Разпореждане по дело №171/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 331 ГПК и е образувано по предявен иск от Г. Т. Ч. - майка на малолетното дете С. С. К., род. на 01.01.2014г., за оспорване на бащинство от С. А. К. - бивш съпруг, и което дете е родено преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака, с правно основание чл. 62, ал.2 СК във вр. с чл. 61, ал.1 СК.

Ищцата Г. Т. Ч. от г. К. твърди, че бракът й с ответника С. А. К. е прекратен поради развод, с влязло в сила на 16.10.2013г. решение № 91/16.10.2013г. по гр.д. № 912/2013г., КРС. На 01.01.2014г. родила детето, което, тъй като било родено преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака, било записано в акта му за раждане с бащиното и фамилното име на бившия съпруг С. К. и за баща – бившият съпруг С. А. К.. В тази връзка ищцата твърди, че преустановила съпружеските си отношения с отв. С.К. в края на 2012г., в т.ч. и интимни. Оттам нататък започнала да се среща с друг мъж – Г. С. С., от когото заченала детето С.. В края на м.март 2013г. окончателно се разделила с отв. К. и заживяла в дома на Г. С., където живеела и понастоящем заедно с новороденото дете. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът С. А. К. не е баща на детето С. С. К., което обстоятелство да се отрази в акта за раждане на детето. В съдебно заседание ищцата лично и чрез представителя си по пълномощие поддържа исковата молба.

С отговор на ИМ, ответникът С. А. К. счита предявеният иск за допустим и основателен. Не възразява против обстоятелствата, на които се основава иска. Твърди, че от м.декември 2012г. не поддържа интимни отношения с ищцата, която е майка на детето С.. Известно му било, че ищцата е поддържала любовни отношения с лицето Г. С. С., с което преди, по време и след развода продължавала да живее на съпружески начала. Твърди, че не е баща на детето, тъй като не е имал интимни контакти с майката по време на вероятния период на зачеването му. Моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК направените по делото разноски да се възложат на ищцата, тъй като признава иска и с поведението си не е станал причина за предявяването му. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Постъпил е отговор на ИМ от А. А.Ю.- АК-К, назначена на основание чл. 29, ал.4 ГПК за особен представител на малолетното дете С. С. К., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва обстоятелствата, на които се основава иска като недоказани. В хода на устните състезания, въз основа на събраните в съдебното дирене доказателства, счита предявеният иск за основателен и доказан.

Постъпил е социален доклад от ДСП- О. „З. на Д. – К, с който се изразява мнение, че е в интерес на детето да бъде установен произхода му по бащина линия.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С доклада по делото по чл. 146 ГПК, съдът е признал за доказани следните обстоятелства: че бракът между ищцата и първия ответник е прекратен поради развод с влязло в сила на 16.10.2013г. решение № 91/16.10.2013г. по гр.д. № 912/2013г., КРС; че детето С. е родено на 01.01.2014 година от майка Г. Т. Ч.; че е записано с имената на бившия съпруг на майката, а именно С. К., който бивш съпруг е вписан в акта за раждане на детето № 0015/06.01.2014г., изд. от Община Кърджали за негов баща. Тези обстоятелства са установени от следните приети по делото писмени доказателства: заверено копие от удостоверение за раждане на детето С. С. К., съставено въз основа на акт за раждане № 0015/06.01.2014г. от Община Кърджали и заверено копие от решение № 91/16.10.2013г., постановено по гр.д. № 912/2013г. по описа на РС-К, влязло ви сила на 16.10.2013 година.

От заключението на назначената по делото съдебна акушеро-гинекологична експертиза, неоспорено от страните и от разпита на вещото лице в с.з. се установява, че най- вероятният период на зачеването на детето С. С. К., родено на 01.01.2014г., е от 09 до 17.04.2013г.; най-вероятната дата на зачеване е 12.04.2013г.

От заключението на назначената по делото съдебна кръвно-групова медицинска експертиза, неоспорено от страните и от разпита на вещото лице в с.з. се установява, че дете от кръвна група А1 /бета/, каквато е кръвната група на детето С. С. К., родено от майка с кръвна група А2/бета/, каквато е кръвната група на Г. Т. Ч., може да има баща от кръвна група А1 или А1В. Ответникът С. А. К. е от кръвна група В /алфа/ и не може да бъде вероятен биологичен баща на детето С. С. К..

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. С. С., които съдът кредитира изцяло като неопровергани от други доказателства по делото се установява, че с ищцата заживели на съпружески начала през м. март 2013г. Детето се родило в неговия дом и той и ищцата го отглеждали като негови родители.

При тези доказателства по делото предявеният иск по чл. 62, ал.2 СК във вр. с чл. 61, ал.1 СК е основателен и доказан и следва да се уважи. В случая следва да се обори законовата презумпция по чл. 61, ал.1 СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, като майката следва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга. Това оборване съдът счита за успешно проведено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата. Безспорно установено по делото е, че през м.март 2013г. ищцата е заживяла на съпружески начала със св. Г. С. и най- вероятният период на зачеване на детето от 09 до 17.04.2013г. и дата на зачеване 12.04.2013г. попада във времето на фактическото им съжителство и следва прекратяването на брака между страните. Все в тази връзка е и заключението на съдебната кръвно-групова медицинска експертиза, че бившият съпруг С. А. К. не може да бъде вероятен биологичен баща на детето С. С. К.. Или, несъмненият извод, който се налага е, че детето С. С. К. не е могло да бъде заченато от ответника С. А. К., вписан като негов баща в акта му за раждане, независимо от обстоятелството, че раждането му на 01.01.2014г. попада в тристадневния период от прекратяване на брака между страните на 16.10.2013г.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че С. А. К. не е баща на детето С. С. К..

След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на Община Кърджали за отразяване на установеното с решението в акта за раждане на детето и на ТЗ ГРАО – Кърджали на осн. чл. 107 ПАС.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските следва да останат така, както са направени от ищцата.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. К., ЕГН *, от гр. К., ул. „В.А. Б. Г. ап. * не е баща на детето С. С. К., ЕГН *, родено от майка Г. Т. Ч., ЕГН * от гр. К., ул. „И. В. № *.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на О. К. за отбелязване на установеното с решението в Акт за раждане № 0015/06.01.2014г. на детето С. С. К., ЕГН *, изд. от О. К. и на ТЗ ГРАО – К, за сведение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: