ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд, ХХІ състав в закрито
заседание на 27.10.2020 год., в
състав:
Районен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13543
по описа за 2020г. на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото се развива по жалба депозирана от „Частна
детска градина Аз съм Българче“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***/09.07.2020г.
по описа на ЧСИ З.Д., с която се иска отмяна на Постановление за налагане на
глоба от 15.06.2020г., постановено по изп. дело №
607/2018г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808, с район на действие Варненски окръжен съд.
В
жалбата се излагат съображения, че постановлението, с което е наложена глоба е
незаконосъобразно. Не е надлежно връчено запорното съобщение на управляващия
търговското дружество, а в евентуалност се излагат мотиви, че е следвало
повторно съдебният изпълнител да даде конкретни указания на третото задължено
лице, което се явява жалбоподателя, като едва при повторно неизпълнение може да
упражни правата си да наложи глоба по реда на ГПК.Твърди, че не се получени
задължителни указания от страна на съдебния изпълнител относно размера на
удръжките и начина на тяхното превеждане.
По
допустимостта на жалба:
С постановление от 15.06.2020г. за налагане на глоба „Частна детска градина Аз съм Българче“
ЕООД със седалище и адрес на управление *** в качеството й на задължено трето
лице, поради неизпълнение на запорно съобщение № 29395/03.12.2018г. за периода
03.12.2018г.-м.01.2020г. е наложена глоба в размер на 1200 лева.
Постановлението е връчено на
жалбоподателя на 03.07.2020г., поради което депозираната на 09.07.2020г. жалба
срещу същото се явява процесуално допустима за разглеждане.
По
същество на жалбата:
От приложените по делото писмени
доказателства съдът приема, че въз основа на издаден изпълнителен лист от
20.06.2018г. от ВРС по гр. дело № 13418/2015г. е образувано изпълнително дело №
607/2018г. по описа на ЧСИ З.Д.. Със
запорно съобщение №29395/03.12.2018г. до
„Частна детска градина Аз съм
Българче“ ЕООД, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника К.В.И. до погасяване задължението към взискателя.
Изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно, като са дадени указания,
че образуваното дело е с предмет издръжка, като ежемесечните суми, които следва
да бъдат превеждани от третото задължено лице възлизат на 100 лева. Със
запорното съобщение на жалбоподателя са дадени указания по чл. 507, ал.2 и 3 ГПК, съответно е отправена и покана по реда на чл. 508, ал.1 и 2 ГПК.Посочена е
банкова сметка ***, като изрично са указани реквизитите, които следва да
съдържа платежното нареждане.
Запорното съобщение е получено от третото задължено лице на
13.12.2018г., като в разписката за получаване подпис е положило лицето Х..
От съпроводителното писмо на ЧСИ З.Д. се
установява, че първата удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника по
изпълнителното дело жалбоподателя е превел по специална сметка на съдебният
изпълнител на 17.02.2020г.
Разпоредбата на чл. 508, ал.1 ГПК
вменява в задължение на третото лице в едноседмичен срок от връчване на
запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали признава за
основателно вземането, върху което се налага запорът, и дали е готово да го
плати, съответно има ли претенции от
други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове, превеждат ли се суми по
банкова сметка ***, съответно да посочи банката в която е открита сметката и
размера на сумата. Разпоредбата на ал.2 на същия текста посочва, че поканата за
даване на тези обяснения се съдържа в самото запорно съобщение, като на осн. ал.3 ако третото лице не оспори своето задължение, то
за него възниква задължението да внася сумата по сметка на съдебният
изпълнител.
Запорно съобщение по изп. дело
№607/2018г. е изпратено на третото лице на 13.12.2018г. Видно от обратна
разписка същото е получено от жалбоподателя от лице, което е подписало същата,
като се е индивидуализирало с име Х..
Връчването по пощата е редовно
осъществимо процесуално действие за връчване на съдебни книжа и документи, на осн. чл. 44, ал.2 ГПК. Процесуалния закон изисква същото да
се удостоверява с обратна разписка. Запорното
съобщение изпратено до жалбоподателя по пощата е адресирано до последния на
адреса посочен като негов седалище и адрес на управление. На този адрес
съобщението е получено от лице индивидуализирано като Х.. Съдебният изпълнител
е спазил изискването на чл. 50, ал.1 ГПК, като е изпратил книжата за връчване
по адреса представляващ седалище и адрес на управление, като съобразно
разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК връчването на търговеца в неговата канцелария
може да стане и чрез всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. При тези съображения съдът не споделя доводите, че запорното съобщение
не е връчено на жалбоподателя, доколкото в разпоредбата на чл. 50 ГПК няма
задължение изрично съдебните книжа, вкл. и тези по изпълнителното производство
да бъдат връчвани непременно чрез лицето имащо качество на управляващ или
представляващ търговеца.
Съобщението за налагане на запор е
редовно връчено на 13.12.2018г. на
работодателя на длъжника по изп. производство, който
се явява и трето задължено лице. От този момент за жалбоподателя започва да
тече едноседмичен срок за даване писмени обяснения на съдебния изпълнител, на осн. чл. 508, ал.1 вр. ал.2 ГПК.
Срокът за даване обяснения по изп. дело №607/2018г. е
изтекъл на 21.12.2018г., като по делото няма данни, а и жалбоподателя не твърди
в жалбата си да е осъществил задълженията си по чл. 508, ал.1 ГПК. При това
положение считано от изтичане на срока за получилият запорното съобщение се явява
задължението му по чл. 508, ал.3 ГПК, като следва да бъде прието, че доколкото
не е оспорено задължението в предвиденият едноседмичен срок, то третото лице
следва да осъществи внасяне на сумата по посочена от съдебният изпълнител
сметка.
В съобщението за налагане на запор
сумата е конкретизирана – 100 лева, която следва да бъде ежемесечно превеждана
по нарочно посочена специална сметка на съдебният изпълнител, последната
изрично упомената в съобщението, съответно последното съдържащо и указания за основанието,
което следва да съдържа платежното нареждане. При тези доводи съдът намира, че
съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 507, ал.1 вр. чл. 508, ал.1 вр. ал.2 ГПК,
като е поканил третото лице да посочи дали оспорва задължението, същото не се е
оспорено в едноседмичния срок от получаване на съобщението, поради което следва
да бъде прието, че е налице неизпълнение на негово законово задължение, което
води до затруднение на изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител няма задължение за
изпращане на повторно или напомнително запорно съобщение по реда на чл. 507,
ал.1 вр. чл.508, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което
хипотезата на чл.91, ал.2, пр.2-ро ГПК за действия при извършени при повторност е неприложима. Забавянето на изпълнението на
вменените от закона задължения от страната на жалбоподателя е значително, което
забавяне възпрепятства възможността взискателя да бъде удовлетворен за своето
съдебно признато спрямо длъжника вземане, поради което законосъобразно
съдебният изпълнител е наложил глоба в максималния предвиден от закона размер.
При тези съображения, съдът намира
жалбата на „Частна детска градина Аз съм
Българче“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***/09.07.2020г. по
описа на ЧСИ З.Д. за отмяна на Постановление за налагане на глоба от
15.06.2020г., постановено по изп. дело № 607/2018г. по описа на Частен съдебен
изпълнител З.Д., рег. № 808, за неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
оставя без уважение частна
жалба от „Частна детска градина Аз съм
Българче“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***/09.07.2020г. по
описа на ЧСИ З.Д. за отмяна на
Постановление за налагане на глоба от 15.06.2020г., постановено по изп. дело № 607/2018г. по
описа на Частен съдебен изпълнител З.Д., рег. № 808, с район на действие
Варненски окръжен съд, на осн. чл. 93, ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се изпрати съобщение за определението
на жалбоподателя и съдебният изпълнител.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: