№ 17561
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110145455 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от Л. Л. М. срещу Прокуратурата на
Република България, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие подаване на
неоснователно искане от Софийска районна прокуратура по реда на Закона за
здравето.
Ищецът твърди, че с предложение на СРП по пр.пр. № 6368/2024 г. е
поискано от съда да образува против ищеца производство по чл.158-162 от
Закона за здравето, с оглед установяване на психическото му състояние и
настаняване за лечение в психиатрично заведение. Твърди, че в преписката е
било посочено, че от събраните данни може да се направи извод, че макар и
без поставена диагноза, психическото състояние на ищеца е нестабилно, което
налага актуална преценка на същото, основно поради проявена агресия към
близки и граждани. Излага, че за достатъчни за образуване на прокурорската
преписка са счетени показанията на бащата на ищеца, съгласно които същият
бил нападнал посетител във фитнес център, нападал словесно майка си,
управлявал автомобил в състояние на тежка депресия и бил агресивен на пътя,
представял се за световно известен учен по биохимия, сам се диагностицирал
и сам си предписвал медикаменти. Било посочено и че отказвал да се
1
консултира със специалисти и да постъпи на лечение, неуточнено поради
какво заболяване. Твърди, че е било образувано НЧД № 1923/24 г. и
разпоредено да се извърши психиатрична експертиза в ЦПЗ ,,Проф. Никола
Шипковенски“, а поради отказ за съдействие от негова страна, същият бил
обявен за издирване на 23.02.2024 г. На 01.03.2024 г. бил установен и преведен
в здравното заведение за извършване на експертиза в амбулаторна форма.
Вещите лица не установили психически отклонения, от които да се направи
извод, че са налице основанията на Закона за здравето за настаняване на ищеца
за задължително лечение. От изслушаното и приобщено в с.з. експертно
заключение било установено, че същият не страда от психично заболяване,
визирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, поради
което производството по делото било прекратено. Ищецът счита, че
производството по н.д. 1923/2024 г. е образувано недобросъвестно и
небрежно, без внимателен подбор и прочит на представените доказателства,
без подробно и надлежно разследване и без да са налице необходимите
законови предпоставки. По преписката нямало нито едно доказателство, с
изключение на оплакванията от страна на родителите. Освен това излага, че
прокуратурата не съобразила обстоятелството, че между него и майка му е
налице имуществен спор, което било достатъчно основание за подаване на
жалба до СРП от страна на близките. Аргументира, че органите на
прокуратурата не са провели разследване с необходимото качество. Твърди, че
е претърпял неимуществени вреди по време на престоя си в специализираното
заведение, който продължил 30 дни, при което бил третиран с медикаменти.
От момента, в който узнал, че прокуратурата иска настаняване в психиатрично
заведение без освидетелстване, съзнанието на ищеца изцяло било заето с
мисълта, че е дамгосан като психично болен - нещо, което категорично не
отговаряло на действителността и не кореспондирало с поведението му. Това
силно го наскърбило, накърнило достойнството и доброто му име сред
обществото. Изпаднал в тежка депресия, затворил се в себе си и трудно
вършел ежедневните си задължения. Искането на прокуратурата се отразило
негативно на общуването му с роднини и познати. И към момента живеел с
притеснения за бъдещето и с болката, че въпреки всичко отново трябва да
доказва, че е нормален човек. Дълбоко било накърнено личното му
достойнство, често бил притеснен и разсеян. Появили се главоболие и виене
на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене, загуба на равновесие,
2
чувство на обида, притеснение и несигурност. Излага, че задържането,
настаняване в здравно заведение и явяването в съдебно заседание
предизвикало силен стрес, главоболие и виене на свят, гадене, треперене и
душевен дискомфорт, които състояния не били отшумели и към момента.
Твърди, че съдебното производство пред СРС е приключило с постановен
отказ на искането на прокуратурата. Моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Прокуратурата на Република България, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Ответникът излага, че по силата на чл.157 от Закона за
здравето, ПРБ е овластена да отправи предложение до компетентния съд за
установяване на здравословното състояние на ищеца Л. Л. М., с цел
установяване на предпоставките по чл.157 от 33. Аргументира, че подавайки
такова искане прокурорът не само не престъпва повелителна норма на закона,
а упражнява изрично предоставено му от закона правомощие. Твърди, че
подаденото искане е било подкрепено с факти и доказателства, а
обстоятелството, че искането е оставено без уважение от съда, счита, че не
води до извод за виновно предприето противоправно поведение на прокурора.
Сочи, че съгласно чл. 155 от Закона за здравето, на задължително настаняване
и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно
здравето им. Излага, че задължителното настаняване съгласно чл.157 33 може
да бъде поискано от прокурора, но винаги се постановява с решение на
районния съд съгласно чл. 156, ал. 1 от същия закон след изслушване на
становището на психиатър, както и на заключение на съдебно[1]психиатрична
експертиза. Действията на ПРБ твърди, че са изцяло съобразени с дадените по
закон правомощия, както и че са били продиктувани от поведението на ищеца,
кореспондиращо с т.нар. социален критерий. Другата предпоставка - т.нар.
медицински критерий, се установявал в рамките на съдебно производство.
Предложението, въз основа на което било образувано ч.н.д. било оставено от
съда без уважение, тъй като в конкретния случай такъв критерий/предпоставка
не бил установен. Аргументира, че в случая поради прояви на агресия към
роднини и трети лица и изразено неадекватно поведение, е подаден сигнал до
СРП срещу ищеца от родителите и сестра му, вследствие на което била
образувана е пр.пр. № 6368 / 2024 г. на СРП. За събирането на достатъчно
3
данни дали състоянието на Л. Л. М. е такова, че да налага предприемане на
мерки за задължително лечение, по реда на чл.156 и сл. от Закона за здравето,
било разпоредено извършване на спешна проверка от служители на 4 -то РПУ.
Като резултат от извършената предварителна проверка от МВР, били събрани
данни за наличието на социални критерии в поведението - вербална и
физическа агресия към роднини и трети лица, избухливост, пълна липса на
емпатия, злоупотреба с марихуана и др. подобни. Депозирано било искане по
реда на чл.157 от 33 до СРС, за евентуално установяване на втората
предпоставка, медицинския критерии, с предложение за назначаване на
съдебно - психиатрична експертиза за установяване дали Л. Л. М., има някое
от заболяванията, посочени в чл. 146 от Закона за здравето, с оглед
евентуалното лечение по принудителен ред в специализирано медицинско
заведение. Образувано било ч.н.д. № 1923/2024 г. по описа на СРС.
Прокурорът определил поведението на ищеца като потенциално опасно и
сочещо на основание за сезиране на съда по реда на чл. 157 33.
Основателността на предприетите действията на прокурора се потвърждавала
и при изслушването на вещите лица. Последните в проведеното съдебно
заседание на 13.03.2024 г., направили следните изявления: “….не твърдим, че
той е напълно здрав, както и не установяваме заболяванията, които са
визирани в Закона за здравето.......има акцентирани личностни черти, които са
отвъд приетото за нормално...“ и други подобни. Липсата на категоричност в
изказванията на вещите лица и коментарите им счита, че показват, че
действително в случая се касае за личност с поведение, които е отвъд
общоприетото за нормално, в този смисъл това обстоятелство още повече
потвърждава вероятността за наличие на предпоставките на чл.155 от 33 към
момента на внасянето на искането от страна на прокурор от СРП. Въпреки
констатациите и коментарите на вещите лица, след изслушване на
заключението се установява, че лицето не страда от същинско психично
заболяване, визирано в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от 33, което е един от
критериите изискуеми от закона - медицинския, за постановяването на
задължително лечение на конкретно лице, поради което и прокурор от СРП
изразил становище в съдебно заседание, че лицето не следва да се настанява в
лечебно заведение. Аргументира, че обосновано прокурорът при СРП е внесъл
искане за принудително лечение и не е могъл да знае дали ищецът страда или
не от психическа болест. Оспорва претенцията и по размер. Моли съда да
4
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и приложи правните разпоредби, намира следното от
фактическа и правна страна:
По така предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е претърпял
неимуществени вреди (в това число и техния размер), вследствие
противоправно действие от страна на лице, на което е възложено от ответника
извършване на някаква работа (в частност - образуване на производство по
Закона за здравето срещу него, че производството е приключило с влязъл в
сила съдебен акт, с който искането е отхвърлено), причиняване на вреда при
или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка
между противоправното поведение и вредоносния резултат.
Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител.
С оглед становището на страните, съдът с докйлада по чл. 140 ГПК е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че:
Софийска районна прокуратура е инициирала образуване на производство по
Закона за здравето срещу ищеца, което производството е приключило с влязъл
в сила съдебен акт, с който искането е отхвърлено.
Съгласно чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването
си могат да извършат престъпление, което представлява сериозна опасност за
близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето
им. Достатъчно данни за отправяне на искане до районния съд по реда на чл.
157 от Закона за здравето са налице ако въз основа на установените факти
може да се направи обосновано предположение, че лицето страда от психично
разстройство от визираните в чл. 146 от същия закон. Когато са налице данни
за поведенчески прояви на лицето, изразяващи се във физическа и словесна
агресия, непристойно и агресивно поведение, което ескалира и създава
обоснован страх у околните за техния живот, здраве и телесна
неприкосновеност, при което тази агресивност излиза извън рамките на
5
нормалното като реакция в подобни житейски ситуации, не може да се
приеме, че е налице обичаен семеен, професионален или друг конфликт по
смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗ. Само ако от установените данни извод за подобно
основателно предположение не може да бъде направен и констатираната
агресивност не излиза извън рамките на нормалното като реакция в подобни
житейски ситуации, не създава обоснован страх у околните за техния живот,
здраве и телесна неприкосновеност, прокурорът може да приеме, че е налице
обичаен конфликт по смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗ.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че
като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е
сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се
изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга
чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Безвиновната
отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило
непозволено увреждане при и по повод извършването на последната (решение
№ 103/25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о. на ВКС). Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. В. на работата отговаря пред
пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение
на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от
своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата
грижа при избора на изпълнител (решение № 249/16.11.2016 г. по гр. д. №
902/2016 г., IV г. о. на ВКС и посочените в него решение № 538 от 19.12.2012
г. по гр. дело № 208/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 465 от 28.12.2012 г.
по гр. дело № 1157/2011 г. на ВКС, IV г. о., според които предпоставките за
отговорност по чл. 49 ЗЗД не са налице когато няма виновно противоправно
поведение на лицето, на което е възложена работата).
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата
отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на
нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на
6
държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни
процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание
чл. 49 ЗЗД (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г. на IV г. о. на
ВКС). Функционалният имунитет на прокурора не изключва отговорността на
държавата за вреди от незаконосъобразен съдебен акт. Държавата, чрез
процесуалният си субституент, в случая Прокуратурата на Република
България, отговаря за вреди, когато те са причинна връзка с постановения акт,
съответно извършеното от прокурор незаконосъобразно действие или
бездействие.
Противоправността на акта, действието или бездействието на
съответното лице, на което е възложена определена функция, следва да бъде
установена по делото, като се има предвид, че подобна противоправност е
налице когато издадените актове, респ. действията или бездействията изобщо
не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и
процесуални норми.
Съгласно чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването
си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките
им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Задължителното настаняване съгласно чл. 157 ЗЗ може да бъде поискано от
прокурора, но винаги се постановява с решение на районния съд съгласно чл.
156, ал. 1 от същия закон след изслушване на становището на психиатър, както
и на заключение на съдебно-психиатрична експертиза.
Възможността задължителното настаняване да бъде поискано от
прокурор следователно е изрично предвидена в закон и в този смисъл
упражняването на това правомощие от страна на прокурора не може да бъде
определено като незаконосъобразно действие. Действието на конкретния
прокурор по извършването на преценка на определени факти, което е
извършено при отправяне на искане до съда по реда на чл. 157 ЗЗ, принципно
не би могло да се определи като противоправно, ако наличните данни сочат на
вероятно наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ към момента на внасяне на
искането и не е установено прокурорът умишлено да е квалифицирал
установените факти неправилно с цел да увреди лицето, чието задължително
настаняване е поискано.
7
Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 лица с психични разстройства, нуждаещи се
от специални здравни грижи, са психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно
разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване, а съгласно т. 2 - лица с умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция.
Прокурорът не разполага с познания в областта на медицината, поради
което може да прецени единствено доколко от установените факти може да се
заключи за вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ, т. е. за
наличие на психично разстройство по смисъла на чл. 146 от същия закон, вкл.
според правилата на формалната житейска логика. С оглед на това в
конкретния случай прокурорът е определил поведението на ищеца,
изразяващо се в нарастваща агресия спрямо родителите и сестра му като
потенциално опасно и сочещо на основание за сезиране на съда по реда на чл.
157 ЗЗ. За да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на Република България по реда на чл. 49 ЗЗД, по делото следва
да е установено, че тази преценка е извършена от конкретния прокурор в
нарушение на установените в закона правила и при несъобразяване с
императивно установените в същия закон изисквания и с установените факти.
За целта е необходимо да се извърши преценка какви са предвидените в закона
изисквания, вкл. чрез тълкуване на съответната правна норма, след което да се
прецени дали прокурорът в конкретния случай ги е нарушил.
В случая се поддържа, че е налице противоправно действие на
прокурора, който е образувал производство по Закона за здравето. Подобно
противоправно действие от събраните по делото доказателства обаче не се
установява. При това следва да се отбележи, че субективната преценка на
установените факти от страна на прокурора не би могла да обоснове наличие
на основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република
България. Достатъчно данни за отправяне на искане до районния съд в
подобна хипотеза е налице ако въз основа на установените факти може да се
направи обосновано предположение, че лицето страда от психично
разстройство от визираните в чл. 146 ЗЗ. В настоящия случай от показанията
на лицата, разпитани в хода на проверката по преписката са събрани данни, че
ищецът е проявявал агресия към близките си и случайни хора на пътя или във
8
фитнес залата. Следва да се отбележи и, че прокурорът е бил в обективна
невъзможност да разпита ищецът доколкото последният е бил с изключен
телефон, напуснал е адреса на родителите си и близките му не са имали връзка
с него. Ищецът е бил обявен за национално издирване на 23.02.2024 г. На
01.03.2024 г. бил установен и преведен в здравното заведение за извършване
на експертиза в амбулаторна форма.
При тези данни извършената от прокурора при СРП преценка не може
да се приеме като нарушаваща императивни правила, доколкото законът му е
предоставил упражняването на това правомощие в интерес на обществото и с
цел защита на засегнатите от определено поведение лица.
Обстоятелството, че производството по образуваното ЧНД № 1923/2024
г. по описа на СРС е било прекратено само по себе си не обосновава извод за
неправомерност на извършените от прокурора действия, доколкото и в
заключението на изслушаната по ЧНД № 1923/2024 г. по описа на СРС
съдебно-психиатрична експертиза се съдържа констатация, че ищецът не е
напълно здрав и има акцентирани личностни черти, които са отвъд приетото
за нормално. Следва да се отбележи, че подобна преценка прокурорът не е
могъл да извърши, доколкото не разполага със специалните знания, с които
разполага вещото лице. Още повече в същия смисъл в практиката си ВКС е
имал повод да отбележи, че искането по чл. 157 ЗЗ би било законосъобразно в
два случая: ако съдебното производство е завършило с влязло в сила съдебно
решение за задължително настаняване и лечение или ако това искане е
обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за
вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ към момента на внасяне
на искането, и обратно - то би било незаконно ако нито една от двете хипотези
не е налице, което разбиране е установено трайно в съдебната практика. –
определение № 1202 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 4885/2014 г. на III г. о. на ВКС
и посоченото в него определение на ВКС по гр. д. № 455/14 г. на IV г. о. От
съществено значение следователно е доколко установените по преписката
факти могат да обосноват заключение за вероятно наличие на предпоставките
на чл. 155 ЗЗ.
В случая, както вече беше отбелязано, категоричен извод, че към
момента на внасяне на искането не е съществувало основателно
предположение за вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ, не
9
може да бъде направен. Не може да бъде споделена и тезата, че данните по
преписката са сочели на обикновен семеен конфликт по смисъла на чл. 147, ал.
2 ЗЗ. Поддържаната противоправност на поведението на прокурора
следователно не може да се приеме за установена.
Поради изложеното искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна в размер
на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Л. М., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие подаване на неоснователно искане от Софийска районна
прокуратура по реда на Закона за здравето, въз основа на което е образувано
НЧД № 1923/24 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. Л. М., ЕГН ********** да
заплати на Прокуратурата на Република България сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10