№ 28
гр. Стара Загора, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.а
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530103194 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищцата Д. Г. В. твърди в исковата си молба, че съобразно решение по гр. д.
№1817/2020 г., издадено на 17.07.2020 г., считано от 14.07.2020 г. се задължавала да заплаща
на ответника месечна издръжка в размер на 160,00 лв. До момента не заплатила нито една
месечна вноска за периода 14.07.2020 г. - 14.07.2021 г. За този период от време била изтекла
давността, а именно - ищецът не потърсил вземането си за всяко едно периодично вземане.
Срокът взискателят да потърси вземането си, което било периодично, бил три години.
Сборът за всички вземания за периода от 14.07.2020 г. до 14.07.2021г. бил 1920 лева. Ищецът
моли съда да постанови решение по отношение на ответника, че не му дължи сумата в
размер на 1920 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от
14.08.2020 г. до момента на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху сумата от
160 лева за периода от 14.09.2020 г. до момента на завеждане на делото, ведно със законната
лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.10.2020г. до момента на завеждане на делото,
ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.11.2020 г. до момента на
завеждане на делото, ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от
14.12.2020 г. до момента на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху сумата от
160 лв. за периода от 14.01.2021 г. до момента на завеждане на делото, ведно със законната
лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.02.2021 г. до момента на завеждане на делото,
ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.03.2021 г. до момента на
завеждане на делото, ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от
14.04.2021 г. до момента на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху сумата от
160 лв. за периода от 14.05.2021 г. до момента на завеждане на делото, ведно със законната
1
лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.06.2021г. до момента на завеждане на делото,
ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.07.2021 г. до момента на
завеждане на делото. Претендира разноските по делото. Поради отказ от иска
производството по делото е прекратено за сумата 400 лв. и за периода 30.04.2021 г. –
17.06.2021 г.
Ответникът С. Й. К., действащ със съгласието на своя баща и законен представител
Й. С. К., заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. След като месечната
издръжка била определена със съдебно решение, погасителната давност винаги била
петгодишна и срокът за погасяването й не бил изтекъл. Задължението на родителя за
заплащане на ежемесечна издръжка за дете имало характер на "периодично плащане" по
смисъла на чл. 111. б. "в" ЗЗД и тълкуването на понятието, дадено с ТР № 3/2012 г. ОСГТК.
Вземането за издръжка било периодично и поради това поначало се погасявало по давност с
изтичане на три години от възникване на задължението за плащане, т. е. по отношение на
периодични вземания давността тече поотделно за всяка една вноска за месечна издръжка от
датата на падежа, като всяка последваща вноска имала своя давностен срок. Въпреки че
издръжката касаела периодично вземане, в настоящия случай дължимостта на процесинте
суми за издръжка била призната с влязло в сила съдебно решение. Когато задължението за
плащане на издръжка било признато с влязло в сила съдебно решение, както в настоящия
случай, давностният срок бил петгодишен по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, но отново течал
поотделно за всяка месечна вноска, респективно - за всяко отделно неизпълнение на съдебно
признатото вземане. По тези вземания давността течала поотделно за всяка вноска от датата
на падежа □, като всяка последователна вноска си имала свой давностен срок. Съгласно чл.
116. ал, 1. б. "в" ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на действия за принудително
изпълнение и от този момент започвала да тече нова давност, чийто срок всякога бил пет
години, ако вземането било установено със съдебно решение. В този смисъл, при позоваване
от страна на длъжника на погасяване по давност на изпълнението на дълга по съдебното
решение, то съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, решението следвало да бъде
приведено в изпълнение само за времето от пет години назад от поискването на
изпълнението. Действително, ответникът дълго време чакал майка си да изпълни
задължението за издръжка, но тя явно нямала намерение да я заплаща, въпреки че имала тази
възможност и поради това образувал изпълнително дело за принудително заплащане на
дължимата издръжка. Изпълнителното дело било образувано под номер 20245530400204 по
описа на СИС РС Стара Загора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на
взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск,
чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
2
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая се твърди
погасяване поради изтекла давност и плащане след образуване на изпълнителния процес,
които факти не могат да бъдат релевирани по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от приложеното гр. д. № 1817/2020 г. по описа на РС Стара Загора, с Решение
№842/17.07.2020 г. е утвърдено споразумение по чл. 127, ал.2 между Д. Г. В. и Й. С. К., като
осъдена Д. В. да заплаща на малолетното си към този момент дете – С. Й. К., чрез неговия
баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от датата
на одобрение на споразумението – 14.07.2020 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на
същата. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му – 17.07.2020 г.
Видно от приложеното изпълнително дело № 204/2024 г. по описа на ДСИ при
Старозагорския районен съд, делото е образувано на 26.04.2024 г. въз основа на представен
изпълнителен лист № 1817/26.03.2024 г., издаден на основание влязло в сила съдебно
решение № 842/17.07.2020 г. по гр. д. № 1817/2020 г. В хода на изпълнителното
производство с разпореждания от 29.04.2024 г. са наложени запори върху трудовото
възнаграждение и върху банковите сметки на ищцата. В тази връзка на 07.05.2024 г. е
връчено запорно съобщение изх. № 4448/30.04.2024 г. на работодателя на ищцата –
„Вендинг Фреш Груп“ ЕООД. Запорното съобщение е получено в „Първа инвестиционна
банка“ АД на 10.05.2024 г. На същата дата – 10.05.2024 г., на ищцата е връчена покана за
доброволно изпълнение на задължението по изпълнителното дело. По делото са извършени
плащания съответно на: 30.05.2024 г., 27.06.2024 г., 05.07.2024 г., 30.07.2024 г., 28.08.2024 г.,
30.09.2024 г., 01.11.2024 г. На 08.11.2024 г. е връчено ново запорно съобщение на
работодателя на ищцата.
Ищцата е навела доводи за погасяване по давност на вземането на ответника за
издръжка за периода от 14.07.2020 г. до 14.07.2021 г. Задължението за издръжка има
характер на периодично плащане по смисъла чл.111, б.”в” от ЗЗД и ТР № 3/2012 г. на
ОСГТК. С оглед на това погасителният давностен срок тече от падежа на всяка отделна
ежемесечна издръжка. Тъй като в случая вземането за издръжка е установено с влязло в сила
съдебно решение, на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. За всяка
дължима месечна вноска тече отделен давностен срок. Съгласно чл. 116 б. „в“ ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този
момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е
установено със съдебно решение, какъвто е и настоящият случай. /В този смисъл са:
Решение № 401 от 18.12.2013 г. по гр. д. №3552/2013 г., IV г.о. ВКС; Определение №298 от
28.02.2014 г. по гр. д. № 695/2014 г. IV г.о. ВКС и др./.
В мотивите на ТР №2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. е прието, че „ Съгласно чл. 116, б.
„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
3
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.“ Според това тълкувателно решение
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. В конкретния случай давността е прекъсната с налагане на най-ранния запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, а именно – 07.05.2024 г., като впоследствие се е
прекъсвала с всяко последващо изпълнително действие по отношение на ищцата.
Така по делото се установява, че давността е прекъсната преди изтичането на
петгодишния давностен срок за най-ранната вноска от претендирания период, а именно тази
дължима на 14.07.2020 г. – тъй като петгодишния давностен срок за тази вноска би следвало
да изтече на 14.07.2025 г., но своевременно е бил прекъснат с предприемане на
горепосоченото изпълнително действие. Следователно към датата на устните състезания не е
изтекъл срокът на погасителната давност за нито една от вноските за издръжка от
претендирания период. Доколкото искът за установяване недължимостта на главниците по
всяка една вноска е неоснователен, неоснователен е и искът за признаване недължимост на
законната лихва върху всяка една от вноските.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.439 ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено
от ответника адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. В. от гр. Стара Загора, ..., със съдебен адрес гр. Нова
Загора, ... против С. Й. К., със съгласието на неговия баща и законен представител Й. С. К., с
адрес гр. Стара Загора, ..., със съдебен адрес гр. Стара Загора, ... , иск по чл.439 ГПК за
установяване недължимостта на сумата в общ размер от 1520 лв., представляваща сбор от
4
вземанията на ответника за издръжка за периода от 14.07.2020 г. до 29.04.2021 г. и за
периода от 18.06.2021 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв.
за периода от 14.08.2020 г. до момента на завеждане на делото – 15.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 160 лева за периода от 14.09.2020 г. до момента на
завеждане на делото – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за
периода от 14.10.2020г. до момента на завеждане на делото – 15.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.11.2020 г. до момента на завеждане
на делото – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от
14.12.2020 г. до момента на завеждане на делото – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 160 лв. за периода от 14.01.2021 г. до момента на завеждане на делото –
15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.02.2021 г.
до момента на завеждане на делото – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 160 лв. за периода от 14.03.2021 г. до момента на завеждане на делото – 15.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.04.2021 г. до момента на
завеждане на делото – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за
периода от 14.05.2021 г. до момента на завеждане на делото – 15.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от 14.06.2021г. до момента на завеждане
на делото – 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 160 лв. за периода от
14.07.2021 г. до момента на завеждане на делото – 15.07.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. В. от гр. Стара Загора, ..., със съдебен адрес гр. Нова Загора, ... да
заплати на С. Й. К., със съгласието на неговия баща и законен представител Й. С. К., с адрес
гр. Стара Загора, ..., със съдебен адрес гр. Стара Загора, ..., сумата 400 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5