№ 19128
гр. С., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110125606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
********, срещу К. ЕООД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С............., общ.
Столична, обл. С. (столица), чрез адв. Д., с която се иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от 2 445,13 лева (двe хиляди
четиристотин четиридесет и пет лева и 13 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С............., и аб. № ******* за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 520,90 лева (петстотин и двадесет лева и
90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до
15.01.2024 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№5609/2024 на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че между ответника и “Т. С.” ЕАД не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с
което са се обогатили неоснователно до размера обедняването. Сочи че
ответникът ползвал топлинна енергия за стопански нужди но не изпълнил
законоустановеното задължение да сключи договор. Изтъква, че в § 1, т. 43 от
ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна
редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
1
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове,
ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство във сферата на енергетиката. Сочи че съгласно чл. 149, ал. 1,
т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Т.
С.” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране
/КЕВР/към Министерски съвет. За процесния период били в сила ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр. С.,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от
датата на решението. Изтъква, че въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за
топлоснабдения имат, са начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - “ Т. С.” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като
доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия,
са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Ето защо има право да търси
заплащане и на цената на услугата дялово разпределение. Прилагат се
писмени доказателства. Иска се да бъде допусната съдебно-техническа
експертиза, вещото лице, специалист - топлотехник, след като прегледа
наличната документация в „Т. С.“ ЕАД и ФГР и материалите по делото да
даде заключение по посочени въпроси. Иска се да бъде допусната съдебно-
счетоводна експертиза, и вещото лице - счетоводител, след запознаване с
документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени
въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва исковете като сочи, че между страните е налице договор за
доставка на топлинна енергия сключен по силата на общите условия, във
връзка с който ищецът разкрил партида на ответника. Сочи, че задълженията
са погасени чрез прихващане за вземане за ползване на абонатната станция.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
2
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание
чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Направено е възражение за прихващане с правно основание чл. 59 от
ЗЗД във вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/
липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото
му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на
актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива -
възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или
намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда
до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на
ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч. стойността на
услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до
17.07.2012 г. / и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв
договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди.
3
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане
на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи
само, че същата е собственик на процесния имот, а следва също така да се
докаже, че тя е ползвала имота през исковия период и съответно са
консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е
спестила разходи - доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче по делото не е било проведено
успешно доказване.
Не са представени никакви доказателства, че именно ответното
дружество се е ползвало (налице са оспорвания в тази връзка) от доставената
топлинна енергия и по този начин именно то е спестило разходи за отопление,
респективно че поведението на негови служители и длъжностни лица е довело
до загуби на ищеца.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не се установиха предпоставките за уважаване на главния иск
не следва да се разглежда и направеното възражение за прихващане.
По отношение на разноските.
При този изход на производството разноски се дължат на ответника,
който е представил доказателства за сторени разноски в размер на 400 лева по
допуснатата съдебно-техническа експертиза и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Т. С.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., .........., срещу К.
ЕООД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С............., общ. Столична, обл. С.
(столица), чрез адв. Д., искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи
сумата от дължи сумата от 2 445,13 лева (двe хиляди четиристотин
четиридесет и пет лева и 13 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр.
С............., и аб. № ******* за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 520,90 лева (петстотин и двадесет лева и 90 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 15.01.2024 г. за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5609/2024 на СРС
168 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, ДА ЗАПЛАТИ на К. ЕООД с
ЕИК: ******** и адрес: гр. С............., общ. Столична, обл. С. (столица) на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение и
4
400 лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Д.“ ООД
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5