№ 1003
гр. Велико Търново, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110100348 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на Р. М. Д., действаща като майка и законен
представител на малолетните Д. В.ов Г. и Р. В.ова Г.а, срещу В. Р. Г., с която
се претендира изменение на присъдените по гр. д. № 2807/2019 г. на Районен
съд – Велико Търново издръжки за децата, които да се увеличат от 150.00
лева на 280.00 лева – за Д. В.ов Г. и от 150.00 лева на 250.00 лева – за Р. В.ова
Г.а.
В молбата се твърди, че с решение по гр. д. № 2807/2019 г. на Районен съд
– Велико Търново ответникът е осъден да заплаща за децата си месечни
издръжки в размер от по 150.00 лева. Заявява се, че е налице изменение в
обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжките – изминал е
период от повече от четири години, в който нуждите на децата са се
увеличили значително. Счита се, че издръжките, които бащата заплаща
понастоящем и то нередовно, са недостатъчни, поради което се иска тяхното
увеличение до сумата от 280.00 лева – за Д. В.ов Г. и до сумата от 250.00 лева
– за Р. В.ова Г.а.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
1
следното:
От представените писмени доказателства се установява, че Р. М. Д. и В. Р.
Г. са родители на малолетните Д. В.ов Г. и Р. В.ова Г.а, както че с решение по
гр. д. № 2807/2019 г. на Районен съд – Велико Търново ответникът е осъден
да заплаща месечни издръжки за децата в размер от 150.00 лева.
От изготвения социален доклад и от ангажираните гласни доказателства
се установява, че след раздялата на родителите децата живеят при майката,
която полага основните грижи по тяхното отглеждане и възпитание.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявените искове за доказани по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно
определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата,
въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това
право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на
родителите.
В случая от постановяване на решението по гр. д. № 2807/2019 г. на
Районен съд – Велико Търново до настоящия момент са изминали четири
години и половина, през който период с нарастване възрастта на децата по
естествен начин са се увеличили и техните нужди. Тук следва да се отбележи,
че в посочения период от време е променен и минималният размер на
издръжката за едно дете с оглед променения размер на минималната работна
заплата за страната, като от 140.00 лева през 2019 г., минималният размер на
издръжката понастоящем е 233.25 лева, което несъмнено сочи на изменение
на икономическата обстановка в страна, при която е определен предходният
размер на издръжките и икономическата обстановка понастоящем. Освен
изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. №
2807/2019 г. на Районен съд – Велико Търново, не може да не бъде съобразен
и постоянният ръст на цените на стоките и услугите през последните години,
който несъмнено рефлектира върху размера на средствата, необходими за
отглеждането на едно дете. Именно изтеклият период от време и постоянният
ръст на цените на стоките и услугите в периода след постановяване на
решението според съда следва да се приеме за съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които издръжките са присъдени в досегашния
им размер.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно
които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата
и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в
размер на 933.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 233.25 лева за
едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не
2
само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но
служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а
повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот
в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява
издръжка за децата съдът следва да прецени реализираните от същите доходи
и имущество. В случая майката е безработна и за издръжката на децата си
разчита на социални помощи. На свой ред, бащата е лице в активна
трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, който може да
полага труд и да реализира доходи от същия, доколкото липсват данни в
обратната насока. От друга страна, с разпореждане от 29.5.2024 г. бащата
беше задължен да представи декларация, в която да посочи реализираните от
него доходи към настоящия момент и за една година назад, както и
притежаваните от него недвижими имоти и моторни превозни средства. Това
задължение обаче не беше изпълнено, поради което приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 162 ГПК и съдът следва да приеме за установено,
че ответникът разполага с необходимите средства, за да заплаща увеличените
размери на издръжките. Следва да се има в предвид също, че издръжката за
ненавършило пълнолетие дете, макар и обвързана от възможностите и
материалното състояние на съответния родител, е безусловно дължима и в
този ред на мисли потребността от даване на издръжка е с приоритет както
спрямо собствените нужди на родителя, така и спрямо погасяването на
поетите от последния задължения към трети лица в случай, че такива са
налице.
При горните констатации съдът намира, че за необходимата издръжка за
малолетните Д. В.ов Г. и Р. В.ова Г.а исканите суми съответно от 280.00 и
250.00 лева се явяват адекватни. Тук следва да се има предвид, че бащата не
полага преки грижи за децата си и по този начин на практика е освободен от
ангажимента за покриване на ежедневните им разходи. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че ответникът не взема никакво становище
по исковите претенции и не се яви в насроченото открито заседание, което
свидетелства за това, че същият очевидно не е особено заинтересован от
потребностите на децата си.
С оглед на горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса в
размер от 331.20 лева – 4 % върху размера на увеличението на издръжките.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ размерите на определените по гр. д. № 2807/2019 г. на Районен
съд – Велико Търново месечни издръжки за Д. В.ов Г., ЕГН ********** и за
Р. В.ова Г.а, ЕГН ********** от 150.00 лева на 280.00 /двеста и осемдесет/
лева – за Д. В.ов Г., ЕГН ********** и от 150.00 лева на 250.00 /двеста и
петдесет/ лева – за Р. В.ова Г.а, ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН ********** да заплаща за Д. В.ов Г., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Р. М. Д., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 280.00 /двеста и осемдесет/ лева,
считано от подаване на исковата молба – 26.1.2024 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като издръжката е платима
до 10-то число на текущия месец.
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН ********** да заплаща за Р. В.ова Г.а, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Р. М. Д., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
считано от подаване на исковата молба – 26.1.2024 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като издръжката е платима
до 10-то число на текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която исковете за увеличение на издръжките са уважени.
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса
в размер на 331.20 /триста тридесет и един лева и двадесет ст./ лева, както и
държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4