Решение по дело №1109/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. А. Ф., [държава], и Р. А. М., Б. А. М. и Н. А. М. /всички малолетни деца и граждани на Сирия/, чрез законния им представител А. А. Ф. /майка/, всички – граждани на Сирия, против Решение № 2986/09.04.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. На лице били предпоставките по чл. 8,ал. 8 и чл. 9, ал. 5 , тъй като в Сирия имало въоръжен конфликт. Нямало вътрешна закрила достъпна за молителя. Постановеното било в нарушение на изискванията на чл. 8, ал.2, от директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и 2013/32/ЕС и на решение по дело С-465/07. Не бил съобразен висшия интерес на детето. Молят за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А. Ф., редовно уведомена, се явява лично. Заявява, че няма гражданство и тя и децата ѝ нямат никакви права в Сирия. Заявява, че не е могла да учи защото е кюрдка и това чакало децата ѝ, посочва, че в Сирия нямало здравеопазване, а и да имало тя и децата ѝ нямА. право на него. Не искала да се връща в Сирия, защото нито била гражданка, нито имала други права там.

Жалбоподателите Б. А. М. и Н. А. М. /всички малолетни деца/, редовно уведомени чрез законния им представител А. А. Ф. /майка/, не се явяват, Малолетния Р. А. М. се явява лично и се представлява от процесуалния им представител. Същият не беше изслушани на основание чл. 15 от ЗЗДет.

Всички жалбоподатели се представляват и от назначения им процесуален представител във връзка с допуснатата по делото правна помощ. Същият моли да бъде отменено оспореното решение, тъй като били нА.це предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Развива подробни съображения.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно уведовен, не се явява и не се представлява. Докладван е писмен отговор, в който ответникът мотивира становището си за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно уведомена, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание присъства и представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, отдел „Закрила на детето“.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2024 г. А. А. Ф.от Сирия е поискала международна закрила в Република България, лично и като законен представител - майка на Р. А. М., и /роден на [дата]. в гр. Ф.Г – [държава]/, Б. А. М. /роден на [дата]./,Н. А. М. /роден на [дата]./,всички малолетни деца към онзи момент. Кандидатът е регистриран като А. /собствено/ Ф./бащино/ А. /фамилно/ от женски пол, родена на [дата]. в Сирия, гр. Хасака, [ЛНЧ], етническа принадлежност – *, религия: *, семейно положение – [семейно положение].

На 05.02.2025 г. е проведено интервю с А. А. Ф., която заявява, че е напуснала Сирия за пръв път през август 2012 г., заедно със семейството си и се е установила в Германия, гр. Фузда, където е подала молба за закрила и получила разрешително вА.дно до 2019 г. В Германия се запознала със съпруга си и през 2016 г. сключила с него брак. На 03.10.2016 г. се родил първият им син Р., който имал сърдечно заболяване, започнА. лечение в Германия, но тъй като състоянието му не се подобрявало решили да заминат за Гърция. Когато слезли от самолета били задържани и депортирани първоначално в Турция, а след това и в Сирия. Там се установили в гр. Дебарсия. Родили се другите им две деца. На 05.10.2024 г. същата отново със семейството си решава да напусне Сирия нелегално за Турция, където останала една седмица, а на 14.10.2024 г. влиза в България и след около два часа били задържани от властите. Майката не била арестувана или осъждана. Не сочи да е имала проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувала в политическа партия. Искала да остане в България, защото синът ѝ имал здравословни проблеми и искала да го лекува, както и децата ѝ да учат в Европа. Причината поради която напуснала Сирия била, че искала да образова децата си и да лекува сина си. Докато била в Сирия била виждала военни действия между кюрдите и арабите. Твърди че не е оказвано насилие срещу нея или нейни близки.

Изготвено е и становище от интервюиращия орган за отказ да бъде предоставена международна закрила А. А. Ф.и малолетните ѝ деца Р. А. М., Б. А. М. иН. А. М..

Изготвени са социални доклади от социален работник, отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, всички от 19.02.2025 г., относно Р. А. М., Б. А. М. иН. А. М.. Видно докладите основната причина за напускане на Сирия е войната и възможността на децата да получат образование и Р. да се лекува. В Харманли децата се отглеждА. в семейна среда. Не били установени специфични нужди на семейството.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 2986/09.04.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Ф., Р. А. М., Б. А. М. иН. А. М..

Решението е връчено на майката на 17.04.2025 г.

По делото е приет като доказателство социален доклад от 22.05.2025 г. на служители към Агенция социално подпомагане, видно от който съпругът ѝ работи живеят извън РПЦ Харманли, със самостоятелна стая за децата. Р. се лекувал адекватно в България.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирани лица - адресати на акта и засегнати неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са нА.це основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на чужденците по подадена молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ по отношение на майката. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно нА.чието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са интервюта, в хода на които се посочват от молителят-майка факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същата е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервютата, проведени в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, а на второто и на социален работник, и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в които е отразено, че молителят майка няма какво да допълни към казаното, като същата се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за нея език и не са съществувА. комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. За всяко дете е изготвен социален доклад.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителите се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е нА.це разместване на имената на молителите – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт, както и от представената по делото административна преписка. Не е нА.це грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуА.зират лицата чужденци, подА. молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за тях.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицата, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителите, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дА. чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. А. Ф.не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо нея преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същата са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните ѝ права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, вкл. и по отношение на децата ѝ. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Сочи че била без гражданство и представя документ за разпознаване. Съдът намира, че страната на произход е безспорно доказана както от твърденията ѝ, така и от представения в съдебно заседание документ от заклет преводач. Същият не е бил представен в хода на административното производство и твърдения че същата е без гражданство не са били изложени в декларацията, попълнена от молителя по чл. 30, ал.1 т.3 от ЗУБ поради което и законосъобразно не е извършена корекция на гражданството ѝ. Съдът намира, че копието на представения документ цели да компрометира производството без да може да доведе до реална промяна на изхода и решението по него.

Не са заявени от А. А. Ф.конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване, същата споделя, че нямала документи и никакви права в страната си по произход и че нямала възможност да се възползва от социални облаги, тъй като била с кюрдска етническа принадлежност, но посочва, че именно кюрдите контролирА. населеното място, в което се била установила. Не посочва че е преследвана, арестувана или че съществува заплаха за живота и здравето на нея или децата ѝ заради етническата ѝ принадлежност.

Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя и неговите деца. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила което се следва от напускането на Турция и предходната молба за закрила в Германия. Не намира приложение чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Напускането на Сирия, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила, което прави молителят мигрант, а не бежанец.

Следва да се акцентира и върху изявленията на А. А. Ф., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание са напуснА. Сирия, за да се лекува детето Р.. Молителят не изразява намерения за завръщане в държавата си по произход. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, а от желание за по-добър живот.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дА. закрилата спрямо него и неговите деца въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дА. има част от държавата по произход, в която чужденецът заедно с неговите деца да могат сигурно и законно да пътуват и да получат достъп, както и да се установят там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. Ф.като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, да е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, изследва се влиянието на международни организации, не можело да се говори за нА.чие на безогледно население. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведените интервюта не са нА.це основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ /не представляват такива сочените от жалбоподателя майка за осъществени военни конфликти, тъй като липсват доказателства, от които да се установи, че са се осъществили безспорно, и в кой времеви интервал/, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са нА.це данни за промяна в обстановката в Сирия, но въпреки че майката се яви в съдебно заседание, разказа бежанската си история, тя не заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за тях като личности да представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и добре уредена здравна система е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителите, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването на промяната пряко ще рефлектира върху тяхната правна сфера. Предвид горното не се установява да е нА.це реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. Ф., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В допълнение, следва да бъде отбелязано, че видно от доказателствата по делото и разказаната бежанска история, не се констатира нА.чието на предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ относно малолетните към датата на постановяване на оспореното решение лица.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Освен това, в някои медии се публикуват и материА. за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Сред новинарския поток относно Сирия е и информацията за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Съобщава се за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар, които осъществяват контакти с новата власт, като е нА.це явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развА.ни, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

Видно от представените справки ВКБООН продължава да играе ключова роля в подкрепа на разселените и завърнА.те се в Сирия лица като им осигурява достъп до комуникация, осигуряване на транспортни услуги. Ключовите области на подкрепа включват както гражданска документация, така и обществени центрове които предлагат правна и медицинска помощ, психично здраве и подкрепа за развитие на обществено образование.

Горното се потвърждава и от представената справка от 19.05.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, и такава от 03.02.2025 г., видно от която след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство; новите власти на Сирия обявяват сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; подписана е декларация за уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите; посочен е броят сирийски бежанци, завърнА. се в Сирия, като има данни и за около 1,18 млн. вътрешно разселени лица, които са се завърнА. в домовете си; ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на ГКПП, продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове – хуманитарна, раздаване на нехранителни артикули, психосоциална подкрепа.

В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочат справките от 19.05.2025 г. и 03.02.2025 г., вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. НА.це са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

АнА.зът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представената и обсъдена от административния орган справка за актуалната обстановка в страната от 14.03.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание като писмени доказателства справки от 19.05.2025 г. и 03.02.2025 г. Не са нА.це никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция „Международна дейност“ и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация.

Ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, нА.це е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснА. страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнА. в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е нА.це въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителите ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Още повече, че в съдебното или административното производство не се изразяват преки впечатления от ситуацията в Сирия такава, каквато е към момента.

С оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателите, съдът приема, че правилно искането за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от семейството по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателите, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Видно от приложените доказателства – интервю със съпругът ѝ, той също не притежава статут, а родителите и братята и сестрите ѝ не попадат в кръга на лицата изброени в § 1, т. 3 на ДР на ЗУБ.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в Сирия и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останА.те случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за жалбоподателите не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

5. Следва да се добави и че молителят майка доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Същият извод може да се направи за всички молители при напускането им на Турция.

6. Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в Сирия от началото на месец декември 2024 г., че в Сирия на са се завърнА. над 800 хиляди сирийски бежанци в страната. Призовават се държавите да се въздържат от принуждаване на сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

Основната причина за желанието на молителя майка да напусне Сирия е желанието ѝ детето Р. да се лекува, а останА.те деца да получат образование. От представените медицински документи с настояща давност а именно амбулаторни листи от 13.05.2025 г. и от 02.04.2025 г. се установява, че детето има образувания в сърцето, които към настоящия момент не дават отражение на качеството на живот. Препоръчаната терапия е „изследване и проследяване“, от което може да се направи обоснован извод, че сътоянието му не е спешно или застрашаващо. Това се отнася и до очния преглед където е установен астигматизъм и е издадена препоръка за очила. Здравословното състояние и нуждата от наблюдение от специА.ст не мотивират необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, по други причини. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила (Решение № 5145/19.05.2025 г. по а.д. № 3466/2025 г. на ВАС, VIII о., Решение № 5616/29.05.2025 г. по а.д. № 2589/2025 г. на ВАС, IV о.).

7. По отношение на малолетните следва да се обсъди и техният най-добър интерес /чл. 6а във връзка с § 1, т. 11 ДР ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗдетето/, вкл. и като лица в уязвима група /§ 1, т. 17 ДР ЗУБ/, и предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 във връзка с § 1, т. 3 ДР на ЗУБ.

Принципът за „висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, като малолетните и непълнолетните лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата.

Административното производство е проведено при спазване на принципа за осигуряване най-добрия интерес на децата. В най-добър интерес на всяко едно от децата е то да бъде със своето семейство - с майка си, баща си и неговите братя и сестри. Следва да се има предвид и, че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на малолетното и непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението му, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Правата на децата жалбоподатели не са нарушени и по отношение на тях като деца не съществуват рискове за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Децата биха могли да живеят спокойно и да се развиват в Сирия в семейна среда. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, като правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са нА.це предпоставките за предоставяне на молителите на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява в система от специфични мерки, съпътстващи производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон /така вж. Решение по адм. дело № 3843/2024 г. на Трето отд. на ВАС/.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Ф., действаща лично, и Р. А. М., Б. А. М. иН. А. М. /всички малолетни деца/, чрез законния им представител А. А. Ф./майка/, всички – граждани на Сирия, против Решение № 2986/09.04.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.