. 6 от ЗПФУР Договор за
паричен заем №******/06.04.2022 г., Договор за паричен заем
№*********/29.03.2022 г., Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г.,
Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г. – ищцата Й. М., като
заемател, и ответното дружество като заемодател. От допуснатата съдебна
счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл.
202 от ГПК, се установява, че по всяко кредитно правоотношение заемните
3
средства са усвоени.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. На основание чл. 7, ал. 2 от
с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищцата има качеството потребител, като физическо лице,
което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, предвид
което за спора са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
От предметното съдържание на Договор за паричен заем
№******/06.04.2022 г. се изяснява, че ответникът предава на ищцата заемни
средства от 1600,00 лв., дължими с 18 вноски, като погасителния план е
възпроизведен в чл. 4 от договора, с дата на първо плащане 06.05.2022 г. и
последна падежна дата – 06.10.2023 г.,с фиксиран лихвен процент от 40,05 % и
годишен процент на разходите от 48,14 %. Обявена е общата сума за плащане е
2242,48 лв. Според погасителният план в тази сума се включва главница и
редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при начисляване на
неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение по чл. /т./ 6.1 от
договора за кредит - предварително обособена сума и платима разсрочено с
месечната вноска на обща стойност 3247,52 лв. Установява се от клаузата на чл.
6.1, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заема,
да предостави обезпечение – „поръчител или банкова гаранция (поне едно от
изброените)“, а на основание чл. 6.2 при неизпълнение заемателят заплаща
неустойка в размер на сумата 3247,52 лева. Тази сума се начислява автоматично
и се счита за уведомен за неиното начисляване с подписване на договора.
Изисква се безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на условия поръчителят да разполага с определен
осигурителният доход, да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, да
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен Документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход.
Видно от Договор за паричен заем №*********/29.03.2022 г. ответникът
предава на ищцата заемни средства от 1200,00 лв., дължими с 18 вноски, като
погасителния план е възпроизведен в чл. 4 от договора, с дата на първо плащане
4
29.04.2022 г. и последна падежна дата – 29.09.2023 г.,с фиксиран лихвен процент
от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,01%. Обявена е общата сума за
плащане е 1681,86 лв. Според погасителният план в тази сума се включва
главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при
начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне на поне едно от
обезпеченията по чл. /т./ 6.1 от договора за кредит - предварително обособена
сума и платима разсрочено с месечната вноска на обща стойност 2422,14 лв.
Установява се идентична на коментираната по-горе клауза на чл. 6.1, че
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заема, да
предостави обезпечение – „поръчител или банкова гаранция (поне едно от
изброените)“, а на основание чл. 6.2 при неизпълнение заемателят заплаща по
този договор- неустойка в размер на сумата 2422,14 лева, която се начислява
автоматично и се счита за уведомен за неиното начисляване с подписване на
договора.
По Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г. ответникът
предава на ищцата заемни средства от 600,00 лв., дължими с 18 вноски, като
погасителния план е възпроизведен в чл. 4 от договора, с дата на първо плащане
30.09.2021 г. и последна падежна дата – 28.02.2023 г.,с фиксиран лихвен процент
от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,21%. Обявена е общата сума за
плащане е 841,02 лв. Според погасителният план в тази сума се включва
главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при
начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне на поне едно от
обезпеченията по чл. /т./ 6.1 от договора за кредит - предварително обособена
сума и платима разсрочено с месечната вноска на обща стойност 1210,98 лв.
Установява се идентична на коментираната по-горе клауза на чл. 6.1, че
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заема, да
предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, а на основание чл.
6.2 при неизпълнение заемателят заплаща по този договор- неустойка в размер
на сумата 1210,98 лева, която се начислява автоматично и се счита за уведомен за
неиното начисляване с подписване на договора.
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на
потребителя. Съдът намира, че уговорената неустойка по чл. 6.2 от договора
произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна
клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал.1 от ЗПК. Уговорката е във вреда на потребителя,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа
по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната преценка за
5
кредитиране, и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно
поведение на длъжника. Потребителят е задължен в необосновано кратък срок
да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия,
изпълнението на които икономическите и социални фактори изискват време и
съдействие от държавни и частни организации, което прави обективно
невъзможно спазването му. Освен това, неустойката е в размер необосновано
висок, с оглед стойността на главницата по договора, поради което противоречи
на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Кредитният продукт е предоставен при предварително
изготвен с бланково съдържание договор, а за потребителят няма реален избор за
изпълнението на уговорката за неустойка, тъй като условието е да се предостави
„поне едно от изброените“ по усмотрение на кредитора обезпечения. Съгласно
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия,
какъвто е настоящия. Оспорената клауза е от типизиран и предварително
изготвен текст, по чието съдържание не може да се приеме, че потребителят е
имал възможност да влияе, особено в контекста на финансова услуга,
предоставена от разстояние, за която няма данни да са водени преговори
непосредствено в реално време. Съдът отчита обстоятелството, че неустойката
към датата на сключване на договора се начислява предварително към дълга на
длъжника, като е включена в месечната погасителна вноска. В тази връзка
следва да се приеме, че в договора съществува противоречие и неяснота относно
действителния размер на общата сума за плащане – между посочената в чл.3.10
от договора и тази в чл. 4 – погасителен план. Кредиторът не е обявил ясно и
недвусмислено условията по заема. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и
разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. В конкретния случай това не е сторено и може да се
направи обоснован извод, че клаузата за неустойка е част от конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита (вж. Решение от
21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС).
От Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г. се установява, че
заемните средства от 200,00 лева следва да се върнат при ГПР 49,14 %, ГПЛ
6
40,05 %, с една вноска на 30.03.2022 г., с обща сума за плащане 206,68 лв. В чл.
3.10 е уговорено плащане на такса за експресно разглеждане – сумата 71,32 лв.
Обявена е обща сума за плащане с таксата - 278 лв., а при условията на
направена отстъпка с 37,29 лв. окончателният размер на общата сума за
връщане е 240,71 лв.
Съдът приема, че не е приложима разпоредбата чл.4, ал. 1, т. 6 от ЗПК,
съгласно която разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със
срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат
незначителни разходи. Това е така, тъй като в конкретния случай тези две
кумулативни условия не са налице, макар срокът на договора да е месец. Съдът
счита, че по смисъл на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК незначителен разход по кредита е
преди всичко общият разход по креда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а
лексикалното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че общият
разход по кредита в тази хипотеза е в размер несъществен, твърде нисък. В
случая разходите по кредита за договорна лихва и такса за експресно
разглеждане надхвърлят 10 % от заемната сума, който критерий съдът приема за
релевантен. Икономическият модел на ответника се изразява в отпускане на заем
за малка сума за кратък период, но с извличане на печалба не само от лихвите,
но и от нелихвения разход кредита, каквото правно и икономическо естество има
коментираната такса. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като
насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че
попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или
управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен
потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно
непропорционални спрямо заетата сума. Наистина, кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо/експресно
разглеждане е обявена за допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане отстрана на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до два часа от изпращането му.
Таксата се начислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
Дължимата сума за тази услуга се посочва в специалните условия на договора за
кредит и е включена в тарифата на кредитора, налична на началната страница.
Действително, разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора
по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това
са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В конкретния случай съдът приема, че договорът само формално покрива
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като реалната стойност и вида
7
на лихвения процент, с който се олихвяват усвоените заемни средства не
съответства на заявеното от кредитора, и така за годишния процент на
разходите. Систематичното, граматическо и смислово тълкуване на клаузите,
предвиждащи такса за експресно разглеждане, дава основание на съда да приеме,
че в договора за кредит не е посочен действителния размер на възнаградителната
лихва, а поради това и действителния размер на годишния процент на разходите
по кредита. Таксата имат характер на допълнително възнаграждение за ползване
на заемните средства, поради което следва да бъдат обявени и включени
изначално при формирането стойността на лихвения процент по договора и ГПР.
Този допълнителен компонент, който се прибавя към месечното задължение е
наименован „такса“. Тя обаче не се начислява за неизпълнение в темпорално
отношение на длъжника, поради което не покрива по своята правна същност
уговорка за мораторна неустойка. Таксата се начислява пряко за усвояване на
кредита и по своята правна и икономическа същност е допълнително заплащане
за ползването на паричния ресурс, което определение покрива понятието за
възнаградителна лихва. Съдът приема, че клаузата не е индивидуално уговорена,
доколкото е вписана в съдържанието на предварително съставен типов договор,
за които обективно потребителят не е имал време да влияе и предоговаря. Освен
това, правото на парично вземане на кредитора е уговорено по начин – с друго
наименование и в отделна клауза, при условията привидна „отстъпка“, който
заблуждава потребителя-длъжник относно редовната лихва, която трябва да
плаща по кредита, тъй като всеки нормално информиран и в разумни граници
съобразителен среден потребител ще насочи вниманието си към уговорката от
договора, в която изрично е разписано задължението за тази лихва.
Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и
експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява
присъщ за основния предмет на договора разход. Целта на таксите и
комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната
услуга за предоставяне на заемни средства. Таксите за действия, свързани с
управление на кредита са част от дейността на кредитодателя по предоставяне
на кредита. Оспорената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Доколкото се
касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея се заобикаля и
императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
От заключението на ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил на
ответника по нищожната клауза за неустойка по чл. 6.2, предвидена в трите
коментирани договора, както следва: сумата 08,29 лв. по Договор за паричен
8
заем №******/06.04.2022 г.; 12,12 лв. по Договор за паричен заем
№*********/29.03.2022 г., и 3,03 лв. по Договор за паричен заем
№*********/30.08.2021 г.; както и сумата 34,03 лв. за такса по чл. 3.10 от
Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г.
Изложеното дава основание на съда да приеме за основателни
предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. При условията на
чл. 146, ал. 2 от ГПК ответникът не доказа, че съществува правно основание да
задържи полученото от ищеца, което е отнесъл за погасяване на вземане, чието
основание е оспорената нищожна клауза; евентуално, че го е върнал. Съгласно
чл. 34 от ЗЗД, когато договорът, съответно клауза от него, бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила въз основа на него. Ето защо осъдителните
искове се явяват основателни в предявените размери, с оглед наличието на
неоснователно имуществено разместване. Търсеното парично задължение за
главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи
поисканата законна мораторна лихва от подаване на съответната искова молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответнатата
страна трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за платени
държавни такси и възнаграждение на вещо лице – сумата общо 1026,78 лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители
в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете
групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу
възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на
техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да
изходи и от обема на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС
(втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид
това съдът не е обвързан от НМРАВ, тъй като има право да определя размера на
възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл. 38 от
ЗАдв).
9
Съдът счита, че така ангажираните от ответника доказателства за
оборване наличието на материална затрудненост на ищцата, не са достатъчни да
се направи еднозначен извод, че към датата на подаване на всяка искова молба
имущественото състояние на ищеца не е в такава степен утежнено, че да е
пречка плащането на правната помощ, напротив, същите потвърждават това,
доколкото получаваното към този релевантен момент трудово възнаграждение в
общ размер малко над минималната работна заплата. Други доказателства за
имущественото й състояние не са ангажирани.
Правната защита на ищцата касае самостоятелно възникнали
облигационни правоотношения по сключени с ответника четири договора за
потребителски кредит. Тя може да се реализира с една искова молба или с
воденето на отделни производства, според фактическата и правна сложност на
спора, обема на работата, която е необходимо да се извърши във връзка със
съдебното производство от ангажирания адвокат. В настоящия случай съдът е
приел, че предметът и естеството на спора по четирите дела не са усложнени от
фактическа и правна страна, поради което същите се разглеждат в едно общо
производство. Адвокатът обаче трябва да прояви еднакво дължимата грижа за
водене на делата в контекста на правната сложност и при аналогични фактически
положения. Съдът намира, че за да се определи какъв е размерът на разумното
адвокатско възнаграждение трябва да се съобрази, че от една страна правната
защита е по различни кредитни правоотношения между едни и същи страни,
поради което формално нямат връзка помежду си, и следва да се разграничи
хипотезата, когато всички искови претенции почиват на едно правно основание
(един и същи правопораждащ юридически факт). От друга страна – преценени
заедно споровете определят наличието общи икономически интереси за двете
страни. Действителната стойност на положения труд от адвоката се определя и
от това как са били разпределени процесуалните действия по защитата. В
конкретния случай не са положени някакви по-специални усилия по образуване
и водене на съединените в настоящото производство граждански дела, доколкото
от предметното съдържание на исковите молби е видно, че са изложени
идентични правни съображения за недействителност на оспорената клауза на чл.
6.2, както и за недействителност на всяко съглашение в цялост. Положените от
адвоката фактически усилия в изпълнение на мандата – арг. от чл. 36, ал. 2 от
ЗА, вр. чл. 280 и сл. от ЗЗД, в т.ч. отделеното време за изготвяне на исковите
молби и необходима за подготовка по очакваните процесуални действия, като се
съобразят и кратките интервали от време между подаване на исковите молби,
дава основание на съда да определи едно общо възнаграждение за защита по
всички искови претенции – сумата 550,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Й. М. М., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, срещу „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: ***********, иск по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД на
клаузата на чл. 6. 2 от Договор за паричен заем №******/06.04.2022 г. за
заплащане на сумата 3247,52 лева за неустойка при неизпълнение на чл. 6.1 от
договора.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Й. М. М., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 08,29 лева,
представляваща платена неустойка по чл. 6.2, във вр. чл. 6.1 от Договор за
паричен заем №******/06.04.2022 г. при начална липса на основание –
нищожност на клаузата на чл. чл. 6.2 от договора, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 23.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Й. М. М., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, срещу „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: ***********, иск по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД на
клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем №*********/29.03.2022 г. за
заплащане на сумата 2422,14 лева за неустойка при неизпълнение на чл. 6.1 от
договора.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Й. М. М., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 12,12 лева,
представляваща платена неустойка по чл. 6.2, във вр. чл. 6.1 от Договор за
паричен заем №*********/29.03.2022 г. при начална липса на основание –
нищожност на клаузата на чл. чл. 6.2 от договора, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 27.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Й. М. М., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, срещу „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: ***********, иск по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД на
клаузата на чл. 3.10 от Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г. за
заплащане на сумата 71,32 лева за такса за експресно разглеждане.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Й. М. М., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 34,03 лева,
представляваща платена такса за експресно разглеждане по чл. 3.10 от Договор
за паричен заем №*******/28.02.2022 г. при начална липса на основание –
нищожност на клаузата на чл. чл. 3.10 от договора, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Й. М. М., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, срещу „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със
11
седалище и адрес на управление: ***********, иск по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД на
клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г. за
заплащане на сумата 1210,98 лева за неустойка при неизпълнение на чл. 6.1 от
договора.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Й. М. М., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 03,03 лева,
представляваща платена неустойка по чл. 6.2, във вр. чл. 6.1 от Договор за
паричен заем №*********/30.08.2021 г. при начална липса на основание –
нищожност на клаузата на чл. чл. 6.2 от договора, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 12.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Й. М. М., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1026,78 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Е.а.д. „Д. М.“, Булстат: *********,
адрес: ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2
от ЗА, сумата 550,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „С.к.“ ООД по банкова
сметка №IBAN:*********, с титуляр адв. Д. М..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12