Решение по дело №318/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител и е образувано по жалбата на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 32, подадена чрез адв. П.-Г. АК - Пазарджик против Заповед № 13/РД-09-38/08.02.2024 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и подзаконовите нормативни актове, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствия с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 – 5 от АПК. Моли се да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. П. – Г., която по изложени съображения, моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Представя и писмени бележки.

Ответникът – Директорът на РЗОК – Пазарджик, редовно призован, се представлява от юриск. М., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита атакувания административен акт за правилен и законосъобразен, издаден в съответната форма, при спазване на относимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, както и е съобразен с целта на закона. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № 13/РД-09-38/08.02.2024 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик, с която на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик – държавен служител на длъжност Началник на Отдел „Договаряне и контрол на болничната медицинска помощ“ (ДКБМП) при РЗОК – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, поради неспазване на т. 5.2., т. 5.3. и т. 5.24. от Длъжностната характеристика на началник отдел „ДКБМП“, връчена му на 13.07.2023 г., във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 08.02.2024 г. срещу подпис. В законоустановения срок същата е упражнила правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Заповедта е мотивирана с това, че нарушението е извършено на 09.10.2023 г. от началник отдел „ДКБМП“ чрез деяние, изразяващо се в действие, с което е поставила своя подпис в частта “съгласували“ на изготвения административен акт – Писмена покана № 13/РД-25ПП-86/09.10.2023 г., вместо главен юрисконсулт/старши юрисконсулт или юрисконсулт. Деецът е бил запознат със съдържанието на част V на Заповед № 13/РД-16-135/03.07.2023 г. и разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 3.1., изр. второ от Вътрешни правила № 13/РД-16-11/13.10.2021 г., като въпреки това умишлено е нарушил разписаните там правила за поведение и в условията на евентуален умисъл е предприел един неоправдан риск като целейки по-бързо да бъде изпратена писмената покана е съгласувал същата, вместо да остави прегледа и произнасянето по законосъобразност на документа на някой от служителите, определени в горецитираните - заповед и вътрешни правила, като по този начин не е спазил и кръга на служебните правомощия.

Нарушението е установено на 30.11.2023 г. в деловодството на РЗОК – Пазарджик, когато е постъпил доклад с вх. № 13/93-00-3127/30.11.2023 г., с който директорът на РЗОК – Пазарджик е бил информиран, че при извършена проверка относно спазването на Заповед № 13/РД-16-135/03.07.2023 г. са установени две нередности, едната от които, описана в т. 2 от доклада, се изразява в съгласуване на Писмена покана № 13/РД-25ПП-86/09.10.2023 г., вместо от юрисконсулт от началник отдел „ДКБМП“, с упоменаването, че това се извършва на основание Заповед № 13/РД-09-209/09.10.2023 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик. Във връзка с горецитирания доклад е изготвен доклад с вх. № 13/93-00-3245/12.12.2023 г. от тримата юрисконсулти в РЗОК – Пазарджик, в който са посочени пропуски в административното производство по издаването на посочената писмена покана.

На основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл до началник отдел „ДКБМП“ е изпратена покана за даване на писмени обяснения с изх. № 13/Вътр.П-7/09.01.2024 г., за изслушване в кабинета на директора на 09.01.2024 г. в 14:00 часа. Оформен е протокол от същата дата, който удостоверява явяването на държавния служител и желанието й да даде писмени обяснения. Писмените обяснения са постъпили с вх. № 13/ВътрП-14/12.01.2024 г., в тридневен срок от получаване на връчената й покана.

По делото е разпитана като свидетел Г. Р. Л., чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените й въпроси свидетелката заяви пред съда, че познава жалбоподателката, от периода в който е била директор на РЗОК – Пазарджик. А. Г. е била първо на длъжност „контрольор“, след това началник-отдел „Доболнична помощ“ от 01.07.2023 г. В качеството й на директор, свидетелката заяви, че е пуснала заповед за съвместителство на А. Г. като юрисконсулт, предвид на постъпила докладна от началник-отдел „Администриране и правно обслужване на дейността“ във връзка с това, че е настъпило обстоятелство, което налага спешна необходимост от съвместяване на служител юрисконсулт, който да подпомага дейността на единствения юрист, който е бил към момента в касата. По щат били две бройки юристи, но поради завръщане на служител от майчинство, лицето което е било по заместване е трябвало да бъде освободено, а служителят по майчинство се върнал за един ден, след което се е преместил в друга институция.

Според свидетелката жалбоподателката е отговаряла на условията да бъде пусната заповед по съвместителство, имала е завършено юридическо образование и юридическа правоспособност. С издадената заповед свидетелката като директор я е била упълномощила да подписва текущи документи, но не и да представлява касата пред съда.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директора на РЗОК – Пазарджик, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, според който дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Жалбоподателката е назначена на длъжност по служебно правоотношение от директора на РЗОК – Пазарджик. Следователно, по силата на визираната правна норма, директорът на РЗОК – Пазарджик, в качеството му на орган по назначаването, е компетентен да налага дисциплинарни наказания на държавните служители в ръководената от него структура.

На първо място, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител, тъй като моментът на узнаване на нарушението от дисциплинарно-наказващия орган е към 30.11.2023 г., когато директорът на РЗОК – Пазарджик с доклад с вх. № 13/93-00-3127/30.11.2023 г. е бил информиран, че при извършена проверка относно спазването на Заповед № 13/РД-16-135/03.07.2023 г. са установени две нередности, едната от които, описана в т. 2 от доклада се изразява в съгласуване на Писмена покана № 13/РД-25ПП-86/09.10.2023 г., вместо от юрисконсулт от началник отдел „ДКБМП“, с упоменаването, че това се извършва на основание Заповед № 13/РД-09-209/09.10.2023 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик.

Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В закона липсва легална дефиниция на понятието „откриване на нарушението“, но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата се налага извод, че за да е открито нарушението, дисциплинарно-наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото – извършителя на нарушението, деянието, чрез което е осъществено, времето, мястото на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, и неговите последици. В случая докладът от 30.11.2023 г. е входиран в деловодната система на РЗОК – Пазарджик, адресиран е до директора и в него се съдържат в т. 2 данни за описаното в оспорената заповед неизпълнение на служебните задължения на А. Г., а именно, че същата е съгласувала писмена покана в качеството й на служител с юридическо образование и юридическа правоспособност, в изпълнение на Заповед № 13/РД-09-209/09.10.2023 г. на директора на РЗОК – Пазарджик.

С оглед на това, съдът намира, че не е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, от откриване на нарушението. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл регламентира, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Тоест към 30.11.2023 г., когато с горецитирания доклад директорът на РЗОК – Пазарджик е бил информиран за извършеното нарушение, е открито нарушението, неговия извършител и всички обстоятелства, от които е направен извод за неизпълнение на служебните задължения. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече на 30.11.2023 г. и е изтекъл на 30.01.2024 г., а обжалваната заповед е издадена на 08.02.2024 г. Разпоредбата, предвиждаща 2-месечен преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание, има императивен характер и нарушаването й само по себе си представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на наложеното наказание.

Съдът намира, че при издаване на обжалвания административен акт са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неизпълнение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Тази норма предвижда, че дисциплинарно-наказващият орган е длъжен, преди да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Тази съвкупност от задължителни, императивно установени процедурни действия, представляват част от производството по налагане на дисциплинарните наказания. Неизпълнението им е самостоятелно основание за отмяна на акта за налагането му, без да се разглежда спорът по същество - чл. 93, ал. 2 от ЗДСл.

Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита.

В приложената административна преписка са представени доказателства, че преди да издаде обжалваната заповед, директорът на РЗОК - Пазарджик е изпратил запитване с вх. № 13/ВътрП-7/09.01.2024 г. (лист 37) до А. Г., в което я приканва да даде разяснения и обяснения във връзка с доклад с вх. № 13/93-00-3127/30.11.2023 г. и доклад с вх. № 13/93-00-3319/22.12.2023 г., като изрично не е посочено, че същото представлява изслушване на държавния служител за даване на писмени обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, по повод на извършено от него дисциплинарно нарушение. Неточното и непълно уведомяване на жалбоподателката за наличие на нарушение на служебната дисциплина, води до неосигуряване на възможността й да даде адекватни писмени обяснения в тази връзка и представлява нарушение на административно-производствените правила от категорията на съществените, тъй като засяга нейното право на защита и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

Съдът намира, че при издаването на оспорената заповед е налице и неправилно прилагане на материалния закон, доколкото не се установява жалбоподателката да е извършила нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност.

В оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган е посочил, че дисциплинарното наказание се налага поради неспазване на нормата на т. 5.2., т. 5.3. и т. 5.24. от Длъжностната характеристика на началник отдел ДКБМП, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.

Текстът на т. 5.2. от Длъжностната характеристика гласи следното: „Служителят е длъжен да познава и прилага правилно нормативните вътрешноведомствени актове, свързани с пряката му дейност и необходими за успешното изпълнение на длъжността.“. В т. 5.3. е казано: „Познава структурата и функциите на администрацията, принципите и правилата на нейната дейност.“, а в т. 5.24. – „Спазва утвърдените вътрешни правила в РЗОК, както и тези в системата на НЗОК.“. Цитирани са и чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл, а именно 1. Дисциплинарни нарушения са неизпълнение на служебните задължения; т. 3 Неспазване кръга на служебните правомощия.

С изброяването на посочените разпоредби и описанието на нарушението в обстоятелствената част на заповедта не става ясно в какво конкретно се изразява нарушението и кои конкретно норми е нарушил адресатът на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. В ал. 2 на чл. 89 е посочено кои са дисциплинарните нарушения, а в чл. 90 дисциплинарните наказания. С процесната заповед е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения и неспазване кръга на служебните правомощия, за което й е наложено дисциплинарното наказание „Забележка“. Служебните задължения на държавния служител са регламентирани в длъжностната му характеристика, като той е длъжен да изпълнява същите точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. От доказателствата по делото не се установяват извършените действия от оспорващата, квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения, с което е осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, тъй като не става ясно в какво следва да се изразява осъществяването на съответен контрол по отношение на изпълнение на служебните задължения от началник отдел „ДКБМП“ към РЗОК - Пазарджик, какви са очакваните от началника на отдела методи или действия, съответно какви отговорности са й вменени по осъществяването на този контрол. Деянието е формулирано като деяние, с което е поставила своя подпис в частта „съгласували“ на писмена покана като не става ясно с какво това е довело до неизпълнение на служебни задължения и неспазване кръга на служебните правомощия. Видно от представената по делото писмена покана (лист 29), същата е съгласувана от жалбоподателката й веднъж в качеството й на началник отдел „ДКМБП“ и втори път като служител с юридическо образование и юридическа правоспособност, съгласно Заповед № 13/РД-09-209/09.10.2023 г.

В случай, че приемем, че съгласно Заповед № 13/РД-09-209/09.10.2023 г., жалбоподателката не е имала право да съгласува процесната писмена покана вместо юрисконсулт от отдел „Административно и правно осигуряване на дейността“ (АПОД), то следва да се приеме, че същата не е съгласувана изобщо. Липсата на съгласуване от юрисконсулт обаче, съдът намира, че не може да се вмени в отговорност на началник отдел „ДКБМП“ доколкото видно от представената по делото длъжностна характеристика (лист 23) и отразената в нея структура на организацията, отдел „АПОД“ е на пряко подчинение на заместник-директора на РЗОК. Според структурата на организацията длъжности подчинени на Началник отдел „ДКБМП“ са единствено контрольори в РЗОК, но не и служители от отдел „АПОД“. Тоест неизпълнението на задължението за съгласуване в случая е на служители от отдел „АПОД“, които са на пряко подчинение на началник отдел „АПОД“, който от своя страна е подчинен директно на зам.-директора на РЗОК.

С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че началник отдел „ДКБМП“ е отговорен за неизпълнение на задължението за съгласуване на процесната писмена покана, съответно да е извършил сочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения са неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия.

По така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт.

С оглед на горното, жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, от които 10 лева – държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 – 4 не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 13/РД-09-38/08.02.2024 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик, с която на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик – държавен служител на длъжност Началник на отдел „Договаряне и контрол на болничната медицинска помощ“ при РЗОК – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

ОСЪЖДА Директора на РЗОК – Пазарджик да заплати на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 32, направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.