Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Пирдоп,
05.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп, (РСПп), I-ви състав в
публично съдебно заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Симеон Гюров
при участието
на секретаря Мария Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело №270 по описа за 2020 г. по описа на РСПп, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Производството по
делото е образувано по депозирана в деловодството на РСПп искова молба с
вх.№425/27.07.2020 г. на Е.И.А. с
ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, чрез адвокат П.Л.Н. - пълномощник,
служебен адрес: гр.Пирдоп,
ул.„Княз Ал. Батенберг“, бл. 37, an. 11 срещу Б.Н.А.
с ЕГН:**********, адрес ***. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника са
съпрузи и имат сключен граждански брак, съгласно акт №1/31.03.1984г. на ОНС
Средногорие, кметство Чавдар, като бракът и за двама им е първи. Твърди, че от
него имат родени две деца, а именно: син- Георги Борисов А., роден на ***г. и
дъщеря Мария Борисова А., родена на ***г., но имат и дъщеря Теодора Борисова А.,
която е родена преди сключването на брака им, а именно на 27.12.1982г. Твърди,
че децата им понастоящем са пълнолетни. Ищцата твърди в исковата молба, че
почти през целия им съвместен живот е била унижавана от ответника, но търпяла
ежедневните му скандали само заради децата им. Твърди, че през последните
няколко години отношенията между тях много се влошили и скандалите били ежедневие
в бита на семейство им. Твърди, че те били резултат от злоупотребата на
ответника с алкохол, като под влиянието му той упражнявал спрямо нея физическо
и психическо насилие. Твърди, че употребявал спрямо нея дори и в присъствието
на порасналите им вече деца грозни и позорни думи и заплахи. Твърди, че за
насилието, осъществявано от съпруга й спрямо нея била издадена заповед за
защитата й, постановена по гр.д. №193/2020г на PC Пирдоп. Ищцата твърди в
исковата молба, че дори след многобройните семейни скандали, при които се е
стигало и до физическо посегателство спрямо нея от страна на ответника, е
търпяла и не е смяла да напусне семейното жилище само в името на запазване на
брака и най- вече с оглед интересите на децата. Твърди, че компромиси за
запазване на брака и семейството им е правила само тя. Твърди, че многократно е
разговаряла с ответника да се откаже от алкохола, защото вреди не само на себе
си, но и на семейството си, но той не осъзнавал и не приемал пиянството си за
проблем. Твърди, че съпругът й е безработен от 1993г., но си набавял дребни
парични суми, вършейки различни услуги на хората, за да си закупува алкохол.
Твърди, че всички свои доходи употребявал само за себе си, като средства за
поддръжката на домакинството им не доставял. Твърди, че се справя сама и с
помощта на децата им Георги и Теодора, с които живеят заедно с разходите,
свързани с домакинството им. Твърди, че вътрешно в себе си криела някаква
надежда, че в отношенията със съпруга й би настъпил положителен обрат, но това
не се случило. Ищцата твърди в исковата молба, че поради неуважението на
ответника към нея, незачитането й от него като съпруга, като жена и като майка
на децата им, злоупотребата му с алкохол,
дезинтересираността му от
семейството и съпружеските си задължения, нанасяните й психически и
физически тормоз, създало у нея несигурност, недоверие спрямо него и
убеждението, че не може да се възстановят брачните им отношения и бракът им да
бъде заздравен. Твърди, че общността между тях като съпрузи е напълно
унищожена, като не съществуват нито духовни, нито физически връзки помежду им.
Твърди, че бракът им е без всякакво съдържание и съществува само формално и
продължаването му е безсмислено и неоправдано. Твърди, че този брак е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което в интерес и на двама им е да бъде
прекратен.
Ищцата моли
съда да постанови решение, с което:
1/. Да
прекрати брака им на основание чл. 49, ал. 1 от СК, като обяви, че за дълбокото
му и непоправимо разстройство е виновен ответника - Б.Н.А., ЕГН **********
2/. Да постанови
след развода съпругата Е.И.А., ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име А..
3/. Да
постанови семейното им жилище, което се намира в гр. Златица, а именно:
Апартамент № 47, етаж 8, в жилищен блок № 7, вх. „Б", построен в квартал
66 по плана на гр.Златица, находящ се на ул. „Георги Бенковски" № 2А, със
застроена площ от 55,98 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни
помещения, при съседи: стълбище, апартамент № 46, апартамент № 48 и двор, да
бъде предоставено за ползване и обитаване на Е.И.А., ЕГН**********
4/. Да осъди
ответникът да й заплати направените по делото разноски
В дадения му
от съда срок ответникът е дал писмен отговор, наименован „молба", като не
е представил писмени доказателства и след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е
направил искане за допускане на гласни доказателства. Ответникът оспорва
изложеното в исковата молба, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има той, като заявява, че вината за това е на съпругата му. Твърди, че
отношенията с ищцата претърпяли обрат, след като дарили апартамента на сина им.
Твърди, че тя всячески се опитвала от тогава да го изгони е го упреквала за
провинения, които нямал. Твърди, че тя го обиждала, държала се агресивно и
настройвала децата им против него. Твърди, че го наричала с обидни думи като
„алкохолик“, „просяк“ и други подобни.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
По делото са
представени и приети като писмени доказателства Удостоверение за граждански брак №037305/31.03.1984г ОНС
Средногорие-кметство Чавдар и Нотариален акт № 106/2018г на Нотариус № 108 НК
на РБ и решение №69/01.07.2020 г. по описа на РСПп, постановено в производство
по чл.12 от ЗЗДН по гр.д.№193/2020 г. по описа на РСПп.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпитите на св.св. Георги А. и Ангел А..
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че страните по делото Е.И.
Георгиева с ЕГН:********** (с
фамилно брачно име - А.)
и Б.Н.А. с ЕГН:**********,
са сключили граждански брак на 31.03.1984 г., за което е издаден акт №1/31.03.1984г. на ОНС Средногорие, кметство Чавдар, като видно от приети
удостоверения за раждане, страните нямат непълнолетни
деца от брака,
като обитаванато семейно жилище се намира в гр. Златица, а именно: Апартамент № 47, етаж 8, в
жилищен блок № 7, вх. „Б“, построен в квартал 66 по плана на гр.Златица,
находящ се на ул. „Георги Бенковски“ № 2А, със застроена площ от 55,98 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище,
апартамент № 46, апартамент № 48 и двор, същото с НА № 106/2018г на Нотариус № 108 НК на РБ е дарено от страните по
делото на Георги Борисов А., техен син, като са си запазили право на реално и
безвъзмездно ползване
и обитаване на имота до края на живота за всеки един от тях. От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че с решение
№69/01.07.2020 г. по описа на РСПп, постановено в производство по чл.12 от ЗЗДН
по гр.д.№193/2020 г. по описа на РСПп, срещу Б.Н.А.
са наложени мерки по чл.5 от ЗЗДН,
като същия е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на неговата съпруга Е.И.А., отстранен е
от обитаване на горепосоченото жилище, забранено му е да приближава пострадалото лице, жилището и
местоработата му и му е наложена глоба в размер на 200,00 лв., същото влязло в законна сила
същото подлежи на изпълнение.
Свидетелят Георги
Борисев А.-син на
страните по делото,
дава следните показания: „Отношенията между родителите
ми въобще не са добри. Това е нетърпимо просто. Това пиянство негово, всеки ден
караници, виканици за пари, за щяло и нещяло - просто е нетърпимо. Поне откакто
аз се помня, баща ми въобще не е работил. Всичко ние плащаме.
Той дори от нас взима пари за пиене. След като употреби алкохол е много
агресивен по отношение на майка ми. Дори и аз и сестра ми като се намесим
започва и на нас посяга. Знам, че на баща ми е наложена забрана да пристъпва до
апартамента. То дори и забраната да беше, идваше почти всеки ден. Изчакваше
майка ми пред блока, вика й, крещи й, нарича я с всякакви думи, с цинизми. Идва
горе, блъска по вратата. Това да не е всеки ден, почти през ден е. В
апартамента живеем аз, майка ми и сестра ми. И баща ми, докато не беше
отстранен. Апартаментът е малък с две стаи и кухня. Една баня има. Кухнята и тя
е една. Те двамата не могат да съжителстват заедно в този апартамент в никакъв
случай. Баща ми има наследствено жилище в с.Чавдар. Там в къщата в с.Чавдар
живеят майка му, сестра му и брат му. Голяма двуетажна къща е. Майка ми има
наследствено жилище от майка й и баща й, но то не е обитаемо. Само двор е, а
къщата е пред разруха. Намира се в с.Саранци. Там никой не живее. Майка ми
работи. Откакто се помня само тя работи. Сега работи в гр.Пирдоп. В никакъв
случай занапред не ги виждам като семейство, защото нищо не се оправя. Става
още по-зле. В къщата в с.Чавдар освен
брата на баща ми и сестра му и баба ми живее там. Сестрата на баща ми има
съпруг и син. Откакто се помня са им лоши отношенията на майка ми и на баща ми.
Апартаментът е вече собственост на мен. Когато ми го прехвърлиха,
майка ми и баща ми пак бяха в лоши отношения. Знам, че в нотариалния акт е
писано, че и двамата имат право на ползване. Когато се карат майка ми и баща ми, той й отправя заплахи. Вика й:
„Ще ви изгоня от дома. Ти си курва. Ти си нещастница. Не си помниш преди каква
си била". Просто не е за говорене. Заплашва я с побой. Доста пъти я е
удрял. Бил съм свидетел. Падала е, синини й е правил. Те двамата не могат да
живеят като семейство. Не си спомням някога да са се разбирали. Преди не много време беше заложен лично от него апартамента, заради
доста малка сума, обаче доста години е бил там документа за самия апартамент и
лично аз го взех, като заплатих абсолютно всичко. Дори и данъци не бяха плащани
и всичко аз платих. Затова се принудиха да ми го припишат. Документът беше
заложен срещу пари.”
Настоящият съдебен
състав цени дадените показания от св.Георги А.
през призмата на чл.172 ГПК, като възможно
заинтересовани, като емоционалността им е оправдана от гледна точна на томва,
че същия е син на
страните по делото,
придобитите му
впечатления от брака между тях
са преки, същите кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Свидетелят Ангел А.-брат на
ответника Б.Н.,
дава следните показания: „ Брат ми и снаха ми абсолютно никога не са
имали добри отношения. Наблюдавам, че тя постоянно го тормозеше. Постоянно го
гони и ние като ходим у тях и тя ни гони. Те са първи братовчеди и се ожениха. Б.
не е агресивен към Е.. Не й посяга, не я обижда. Той на мравката път ще
направи. Когато съм ходил у тях - винаги все с кавги, винаги все с лошо се е
отнасяла Е. към него. Обижда го, нарича го, че е най-долния, че е пияница. Той,
че си попийва - си попийва, но не е агресивен. Знам, че брат ми има
ограничителна заповед. Не съм видял дали ходи да я притеснява. Не мога да кажа.
Не съм чул дали ходи да я притеснява, след като има такава ограничителна
заповед. В с.Чавдар сме майка ми, сестра ми, болно дете имаме в къщата, зет ми.
Сестра ми има съпруг. Аз съм там, сега и брат ми. И майка ни е там. Къщата е на
два етажа, ама е с три стаи. Знам, че Е. има в с.Саранци стара къща. Мисля, че
няма да могат да заживеят като съпрузи и е по-добре да ги разведете. Този
апартамент е закупен с помощта на баща ми. Това значи, че е дал пари да се
закупи апартамента. И брат ми е дал пари. Брат ми е работил преди. За сега е
безработен. Не мога да кажа точно от кога е безработен. Ходи и търси работа,
ама знаете каква е ситуацията. Не знам от кога брат ми не работи. Може би 10
години. От къде да знам как се издържа?. Доколкото знам жена му работи, детето
му работи. Къщата в с.Чавдар е на два етажа. На първия етаж е майка ми. Има
една стая и едно мазе. Аз живея на горния етаж. Е. се държи много лошо с брат
ми. Не мога да кажа с точност кога за последно съм ходил в апартамента в
гр.Златица. Примерно преди 2-3 години. Когато и да отида винаги ме е гонила. Тя
не знае как да се държи с нас. Той постоянно се оплаква от нея. Казва, че все
му се карат, че все го гонят.“
Настоящият съдебен
състав цени показанията на св.Ангел А.
като заинтересовани, некореспондиращи с
установената фактическа обстановка по делото, като макар и пряко възприети,
са за период преди повече от две години.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените
свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и
като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния
живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най –
тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск
от страните за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната
връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически
и социални контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и
необратимо.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че страните са във
фактическа раздяла, считано от месец юли 2020г., когато е отстранен от семейното жилище и е отишъл да
живее в с.Чавдар.
Съдът намира, че
между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е
несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка между тях
е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят
разделени в един относително продължителен период от време, като в отношенията
им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. При това
състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде
заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
По въпроса за вината.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че страните са във
фактическа раздяла от месец юли 2020г. Съдът намира, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брачната
връзка има съпругът Б.А.. Брачната му вина се обуславя от факта, че е допуснал
брачни провинения, изразяващи се в нанасяне на системен психически и физически
тормоз върху съпругата си. Въпреки положени усилия от страна на ищцата за
постигане на взаимно разбирателство и за запазване на брачната връзка,
като от своя страна ответникът не е
положил никакви усилия за заздравяване на брачната им връзка. Това е така, тъй като
докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват
произтичащите от него задължения и брачното нарушение на единия съпруг не
освобождава другия от брачните му задължения. /Постановление №10/1971г. Пленум
на ВС/. Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да прекрати брака
между страните по вина на съпруга Б.А..
Предвид на тези
съображения съдът счита, че следва да прекрати брака между страните по вина на
двамата съпрузи.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл.
322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и
по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име А., като искането следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК,
вр. чл. 53 СК.
Относно ползване на семейното жилище:
Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК „Когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище“. Установи се, че семейното жилище - Апартамент № 47,
етаж 8, в жилищен блок № 7, вх. „Б“, построен в квартал 66 по плана на
гр.Златица, находящ се на ул. „Георги Бенковски" № 2А, със застроена площ
от 55,98 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, при
съседи: стълбище, апартамент № 46, апартамент № 48 и двор, видно от приет по
делото НА № 106/2018г на Нотариус № 108 НК на
РБ, е дарено от страните на
Георги Борисов А., техен син, като
Е.И.А. и Б.Н.А. за запазили право на реално и безвъзмездно ползване и
обитаване на имота до края на живота за всеки един от тях, като
ищцата Е.И.А. е
направила искане да й бъде предоставено ползването му. Съдът намира,
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, че съгласно чл.56.
ал.1 от СК семейното жилище следва да остане за ползване от ищцата Е.И.А. с ЕГН:**********, същата е поискала това, има
жилищна нужда и не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи.
По разноските:
И двете страни са направили
искане за присъждане на разноски. Съдът, оглед изхода на делото и направения
извод, че вина за разстройството на брака има съпруга Б.А., съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК „Съдебните
разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния
съпруг., то настоящия съдебен състав намира, че
ответникът Б.Н.А. с ЕГН:********** следва да
бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата Е.И.А. с ЕГН:********** направените
от нея разноски в размер на 525.00лв. На основание чл.6, т.2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Районен
съд-гр.Пирдоп определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00
лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв., внесена от ищцата при
завеждане на делото. В този смисъл ответника следва да заплати по сметка на
Районен съд-Пирдоп сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна
такса по допускане на развода.
Воден от горното, Районен съд-Пирдоп,
първи състав
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен
на 31.03.1984г., с акт №1/31.03.1984г. на ОНС Средногорие, кметство Чавдар, окр.Софийски между
Е.И.А. с ЕГН:********** и Б.Н.А. с ЕГН:**********, на
основание чл. 49 ал. 1 от СК, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Б.Н.А. с
ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да
носи брачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА Б.Н.А. с ЕГН:********** да заплати на Е.И.А.
с ЕГН:********** направените разноски в размер на 525.00
лева.
ОСЪЖДА Б.Н.А. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен
съд-Пирдоп държавна такса в размер на 25,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски окръжен
съд на РБ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: