Решение по дело №111/2016 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № …33….

 

гр. Кубрат, 24.02.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

      

           Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари,  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Диана П. – Енева

 

при  секретаря П. П. и в присъствието на прокурора ............, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 111 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – съдебна делба на наследствени  недвижими имоти  във фазата по допускането й, съединен с предявени от ищците и приети за разглеждане установителни искове.

 Ищците – Е.С.Ю., ЕГН ********** ***, и С.А.А., ЕГН ********** ***, и дв. чрез адв. И.С., АК – гр. Разград, като твърдят, че са съсобственици с ответниците Х.Р.Я., Р.Р. Я., А.Р.Я., Н.С.М. и Н.А.Х., вс.  като наследници на Я.Х.Т /Я. ***, поч. на 09.12.1991 г. в с.с., на описаните подробно в исковата молба недвижими имоти – земеделска земя, молят съда да допусне и извърши между тях съдебната им делба. Искът намира правно основание в разпоредбата на чл. 341 от ГПК.  

          Инцидентно, тъй като през 2015 г., искайки да получат от ОбщС по земеделие – гр. Завет документи – решение и скици, за възстановеното на наследниците на Я. ***, право на собственост върху земеделски земи, узнали, че А.Р.Я. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху тези недвижими имоти, както и през 2013 година ги е продал на брат си Х.Р.,   предявяват: 1/ отрицателен установителен  иск за собственост по отношение на посочения ответник А.Р.Я. ***, и съпругата му С.М.Я., ЕГН ********** от с. с. и адрес: да се приеме за установено, че те не са придобили право на собственост по отношение на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, по наследство и давност, признато им с НА за собственост върху недвижим имот № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., за разликата над притежаваните от първия от тях по наследство от Я.Х.Т/ Я. ***, поч. на 09.12.1991 г. в с.с., 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, с искане за отмяна/изменяне на същия по реда на чл. 537, ал.2 ГПК;

2/ установителен иск за недействителност на извършената между А.Р.Я. и съпругата му С.М.Я., от една страна – като продавачи, и Х.Р.Я. ***, от друга – като купувач, продажба с НА за покупко –продажба от15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, за разликата над притежаваните от А.Р.Я. по наследство 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, тъй като той не е носител на правото на собственост за разликата – 8/ 9 ид. части, с искане за отмяна/изменяне на същия по реда на чл. 537, ал.2 ГПК;

 3/ като алтернативно основание на втория установителен иск за недействителност по отношение на ищците: Е.С.Ю. ***, и С.А. ***, на извършения от сънаследника А.Р.Я., и съпругата му С.М.Я., от една страна – като продавачи, и Х.Р.Я. ***, от друга – като купувач, акт на разпореждане: продажба, с НА за покупко –продажба от15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, сочат чл. 76 ЗН.

Ответниците Х.Р.Я., ЕГН **********, и конституираната като ответница по делото – негов задължителен необходим другар, съпругата му З.И.Я., ЕГН ********** ***, придобила права на собственост по отношение на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, по силата на сключената с НА за покупко –продажба от15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., продажба, на които са връчени редовно съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, не са дали писмен отговор в срок и не са направили доказателствени искания.

         Ответницата Р.Р. Я., род. на *** г. в с. Прелез, гражданин на Р Турция, с неизвестен адрес в същата, на която са връчени редовно – чрез публично обявление, съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, чрез назначения й  на основание чл.48, ал.2 ГПК особен представител – адв. Б. Н., е дала писмен отговор, с който като не оспорва твърдяните от ищците факти и обстоятелства, заявява становище за допустимост и основателност на предявените искове. Не заявява доказателствени искания.

Ответниците А.Р.Я., ЕГН **********, и конституираната като ответница по делото – негов задължителен необходим другар, съпругата му С.М.Я., ЕГН ********** ***,   участвала като продавач в твърдяната като недействителна продажба на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, сключена с   НА за покупко –продажба от15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г.,  на които са връчени редовно съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, не са дали писмен отговор в срок и не са направили доказателствени искания.

Ответницата Н.С.  М., ЕГН ********** с пост.адрес ***, на която са връчени редовно съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, чрез пълн.си адв. В. Н., АК – гр. Разград, изпраща писмен отговор, с който като не оспорва твърдяните от ищците факти и обстоятелства, заявява становище за допустимост и основателност на предявените искове. Не заявява доказателствени искания.

Ответницата Н.А.Х., ЕГН ********** с пост.адрес ***, на която са връчени редовно съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, изпраща писмен отговор, с който като не оспорва твърдяните от ищците факти и обстоятелства, заявява становище за допустимост и основателност на предявените искове. Не заявява доказателствени искания.

В първото по делото открито съдебно заседание ответниците Х.Р.Я. съпругата му З.И.Я., и отв. А.Р.Я. и съпругата му С.М.Я., чрез упълномощения си проц.представител – адв.д-р К. М., заявяват становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции; заявяват възражение за изтекла в полза на Х. и А.Р. придобивна давност по отношение на претендираните за делба недвижими имоти, тъй като първият от тях единствен е обработвал имотите, в потвърждение на което сочат гласни доказателства, а вторият е придобил правото на собственост възмездно, в резултат на сключен между тях договор за продажба. Тъй като ответниците не са подали писмени отговори в установения за това срок, съдът възприема същите като становище по предявените установителни искове – отрицателен, относно правата на собственост на отв. А.Р.Я. и съпругата му С.М.Я., придобити по давност по отношение на процесните земеделски имоти; и за недействителност по право или на основание чл. 76 ЗН на сключения между ответниците договор за продажба, алтернативно за недействителност по отношение на ищците: Е.С.Ю. ***, и С.А. ***, на сключения между ответниците договор за продажба.

         Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са  внуци на починалия на 09.12.1991 год. в с. Прелез, общ. Завет, Я.Х., за чиято смърт  Кметство – с. Прелез, Община – гр. Завет, е съставило Акт за смърт № 17/ 10.12.1991 год., видно от съдържанието на приетото като писмено доказателство – л.8, гр.д. № 111/ 2016 г., Удостоверение за наследници № 22/ 15.01.2016 год. на Община – Завет, Кметство – с. Прелез, неоспорено от страните.

От съдържанието на цитираното удостоверение, се установява, че към момента на смъртта си – 09.12.1991 г.,  Я.Х. С. е оставил три живи деца: Р.Я.Х. – поч. на 01.04.2001 г., С. Я. О. – поч. на 21.01.2010 г., и Ф. Я.А. – поч.на 12.11.2006 г., както и преживяла го съпруга – С.М.С., поч. на 27.08.1993 г., оставила за свои наследници по закон родените от брака им деца, посочени по – горе.

             І. Р.Я. ***, е поч. на 01.04.2001 г. в с.с. и видно от У-ние за наследници № 93/ 17.03.2016 г. на Община – Завет, Кметство – с. Прелез – л.30 от делото, към момента на смъртта си е оставил три деца: Х.Р.Я., А.Р.Я. и Р.Р. Я., участващи като ответници по делото, както и преживяла го съпруга  С.Ю. Х., поч.на 28.11.2012 г.,  наследена от общите им деца, изброени по – горе.

            ІІ. С. Я. О. – поч. на 21.01.2010 г. в с.с., към момента на смъртта си, съгласно У-ние за наследници № 21/ 15.01.2016 г. на Община – Завет, Кметство – с. Прелез – л.11 от делото, е оставила две деца: Е.С.Ю. – ищец по делото, и Н.С.М., участваща като ответница по делото.

   ІІІ. Ф. Я.А. – поч.на 12.11.2006 г. в с. Веселец, към момента на смъртта си, съгласно У-ние за наследници № 40/ 05.02.2016 г. на Община – Завет, Кметство – с. Веселец – л.12 от делото, е оставила две деца: С.А.А. – ищец по делото, и Н.А.Х., участваща като ответница по делото.

            С влязло в сила Решение № 32/П/ 15.02.1995 год., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и решение по преписка № 1053 по описа на ПК – гр. Завет, е възстановено правото на собственост на наследниците на Я. ***, съгласно план за земеразделяне в землището на село Прелез, върху описаните подробно в исковата молба недвижими имоти - нива и едно лозе, идентични с имотите по приетите като доказателство Скици, изд. от ОбщС по земеделие – гр. Завет №№ к03656 – за имот № 029017 с площ от 27.996 дка в местността „Дюз екинлик”, и к03657 – за имот № 022019 с площ от 0.676 дка в местността „Край село” / 28.03.2016 г.- л.59-60, в които записан като единствен собственик на имотите е отв. Х.Р.Я..  От издаденото от ОбщС по земеделие – гр. Завет извлечение от регистъра на земеделските земи,… за пълната история на имотите се установява, че имота те са регистриран с бивши собственици наследници на Я.Х.Т в изпълнение на Решение по преписка № 1053; Х.Р.Я. – отв.по делото, е регистриран като единствен собственик по силата на НА за покупко –продажба от15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г.

             Между страните не се спори относно установеното и с приложената към исковата молба Декларация, изх. от Е.С.Ю. – ищец по делото, нотариално заверена с рег. № 610/ 09.02.2016 г.на нотариус С. Садък, л.10 от делото, обстоятелство, че името Я.Х. С., в което наследодателят е записан в цитираното по – горе удостоверение за наследници, и името Я.Х.Т, с което той е записан в цитираното по – горе решение на ПК – гр. Завет, са имена на едно и също лице – общия на страните наследодател, техен дядо.

            Между страните не се спори, че от възстановяването на правата на собственост по отношение на процесните недвижими имоти с план за земеразделяне през 1995 г. до сега те се обработват по предназначение – като земеделски имоти, от Р.Я., а след смъртта му, настъпила на 01.04.2001 г., от отв. А.Р., но приживе – през пролетта на 1996 г. Р.Я. е отделил части от по 4 дка нива за всяка една от сестрите си, като своята част от 4 дка С. Я. О. е предоставила за ползване на сина си – ищеца Е.С.Ю., който я обработвал като част от регистрираното от него земеделско стопанство, за което е получавал и субсидиране от ДФ „Земеделие”, а за своята част от 4 дка Ф.Я., живееща в съседно село, до смъртта си, настъпила на 12.11.2006 г., периодично е получавала рента в пари или в натура – дърва за огрев. След смъртта на майка си Ф., през 2007 г. ищцата С. А. е  заявила на  А.Р. претенции да й бъде заплащана рента, но той отказал с думите: „ако иска рента да го съди”, а по – късно разбрала, че се е снабдил с документ за собственост, както и че е продал наследствените им земи на брат си Х., без тяхно знание и съгласие.

