№ 13599
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110121811 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
28.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 21811/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. С. П. и В. Г. П., в която се твърди,
че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
....................., аб. № 89462, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 6553,58 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 1046,43 лева за периода от
15.09.2019 г. до 07.10.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 45,40 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. до
1
30.04.2020 г., както и сумата от 9,52 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.10.2018 г. до 07.10.2021 г. Навежда довод, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, като същата била връчена на длъжниците по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване
на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно
претендираните суми, както и да бъдат осъдени да заплатят сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от А. С. П., като
поддържа, че не дължи претендираните суми, тъй като от 2013 г. живее в Испания и не е
ползвала процесния имот. Твърди, че не е получавала фактури и други счетоводни
документи за дължимите суми и не е била запознавана с общите условия на ищеца. Излага
съображения, че не дължи плащане на доставената топлинна енергия, тъй като не е
поръчвала същата, като в тази връзка се позовава на Директива 83/2011 г. на ЕС. Оспорва
истинността на представените от ищеца справки и фактура. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от В. Г. П., който
твърди, че не е сключвал договори за доставка на ТЕ и за предоставяне на услугата за
дялово разпределение, както и че не е получавал и ползвал топлинна енергия в процесния
имот. Твърди никога да не са съставяни и да не са му връчвани фактури и сметки за
претендираните суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, том XXV, нот.
дело № 4064/1988 г., като се установява, че Георги В.ов П. е станал собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. ......................
Представено е удостоверение от ГИС-София (л. 27 в кориците на делото) по
отношение идентичност на адрес на процесния недвижим имот.
От удостоверение за наследници № 002505/07.12.2009 г. се установява, че Георги В.ов
П. е починал на 27.11.2009 г., като е оставил за наследници по закон А. С. П. (преживяла
съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН) и В. Г. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е
възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
3
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на ССчЕ се установява, че
за процесния период е отчетена топлинна енергия за отопление на имот на базата на
„служебен отчет“ поради неосигурен достъп, като е извършван и отчет за потребена БГВ на
базата на 3 потребители – на „базата на служебен“ отчет при 140 л. за денонощие, поради
неосигурен достъп, както и е отчитана топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото
лице е посочило, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 6433,97 лева.
В открито съдебно заседание от 31.10.2022 г., вещото лице подробно е отговорило на
въпросите поставени от страните, като е изяснило как е достигнало до изводите си.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите суми. Експертът е изяснил, че за периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. размерът на дължимата мораторна лихва е за сумата от 49,49
лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги
кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява
експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно. С
оглед направените от ответника оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на
заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не
от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно
ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен
резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. №
806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II
г. о., ГК. В случая експертните заключения кореспондират с останалите доказателства по
делото, като изводите на вещите лица са подробно обясни и защитени в откритото съдебно
заседание от 31.10.2022 г. Именно в заседанието при изслушването на заключенията на СТЕ
и ССчЕ, вещите лица подробно и изчерпателно са отговорили на поставените въпроси от
ответника, като отговорите им кореспондират и с направените в заключенията изводи. В
тази насока трябва да се отбележи и обстоятелството, че част от въпросите, които ответника
е поставил в открито заседание имат чисто теоретичен характер и не кореспондират с
предмета на делото, но теоретичните въпроси са допуснати от съда именно, за да се провери
компетентността на експертите, но същите теоретични и хипотетично постановки не следва
да бъдат обсъждани в мотивите на съда.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
4
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. А съгласно правилото на
чл. 11а от ДР на Наредбата "Представител на етажната собственост" е управителят,
председателят на управителния съвет или упълномощено от етажната собственост лице. В
случая няма никакви данни какво е качеството на лицата подписали процесните протоколи
за извършен отчет, нито че същите са били надлежно натоварени за това, респ. че имат
качеството на представители на етажната собственост, за което съдът взема предвид и
обстоятелството, че в протоколите са посочени различни лица, чиито подписи са под
протоколите за процесния период.
В случая, съдът констатира, че нито изисквания на ЗЕ, нито правилата на общите
условия са спазени, съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. При това
положение, след като не са ангажирани доказателства, че са спазени изисквания на ЗЕ и
общите условия, за да е начислят суми за отопление на имот на базата на служебен отчет,
поради „неосигурен достъп“, съдът счита, че не е доказано, че предпоставките са били
налице, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени, тъй като съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Този извод на съда се обуславя и от факта, че са предоставени протоколи за
неосигурен достъп само за втора дата (според отбелязването), но не и за първа такава,
поради което не може да се направи извод, че действително е била налице хипотезата на
неосигурен достъп.
Следователно, претенциите за главниците следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй
като са неоснователни.
Исковата за мораторни лихви са обусловени от претенциите за мораторни лихви
върху главницата са акцесорни и обусловени от претенциите за главниците, поради което
след като обуславящите искове са неоснователни, то такива са и обусловените. Ето защо,
акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота трябва да се отбележи, че неоснователен е и следва да бъде отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В новелата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
5
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен. В тази насока
досежно мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия е налице приложение на
хипотезата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по времена на извънредното
положение (в редакцията за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.), за който период също не
се дължи мораторна лихва – съобразно размера установен по заключението на ССчЕ.
При този изход на правния спор – с правна възможност да претендират разноски,
съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК разполагат само ответниците. Последните са
поискали присъждането на деловодни разноски, като са доказали, че реално са сторили
такива, поради следва да се присъди сумата от 500,00 лева – за ответника В. П.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата от 900,00 лева – представляващи адвокатско възнаграждение
заплатено от ответницата А. П. за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. ...................... срещу А. С. П., ЕГН: ********** и В. Г. П., ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. ..................... за признаване за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.
2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. С. П., ЕГН: ********** и В. Г. П., ЕГН: ********** дължат
разделно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата от 6553,58 лева, представляващи
незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. ....................., аб. № 89462,, както и сумата от 1046,43 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от
15.09.2019 г. до 07.10.2021 г. както и сумата от 45,40 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
9,52 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от
30.10.2018 г. до 07.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 29.10.2021 г. по ч. гр. д .№ 59976/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на А.
С. П., ЕГН: **********, сумата от 900,00 лева – представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да
заплати на В. Г. П., ЕГН: **********, сумата от 500,00 лева – представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ МЕ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред СГС с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7