№ 1856
гр. София, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500332 по описа за 2022 година
за да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение, погрешно наименовано решение, от 20.03.2018г по гр.д. №
6508/2015г СГС, ГО, 3-ти състав е отхвърлил предявените искове от Н.Б. и Е.Т.
против Д. Н. Ж., Н. Д. Ж. и Й. В. И. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване на установено спрямо ищците, че ответниците не притежават право на
собственост по отношение на недвижим имот- апартамент №4 в гр. ***, ж.к. ***, бл.
***,ет. *, вх.А целия от 144.20кв.м., заедно с мазе № 6 като недопустими.
С определение от 24.03.2021г по същото дело СГС е изменил определението,
наречено решение, от 20.03.2018г на осн. чл.248 от ГПК в частта за разноските.
В определения от съда срок за обжалване на определението от 20.03.2018г е
постъпила обща въззивна жалба от Н.Б. и Е.Т., с която молят обжалвания акт да бъде
отменен и спора решен- по същество.
По делото е постъпил общ отговор на въззивната жалба от Д. и Н. Ж. , с който те
оспорват въззивната жалба, сочат, че предявените искове са недопустими, по
същество- неоснователни.
В хода на процеса са починали ответниците Д.Ж. и Н.Ж. и съдът е конституирал
техни правоприемници по закон- А.Ж., Л.Ж. и Н.Ж., действащ със съгласието на своята
майка и законен представител В.И..
Въззивната частната жалба е подадена в срока, указан от съда /чл.62,ал.3 от
1
ГПК/ от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, на осн. чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, предвид което е и процесуално допустима.
Състав на Софийски апелативен съд , като обсъди данните по делото и
направените доводи, намира следното.
Въззивният съдебен състав приема, че постановеният акт от 20.03.2018г е
определение по своя характер , въпреки че е наименован от постановилия го съд
решение. Това е така, защото видно от мотивите към акта, съдът е обсъждал само и
единствено наличието на интерес за ищците от предявените установителни искове,
констатирал е липса на такъв и е приел , в мотивите си, че исковете са недопустими. В
диспозитива на акта си съдът е посочил,че отхвърля исковете като недопустими.
Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимост на
предявения иск- наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за
съществуването на право на иск, за която съдът следи служебно.
При липса на процесуална предпоставка или при наличие на процесуална
пречка по съществуването на право на иск производството се явява недопустимо и с
определение съдът следва да го прекрати. Определение е актът , с който съдът се
произнася по допустимостта на производството и евентуално слага край на
недопустимото производство.
С решение съдът се произнася по съществото на допустим иск.
В случая , видно от развитите мотиви, СГС се е произнесъл по допустимостта на
производството, като е приел, че предявените искове са недопустими, поради
недоказан правен интерес за ищците от предявените искове.
Видът на един съдебен акт се установява от неговото съдържание и диспозитив,
а не от наименованието .
Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази, че с обжалвания сега
акт СГС се е произнесъл по допустимостта на предявените пред него искове, приема,
че постановеният акт на 20.03.2018г е определение и съответно жалбата, с която се
обжалва има характер на въззивна частна жалба , а производството което се развива
пред САС е по реда на чл. 274 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната частна жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявени са обективно и субективно съединени искове за установяване в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния
апартамент № 4. Ищците твърдят, че първия ищец е собственик по приращение на
посочена идеална част от имота, а заедно с втория ищец упражнява владелческа власт
върху имота.
Според т. 1 от ТР по т.д. № 8/2012г на ОСГТК на ВКС , в производството по
предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите,
2
обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и
доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го
пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на
прекратяване като недопустимо.Така дадените разяснения са относими за случаите,
когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът
поддържа, че е собственик на обект и оспорва ,че ответникът притежава право на
собственост върху същия обект, по силата на диспозитивното начало в гражданския
процес той е в състояние сам да определи обема на търсената защита, вкл. като се
ограничи до отричане със СПН на правото на ответника. В този случай доказването, че
спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация- въпрос по същество е кой е носител на правото на собственост върху
спорния обект. Ако в този случай ищецът не докаже, че е титуляр на спорното право,
отрицателният установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне, но не като
недопустим, поради липса на интерес, а по същество, без съдът да изследва правата на
ответника. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване
фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, в случаите когато
ищецът твърди да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното или се
позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот
при отричане правата на ответника. В този смисъл решение № 51/2022г по гр.д. №
2767/2022г на ІІГО , решение № 9/2017г по гр. д. № 6320/2015г, IIГО , решение № 15 /
2016 г по гр. д. № 4705/15г на ІІГО на ВКС и др.
В разглеждания случай ищецът Б. заявява права на собственик върху идеални
части от спорния апартамент и търси отричане на правото на собственост на
ответниците върху имота. Така предявеният установителен иск, с оглед
гореизложените мотиви, се явява допустим за разглеждане, като въпрос по същество е
дали ищецът е собственик на имота.
По отношение на втория ищец- същият заявява защита на фактическо
състояние, което е допустимо с оглед разясненията , дадени с ТР по т.д. № 8/2012г на
ОСГТК на ВКС, като в тежест на ищеца е да докаже интерес от търсената защита като
докаже твърдяното фактическо състояние, а не правата си на собственик. В този
смисъл няма развити мотиви на СГС в обжалваното определение, а е посочено, че
правото на собственик на ищцата е отречено със СПН. По делото има доказателства за
упражнява фактическа власт от втория ответник върху имота, като въпрос по същество
е дали е упражнявала давностно владение по отношение на ответниците. Отреченото с
решение от 2011г право на собственост на втория ищец върху имота със СПН не
отрича впоследствие упражняването на владение на същата върху спорния имот.
3
С оглед изложеното въззивният състав приема, че неправилно СГС е приел, че
производството по гр.д. № 6508/2015г е недопустимо, поради липса на правен интерес
за ищците. Така постановеното определение, наречено решение, следва да бъде
отменено, а делото – върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Поради отмяна на основното определение – за прекратяване на делото – на
отмяна подлежи и определението за неговото изменение по реда на чл.248 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение , наречено решение, от 20.03.2018г , постановено от СГС
по гр.д. № 6508/2015г , с което съдът е отхвърлил предявените искове от Н.Б. и Е.Т.
против Д. Н. Ж., Н. Д. Ж. и Й. В. И. поради недопустимост , както и определение от
24.03.2021г по същото дело и
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението, като непреграждащо развитието на производството, не подлежи
на самостоятелно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4