РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 23.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3335 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Д.И.О. ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на *** К. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** срещу П.И.К. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение, постановено по гр.д. №
2645/2017 г. по описа на ПлРС, издръжка от 140 лева на 200 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба
до настъпване на причини за нейното отменяне или изменяне.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на
детето ***, като с решение по гр.д №
2645/2017 г. по описа на ПлРС бащата на детето е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лева. Излага се, че детето е ученик в шести клас, като
предстои да му се закупуват учебници и дрехи. Сочи се, че поради промяна във
възрастта му се е увеличила нуждата от издръжка. Твърди, че плащаната издръжка
не е достатъчна. Излага, че факта, че дължи издръжка на други две големи деца
не го освобождава от задължението да дава издръжка и та ***. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Излага, че и ответникът е съгласен с размера на
претендираната издръжка. Моли съда новият размер на издръжката да се определи
считано от постановяване на решението, а не от влизането му в сила. Претендира
присъждането на сторените по делото разноски
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.
Сочи, че макар и със затруднения ще може да плаща издръжка в размер на 200
лева. Моли момента, от който следва да се дължи новата издръжка да не от датата
на ИМ, а от влизане в сила на решението. Прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар, доколкото не е наясно с размера му.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не се явява и не се представлява.
В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск, като моли новият размер да е дължим, считано от
влизане в сила на решението.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето *** К. се установява, че негови
родители са Д.И.О. и П.И.К..
Видно е от представеното по
делото Удостоверение с изх. № 049/14.07.2020 г. от фирма „***“ ЕООД е и какви
са трудовите доходи на майката на детето.
Установява се от представената по
делото справка от ТД на НАП Варна и какви са доходите на ответника.
По делото е приобщен и социален
доклад, изготвен от Д. П. в който се
сочи, че в интерес на детето е да му се
осигурят добри родителски грижи и финансова издръжка и от двамата родители.
Излага се, че предвид установеното отсъствие на бащата в отглеждането и
развитието на детето е необходимо той да бъде ангажиран чрез подобаващо
финансово участие в нуждите на сина си, съобразно идентифицираните му
потребности.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира издръжка е
ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на
всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите
доказателства, че Д.И.О. и П.И.К. са родители на непълнолетното дете ***.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че
нуждите на детето са различни от нормалните
и обичайни за неговата възраст. Детето, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за
покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства
за посрещане на разходите, свързани с обучението му, вкл. и за извън класни
занимания, както и за разходите, свързани със заболяванията, съпътстващи
неговото развитие.
Изменението на размера на
присъдена издръжка, законодателят е обусловил от доказване наличието на трайно
и съществено изменение на обстоятелствата при които тя е определена, а именно
нуждите на издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя
да дава нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени обстоятелствата, свързани със
задължението да се предоставя издръжка, е възможно нейния размер да бъде
увеличаван, респективно намаляван. Под промяна в обстоятелствата закона има
предвид да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство са
изминали три години - период, през който неминуемо са настъпили
изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта, на която е в момента и
свързаните с нея повишени разходи за облекло, ученически пособия и извън класни
занимания и мероприятия. За изминалия период безспорно са се изменили и
социално-икономическите условия в страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка
съдът съобрази разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК,
която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я
дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност
на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, задължението му да осигурява издръжка на други лица и
други фактори, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно
минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е
равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 152,50 лева.
При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, както и от обществено-икономическата
обстановка в страната и доходите, които получават неговите родители, съдът счита,
че необходимата месечна издръжка на детето *** е в размер на 300,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде
разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК,
а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че майката упражнява непосредствените ежедневни
грижи по отглеждане и възпитание на детето. Същата упражнява трудова дейност и
получава заплата около минималната за страната. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът
съобрази, че той също реализира доходи от
трудова дейност. Отчитайки обстоятелствата, че именно майката полага постоянни
и непосредствени грижи за детето и поема непредвидените и извънредни разходи,
свързани с отглеждането му, съдът намира, че бащата следва да поеме по-голяма
част от определения общ размер на издръжката, а именно сумата от 200 лв.
месечно, каквато и сума същият е заявил готовност да заплаща.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск за изменение на издръжката е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бащата следва да
бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата
на постановяване на решението -23.09.2020 г. до настъпване на причини за
нейното изменяне или отменяне.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху размера на увеличената издръжка в размер на 4% върху тригодишните
платежи в размер на 86,40 лева.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски. По делото своевременно е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съобразно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към датата на определяне
на адвокатското възнаграждение дължимото такова е в размер на 100 лева. Поради
изложеното възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението
е основателно и присъденото такова следва да е в размер на 100 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на
определената по гр.д. №2465/2017 г. по описа
на ПлРС издръжка, дължима от П.И.К. ЕГН ********** *** в полза на детето *** К. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.И.О. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ
на същата, от 140.00 /сто и четиридесет /
лева на 200.00 /двеста/ лева месечно, считано от постановяване на настоящето решение – 23.09.2020 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА П.И.К. ЕГН **********
*** да заплати на Д.И.О. ЕГН **********
***, сторените по делото
разноски в размер на размер на 100,00
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК П.И.К. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд сумата от 86,40 лева, представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 23.09.2020 г., пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: