№ 160
гр. Сл., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. И.а
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20201890100646 по описа за 2020 година
Предявен е осъдителен иск, с който се претендира да бъде осъден
ответникът С. И. С., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „Н. Г." ЕАД
ЕИК: *** сумата от 13 300,00 /тринадесет хиляди и триста/ лева, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата молба да
окончателното й изплащане.
Претендират се направените съдебни разноски по настоящото
производство.
Ответникът, С. И. С. не е представил в срок писмен отговор по реда на
чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът - редовно призован, представлява се от
адв. Личев – САК, с пълномощно, приложено по делото; ответникът –
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като прецени приложените по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
В периода от 24.08.2016 г. до 25.11.2019 г. „Н. Г.“ ЕАД се е
представлявало поотделно от двама изпълнителни директори – Б.И.Г. и С. И.
С.. Всеки от представляващите е имал правомощията самостоятелно да
извършва всякакви действия и сделки, свързани с дейността на дружеството.
За осъществяване на дейността на дружеството, включително за
закупуване на земеделски имоти, семена за посев, земеделска техника и
инвентар, С. И. С. е имал достъп и право да се разпорежда с банковата сметка
на дружеството, открита в „Банка ДСК“ АД.
За времето от 08.03.2019 г. до 22.07.2019 г. включително С. И. С., в
1
качеството си на представляващ „Н. Г.“ ЕАД, е изтеглил на каса или чрез
АТМ /банкомат/ от сметката на дружеството парични суми за заплащане на
договорени задължения в общ размер от 81 300 /осемдесет и една хиляди и
триста/ лева.
Горните суми не са използвани по предназначение, което обстоятелство
С. И. С. е декларирал и потвърдил в написана от него собственоръчно
обяснителна записка от 19.11.2019 г., с който документ същият се е задължил
да възстанови парите на „Н. Г.“ ЕАД „по най-бързия начин и в кратък срок“.
След като такова плащане не било реализирано, на 08.06.2020 г. между
страните бил подписан договор с нотариално удостоверяване на подписите
им, с който на С. И. С. бил даден нов срок и той се задължил да изплати
задължението си на вноски, като първата вноска в размер на 21300 /двадесет и
една хиляди и триста/ лева е следвало да бъде заплатена в срок до 30.08.2020
г.
В посочения срок С. И. С. заплатил част от задължението си в размер на
8000 /осем хиляди/ лева, като останалата част от 13 300 /тринадесет хиляди и
триста/ лева не била изплатена.
С покана изх. № 396/18.09.2020 г., връчена на длъжника С. И. С. на
26.09.2020 г., на същия е била дадена последна възможност за изпълнение на
всички поети до момента задължения, със срок на изпълнение до 02.10.2020 г.
включително.
До датата на завеждане на исковата молба в съда, от страна на С. И. С.
не са предприети никакви действия, включително и за частично погасяване на
задълженията му в описания договор.
В хода на настоящото съдебно производство, на 30.06.2021 г.
ответникът С. И. С. е погасил част от задължението си към ищцовото
дружество в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като в съдебното заседание
на 02.07.2021 г. същият е представил преводното нареждане като
доказателство за извършения превод.
В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител
на ищцовото дружество поддържа иска за остатъка от предявената главница,
а именно: 3300 /три хиляди и триста/ лева, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждане на исковата молба, като претендира присъждане на
направените в процеса разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от правна страна:
Искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е осъдителен, от което следва да са налице
предвидените кумулативни предпоставки: валидно възникнало облигационно
отношение и неизпълнение на задължението за заплащане на договорената
дължима сума.
Безспорно установено е, че страните са сключили договор, според
който, ответникът по настоящото дело – С. И. С. се задължава да изплати
задължението си на вноски, като първата вноска в размер на 21 300 /двадесет
и една хиляди и триста/ лева е следвало да бъде заплатена в срок до
2
30.08.2020 г., както и че в този срок ответникът е заплатил само сумата от
8000 /осем хиляди/ лева, а в хода на съдебното производство по настоящото
дело е погасил част от задължението си към ищцовото дружество в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева, т.е. непогасеното задължение на ответника към
ищцовото дружество към настоящия момент е в размер на 3300 /три хиляди и
триста/ лева.
Възникването на облигационното правоотношение се установява чрез
депозирания по делото договор, който е подписан и от двете страни, с
надлежно нотариално удостоверяване на положените подписи. На основание
чл. 180 от ГПК, така подписан от длъжника С. /ответник по настоящото дело/,
документът съдържа изявление на последния, с което същият се задължава да
изпълнява точно и добросъвестно задълженията си, вменени му със
сключения договор.
Ответникът не оспорва исковата претенция, но не ангажира
доказателства във връзка с окончателно погасяване на претендираното от
ищеца задължение, обективирано в чл. 4, т.1 от процесния договор, поради
което съдът приема, че исковата претенция е доказана, както по основание,
така и по размер, като част от предявената главница е погасена като
задължение в хода на съдебното производство, а именно: сумата в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева и ответникът остава да дължи на ищцовото
дружество сумата от 3300 /три хиляди и триста/ лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба.
По отношение искането на ищеца да бъде осъден ответникът да му
заплати направените по делото разноски, съдът намира, че, предвид изхода от
делото, същото следва да бъде уважено изцяло за сумата от 1732 лева /хиляда
седемстотин тридесет и два лева/, от които 532,00 лева – направени разходи
за държавна такса и сумата от 1200,00 лева – направени разходи за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Сл., ул. ”Св. Кл. О.”
№ 102, да заплати на „Н. Г.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Г., община Сл., област Софийска, ферма „Н. Г.“ № 1,
представлявано от Б.И.Г. – изпълнителен директор, сумата от 3300 /три
хиляди и триста/ лева, представляваща неизплатен остатък от
претендираната главница, дължима по сключен между страните договор от
08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3300 лева, считано
от 16.12.2020 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното
изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, С. И. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. Сл., ул. ”Св. Кл. О.” № 102, да заплати на „Н. Г.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Г., община Сл., област Софийска,
ферма „Н. Г.“ № 1, представлявано от Б.И.Г. – изпълнителен директор,
3
сумата от 1732 /хиляда седемстотин тридесет и два/ лева, представляваща
направени по делото разноски от ищеца, от които 532 лева – разноски за
държавна такса и 1200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
4