О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 13.10.2020г.
Административен съд
- град Шумен, в закрито заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията АД № 465 по
описа за 2019г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искане на председателя на Националното
бюро за правна помощ, с което на основание чл.189 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и във вр. с чл.27а
от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за
правна помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено
възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ по
адм. д. №465/2019 г. по описа на АдмС град Шумен и по
КАД № 77/2020 г. по описа на АдмС град Шумен.
Към искането е приложено Решение № ШМ-660-13557/11.08.2020г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат Н.И.Т. *** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 200.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца Е.Й.И. по АД № 465/2019г. по описа на ШАдмС и КАД № 77/2020г. на ШАдмС.
Отправя се искане след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
От приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Административно дело № 465/2019г. е образувано
въз основа на искова молба, депозирана от Е.Й.И., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН) - гр.София, с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се
претендира обезщетение за причинените му
в период от пет дни (от 10.09.2014г. до 12.09.2014г. и от
17.10.2014г. до 20.10.2014г.) неимуществени вреди от незаконосъобразни действия
и бездействия на ответника, в размер на 500,00 лева, ведно с мораторната лихва
върху посочената главница в размер на 250,00 лева за периода от края на
увреждането през 2014г. и ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По искане на ищеца с Определение на съда от 02.10.2019 г. по настоящето дело на последния е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С уведомително писмо от 08.10.2019г. АК - град Шумен е уведомила съда, че за осъществяване на правна помощ по настоящето дело е определен адвокат Н.И.Т., вписан под №3048 в Националния регистър за правна помощ. С Определение от 11.10.2019 г. адвокат Н.И.Т. е назначена за процесуален представител на ищеца до приключване на производството и за всички съдебни инстанции.
С Решение № 243 от 11.12.2019г., постановено по адм. дело №465 по описа за 2019г., АдмС - град Шумен е осъдил ГДИН да заплати на ищеца сумата от 36 лева, ведно с лихва за забава в размер на 17,95 лева, както и законната лихва върху сумата на обезщетението до окончателното ѝ плащане и е отхвърлил иска в останалата му част. Това решение е обжалвано от последния пред тричленен състав на АдмС град Шумен, който с Решение № 99/13.07.2020г. по КАД № 77/2020г. по описа на АдмС град Шумен е оставил в сила Решение № 243 от 11.12.2019г. по адм.д.№ 465/2019г. по описа на ШАдмС.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл.6 ал.2 от ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а ЗПП, в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това, приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал. 1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от плащането на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Другата относима разпоредба на ГПК, която регламентира възстановяването на разноските за получена правна помощ, е чл.78, ал.7 от ГПК, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице - претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена, респективно не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл.389 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното не е налице основание за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл.56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.94 от .
Въз основа на гореизложеното, искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на
Националното бюро за правна помощ, с правно основание чл.189 от НПК и чл.81,
във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски
в размер на 200,00лв., представляващи възнаграждението на адвоката, предоставил
правна помощ на ищеца Е.Й.И. по адм.д.№465/2019г. по описа на АдмС - град
Шумен.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: