Решение по дело №1281/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 74
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20221510201281
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Дупница, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Любомир Спасов като изпълнителен директор на „ ТЕЦ -Бобов дол“ ЕАД обжалва
наказателно постановление № 39/14.03.2022г., издадено от директора на РИОСВ гр.София, с
което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева) за нарушение по чл.123в, т.2 ЗООС. Прави оплаквания за незаконосъобразност
и моли да бъде отменено, като излага доводи,за допуснати нарушения на процесуалните
правила, както и за прекомерно висок размер на санкцията. Претендира делововни разноски.
Процесуалния представител на АНО оспорва жалбата, излагайки съображения за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира делововни
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Дружеството -жалбоподател осъществява търговска дейност в качеството си на
оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия за което има
издадено комплексно разрешително КР № 45-Н4/2019 г. от изпълнителния директор на
ИАОС.
На 07.07.2021г. била извършена проверка от длъжностни лица от РИОСВ гр. София
на площадка на депо за неопасни отпадъци “Каменик“ в землището на с. Каменик. При
същата бил проведен емисионен контрол върху състоянието на заустваните повърхностни
1
води от територията на депото във водоприемника -р. Каменишка. Били иззети водни проби
от т.1 над депото и т.2 след него, като бил съставен и протокол за извършената проверка.
След извършени лабораторни изследвания в ГД “Лабораторно аналитична дейност“ към
ИАОС, било установено превишение на стойностите на определените в КР индивидуални
емисионни ограничения на различни вещества -сулфати, манган, арсен и др., които са
отразени в Протокол от изпитване № 01- 1401/09.08.2021г..
С писмена покана, получена на 26.08.2021г. управителя на дружеството бил поканен
за съставяне на АУАН на 27.09.2021г. и в отсъствие на представител на дружеството,
дружеството бил съставен такъв за нарушение по чл.123в, ал.2 ЗООС.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на осн. чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена посочената по- горе имуществена санкция.
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по същество е неоснователна,
поради което съдът потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от Заповед № РД-64/16.06.2017г.
на директора на РИОСВ гр.Перник. АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42
ЗАНН, а атакуваното НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН .
Неоснователни са и възраженията за нарушение по чл.42, т.4 ЗАНН. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съдържа всички признаци от
състава на нарушението по чл.164 ,ал.1 във вр. с чл.123в, т.2 ЗООС.
Събраните по делото доказателства установиха,че дружеството жалбоподател, като
оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия, за което има
издадено комплексно разрешително КР № 45-Н4/2019 г. от изпълнителния директор на
ИАОС, е осъществило всички обективни признаци на нарушението чл.123в, т.2 ЗООС, като
не е изпълнило условие 10.2.1.1 от Комплексното разрешително да зауства повърхностните
води от територията на р. Каменишка, единствено при спазване на изискванията, посочени в
Таблица 10.2.1.1. Това неизпълнение е осъществено, като е допуснато заустване на
атмосферни води в р. Каменишка с показатЕ., надвишаващи индивидуалните емисионни
ограничения на вещества, изрично посочени със съответните стойности в Таблицата.
Неоснователно е възражението, че нарушението е недоказано, тъй като е извършено
лабораторно изпитване само на водите, взети от т.2 (след депото), което създава съмнение,
че това завишение на емисионните ограничения е в резултат на дейността на дружеството.
Съгласно комплексното разрешително, заустването на повърхностните (атмосферни) води
може да се извърши единствено, при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.2.1.1
и обстоятелството, дали преди депото показатЕ.те на съответните вещества са съответствали
на индивидуалните емисионни ограничения е неотносимо, към визираното по-горе
задължение по комплексното разрешително.
2
Предвид, че горния текст ангажира безвиновната отговорност на дружеството-
жалбоподател като юридическо лице, то налице е и субективната страна на нарушението.
При определяне размера на санкцията, наказващия орган е съобразил всички
изисквания на чл.27 ЗАНН, като е наложил такъв в размер който е далеч под средния такъв
от предЕ.те, визирани в чл. 164,ал. 1 ЗООС, имайки предвид характера на увредените
обществени отношения, касаещи здравето и живота, както и множеството нарушения,
допускани от дружеството жалбоподател по ЗООС.
С оглед изложеното, съдът прие,че атакуваното наказателно постановление е
съобразено е материалния и процесуалния закон и следва да го потвърди като
законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на РИОСВ гр.София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ мининмум, а именно 80.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Э
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39/14.03.2022г., издадено от
директора на РИОСВ гр. София, с което е наложена имуществена санкция в размер на
30 000 (тридесет хиляди) лв. за нарушение по чл.164, ал.1 ЗООС, във вр. с чл.123в, т.2 ЗООС
на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД, с ЕИК *********, и адрес на управление с. Големо село, обл.
Кюстендил, представлявана от изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД е ЕИК *********, и адрес на управление с.Големо
село, обл.Кюстендил, представлявана от изпълнителния директор Любомир Вангелов
Спасов да заплати в полза на РИОСВ гр. София сума в размер на 80.00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския
3
административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4