№ 810
гр. Перник, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500544 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 61/ 05.05.2025 г., постановено по гр.д. № 497/ 2022 г., по описа на
Районен съд – Брезник, е отхвърлен искът за съдебна делба, предявен от Б. С. С. срещу Г. С.
С., М. С. Д., З. С. Н. и И. С. С. по отношение на поземлен имот с идентификатор
14893.501.290 по КККР на село Гигинци, общ. Брезник, одобрени със Заповед РД-18-1526/
24.08.2019 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1800 кв.м., номер по предходен план 292,
квартал 24, парцел ХІХ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 14893.68.22,
14893.501.289, 14893.501.335, заедно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор
14893.501.290.1 със застроена площ 44 км.м., предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна, сграда с идентификатор 14893.501.290.2 със застроена площ 60 кв.м.,
предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 14893.501.290.3 със
застроена площ 19 кв.м., предназначение - селскостопанска сграда, и е допуснато
извършването на делба между Б. С. С., Г. С. С., М. С. Д., З. С. Н., И. С. С., П. П. А., Н. П. С.,
П. П. Б., З. З. В., Ю. В. А., М. В. С. и Ф. А. В. на поземлен имот с идентификатор
14893.151.34 съгласно скица на поземлен имот № 15-1361572/ 22.11.2022 год., находящ се в
**********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
1526/ 24.08.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.
Гигинци, Местност Гарванов дол; с площ по скица от 23 097 кв.м., с трайно предназначение
на територията: горска, при делбени дялове, както следва: - Б. Стоянчов С. - 24/240 идеални
части; Г. С. С. - 24/240 идеални части; М. С. Д. -24/240 идеални части; З. С. Н. - 24/240
идеални части; И. С. С. - 24/240 идеални части; П. П. А. - 30/240 идеални части; Н. П. С. -
15/240 идеални части; П. П. Б. - 15/240 идеални части; З. З. В. - 10/240 идеални части; Ю. В.
А. - 10/240 идеални части; М. В. С. - 10/240 идеални части и Ф. А. В. - 30/240 идеални части.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с
идентификатор 14893.501.290 по КККР на село Гигинци, общ. Брезник, одобрени със
Заповед РД-18-1526/ 24.08.2019г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1800 кв.м., заедно с
построените в него сгради с идентификатори 14893.501.290.1, 14893.501.290.2 и
14893.501.290.3, е подадена въззивна жалба от И. С. С., в която са изложени съображения за
неговата неправилност. Според жалбоподателката решението в тази му част е постановено
без да бъде направено цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства. Същата
1
сочи, че от приетото удостоверение за наследници на С.Л. Д.а е видно, че е починала на
02.04.2013 г., а искът за делба е предявен преди изтичане на десет години от смъртта й -
02.04.2023 г. Поради това се твърди, че З. С. Н. не би могла да придобие по давност имота. В
жалбата е изложено, че всички събрани доказателства установяват по категоричен начин, че
З. С. Н. не е трансформирала държането на идеалните части на останалите съсобственици
във владение. От свидетелските показания било видно, че след смъртта на общия
наследодател в имота ходели И., Г. и М.. През 2022 г. двама от останалите сънаследници - Г.
С. С. и М. С. Д. се разпоредили с наследствените си дялове от имота и ги дарили на З. С. Н..
Предвид тези доводи И. С. С. моли решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено в атакуваната му част и да бъде допусната делба на поземлен имот с
идентификатор 14893.501.290 по КККР на село Гигинци, общ. Брезник, одобрени със
Заповед РД-18-1526/ 24.08.2019 г. на изп. директор на АГКК, заедно с построените в него
сгради с идентификатори 14893.501.290.1, 14893.501.290.2 и 14893.501.290.3.
Препис от въззивната жалба на И. С. С. е изпратен на насрещните страни, но
последните не да подали отговор нито в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, нито след това.
Срещу решението на Районен съд – Брезник в същата му част е подадена и въззивна
жалба от Б. С. С.. Последният счита същото за неправилно поради допуснати процесуални
нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Изразява становище, че
направените от първоинстанционния съд изводи не кореспондират със събрания
доказателствена материал и установената фактическа обстановка. Излага, че изцяло в
противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че З. С. Н. е придобила имотите по
давност, тъй като присъединила към своето владение това на нейния баща. В жалбата се
твърди, че от представеното копие от нотариален акт № 163, т. IV, дело 1622/ 1989 г. на
нотариус при ПРС, се установява, че наследодателите Стоянчо С. Д. и С.Л. Д.а са придобили
по давност в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху
процесните имоти. Въз основа на това въззивникът Б. С. С. подържа, че приживе последните
са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност и са били признати за
собственици на основание давностно владение. Поради това счита, че към момента на
настъпване на смъртта на Стоянчо С. Д. той е бил собственик на имотите, а не техен
владелец, както приел първоинстанционният съд. В жалбата се твърди, че след смъртта на
Стоянчо С. Д. и С.Л. Д.а имотите са придобити по наследство от децата им - Б. С. С., Г. С.
С., М. С. Д., З. С. Н. и И. С. С. при равни квоти – по 1/5 ид.ч. Изложено е, че С.Л. Д.а
починала на 02.04.2013 г., а искът за делба е предявен на 29.12.2022 г., тоест преди да са
минали десет години от смъртта й, поради което не би могла З. С. Н. да придобие имотите
по давност. Поддържа се, че последната освен това не е упражнявала фактическата власт
върху тях със съзнанието, че е техен изключителен собственик. Като аргумент в тази насока
е посочен сключеният между З. С. Н., Г. С. С. и М. С. Д. договор, обективиран в нотариален
акт № 95, том II, рег. № 774, дело 283/ 2022 г., по описа на нотариус АлЦ., чрез който Г. С. С.
и М. С. Д. дарили на З. С. Н. собствените си 460/1149 ид.ч. от имот с идентификатор
14893.501.290, заедно с 2/5 ид.ч. от жилищната сграда, построена в него. От последното
следвало, че З. С. Н. не е упражнявала владение върху имотите със съзнание, че е техен
изключителен собственик. Жалбоподателят Б. С. С. поддържа, че е ходил несмущавано в
имота до смъртта на майка му С.Л. Д.а, а едва след това възникнали спорове по отношение
на него. Въз основа на тези твърдения излага, че З. С. Н. била владелец на придобитата от
нея 1/5 ид.ч. от имотите и държател на останалите идеални части, придобити по наследство
от Б. С. С., Г. С. С., М. С. Д. и И. С. С.. Доколкото като доказателство по делото е прието
копие от нотариален акт № 95, том II, рег. № 774, дело 283/ 2022 г., по описа на нотариус
АлЦ., Б. С. С. счита, че решението на Районен съд – Брезник следва да бъде отменено в
обжалваната му част и да бъде допусната съдебна делба на имот с идентификатор
14893.501.290 и построената в него жилищната сграда с идентификатор 14893.501.290.1
между него, З. С. Н. и И. С. С. при квоти 1/5 ид.ч. за Б. С. С., 1/5 ид.ч. за И. С. С. и 3/5 ид.ч.
– за З. С. Н., а сгради с идентификатор 14893.501.290.2 и идентификатор 14893.501.290.3 да
бъдат допуснати при делба между всички наследници - Б. С. С., Г. С. С., М. С. Д., З. С. Н., И.
С. С. при квоти по 1/5 ид.ч. за всеки от тях.
2
Ответниците по въззивната жалба на Б. С. С. - Г. С. С., М. С. Д., З. С. Н. и И. С. С. не
са депозирали отговор и не вземат становище по нея.
С определение № 631/ 17.09.2025 г., постановено по настоящото въззивно гражданско
дело, на ищеца са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да отстрани констатирани
констатираните нередовности на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №
479/ 2022 г., по описа на Районен съд – Брезник, като с писмена молба с препис за
ответниците опише процесния имот, чиято делба е поискал, по действащ регулационен план
– номер по актуалния регулационния план, площ и граници, включително по отношение на
сградите – предмет на делбата; да посочи дали е налице разминаване между кадастралното
заснемане на имота и регулационния му статут и в какво се изразява, а по отношение на
сграда с идентификатор 14893.501.290.3 с площ от 19 кв.м. да уточни причините, поради
които е заснета частично в съседния имот - дали се касае за неправилно заснемане на
сградата, дали неправилно е заснета границата на имота или действително постройката се
намира частично в съседния имот, като в последния случай обоснове искането си за
допускане на съдебна делба на същата. В изпълнение на указанията Б. С. С. е депозирал
молба по делото с вх. № 6138/ 07.10.2025 г., с която е посочил, че съгласно плана за
регулация на село Гигинци, одобрен със Заповед № 2303/ 1957 г. за поземлен имот с пл.
номер 292 по отменения кадастрален план на село Гигинци е отреден УПИ XIX-292 в
квартал 24 с площ 1156 кв.м., при граници: улица с о.т. 55-55а, УПИ XVIII-293 дере и терен
за озеленяване. При приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри за село
Гигинци, общ. Брезник, поземлен имот с пл. № 292 бил нанесен като поземлен имот с
идентификатор 14893.501.290. Същият посочва, че площта на този поземлен имот, която е
1180 кв.м. по КККР на село Гигинци участва в площта на УПИ XIX-292 в кв. 24 - 1449 кв.м.,
а разликата до 1156 кв.м., тоест за 7 кв.м. е формирана от придадена към този УПИ площ
съгласно плана за регулация на село Гигинци от 1957 г. от имот с пл. номер 293. С молбата е
отправено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване на
регулационния статут на имота чрез отговор на конкретно формулирани въпроси, както и по
въпрос, касаещ сграда с идентификатор 14893.501.290.3 с площ от 19 кв.м. с цел изпълнение
на дадените от съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Препис от молбата с вх. № 6138/ 07.10.2025 г. на Б. С. С. е изпратен на насрещните
страни в производството - Г. С. С., М. С. Д., З. С. Н. и И. С. С., но същите не са изразили
становище по нея в рамките на предоставения им за това срок.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби на И. С. С. и на Б. С. С., въз основа на които е образувано
настоящото производство, отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК
и са подадени от легитимирани лица в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
Искането на Б. С. С., направено с молба с вх. № 6138/ 07.10.2025 г., за допускане на
съдебно-техническа експертиза следва да бъде уважено, тъй като същото цели установяване
на актуалния регулационен статут на процесния имот, предмет на предявения иск за съдебна
делба, който следва да бъде отразен в съдебното решение (при постановяване на решението
по иск за делба на имот същият следва да бъде описан в състоянието, в което се намира към
момента на постановяването му - решение № 473/9.10.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г., ВКС, ІІ
г.о.). Настоящият състав обаче намира, че някои от поставените въпроси към вещото лице
следва да бъдат преформулирани, като експертизата да бъде допусната по задачата, както
следва: вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите справки да отговори на въпросите: какви регулационни планове, касаещи
процесния имот (описан в нотариален акт № 163, том IV, дело 3 1622/ 1989 г.), са били
приети и действащи?; как е бил заснет този имот по всеки един от регулационните планове,
с каква площ, предвиждали ли са тези планове придаване или отнемане на площ от този
имот по регулация?; налице ли са данни за уреждане на сметките по регулация?; какъв е
3
актуалният регулационен статут на имота (по последния действащ регулационен план) на
населеното място?; поземлен имот с идентификатор 14893.501.290 с кой имот по
действащия регулационен план е идентичен, налични ли са разминавания, в какво се
изразяват и на какво се дължат?; сграда с идентификатор 14893.501.290.3 с площ от 19 кв.м.
в кой недвижим имот попада по действащия регулационен план, какви са причините, поради
които е заснета частично в съседния имот в КККР - дали се касае за неправилно заснемане,
дали неправилно е заснета границата на имота или действително постройката се намира
частично в съседния имот?, като вещото лице следва да онагледи направените от него
изводи на скици.
С въззивните жалби и отговорите не са изложени съображения за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, които да
налагат даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за
доказване на релевантни факти и обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 15.01.2026 г. от 11:30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задача съгласно мотивната част на
настоящото определение. ОПРЕДЕЛЯ депозит от 400 лева, вносим от ищеца Б. С. С. по
сметка на Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението, като в същия срок да бъдат представени доказателства за внасянето на
сумата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.В.В., с адрес: *** който да се призове след представяне
на доказателства за внесен депозит. В призовката до него да бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна
такса подлежи на връщане.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
4
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5