            В потвърждение твърденията на ищците, че по отношение на наследствените им части, съответни на правата на майките им – С. и Ф. Яха, от процесните недвижими имоти ответника А.Р. не е демонстрирал завладяване, е съдържанието на Писма изх. №№ 01-170-6500/ 3750 от 08.11.2016 г., постъпило в съда с вх. № 2369/ 10.11.2016 г. – л.197-200 от делото, и 02-270-6500/ 3750 от 14.12.2016 г., постъпило в съда с вх. № 2893/ 16.12.2016 г., удостоверяващи, че Е.С.Ю. с ЕГН ********** е регистриран в интегрираната система за администриране и контрол с УРН 218863 по схеми и мерки за директни плащания за периода 2007 – 2014 година,  и като част от земеделското му стопанство е декларирана площ от 0.43 ха – р.4 за 2014 г., р. 1 за 2013 г., р. 3 за 2012 г., р. 2 за 2011 г., р.4 за 2010 г., р. 2 за 2009 г.,р.2 за 2008 г. и р. 4 за 2007 г., за която между страните не се спори, че е идентична с отстъпената за ползване на майка му С. от брат й Р.. 

            От документите, съставляващи нот.преписка по НА за собственост върху недвижим имот № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., се установява, че на 21.04.2008 год. А.Р.Я. – ответник  по настоящото, се е снабдил с цитирания по – горе НА за за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, видно от който на основание Постановление на цитирания нотариус от същата дата, издадено въз основа на обстоятелствената проверка, извършена по нотариално дело № 451/ 2008 год., А.Я. е признат за собственик по давностно владение и наследство на процесните недвижими имоти, описани в исковата молба:  ПИ № 029017 с площ от 27.996 дка в местността „Дюз екинлик”, и ПИ № 022019 с площ от 0.676 дка в местността „Край село”,  на основание чл.79 Закона за собствеността.                  

             Разпитаните в нотариалното производство трима свидетели, свидетелстват еднозначно, че познават имота и че А.  „владеел” имота – лично работел, сеел пшеница и други култури, необходими за животните в стопанството му, спокойно, непрекъснато, неоспорвано, като собственик, тъй като бил останал в наследство от дядо му Я., дъщерите на който – С. и Ф., приживе нямали претенции към имотите, децата им също нямали претенции. Не са събирани гласни и писмени доказателства за началния момент на установяване на фактическа власт, за начина или повода на установяването й, единствено той ли я упражнява, как е заявил отношението си на единствен собственик по отношение на останалите съсобственици, въпреки че част от нотариалната преписка е Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/ 18.01.2008 год., в което е удостоверена съсобственост между 7 физически лица, които нямат данъчни задължения, и Удосторение за наследници на Я. ***/ 20.09.2007 год., Удостоверение за наследници на Р.Я.Х. – син на общия наследодател и баща на молителя, № 115/ 2007 год., и Удостоверение за наследниците на Ф. Я.А. – дъщеря на общия наследодател и майка на ищцата, № 125/ 2007 год., вс. издадени от Кметство – с. Прелез и с. Веселец. Въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, нотариусът приел за установено, че молителя е установил фактическа власт върху имотите преди повече от 13 години – веднага след възстановяването им с Решение № 32/П/ 15.02.1995 год..; фактическата власт осъществявал явно, спокойно, непрекъснато, като собственик; отблъснал е владението на другите наследници на същия – непосочен, наследодател, като те не са и имали претенции към имотите; владението му било несъмнено.

          Разпитаните по инициатива на ответниците А. и Х.Р.Я., свидетели Д. О., Ю. А. и М.Д., дават показания, че познават дядото на страните по делото – Я.Х. С., който най-много обичал внука си А., поради което приживе е казвал, че всичките си пари и имане ще остави на него . Тези ниви били на дядо му, който ги оставил на него – на А.. От възстановяването им с план за земеразделяне до сега – 05.10.2016 г., той обработвал земята; не знаят другите наследници на Я. да са имали претенции към А.. 

          От НА за покупко –продажба от15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., се установява, че легитимирайки се като единствен собственик на процесните имоти с издадения в негова полза НА за собственост върху недвижим имот № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., на 15.11.2013 год. в гр. Кубрат, отв. А.Р.Я., и съпругата му С.М.Я., сключили с брат му – отв.Х.Р.Я., договор за продажбата им за сумата общо 4 520.00 лева, платена от купувача, респ. получена от продавачите.

 

             Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за допускане на съдебна делба на наследствени  недвижими имоти, и съединените с него от ищците и приетите за разглеждане установителни искове: 1/ отрицателен за собственост по отношение на посочения ответник А.Р.Я. ***, и съпругата му С.М.Я., ЕГН ********** от с. с. и адрес: да се приеме за установено, че те не са придобили право на собственост по отношение на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, по наследство и давност, признато им с НА за собственост върху недвижим имот № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., за разликата над притежаваните от първия от тях по наследство от Я.Х.Т/ Я. ***, поч. на 09.12.1991 г. в с.с., 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, с искане за отмяна/изменяне на същия по реда на чл. 537, ал.2 ГПК; и 2/ за недействителност на извършената между А.Р.Я. и съпругата му С.М.Я., от една страна – като продавачи, и Х.Р.Я. ***, от друга – като купувач, продажба с НА за покупко –продажба от15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, за разликата над притежаваните от А.Р.Я. по наследство 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, тъй като той не е носител на правото на собственост за разликата – 8/ 9 ид. части, са основателни и доказани.

           І. Предмет на делбата са земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено по силата на влезли в законна сила Решение № 32/П/ 15.02.1995 год., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и решение по преписка № 1053 по описа на ПК – гр. Завет, е възставновено правото на собственост на наследниците на Я.Х. С. /Т., б.ж. на с. Прелез, общ. Завет.

          Към момента на откриване на наследството - 09.12.1991 год., в с. Прелез, общ. Завет, тези земи не са се намирали като обособени и самостоятелни обекти на собственост в патримониума на наследодателя Я.Х. С. /Т., ЕГН **********, поради което, с оглед предвидената по закон възможност за реституцията им, законодателят е дефинирал тяхната същност с разпоредбата на чл.91а, изр. второ Закона за наследството ЗН/ като “новооткрито наследство”. С въвеждането му не се изменят момента на откриване на наследството, уреден с разпоредбата на чл.1 ЗН, и кръгът и редът на наследниците, призовани да наследят пряко или чрез заместване.  В случая наследството на Я.Х. С. /Т. е открито на 09.12.1991 год., в с. Прелез, общ. Завет, и правото да получат имотите се признава на призованите към наследяване в този отминал момент негови низходящи – децата му Р.Я.Х. – поч. на 01.04.2001 г., С. Я. О. – поч. на 21.01.2010 г., и Ф. Я.А. – поч.на 12.11.2006 г., както и преживяла го съпруга – С.М.С., поч. на 27.08.1993 г., на основание чл. 5, ал.1 ЗН – по отношение на първите трима, и на основание чл. 9, ал.1 ЗН – по отношение на съпругата,  при равни права между трите деца и преживялата съпруга. ЗСПЗЗ е специален закон по силата на който се възстановява собственост върху земеделски земи с решения на съответната ОбщС “ЗГ”/ ПК имат конститутивен ефект и с влизането им в сила  възниква правното качество обект на собственост – ниви, индивидуализирани по площ, местоположение и граници. От този момент - на влизането им в сила, възниква собствеността в имуществената сфера на правоимащите наследници на “новооткритото” наследство и от този момент то произвежда своето действие към призованите да наследяват.

           Наследството на С.М.С., б.ж. на с. Прелез е открито на 27.08.1993 г.в с.с., и правото да получат имотите й, включващи и ¼ ид. част от възстановената на наследниците на съпруга й Я.Х. С. собственост върху земеделски земи, се признава на общите им деца Р.Я.Х., С. Я. О., и Ф. Я.А., при равни права – по 1/3 ид.част.

Наследството на Р.Я. ***, е открито на  01.04.2001 г. в с.с., и правото да получат имотите му, включващи и частта му от възстановената на наследниците на Я.Х. С. собственост върху земеделски земи в размер на 1/3 част – 6/ 18 ид.част, се признава на децата му Х.Р.Я., А.Р.Я. и Р.Р. Я., участващи като ответници по делото, както и преживяла го съпруга  С.Ю. Х., поч.на 28.11.2012 г.,  наследена от общите им деца, изброени по – горе, при равни права – по 2/ 18 ид.части за всяко от тях. 

В изпълнение на сключен с НА за покупко –продажба № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., договор за продажба от 15.11.2013 г., отв. А.Р.Я. е прехвърлил възмездно правата си на собственост по наследство от Р.Я.Х., в размер на 2/ 18 ид. части, на друг съсобственик – на своя брат отв. Х.Р.Я., по време на гражданския му брак с отв. З.Я., и тъй като те са ги придобили в съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 21, ал.1 СК, следва да бъдат допуснати за участие в съдебната делба на имотите, при същите права.

  Наследството на С. Я. ***,  е открито на  21.01.2010 г. в с.с., и правото да получат имотите й, включващи и частта й от възстановената на наследниците на Я.Х. С. собственост върху земеделски земи в размер на 1/3 част -  6/ 18 ид.част, се признава на децата й Е.С.Ю. – ищец по делото, и Н.С.М., участваща като ответница по делото, при равни права  - по 3/ 18 ид. части за всяко от тях.

 Наследството на  Ф. Я.А.,*** е открито на 12.11.2006 г. в с.с., и правото да получат имотите й, включващи и частта й от възстановената на наследниците на Я.Х. С. собственост върху земеделски земи в размер на 1/3 част -  6/ 18 ид.част, се признава на децата й С.А.А. – ищец по делото, и Н.А.Х., участваща като ответница по делото, при равни права  - по 3/ 18 ид. части за всяка от тях.

ІІ. Основателен и доказан е предявения от ищците иск за установяване по отношение на посочения ответник А.Р.Я. ***, и съпругата му С.М.Я., от с. с. и адрес, че те не са придобили право на собственост по отношение на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, по наследство и давност, както то е признато с НА за собственост върху недвижим имот № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., за разликата над притежаваните от първия от тях по наследство от Я.Х.Т/ Я. ***, поч. на 09.12.1991 г. в с.с., 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, с искане за отмяна/изменяне на същия по реда на чл. 537, ал.2 ГПК.

В случая и ищците притежават документ, удостоверяващ правата им в съсобствеността, тъй като издаденото в полза на наследниците на Я.Х. *** има силата на НА, съгласно ЗСПЗЗ, и ответника А.Р.Я. притежава документ, удостоверяващ изключителната му собственост върху същите имоти – констативен нотариален акт, поради което всяка от страните носи тежест да установи правата си на собственост, придобити на твърдяното от тях правно основание.

Ищците, отричайки правото на собственост на ответника А.Р., по несъмнен начин установяват своите права върху процесните имоти, придобити от тях по наследство от С. Я. *** – за ищеца Е.Ю., и от  Ф. Я.А.,*** – за ищцата С.С.Ю., вс. като наследници на общия наследодател Я.Х..

Закона за собствеността допуска възможността правото на собственост да се придобива по давност, съгласно разпоредбата на чл.79, и това да доведе до изгубването му от предишните собственици, съгласно разпоредбата на чл.99, но от събраните по делото по инициатива на ищците доказателства се установява, че единия от ответниците по делото – А.Р.Я., не може и не е придобил ид.части на останалите съсобственици от правото на собственост, придобито от всички по наследство, по отношение на процесните недвижими имоти, описани подробно в обстоятелствената част и от петитума на исковата молба и идентично в издадения му констативен НА за собственост, придобита по давност и наследство,  защото от възстановяването на собствеността на наследниците на Я.Х. С. през 1995 г. правото на ползване е било разпределено от сина в семейството – Р.Я.Х., между него и двете му сестри, като: 1/ около 4 дка от нивата с площ от 27.996 дка са предоставени за ползване на живущата в с.с. С. Я., която от своя страна ги е предоставила за обработване на сина си – ищеца Е.С.Ю., който и към настоящият момент ги обработва като част от регистрираното от него земеделско стопанство, обстоятелство установено по несъмнен начин от приетите по делото Писма изх. №№ 01-170-6500/ 3750 от 08.11.2016 г., постъпило в съда с вх. № 2369/ 10.11.2016 г. – л.197-200 от делото, и 02-270-6500/ 3750 от 14.12.2016 г., постъпило в съда с вх. № 2893/ 16.12.2016 г., удостоверяващи, че Е.С.Ю. с ЕГН ********** е регистриран в интегрираната система за администриране и контрол с УРН 218863 по схеми и мерки за директни плащания за периода 2007 – 2014 година,  и като част от земеделското му стопанство е декларирана площ от 0.43 ха – р.4 за 2014 г., р. 1 за 2013 г., р. 3 за 2012 г., р. 2 за 2011 г., р.4 за 2010 г., р. 2 за 2009 г.,р.2 за 2008 г. и р. 4 за 2007 г., за която между страните не се спори, че е идентична с отстъпената за ползване на майка му С. от брат й Р.; и 2/ същата площ – около 4 дка от нивата с площ от 27.996 дка, е предоставена за ползване на живущата в съседното село Ф. Я., на която до смъртта й, настъпила на 12.11.2006 г., вкл. и след смъртта на брат й Р. Яха, той, респ. А.Р., изплаща рента – в пари или натура, за отстъпеното им ползване на същата площ, т.е. в нито един момент от възстановяването правата на собственост върху земеделските по предназначение недвижими имоти през м.02.1995 г. А.Р.Я. не е упражнявал фактическа власт върху недвижимите имоти.    

Тези несъмнено установени факти по делото изключват верността на твърдяното от А.Р.Я. с Молба декларация от 25.02.2008 год., послужила за образуване на нотариално дело № 451/ 2008 год. на нотариус С. Садък, че от възстановяването на собствеността с Решение № 32/П/ 15.02.1995 год.на ПК – гр. Завет е установил фактическа власт върху целия имот – нива с площ от 27.996 дка в местността „Дюз екинлик”, и върху Лозе с площ от 0.676 дка в местността „Край село”, която е упражнявал като собственик – явно, спокойно и непрекъснато, повече от 13 години. 

По отношение на всички останали страни по делото ответникът не установи, както не го е направил и в инициираното от него нотариално производство, с годни доказателствени средства – свидетелски показания или писмени изявления изходящи от него и връчени на останалите съсобственици,  за времето от влизането в сила на Решение № 32/П/ 15.02.1995 год.на ПК – гр. Завет, да е демонстрирал поведение на единствен собственик на останалите след смъртта на дядо му - наследодателя Я.  Х., недвижими имоти. Едва след вписването на издадения в нотариалното производство НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство  № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г.,  те биха могли да узнаят за владелческите и собственически претенции на ответника по отношение на това, останало след смъртта на общия наследодател имущество, както и по отношение на тези части, собствени на останалите съсобственици.

          Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От събраните по делото писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че и двете живи дъщери на наследодателя, призовани непосредствено към наследяване, до смъртта си са ползвали частите си от имота – едната лично, а другата като е получавала рента, както и че те лично или наследниците им не са извършвали помежду си делба или актове на разпореждане с правата си от наследството по отношение на А.Р.Я.. Дори и да е упражнявал фактическа власт върху част от имота, съответстваща на правата на наследодателя му Р.Я., както и на правата на баба му С. С. в размер на 2/4 от недвижимия имот, каквито права имат като съсобственици по наследство те, не ангажира и липсват  доказателства да е афиширал пред останалите съсобственици, че е отпочнал да упражнява фактическа власт единствено за себе си и върху техните идеални части. (ТР № 1/ 2012 г. ОСГК, ВКС)

          За да се признае на ответника А.Р.Я. правото на изключителна собственост по отношение на наследствените недвижими имоти, разпоредбата на закона – чл.79 ЗС, установява, че той следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ – процесните недвижими имот, без противопоставяне от страна на останалите титуляри на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещите съсобственици на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено да сочи за намерението му, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем,  единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността ответник и то установено при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.

Такова – пълно и пряко доказване, ответникът не е заявил, че ще провежда, тъй като не е подал писмен отговор на исковата молба, и не проведе.

Издадения в полза на А.Р.Я.  констативен НА от 2008 год. не създава право на собственост, а само удостоверява констатацията – правния извод на нотариуса за същото, който може да е неверен, въпреки постановлението на нотариуса, т.е. доказателствената му сила е оборима.(ТР № 11/ 2012 г. ОСГК, ВКС)

Сочените от него свидетели в съдебното производство - Д. О., Ю. А. и М.Д., както и разпитаните Н. Ю.И., Л. А.И. и Д.Я. Ю. в процеса на обстоятелствената проверка, извършена от нотариус С. Садък, не установяват годно фактите от състава на чл.79, ал.1 ЗС да са се осъществили в полза на отв.А.Р.Я.. Всеки от тях свидетелства, че той лично повече от 13 години обработва имотите, без да сочат за намеренията му на собственик и как той ги е заявил на останалите наследници, както и по какъв начин, повод и пр. са възприели липсата на претенции от страна на С. и Ф., въпреки че по нотариалната преписка са представени официални удостоверителни документи – за наследници и за данъчна оценка, установяващи годно, че наследственото правоприемство е настъпило по отношение на 7 лица, едно от които е молителя А.Р., т.е. той не установява годно, че е единствен наследник на регистрирания собственик, видно от издадените от Община – гр. Завет документи – скици, удостоверения за това че не са общинска или държавна собственост, Я. ***.

Нотариусът необосновано и невярно, е приел, че молителят А.Р. е придобил имота по давност.

           За всеки един от свидетелите по нот. дело е протоколирано изявление, че владението му било спокойно, явно, непрекъснато, без спорове и съдебни дела, но не и  изявления за осъществяване на факти, от които нотариуса, или съответно съда, може да направи изводи за наличието на владение по см. на чл.68, ал.1 от ЗС  - че отв. А.Р. е упражнявал фактическа власт върху имотите, държейки го като свои, както и че е противопоставил същата и намеренията си да свои ид. части на останалите съсобственици по наследство. Твърдението, че фактическата му  власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за нейната явност и несъмнителност. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително, т.е. осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи  вещта като своя, и явно -    т. е. намерението на владелеца да свои  вещта за себе си да е противопоставено на съсобствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до тях. Точно тези признаци на владението отв. А.Р., които носи тежестта да  докаже, чрез пълно главно доказване, не установи.

            Обратното се установява с факта на завеждане на настоящата искова молба на 09.03.2016 г. – ищците претендират делба на наследството на покойния наследодател, след като след 21.04.2008 год. биха могли да узнаят за собственическите претенции на отв. А.Р.Я., тъй като е надлежно вписан в регистрите на СВ при РС – Кубрат издадения в негова полза констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, и въз основа на него на 15.11.2013 г., заедно със съпругата си – отв. С.М.Я., е продал собствеността върху имотите, единствено в своя полза, на брат си Х.Р.Я.. От 21.04.2008 год. – когато е вписан констативния НА, издаден за да удостовери правата на собственост на отв. А.Р., до завеждането на исковата претенция – 09.03.2016 год., не е изтекъл 10 – годишния придобивен давностен срок.

            Становището на ответника Х.Р.Я. и съпругата му – отв. З.И.Я., с което заявяват съгласие полагащият се дял на първия от тях – 2/ 18, от наследството на баща му да остане в полза на отв. А.Р. – негов брат, както и процесните имоти да не бъдат обект на съдебна делба, тъй като първо той ги е придобил по давност, а в последствие те са ги придобили на възмездно основание – по договор за продажба, не може да се противопостави на останалите страни – действителни собственици на придобитите по наследство 14/ 18 ид. части от правото на собственост.

Предвид изложеното съдът приема предявения от ищците иск за установяване по отношение на посочения ответник А.Р.Я. ***, и съпругата му С.М.Я., от с. с. и адрес, че те не са придобили право на собственост по отношение на претендираните за съдебна делба недвижими имоти, по наследство и давност, както то е признато с НА за собственост върху недвижим имот № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., за разликата над притежаваните от първия от тях по наследство от Я.Х.Т/ Я. ***, поч. на 09.12.1991 г. в с.с., 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, за основателен и доказан.

Уважаването на иска с правно основание чл.341 от ГПК, съдържащо в себе си признаване правото на собственост в полза на страните върху ид.части от претендираните за делба недвижими имоти, и в съответствие с изводите по предявения установителен иск, отричащи материалното право на собственост на ответниците А.Р.Я. и съпругата му С.М.Я. върху същите, съобразно правилото на чл.537, ал.2 от ГПК, влече като последица отмяна  на съставения на 21.04.2008 г. НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., за разликата над притежаваните от А.Р.Я. на правно основание - наследствено правоприемство, а не давностно владение,  права на собственост върху 2/ 18 (или 1/9) ид.части от описаните в НА поземлени имоти.

ІІІ. С договор за продажба от 15.11.2013 г., сключен с НА за покупко –продажба № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., отв. А.Р.Я. и съпругата му отв. С.М.Я. не биха могли да прехвърлят права на собственост, каквито не са придобили и не притежават. Извършената между ответниците А.Р.Я. и съпругата му С.М.Я., от една страна като продавачи, и Х.Р.Я., от друга – като купувач, продажба на правото на собственост върху процесните недвижими имоти, за разликата над притежаваните от първия от продавачите на правно основание - наследствено правоприемство,  права на собственост върху 2/ 18 (или 1/9) ид.части от описаните в НА поземлени имоти, е недействителна по право. Договорът не е предизвикал целения от страните по него вещноправен ефект, тъй като едната от прехвърлителите – отв. С.Я., изобщо не притежава права  на собственост върху имотите, предмет на продажба, а другия прехвърлител – отв. А.Я., който притежава в индивидуална – по наследство, собственост 2/ 18 (или 1/9) ид.части от описаните в НА поземлени имоти, не би могъл да прехвърли права над този размер, и за разликата – до 16/ 18 ид. части, той – договорът, не може да бъде противопоставен на действителните собственици на продадените с него имоти. Продавачите, които не са собственици на продадените чужди права на собственост, като страни по облигационното правоотношение, отговарят спрямо приобретателите – ответниците Х. и З.Я., по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД, което е извън предмета на настоящия процес.  На отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, но не и нотариалните актове, удостоверяващи сделки, в който смисъл са разясненията на ТР № 3/ 2012 г. ОСГК, ВКС, поради което искането на ищците в този смисъл е неоснователно.

На предявеното алтернативно основание за недействителност по чл. 76 ЗН, продажбата на собствените на отв. А.Я. 2/ 18 (или 1/9) ид.части от описаните в НА поземлени имоти, договорът не е недействителен, тъй като е извършена между съсобственици. Разпореждането валидно обвързва страните по договора и поражда желаните и целени от тях правни последици – възмездно прехвърляне на 2/ 18 (или 1/9) ид.части от правото на собственост върху описаните в НА поземлени имоти, в полза на приобретателите – ответниците Х. и З.Я., включително и в отношенията им с трети лице – останалите съсобственици, конституирани като страни по делото. (ТР № 1/ 2004 г. ОСГК, ВКС, във вр. с ТР 72/ 1985 г.ОСГК,ВС), поради което последиците от този акт на разпореждане, в частта, в която той е действителен, следва да се зачетат и делбата следва да се допусне и извърши при участието на ответниците купувачи на 2/ 18 ид. части от правото на собственост върху описаните в НА поземлени имоти, като носители на материалното право на собственост, прехвърлено им от отв. А.Я..  

 

            Разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК задължава съда да определи каква е частта на всеки сънаследник.Делбата следва да се допусне между страните по делото по отношение на индивидуализираното подробно в исковата молба недвижимо имущество при права, съобразени с ЗН, посочени в първата част на мотивите, и с извършеното действително разпореждане с  2/ 18 (или 1/9) ид.части от правото на собственост върху описаните в исковата молба поземлени имоти, от един съсобственик по наследство в полза на друг съсобственик по наследство - приобретателите отв. Х. и З.Я.,

            Относно разноските по делото: Присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, във връзка с производството по предявените установителни искове ищците не претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

            Присъждането на разноски претендират ответниците А.Р.Я., С.М.Я., и отв. Х. и З.Я.. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, предвид изхода на делото, съставляващ уважаване на предявените от ищците срещу ответниците отрицателен установителен иск за собственост по отношение на 8/9 ид. части от процесните недвижими имоти и установителен за недействителност по право на извършения между тях договор за продажба на същите ид.части от имотите, искането е неоснователно.

            Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между Е.С.Ю., ЕГН **********, с пост.адрес ***, С.А.А., ЕГН **********, с пост.адрес ***, Х.Р.Я., ЕГН **********, с пост.адрес ***,  З.И.Я., ЕГН ********** от с.с. и адрес, Р.Р. Я., родена на *** ***, гражданин на Р.Турция, чрез назначен особ.представител адв. Б. Н., АК – Разград, Н.С.М., ЕГН **********, с пост.адрес ***, чрез назначен особ.представител адв. В. Н., АК – Разград, Н.А.Х., с ЕГН **********, с пост.адрес ***, следните недвижими имоти, останали в наследство от общия наследодател Я.Х. С. /Т., б.ж. на с. Прелез, общ. Завет, поч. на 09.12.1991 г. в с.с., и по договор за продажба от 15.11.2013 г., сключен с НА за покупко –продажба № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., за  2/18 ид.части от правото на собственост от същите:   1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, с площ от 27.996 дка (двадесет и седем декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра), трета категория, находящ се в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147, община Завет, област Разград, в местността „ДЮЗ ЕКИНЛИК”, съставляващ имот № 029017 (двадесет и девет хиляди и седемнадесет) по плана за земеразделяне на землище село Прелез, при граници и съседи:

имот № 029016-  нива на насл.на П.С.

имот № 000153-  полски път на Община Завет

имот № 029018-  нива на наел. М.А.

имот № 029045 - нива на П.П.Х.

имот № 029009 - нива на наел. на Ю. Я.К.

          2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с начин на  трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от   0.676 дка (нула декара шестстотин седемдесет и шест квадратни метра), трета категория, находящ се в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147, община Завет, област Разград, в местността „КРАЙ СЕЛО”, съставляващ имот № 022019(двадесет и две хиляди и деветнадесет) по картата на землището на село Прелез, при граници и съседи:

имот № 022013 - лозе на Община Завет, при следните ограничения:Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок, ПРИ ПРАВА: Е.С.Ю. – 3/ 18 ид. части; С.А.А. – 3/ 18 ид.части; Х.Р.Я. – 2/ 18 ид. части; Х.Р.Я. и З.И.Я. – 2/ 18 ид. части; Р.Р. Я. – 2/ 18 ид. части; Н.С.М. – 3/ 18 ид. части; Н.А.Х. – 3/ 18 ид. части, като отхвърля исковата претенция по отношение на А.Р.Я., ЕГН **********, с пост.адрес ***.

          УВАЖАВА предявеният от Е.С.Ю., ЕГН **********, с пост.адрес ***, С.А.А., ЕГН **********, с пост.адрес ***, срещу А.Р.Я., ЕГН ********** и С.М.Я., ЕГН ********** ***, и  Х.Р.Я., ЕГН ********** и З.И.Я., ЕГН **********, дв.с пост.адрес ***,  иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.второ ГПК, във връзка с чл.77 ЗС, и  ПРИЕМА  ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че А.Р.Я., ЕГН ********** и С.М.Я., ЕГН ********** ***, не са придобили право на собственост по отношение на претендираните за съдебна делба недвижими имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, с площ от 27.996 дка (двадесет и седем декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра), трета категория, находящ се в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147, община Завет, област Разград, в местността „ДЮЗ ЕКИНЛИК”, съставляващ имот № 029017 (двадесет и девет хиляди и седемнадесет) по плана за земеразделяне на землище село Прелез, при граници и съседи:имот № 029016-  нива на насл.на П.С.,имот № 000153-  полски път на Община Завет, имот № 029018-  нива на насл. на М.А., имот № 029045 - нива на П.П.Х., и имот № 029009 - нива на наел. на Ю. Я.К.; и 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с начин на  трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от   0.676 дка (нула декара шестстотин седемдесет и шест квадратни метра), трета категория, находящ се в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147, община Завет, област Разград, в местността „КРАЙ СЕЛО”, съставляващ имот № 022019(двадесет и две хиляди и деветнадесет) по картата на землището на село Прелез, при граници и съседи: имот № 022013 - лозе на Община Завет, при следните ограничения: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок, по наследство и давност, както то е признато с НА за собственост върху недвижим имот № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., за разликата над притежаваните от първия от тях по наследство от Я.Х.Т/ Я. ***, поч. на 09.12.1991 г. в с.с., 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, като ОТМЕНЯ,  на основание чл. 537, ал.2 ГПК, съставения на 21.04.2008 год.  в град Кубрат, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 95, том V, рег. № 04661, дело № 451/ 21.04.2008 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008 г., в полза на Х.Р.Я., ЕГН ********** и З.И.Я., ЕГН **********, дв.с пост.адрес ***, относно правото им на собственост по наследство и давностно владение по отношение на същите недвижими имоти, за разликата от 16/ 18 ид. части - над притежаваните от А.Р.Я. на правно основание - наследствено правоприемство, а не давностно владение,  права на собственост върху 2/ 18 (или 1/9) ид.части от описаните в НА поземлени имоти.

УВАЖАВА предявеният от Е.С.Ю., ЕГН **********, с пост.адрес ***, С.А.А., ЕГН **********, с пост.адрес ***, срещу А.Р.Я., ЕГН ********** и С.М.Я., ЕГН ********** ***, и  Х.Р.Я., ЕГН ********** и З.И.Я., ЕГН **********, дв.с пост.адрес ***,  иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.второ ГПК, във връзка с чл.77 ЗС, и  ПРИЕМА  ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че извършената между А.Р.Я. и съпругата му С.М.Я., от една страна – като продавачи, и Х.Р.Я. ***, от друга – като купувач, продажба с НА от 15.11.2013 г., № 84, том ХІV, рег. № 11589, дело № 2023/ 2013 г. на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 4766/ 15.11.2013 г., на претендираните за съдебна делба недвижими имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, с площ от 27.996 дка (двадесет и седем декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра), трета категория, находящ се в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147, община Завет, област Разград, в местността „ДЮЗ ЕКИНЛИК”, съставляващ имот № 029017 (двадесет и девет хиляди и седемнадесет) по плана за земеразделяне на землище село Прелез, при граници и съседи:имот № 029016-  нива на насл.на П.С.,имот № 000153-  полски път на Община Завет, имот № 029018-  нива на наел. наМ.А., имот № 029045 - нива на П.П.Х., и имот № 029009 - нива на наел. на Ю. Я.К.; и 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с начин на  трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от   0.676 дка (нула декара шестстотин седемдесет и шест квадратни метра), трета категория, находящ се в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147, община Завет, област Разград, в местността „КРАЙ СЕЛО”, съставляващ имот № 022019(двадесет и две хиляди и деветнадесет) по картата на землището на село Прелез, при граници и съседи: имот № 022013 - лозе на Община Завет, при следните ограничения: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок, е недействителна по право за разликата над притежаваните от А.Р.Я. по наследство 1/9 ид. част от правото на собственост върху същите, тъй като продавачите - А.Р.Я., ЕГН ********** и С.М.Я., ЕГН ********** ***,  не са носители на правото на собственост за разликата – 8/ 9 ид. части, като оставя искането за отмяна на съставения за продажбата НА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, без уважение.

 

             Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.

 

                                                              Районен съдия: