Р Е Ш Е Н И Е
№... 23.03.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОСКИ РАЙОНЕН
СЪД
XI Граждански състав
На
15.03.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар
Е.Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №4343 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител
на ел.енергия за обект с ИТ № 2939032 – Помпена станция „Орешник“,
общ.Тополовград, който обект бил собственост на ищеца, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на ищеца.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала
посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ищецът твърди, че през месец октомври 2015г. е заплатил на ответното дружество
сумата 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г., представляваща такса за
достъп до ел. разпределителната мрежа за обекта, собственост на ищеца.
Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор
на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване
на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след който започвал собствения на ищеца
електропровод „Венеция“ 20 kV.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял писмени искания до
ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. №1748/23.10.2008г., по отношение на
обекти: подстанция „Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за електропровод
„Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК -Зимница; ПС Ханчето, била извършена промяна на
мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. Ищецът
бил собственик на обекта Помпена станция „Орешник“, общ.Тополовград, което
обстоятелство не се оспорвало от ответника. Обектът бил включен в капитала на
дружеството от 1995г.
Счита, че тъй като ответникът не е собственик на
електроразпределителната мрежа, ищецът не дължи плащане на такса пренос, която
към настоящия момент вече не била начислявана от ответника. По същите
съображения ищецът не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.
Поради тази причина сумата 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г., представляваща
такса за достъп до ел. разпределителната мрежа за обекта на ищеца била
начислена и заплатена неоснователно. Това породило за ищеца правен интерес да
предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение - Помпена станция „Орешник“,
общ.Тополовград, ИТ № 2939032, за периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с
който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради което го
оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага подробни съображения за фактическите и правните основания,
даващи право на „Електроразпределение ЮГ ” ЕАД да начислява такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обекта.
Твърди, че „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г.
и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия” на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43,
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. По силата на чл.7, т.1
от общите условия и чл.4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11,
т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите
условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната
фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която
съставлявала исковата сума. Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„Електроразпределение Юг” ЕАД (електроразпределително дружество). Между ищеца и
„Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според §1, т.49 от ДР на
ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия през
разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа енергия”
също подлежала на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§1, т.22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени.
Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Ответникът твърди, че съгласно решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008г. (в сила от
01.07.2008г.) цената за достъп до електроразпределителната мрежа била
задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които
„Електроразпределение Юг” ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и
ползване на мрежата, като в тази цена не се включвали стойността на
присъединителните съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Те се включвали
в цената за пренос.
Таксата за достъп била относима към всички потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа. Никакво друго разграничение,
касаещо начина на присъединяване, собственост на съоръжения или доставчика на
ел. енергията, не било релевантно по отношение на дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент,
включително от ищеца.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на
електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на
клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща
фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В
ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото
фактури, издадени на ищеца били видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.
Счита, че процесната
сума била дължима, тъй като услугата достъп до електроразпределителната мрежа
била предоставена на ищеца. Сумата била основателно начислена, а исковата
претенция била неоснователна. Моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа
и правна обстановка:
Не
е спорно по делото, че „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД притежава Лицензия за разпределение на
електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с
електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД,
като ответникът се явява краен снабдител. Не
е спорно и че „Електроразпределение ЮГ” ЕАД снабдява с електрическа енергия обектите на
ищеца, с клиентски №********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от
които е процесното ИТН 2939032. Тези обстоятелства се потвърждават и от
получените по делото писма на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД.
Ищецът
е представил и съдът е приел като писмени доказателства по делото копия на:
Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград; Акт за приемане и
предаване на основни средства от Община Тополовград на ВиК – Стара Загора на
следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово,
Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция
Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване
на П.С. Дуганово и П.С. Орещник от съответния трафопост; извадка от
инвентаризационен опис, Протокол образец 16, Разрешение за ползване
№261/09.08.1995г., от които се установява, че ищецът е собственик на Помпена
станция „Орешник", с. Орешник, Община Тополовград, на намиращото се в нея
ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV.
Считано
от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
От приетите като писмени
доказателства копия на: Писмо
с изх. №6053-30/24.09.2008г., Писмо с изх. №1784/23.10.2008г., Писмо с изх. №2013/05.12.2008г.,
Писмо с изх. №01/09.01.2009г., се установява, че ответникът
е информирал ищеца, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, при
ответника тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на
ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че
такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин
е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството
по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на
ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите;
строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за
строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за
ползване и др. Ищецът е отговорил с писмо, относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента;
образец 16, разрешение за ползване. Ищецът е изявил желание да бъде изместено
поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в
Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник /процесния/ и
на ИТ №2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от ел. провод
20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. С отговор ЕВН ЕС изисква от ищеца
документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че през процесния период
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект
ПС „Орешник”, ИТ №2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ
/Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Орешник”. Вещото лице
сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция
„Тополовград“, е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на
собствеността му са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо
ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“ чрез обособяване на отделно
поле „мерене“ или в съществуваща килия. Независимо дали измервателната група е
била поставена на ниво средно напрежение 20 kV в
ЗРУ на подстанция „Тополовград“ или на ниво ниско напрежение в ПС „Орешник“,
ищецът не дължи заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН,
тъй като по цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС
„Орешник“, ЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения,
с изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща
потребената ел. енергия от обект ПС „Орешник“ за съответния период. Заплащането
за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца,
съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са
за негова сметка. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по
достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на
ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената
при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект
предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума
за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на
напрежението, на което става измерването на ел. енергията. И при измерване на
страна ниско напрежение в ПС „Орешник“ и на страна средно напрежение в
подстанция „Тополовград“, тя би била еднаква, в случай че ЕВН ЕР Юг има
собственост и задължения върху подстанция „Тополовград“, електропровод
„Венеция“ или ПС „Орешник“.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, се установява, че процесната фактура е издадена от ответника,
заплатена е от ищеца. В нея е начислена такса достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект ПС „Орешник” в размер 61,42лв. без ДДС.
От събраните
по делото доказателства съдът стига до извода, че ищецът е собственик на
Помпена станция „Орешник“, с. Орешник, общ.Тополовград, на намиращото се в нея
ЗРУ и на електропровод „Венеция“ 20kV. По цялата верига на електрозахранването
на процесния обект ПС
„Орешник“, ЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с
изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща
потребената ел. енергия от обект ПС „Орешник“ за съответния период. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а
съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава мрежа на
обособена територия. Следователно, основанието за получаване на такси за посочените услуги е тези
две дружества да бъдат собственици на мрежата, в противен случай платените суми са недължими.
Съгласно разясненията, дадени в решение
№227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за
предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно
или ниско напрежение, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос,
заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите – измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос. Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е
бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е предвидено, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение
са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да
се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в
настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението /трафопоста/ и
кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие,
доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на
страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи
границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл.27 от Наредба №6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно
напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“ чрез обособяване на отделно
поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това съдът приема, че в
случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено.
Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за
достъп. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното
дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004
г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му
от ответното дружество цена за достъп до ел.разпределителната мрежа. С
начисляване цена за „достъп до електроразпределителната мрежа“ в приложената
фактура, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца.
Налице е хипотезата на
неоснователното обогатяване, предвидена в разпоредбата на чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо без основание, тъй като нищожността на основанието означава изначална липса на основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
Ищецът е платил сумата от 61,42лв., видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, с които ответникът се е обогатил неоснователно и дължи връщането им. Ето защо съдът намира, че искът е основателен и доказан до претендирания размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е представил списък за разноски в общ размер на 670,00лв., представляващи платената за производството държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 360,00лв. с ДДС, като това е минималния размер, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДДС, поради което съдът следва да присъди разноските в претендирания размер.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Здравко
Огнянов Братоев и Александър Сипек, да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Христо Ботев” №62,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сумата от 61,42лв. /шестдесет и един
лева и 42 стотинки/, представляваща недължимо платена сума
за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Орешник“, ИТН 2939032, за периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г., както и законната лихва върху
главницата за периода от подаване на исковата молба в съда – 26.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото
в размер на 670,00лв. /шестстотин и седемдесет
лева/, представляващи платената за производството държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Присъдената сума може да бъде внесена по
сметка на ищеца: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: