гр.Хасково,
18.08.2022г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети август през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №657 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 и
чл.143 от АПК. Постъпило е искане от пълномощника на ответната страна за
допълване на постановеното Определение №568/22.07.2022г., а именно: да се
присъдят допълнително разноските от 500,00 лева, които били дължими за
юрк.възнаграждение във връзка с изготвеното становище по основателност
на депозираната пред съда жалба.
Конституираният като жалбоподател в настоящото
производство – А.Н.Б., не взема становище.
Съдът, като обсъди искането и събраните по делото
доказателства, счита искането за неоснователно.
Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок
по чл.248, ал.1 от ГПК. Определението е постановено на 22.07.2022г., като съобщението
за него е получено от ответника на 25.07.2022г. В срок е депозирано искането по
чл.248 от ГПК – на 26.07.2022г., което поради изложеното е процесуално
допустимо.
С постановеното определение се оставя без разглеждане жалба, титулувана „Заявление за
несъгласие“ от А.Н.Б. против Решение №235 от 13.06.2022г. на ТД НАП Пловдив,
като производството по адм.дело №657/2022г. по
описа на Административен съд Хасково е прекратено.
В случая съдебното производство е било
образувано по представена от ТД НАП Пловдив жалба/заявление с
вх.№94-00-4132/27.06.22г., която не е била адресирана до съда, а изрично е било
посочено от А.Б., че е „несъгласие с Решение №235/13.06.2022г.“, адресирано до
Дирекция НАП Пловдив. Доколкото при отстраняването на констатираната
нередовност не е последвало изпълнение на указанията на съда от Разпореждане от
05.07.2022г., и А.Б. не твърди, че иска жалбата да бъде разгледана от съда, то
не са налице предпоставките да бъде уважено така направеното понастоящем искане
за разноски в полза на ответника. Действително
в Списък на разноските, представен по делото – л.5, е вписан като разход от 500,00
лева юрк.възнаграждение за изготвеното и представено по делото становище. Но съгласно ал.3
на чл.143
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото. При така установената конкретика относно липсата на адресиране на жалбата
като такава до съда, а и като се има предвид, че не само няма искане за извършване
на процесуални действия от съда, но и изрично А.Б. сочи единствено намерение да
сезира омбудсман, то сумата от 500,00 лева /като направени от ответника
разноски/ не следва да е дължима. Присъждането на разноските по настоящото
производство би било основателно единствено при основателност/допустимост на
претенцията, но само ако действително се установи воля от страна на сочения
като жалбоподател да сезира съда.
С оглед тези обстоятелства, съдът счита, че не са
налице предпоставките на чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на определението в
частта за разноските и направеното искане не следва да бъде уважено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от пълномощника на Директор ТД
НАП Пловдив за допълване на Определение №568/22.07.2022г. в частта на разноски,
а именно: да бъде осъден А.Б. да заплати на ТД НАП Пловдив 500,00 лева, представляващи
юрк.възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 7дневен срок, считано от съобщението до страните.
Съдия: