О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 127 14.01.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2061 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 228 от 30.10.2019г.
по гр.д.№162 по описа за 2019г. на РС- Поморие е прието за установено между
страните, че по отношение на П.И.П. *** съществува вземане на Община Поморие по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №367/21.12.2018г. по
ч.гр.д.№763/2018г. по описа на РС-Поморие за сумата от 1289,32 лв.,
представляващи стойността на дейностите във връзка със събаряне на незаконен
строеж на основание заповед №РД-16-221/26.03.2014г. , за парично вземане,
произтичащо от неизпълнено задължение за плащане в срок по чл.277, ал.1 АПК,
както и законната лихва върху тази сума от 18.12.2018г., като иска е отхвърлен
за сумата от 101 лв. обезщетение за забава върху главницата от 1289,32 лв. за
периода от 21.02.2017г. до 29.11.2018г. П. *** 331,79 лв. разноски по делото,
като искането за разноски е отхвърлено за горницата над тази сума до
претендираните 357,81 лв. П. *** и разноски в заповедното производство в размер
на 303,98 лв., като претенцията е отхвърлена за горницата над уважения до
претендирания размер от 327,81 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца Община Поморие- на 11.11.2019г. чрез адв.Б., а на ответника
П.- на 4.11.2019г.- лично.
В законния срок /на 12.11.2019г./
е постъпила въззивна жалба от П.И.П.. С нея първоинстанционното решение е
обжалвано изцяло. На първо място се сочи, че е направил отвод на съдия
Япаджиева, тъй като същата незаконосъобразно приела по гр.д.№162/2017г. на ПРС,
че процесната постройка на въззивника се намира на общинска земя, а според него
такава общинска земя няма. Настоява Община Поморие да представи документ за
това, че земята е общинска. На второ място оспорва извода на съда, че
давностния срок на заповедта не е изтекъл. Заповедта за премахване на
постройката била получена от въззивника на 21.03.2014г., а деянието било
извършено на 14.12.2016г., 1- месеца след изтичането на давностния срок.
Изложени са подробно фактическите твърденията на въззивника за това как е
протекло събарянето на сградата. Изтъква, че след събарянето бил уведомен от
ръководителката за това, че трябва да разчисти терена, в противен случай ще му
бъде съставен акт. Въззивникът, заедно със свои приятели разчистили терена.
Заявява, че не е имало дограма на сградата, въпреки, че от фирма „Аква“
претендирали 1289,32 лв. за извършени дейности по сваляне на дограма. Твърди,
че по време на заседанието направил искане да бъде призован управителя на
фирмата, но съдията му казал, че нямало смисъл. На 14.06.2017г. като свидетели
по делото за собственост дошли наследниците на собственика, от който въззивника
закупил имота с устно съгласие, като същите свидетелствали в негова полза.
Заявява, че е обработвал мястото, което преди това било бунище 27 г. Деянието
било извършено с фадрома и два самосвала, без въззивникът да бъде уведомен за
това. Започнали да доразрушават останалата постройка и товарели заедно с вещите
на самосвала, включително живи кокошки и пиленца. Тъй като фадромата била
насочвана и срещу него, въззивникът се почувствал безсилен и оставил да
натоварят всичко. Макар да се обадил на полицията, получил отговор, че не се
занимават с такива неща. След като сградата била съборена, започнали да
изкореняват и овощната градина, която била отрупана с плод, имало засята
царевица и зеленчуци, както и система за капково напояване. При повторното му
обаждане в полицията получил отговор , че на този телефон следва да се обади за
линейка, ако е болен. Той се примирил, понеже нямал друг изход. На гърба на
стр.6 от ръкописната жалба се сочи, че въззивникът не бил уведомен от районния
съд в определения срок, без да е посочено за какви процесуални действия се
отнася това оплакване. Развити са подробно религиозните възгледи на въззивника,
както и очакването му да получи справедливост от Бог. Приложено е копие от
обжалваното решение и квитанция за внесена държавна такса /след указанията на
РС- Поморие/.
Въззиваемата Община Поморие,
представлявана от адв.Б., е представила отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна и моли същата да се остави без уважение, а на
въззиваемата страна да се присъдят разноските по делото. Сочи се, че след
неуспешни опити сред изложените библейски мотиви и притчи да се открият
твърдяни от въззивника пороци на съдебния акт, поради което счита, че жалбата
не отговаря на изискванията на чл.260, т.3 от ГПК. По същество намира, че
районният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и е обсъдил доводите
на страните в производството. Съдебният акт бил мотивиран, а относимите
материално-правни разпоредби били приложени правилно. Намира за безспорно по
делото, че въпреки влязлата в сила заповед за премахване на постройката от
26.03.2014г. не е сторил това доброволно в дадения му срок. Премахването било
извършено по възлагане от фирма „Аква Системс“ АД, а за извършената работа
общината заплатила исковата сума, за която била издадена фактура. Сумата била
платена от Общината на 20.02.2017г. чрез превод на НАП –Бургас на основание
чл.230, ал.4 ДОПК. Тъй като общината платила чуждите задължения /тези на П./,
то въззивникът следвало да възстанови платената сума, ведно с лихвата за
забавеното плащане, както и мораторна лихва в размер на 101 лв. Безспорно било,
че заповедта за премахване била издадена от компетентно лице- Кмета на Община
Поморие, а съгласно чл.225ь от ЗУТ премахването на незаконните строежи било за
сметка на извършителя, т.е. П.. В хода на делото безспорно били установени
наличието на незаконен строеж, собственост на ответника, влязла в сила заповед
за премахването му, неизпълнението на това задължение от извършителя,
премахването на строежа от фирма, на която това било възложено от общината.
Извършените действия били описани в протокол по видове, количество и стойности.
Доказано било извършването на разходи за премахването на постройката от
Общината, при което въззивникът се обогатил неправомерно за сметка на
обедняването на общината до размера на исковата претенция. Неоснователни и
неконкретизирани били оплакванията в жалбата за изтекла давност, като сочи, че
искът е предявен в рамките на давностните срокове по чл.110 ЗЗД. Не ангажира
доказателства.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от страна, която има правен
интерес да обжалва решението.
В дадения му срок въззивникът е
формулирал искане към съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с
което иска да бъде отхвърлен. Затова съдът приема, че жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Неоснователно е оплакването на
въззиваемата община, че жалбата е нередовна, тъй като не съдържала конкретни
оплаквания. На първо място това не отговаря на истината, а оплакванията са
посочени в настоящото определение, при доклада на жалбата. Второ, според
разпоредбата на чл.262, ал.1 ГПК липсата на указание в какво се състои
порочността на решението не е основание жалбата да се приеме за нередовна.
Отговорът е подаден своевременно,
от надлежно упълномощен адвокат /пълномощно на л.4 от делото на ПРС/.
Доказателственото искане на
въззивника за задължаване на Общината да представи документ за собственост на
земята е преклудирано, тъй като е направено за първи път във въззивната жалба,
поради което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание И ГО НАСРОЧВА за 10.02.2020г. от 10.00 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба,
отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за задължаване на Община Поморие да представи доказателства за
собствеността върху земята.
На въззиваемия да се връчи препис
от нарочната молба- уточнение на жалбата.
На въззивника да се изпати
служебен препис от отговора на жалбата.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.