Решение по дело №600/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 23
Дата: 16 февруари 2024 г.
Съдия: Христо Петров Попов
Дело: 20234120200600
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Г.О., 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200600 по описа за 2023 година
въз основа на данните по делото и закона:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. А. К. с ЕГН: ********** от гр. Г.О., ул. „***“
№ 6 чрез своя защитник в лицето на адв. П. П. от ГАК, със съдебен адрес: гр.
В.Т., ул. „***“ № 39, ет. 2 обжалва издаденото против нея Наказателно
постановление № 22-0268-001118/14.12.2022 г. на И.Т.Н., началник сектор в
ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което за нарушение разпоредбата на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП й е наложено административно
наказание глоба в размер на 20,00 лв. От името на К. адв. П. твърди, че
отразената фактическа обстановка в АУАН и НП не отговаря на обективната
истина. К. е заверила притежавания от нея АУАН, който е носила към
станалите документи, дължими от водачите на МПС по ЗДвП. Освен това
сочи нарушение на нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, което според него води
до незаконосъобразност на издаденият от административно наказващият
орган акт и издаденото въз основа на него НП. Излага доводи. Моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в грубо противоречие с разпоредбите на
ЗМВР и ЗАНН. Претендира разноски.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в
ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща процесуален
1
представител и не изразява становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят А. А. К., не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е депозирана молба с вх. №
1054/23.01.2024 г. от адв. П. П. от ВТАК – защитник на жалбоподателя А. А.
К.. В нея адв. П. заявява невъзможност да се яви в съдебно заседание поради
служебна ангажираност пред ОД на МВР – В.Т.. Не възразява да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие и със съгласието на К.. Поддържа изцяло
депозираната жалба и всички направени доказателствени искания в нея.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.11.2022 г. бил съставен АУАН серия GA бл. № 386981/18.11.2022
г. против А. А. К. за това, че на 18.11.2022 г. в 22,13 часа, в гр. Г.О., ул. „***“
до бензиностанция „Екотрансгаз“ в посока с. А., управлява товарен
автомобил „Мерцедес Е 350“ с рег. № ***, собственост на А.П.К. с ЕГН
**********. При извършената проверка се установило, че водача управлява
МПС с АУАН номер GA 477368 на сектор „Пътна полиция“ – В.Т. с изтекъл
срок на валидност до 05.08.2022 г. С гореописаното К. е извършила
нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Актът бил подписан от А. К. без възражения.
На 14.12.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля Е. И. С. Акт за установяване на административно
нарушение, Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И.Т.Н. издал
обжалваното Наказателно постановление № 22-0268-001118, с което наложил
на жалбоподателя на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) административно наказание глоба в размер на 20,00 лв.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 01.11.2023 г. На 07.11.2023 г. жалбоподателят депозирал жалбата против
постановлението чрез наказващия орган до Районен съд – Г.О..
В хода на съдебното следствие беше разпитан свидетелят по акта М. Й.
Й.. В своите показания той изложи същата фактическа обстановка, описана в
АУАН и НП.
2
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по
съображенията, изложени в нея.
Противно на изложеното в жалбата, при извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на обжалваното наказателно постановление и налагащи
отмяната му на това основание. АУАН е съставен от компетентен орган,
съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На
жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при
подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. НП е издадено
от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че наказателното
постановление е незаконосъобразно на друго основание.
Наказателното постановление е издадено на 14.12.2022 година. С
Държавен вестник бр. 67 от 04.08.2023 г., изм., бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила
от 06.10.2023 г. е последвала законодателна промяна, като нормата на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП е отменена.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Това е принципът, че законът няма обратно действие и е реализация на
принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията. Изключение
от този принцип е прокарано с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
който, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Правната теория приема, че по-благоприятен е този закон, който:
- води до по-благоприятни за дееца административно-
наказателноправни резултати;
- изключва въобще наказуемостта на даден вид деяния като отменя
3
въобще дадена норма и визираните деяния не се явяват повече нарушения или
изменя даден състав, като стеснява неговия обсег чрез прибавяне на нови
признаци;
- предвижда по-леко по вид и/или размер наказание;
- смекчава административно-наказателната отговорност за даден вид
нарушения, без да засяга вида и размера на установеното наказание;
Във всички тези случаи най-важна предпоставка е по-благоприятният
закон да е влязъл в сила и да е станал действащо право до влизане в сила на
Наказателното постановление. В конкретния случай е изключена от новия
закон въобще наказуемостта на деянието по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, тоест то не
се явява повече административно нарушение. Изключването от законодателя
на наказуемостта на конкретно вмененото на дееца нарушение, изключва и
възможността това наказано лице да носи административно наказателна
отговорност за това деяние. Следователно, преценено в този аспект,
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова
същото следва да бъде отменено без съдът да се произнася по същността му.
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 63д ал. 4
от ЗАНН има жалбоподателят. Съдът намира за неоснователно възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 100 лв. В настоящия случай договореното адвокатско
възнаграждение е 120,00 лв., което е почти в минимален размер. Поради това
съдът не намира същото за прекомерно и следва да осъди ОД на МВР – В.Т.
да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя А. А. К. направените по
делото разноски в размер на 120,00 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
06.11.2023 г.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0268-001118/14.12.2022 г.
на И.Т.Н., началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което на А. А. К.
с ЕГН: ********** от гр. Г.О., ул. „***“ № 6, действаща чрез адв. П. П. от
ГАК, със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „***“ № 39, ет. 2, на основание чл. 185 от
ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв.
(двадесет лева) за нарушение разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Т., с адрес на управление гр. В.Т., ул. „Бачо
Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. К. с ЕГН: ********** от гр. Г.О., ул.
„***“ № 6, действаща чрез адв. П. П. от ГАК, със съдебен адрес: гр. В.Т., ул.
„***“ № 39, ет. 2, сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща
направените разноски по делото за представителство и защита в
производството пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – В.Т. в
14-дневен срок от съобщенията до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
5