Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. К., 04.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 891 по описа на РС
К. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, вх. № 4834
от 26.11.2019 г. по вх. регистър на РС К., предявена от К.К.Ц. ***, ЕГН **********,
с която иска осъждане на ответника К.Ц.И. ***, ЕГН ********** да й заплаща
месечна издръжка 150 лева, считано от подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжката.
Твърди, че родителите й – К.Ц.И. и Р.Е. са се развели,
като за ищцата грижи полага майката, осигуряваща по-голямата част от разходите
за пътуване, обучение, храна и дрехи, в което е подпомагана частично и от своя
възходящ.
Твърди, че има разходи за ежедневното си пътуване до гр. С.,
където е ученичка в 12-ти клас на Профилирана гимназия за изобразителни
изкуства „П.Н.Р.“ за учебната 2019-2020 г., както и за набавяне на необходимите
учебници и материали.
В съдебно заседание ищцата се представлява от упълномощен
представител, който поддържа предявения иск, като иска уважаването му, като
изразява становище, че ответникът може да плаща търсения размер на издръжката.
Претендира присъждане и на направените разноски. По искане на ищцата са
допуснати гласни доказателства и са приобщени представените писмени такива.
В срока за отговор ответника не изразява становище по
предявения иск.
В съдебно заседание се явява лично, като заявява, че
оспорва предявения иск. Твърди, че няма възможност да заплаща искания размер на
издръжката. Заявява, че полага грижи за още четири деца, в каквато насока
представя писмени доказателства. Твърди, че имал желание да заплаща издръжка,
но е получил писмо от съдия изпълнител да спре изплащането на издръжката, като
има надплатени две вноски – общо двеста лева. Заявява, че не е в състояние да
заплаща искана издръжка от 150 лева, поради което иска да не бъде уважавана,
както и претенциите за заплащане на разноските по делото.
След преценка на събраните доказателства съдът намира
следното от фактическа и правна страна.
Претенцията на ищеца е основателна, но следва да бъде
уважена частично.
Не се оспорва от ответника, че ищцата е негов низходящ
роднина – дъщеря, родена от съжителството му с Р.Е.И. – удостоверение за
раждане л. 5.
Към настоящия момент ищцата е пълнолетна – навършени са
18 години на 05.06.2019 г., като е редовна ученичка 12 клас на Профилирана
гимназия за изобразителни изкуства „П.Н.Р.“ гр. С. за учебната 2019-2020 година
– служебна бележка л. 4.
Ищцата живее в гр. г., където живее в едно домакинство
със свои възходящи роднини – майка и баба, от които се подпомага за ежедневните
разходи. До навършване на пълнолетие ответникът е изплащал издръжка в размер на 100 лева, която
е получаване чрез съдебен изпълнител. Ищцата пътува ежедневно до гр. С., като
разходите в тази насока са 10 лева дневно.
Ответникът е работоспособен, като работи в АК „М.“ АД гр.
г. и получава брутен месечен доход около 1 700 лева, средно за последните
дванадесет месеца – удостоверение л. 30. Ответникът полага грижи за четири деца
– осемгодишните С. и А., дванадесетгодишния Ц., които са негови низходящи,
както и за седемнадесетгодишния Мартин, настанен за отглеждане в неговото
семейство. Втория родител на тези деца е починал през 2017 г. – удостоверения
за раждане л. 21-23, удостоверение за наследници и препис от акт за смърт л.
24-26, Решение за поправка на ОФГ № 890 от 12.12.2018 г. на РС К..
Ответникът изплаща и задължение по договор за кредит към
финансова институция, възлизащ на около 7 200 лева към моментът на
приключване на устните състезания – удостоверение чл. 29.
Описаните факти се установиха без никакви противоречия от
представените от страните писмени доказателства, както и от разпит на
свидетелката З.М. – баба по майчина линия на ищцата.
От правна страна съдът намира, че предявената претенция е
частично основателна, а именно до размера от 130 лева, като в останалата част
следва да бъде отхвърлена.
По своя характер издръжката, дължима на основание чл. 144
от СК няма характера на издръжката, дължима от родителите на непълнолетните си
деца. Издръжката на пълнолетните деца няма абсолютен характер, след като
законът допуска такава издръжка да не се дължи, ако пълнолетното дете може да
се издържа от свои доходи или от свое имущество, както и с оглед критерия –
възможност на родителя да изплаща такава издръжка без особени затруднения.
Също в теоретичен план следва да се отбележи, че макар
разпоредбите определящи задължението за издръжка на непълнолетните и
пълнолетните да определят правоимащите лица като „деца“, то при пълнолетните не
съществува задължението по чл. 142, ал. 2 от СК, а именно за минимален размер
на тази издръжка. Навършилите пълнолетие не са деца по смисъла на чл. 2 от
Закона за закрила на детето, определящ, че това са физическите лица до
навършване на 18-годишна възраст. Ищцата е навършила тази възраст, поради което
няма законово определен минимум на издръжката, като чл. 144 използва израза
деца в по-скоро в житейски смисъл.
По делото не са ангажирани изрични доказателства първо за
получаваните доходи на ищцата, но доколкото същата се обучава в редовна форма
на обучение и предвид посоченото от свидетелката Златкова за ежедневните учебни
ангажименти съдът намира, че същата няма практическа възможност да реализира
доходи чрез които да се издържа. Липсват и доказателства за притежавано от
ищцата имущество, но предвид установеното от свидетелката, че ищцата живее в
имот на своя възходящ роднина от втора степен съдът счита, че ищцата не притежава
имущество, от което да реализира доходи и съответно да се издържа за докато
продължава обучението си в средно учебно заведение.
Изложеното дава основание за извод, че ищцата няма
възможност да се издържа от доходите си, както и от свое имущество, а така също
втория родител няма възможност самостоятелно да поеме издръжката й докато още
се обучава в средно учебно заведение.
По въпроса дали ответника може да дава исканата издръжка
без особени затруднения съдът намира, че е налице такава възможност, но не и в
размера на издръжката, претендирана от ищцата. Доходите на ответника са около
1700 лева , като следва да бъде отчетено, че това е брутно възнаграждение, от
което се правят съответните удръжки – данъчни и осигурителни, а така също
ответника има и задължения към финансова институция по изплащане на кредит. В
най-голяма степен обаче съдът отчита факта, че ответника самостоятелно полага
грижи за четири деца като техен родител на три от тях и на едно като лице на
което са възложени родителски грижи, в каквато насока задълженията му имат
приоритет. Възрастта на тези деца дава основание да се счита, че ответникът има
значителни разходи по тяхното отглеждане
и възпитание, поради което не може да се направи извод, че
претендираната издръжка от 150 лева може да бъде изплащана без особени
затруднения.
В същото време обаче е ищцата има нужда от подпомагане,
като не са налице възможности да бъде отречено задължението на ответника в тази
насока с оглед възможностите на ищцата и необходимостта всяко едно лице да бъде
стимулирано и подпомагано при придобиване на образование.
Без значение е факта, че до навършване на пълнолетие на
ищцата ответникът е заплащал издръжка под минималния дължим размер, както и
факта, че има надплатена от ответника издръжка.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът може да
заплаща на ищцата издръжка в размер на 130, без това да му причинява значителни
затруднения, макар и ищцата без съмнение да има нужда от значително повече
средства за успешното завършване на средното си образование.
Поради това искът следва да бъде уважен частично, като
ответникът бъде осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 130
лева, считано от подаване на исковата молба – 26.11.2019 г. до изтичане на
предвидения срок за обучение в средно учебно заведение, но не по-дълго от
навършване на 20-годишна възраст.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащането на държавни такси и разноски за производството, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, , разноските за дължимите държавни такси следва да бъдат възложени
на ответника, която следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата
от 187.20 лева. Законът не предвижда друг начин за определяне на дължимата
държавна такса по иск за издръжка, освен определения в Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, а именно: 4% върху тригодишните платежи,
макар и в конкретния случай това да е нелогично предвид характера на тази
издръжка и възможността да бъде заплащана теоретично за срок не повече от две
години.
На ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
направените разноски, като предвид липсата на конкретно възражение за
прекомерност няма възможност за редукция в такава насока на претендираните
разноски в размер на 400 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. Това
обезщетение следва да бъде намалено съразмерно с уважената част от предявения
иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Ц.И., ЕГН ********** ***, да заплаща на К.К.Ц.,
ЕГН ********** ***, , месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2019 г., до изтичане
на предвидения срок за обучение в средно учебно заведение, но не по-дълго от
навършване на 20-годишна възраст, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта, в която се претендира
издръжка над тази сума – до пълния размер на претенцията от 150 /сто и
петдесет/ лева.
ОСЪЖДА К.Ц.И., ЕГН **********
да заплати по сметка на РС К. сумата от 187.20
/сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството.
ОСЪЖДА К.Ц.И.,
ЕГН ********** да заплати на К.К.Ц., ЕГН ********** сумата от 346.66 /триста
четиридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение
за направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, намалено съобразно
уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски в останалата част – до пълния размер на тази
претенция от 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред С. окръжен съд.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: