Присъда по НОХД №173/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 15
Дата: 9 май 2025 г. (в сила от 9 май 2025 г.)
Съдия: Миглена Тенева Тянкова
Дело: 20245600200173
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. ХАСКОВО, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
СъдебниГЕРГАНА К. И.

заседатели:НЕЛИ К. К.
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
и прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА ТЯНКОВА Наказателно дело от
общ характер № 20245600200173 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. А.М. /R. A. М./, роден на *****.
(******. при снемане на самоличност в съдебно заседание) в *****, ЛНЧ
**********, ****** гражданин, ****, с ***** образование, *****, *****, по
професия – ****, ***, понастоящем в *****, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
24.07.2023 г. в гр. Х., чрез нанасяне на удар с нож в дясната половина на гърба,
в областта на лопатката, умишлено умъртвил А. А. А., **** гражданин, роден
на ******, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 54 от НК, ГО
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 (дванадесет)
години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на осн. чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, ПРИСПАДА времето, през което
подс. Р. А. М. /R. A. M./ е бил задържан, считано от 24.07.2023 година.
Веществено доказателство, означен като Обект № 1- мобилен
телефон- марка „Redmi“ с номер на модел „2201117TY“, с протектор и
прозрачен гръб, с поставени в него 2 на брой сим карти с № ****** и ******,
сим карта № ***** на мобилен оператор „А1“поставена в калъфа, зарядно за
1
същия телефон с кабел ДА СЕ ВЪРНЕ НА СОБСТВЕНИКА - подс. Р. А. М.
/R. A. M./.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, представляващи:
1. Бял хартиен плик, означен като Обект № 11, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: къси панталони с черепи
по тях;
2. Черен полиетиленов чувал, означен като Обект № 3, запечатан
по надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: 3 чифта
чехли/джапанки/;
3. Бял хартиен плик, означен като Обект № 1, запечатан по
надлежния ред на дата 02.08.2023 г., със съдържание: 1 бр. черна тениска с
дупка в горната част на гърба/ върнат след извършена експертиза в НИК;
4. Бял хартиен плик, означен като Обект № 4, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: салфетки с червено-
кафяви зацапвания;
5. Бял хартиен плик, означен като Обект № 2, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: червено бяла тениска с
червено-кафяви зацапвания по нея;
6. Бял хартиен плик, означен като Обект № 1, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: метален сгъваем нож;
7. Дървена пръчка с дължина 85.5 см, означена като Обект № 5,
запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г.;
8. Дървена пръчка с дължина 53 см, означена като Обект № 6,
запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г.;
9. Дървена пръчка с дължина 36.5 см, означена като Обект № 7,
запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г.;
10. Бял хартиен плик, означен като Обект № 10, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: черна на цвят тениска;
11. Бял хартиен плик, означен като Обект № 8, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: нишковиден обект;
12. - Бял хартиен плик, означен като Обект № 2, запечатан по
надлежния ред на дата 25.07.2023 г., със съдържание: 5 бр. дървени клечки
поставени в цилиндрична опаковка с надпис на нея „дясна ръка“;
13. Бял хартиен плик, означен като Обект № 1, запечатан по
надлежния ред на дата 25.07.2023 г., със съдържание: 5 бр. дървени клечки
поставени в цилиндрична опаковка с надпис на нея „лява ръка“;
14. Бял хартиен плик, означен като Обект № 3, запечатан по
надлежния ред на дата 25.07.2023 г., със съдържание: хартиена опаковка с
поставен памучен тампон с надпис на опаковката “устна кухина“;
15. Бял хартиен плик, с надпис на същия „СМА 107/23 кръв на
марля ДНК-Убийство;
2
16. Бял хартиен плик, с надпис на същия „107/23 дясна ръка нокти
+ поднокътно съдържание“;
17. Бял хартиен плик, с надпис на същия „107/23 лява ръка нокти +
поднокътно съдържание“;
18. Бял хартиен плик, означен като Обект № 1, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: метален нож с обща
дължина на острие и дръжка 30 см., като вещи без стойност, ДА СЕ
УНИЩОЖАТ след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подс. Р. А.М. /R. A.
M./, със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасково
сумата от 5 438,43 лева, представляваща направени разноски по досъдебното
производство.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подс. Р. А.М. /R. A.
M./, със снета самоличност, да заплати по сметка на ОС-Хасково сумата от 5
978,79 лева, представляваща направени в съдебното производство разноски.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК вр. чл. 27а от ЗПП, ОСЪЖДА
подс. Р. А.М. /R. A. M./, със снета самоличност, да заплати по сметка на НБПП
сумата от 520 лева, представляваща предоставена правна помощ по ДП № 465
по описа на РУ-Харманли за 2023 година.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 15 от 09.05.2025 г., постановена по НОХД
№ 173 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Хасково.

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура – Хасково обвинителен акт против подсъдимия Р. А. М., ЛНЧ
******, род. на ******, ****,****** гражданин, с **** образование, *****,
****, с адрес ******, ****, който е обвинен в това, че на 24.07.2023 г. в гр. Х.,
чрез нанасяне на удар с нож в дясната половина на гърба, в областта на
лопатката, умишлено умъртвил А. А. А., ***** гражданин, род. на ******* г. -
престъпление по чл.115 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа
повдигнатото обвинение. Излагат се доводи, че с оглед събраните по делото
доказателства същото било доказано по изискуемия по см. на чл. 303 от НПК
начин. Според прокурора, изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка безспорно се установява от показанията на свидетелите К. М., М.
З. и А. А., които били непосредствени очевидци на престъплението. Същите
посочили ясно и категорично извършителя инкриминираното деяние, а
именно подс. Р. М., начина, по който е протекъл конфликта, поведението на
подсъдимия и пострадалия, както и начина на нанасяне на смъртоносния удар
с ножа от подсъдимия на пострадалия А. А.. Показанията на тези свидетели
кореспондирали с данните, установени в протоколите за оглед на
местопроизшествие от 24.07.2023 г. и от 25.07.2023 г., протоколите за
доброволно предаване, както и от заключенията по назначените експертизи.
От тези доказателства безспорно се установявало, че именно подсъдимият е
лицето, което е нанесло удара с нож на пострадалия, довел до причиняване на
констатираните в съдебномедицинската експертиза телесни увреждания,
вследствие на които е настъпила смъртта му. По отношение на дадените от
подсъдимия обяснения в хода на досъдебното производство прокурорът
намира, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергавали
от останалите доказателства. Локализацията на уврежданията сочела, че при
нанасяне на удара пострадалият е бил с гръб към подсъдимия, което не
обосновавало тезата за защитни действия по отблъскване на нападение от
страна на подсъдимия. Нито в показанията на посочените свидетели, нито от
други обективни находки на мястото на произшествието - отвън пред хале №
11, се съдържали данни подсъдимият да е бил повален на земята, както и да са
му били нанасяни твърдените от него удари с пръчки, железа и нож.
Установените при подсъдимия телесни увреждания му били причинени, след
като е извършил инкриминираното деяние и на друго място, в коридора на
халето, което се установява от обективните находки, описани в протокола за
оглед на местопроизшествие и от иззетите веществени доказателства, които са
били предмет на ДНК анализ. Сочи се още, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият М. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като деянието му не е било
извършено в състояние на физиологичен афект. От субективна страна
подсъдимият М. действал при форма на вина - пряк умисъл. По отношение на
1
вида и размера на наказанието ОП-Хасково намира, че при определянето му
следва да се отчете високата обществена опасност на деянието, предвид
последвалия тежък престъпен резултат, а като смекчаващо отговорността
обстоятелство - необремененото съдебно минало на подсъдимия. С тези
доводи се иска да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“, в размер
към средния, предвиден от закона за това престъпление, което да се изтърпи
при първоначален „строг“ режим.
Частният обвинител А. М. А. А.-баща на пострадалия А. А. А., чрез
повереника си адв. Г. Г. -***, поддържа становището на държавното
обвиниение. Намира деятелността на подсъдимия за безспорно доказана и
моли размерът на наказанието да бъде над средния минимум, установен в
закона.
Защитникът на подсъдимия – адв. М., пледира за оправдателна
присъда, поради несъставомерност и недоказаност на повдигнатото
обвинение. Поддържа се, че подсъдимият не е формирал умисъл за
извършване на инкриминираното деяния, защото е излезнал сам при групата
от 10 човека, които били въоръжени с арматурни пръчки и с крака от легла.
Същевременно подсъдимият не е обмислил предварително да отиде, да убива
и да се саморазправя конкретно с пострадалия. Защитата се позовава на
предвидената в ал.4 на чл. 12 от НК хипотеза при превишаване пределите на
неизбежна отбрана, изключваща отговорността на подсъдимия, когато
деянието е извършено под въздействие на уплаха или смущение. В случая
подсъдимият действал единствено при условията самозащита, което се
установявало от комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, както и от показанията на разпитаните свидетели. Сочи се още, че
не е установен твърденият от държавното обвинение механизъм на нанасяне
на удара, според който постадалият бил с гръб към подсъдимия при нанасяне
на удара с нож, докато от събраните доказателства се установявало обратното
– че двамата били един срещу друг, лице в лице. С тези и други подробно,
развити доводи се иска в случай, че съдът намери подсъдимият за виновен, да
приеме, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана и да го
оправдае. Алтернативно се иска наказанието да бъде в минимален размер, тъй
като подсъдимият е нямал възможност да обмисли предварително убийството
и е действал при самозащита.
Подсъдимият Р. А. М. не се признава за виновен. Придържа се към
исканията на защитника. В последната си дума моли за справедливо решение.
Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. А. М. е роден на ******г. (*****г. при снемане на
самоличност в съдебно заседание) в гр. ****, ****** гражданин, *****,
регистриран на ***** г. от******. Към датата на инкриминираното деяние -
24.07.2023 г., подсъдимият е чужд гражданин, със статут на ***** с ЛНЧ
******, с настоящ адрес ******** (л. 75 и л.116, том II).
Пострадалият А. А. А. /A. A. А./, ЕГН ********** бил роден на
******, ****, ***** гражданин, приет и регистриран на ***** в ***** заедно
2
със своята сестра Р. А. А. А.. Към датата на инкриминираното деяние
пострадалият е бил ******, с предоставен **** статут. Същият имал
постоянен и настоящ адрес в ******* (л. 75 и л.116, том II).
На 24.07.2023 г. подсъдимият Р. А. М. и пострадалият А. А. А. се
намирали на територията на ******. Към тази дата, в мобилното приложение
„WhatsApp“ съществувала група, включваща лица, които пребивавали в *****.
В тази група се осъществявал обмен на информация, свързана с издаването на
документи, разрешения, интервюта, както и друга информация, която
представлявала интерес за обитателите на *****. Около 19:00 ч. на 24.07.2023
г. пострадалият А. А. се намирал в стаята си, в *****, заедно със свидетелите
А. М. А. и М. А. А., който бил известен сред живущите в **** като „*****“ и
познавал пострадалия още преди пристигането им в България, както и лице на
име „А.“ - неустановен по делото, който бил братовчед на пострадалия и
живеел в гр. ****. А. публикувал съобщение в групата на мобилното
приложение „WhatsApp“, че продавал чайник и връзка с арабски хляб. По
повод на тази публикация възникнал конфликт в чат - кореспонденция между
него и свид. М. А. с друго неустановено по делото лице от *** произход,
проведена в приложението „WhatsApp“. В конфликта се намесил и подс. Р. А.
М., който също бил член на групата и изпратил в груповия чат гласово
съобщение, насочено към свид.А. (А. А.) и А., чието съдържание било „Ако си
мъж, излез навън, пред хале №**“. След получаването на това съобщение
свидетелите А., А., пострадалият А. А. и А. излезли от стаята и се отправили
към хале № **, в което били настанени лица от етническата група ****. Когато
четиримата пристигнали там, свид. А. направил с мобилния си телефон видео
- клип пред халето, който публикувал в групата на „WhatsApp“, като с това
свое действие искал да покаже, че вече е на мястото и очаквал да излезе
лицето, което било изпратило гласовото съобщение. Четиримата започнали да
викат пред халето, като искали да излезе лицето, изпратило съобщението.
След като никой не излязъл, свид. А. се отправил към хале №***, за да
потърси автора на изпратеното гласово съобщение. Преди да влезе в сградата,
той издърпал от ръцете на дете, което се намирало пред халето, дървена
пръчка с дължина около 50 см. Заедно със свид. М. А. в коридора на халето
влезли и пострадалият А. А., свид. А., както и „А.“. По същото време подс.Р.
А. М. се намирал в стаята си в хале №****. Привлечен от виковете,
подсъдимият излязъл в коридора, където пресрещнал пострадалия,
свидетелите А., А. и „А.“, като им предложил да излязат отвън, за да
поговорят. Подсъдимият носел на кръста си, поставен в черен калъф нож,
който имал дръжка от бяло-черни пластмасови елементи с дължина 12 см. и
металното острие с дължина 18 см. При излизането от халето подс. М.
хвърлил калъфа с ножа зад гърба си. Същият паднал на земята, близо до входа
и веднага бил взет оттам от друго неустановено по делото лице - роднина на
подсъдимия, което се намирало пред сградата. Навън свид. А. попитал подс. Р.
М., защо се намесва в разговорите им в мобилното приложение „WhatsApp“,
при което подсъдимият му отговорил „Ти не си мъж“. Подразнен от получения
отговор, свид. А. нанесъл удар с отворена длан в областта на лицето на подс.
М.. Ядосан от получения удар, подсъдимият издърпал дървената пръчка от
3
ръцете на свид. А., взел също така и ножа от своя роднина, който стоял близо
до него, извадил го от калъфа и подгонил свид. А.. Последният побягнал в
посока изоставена сграда, находяща се срещу хале №****, където успял да се
скрие, като в същото време пострадалият А. А. тичал след подсъдимия, успял
да го настигне и му нанесъл удар в областта на гърба. В този момент подс. Р.
М. подгонил пострадалия А. А., като му нанесъл удар с дървена пръчка в
областта на главата. При нанасянето на този удар, пострадалият се
подхлъзнал, изгубил равновесие и паднал на земята на седалището си. Тогава
подс. Р. М. се навел над пострадалия А. А. откъм гърба му и с носения от него
нож, нанесъл един удар в дясната половина на гърба на пострадалия, в
областта на лопатката. Веднага след това подс. М. се отдалечил бързо от
мястото на инцидента, като влязъл в хале №****, за да се скрие. Преди да
влезе в халето той изхвърлил ножа в затревена площ, намираща се до
външните стълби, източно от входа на сградата. Кратко време след описаното
пострадалият успял да се изправи, направил няколко крачки и отново с оглед
причинените му несъвместими с живота травми - прободно порезно
нараняване в областта на гръдния кош довело до разхерметизиране на
гръдната кухина и колапс на десния бял дроб, пряко нараняване на дроба,
кръвоизлив в гръдната кухина и остра кръвозагуба, вдишване на кръв в левия
бял дроб с последвала остра дихателна и сърдечна недостатъчност, паднал на
терена, където починал.
В това време свид. А., свид. А., който междувременно се бил върнал
пред халето, както и „А.“, взели дървени и метална пръчки и последвали
подсъдимия М. в коридора на халето. Там тримата го настигнали и започнали
да му нанасят удари с пръчките в областта на главата и тялото. След намесата
на други лица, които се намирали в халето, побоят бил преустановен.
Междувременно свид. Д. С. З. - ***** в *****, който същият ден бил
дежурен в хале №****, забелязал движение на група лица, които тичайки
влезли в коридора на халето и малко след това отново излезли навън. Това го
накарало да излезе пред халето, където видял пострадалия, който лежал на
земята, а от виковете на хората, които се намирали около него разбрал, че имат
нужда от лекар, поради което веднага подал сигнал на спешен номер 112.
Когато разбрали за подадения сигнал в полицията всички лица, които
се намирали в коридора на халето, побързали да напуснат мястото.
Свидетелите А. и А., както и „А.“ избягали през прозорците на стаите.
Подсъдимият М. също избягал и отишъл до външния вход на ******, където
се намирал ***** - свид. В. Т. В.. Пред свид. В. той обяснил, че има нужда от
медицинска помощ и изчакал на мястото линейка, която го откарала до
ЦСМП - гр. Х..
Според заключението по назначена на досъдебното производство
съдебномедицинската експертиза на труп (л. 173, т. I от ДП) при огледа и
аутопсията на трупа на А. А. А. се установява прободно порезно нараняване в
областта на гръдния кош - входна прободно порезна рана в дясната половина
на гърба, в областта на лопатката; раневи канал през гръдната стена, по хода
на който са срязани тялото на дясната лопатка и 6-то дясно ребро, меките
тъкани и гръдната стена; продължаване на канала през пристенната плевра,
4
десния бял дроб и завършващ на сляпо в хилуса на дроба. Кръвоизлив в
дясната гръдна кухина; колапс на десния бял дроб; вдишана кръв в левия бял
дроб. Охлузвания по лицето.
Според вещото лице причината за смъртта на А. А. е прободно
порезно нараняване на гръдния кош в резултат, на което е постигнато
разхерметизиране на гръдната кухина и колапс на десния бял дроб, пряко
нараняване на дроба, кръвоизлив в дясната гръдна кухина и остра
кръвозагуба, вдишване на кръв в левия бял дроб с последвала остра дихателна
и сърдечна недостатъчност.
Нараняването на гръдния кош е причинено от остър предмет и може
да се получи при нараняване с нож. Нанесен е един удар с ножа. Ударът
попада в дясната горна част на гърба в областта на лопатката. Ударът е
нанесен със замах и изключителна сила, което е позволило на ножа да
преодолее съпротивата на меките тъкани на гръдната стена, да премине през
тялото на лопатката, да среже 6 - то дясно ребро и да достигне до хилуса на
десния бял дроб, преминавайки през тъканта му. В момента на удара жертвата
е била обърната с гръб към нападателя. Посоката на удара, съобразена с
направлението на раневия канал, при изправено положение на тялото е отгоре
– надолу и отзад - напред. Характеристиката на предоставения нож - Обект
№1, показва, че с този нож е възможно да е причинено описаното прободно
порезно нараняване на гръдния кош. Ножът съответства на характеристиката
на входната рана и образувания раневи канал. След нанасяне на удара и
получаване на нараняването пострадалият е имал възможност да се движи и
да извършва самостоятелни действия в продължение на няколко минути.
Охлузванията по лицето са с относително малки размери, повърхностни са и
се причисляват към така наречените нехарактерни увреждания. Дължат се на
действие по повърхността на кожата от твърди тъпи предмети. Могат да се
получат в условията на сбиване. Тези увреждания нямат отношение към
настъпването на смъртта.
Заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени
данни №184/2023 г. (л. 183, т. I от ДП) сочи, че подс. Р. А. М. е получил
следните увреждания: Две рани в окосмената част на главата, зашити
хирургически; Разкъсно контузна рана зад дясната ушна мида; Разкъсно
контузна рана на дясната длан; Разкъсно контузна рана на лявата длан;
Кръвонасядания с двоен контур по гърба; Кръвонасядания с двоен контур по
лявото рамо и мишница; Кръвонасядане на дясната предмишница. Причинено
му е било разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет. Касае
се за удари с твърд предмет в областта на главата, гърба, лявото рамо и лявата
мишница. Някои от ударите са нанесени с предмет с продълговата форма,
причинявайки рани с формата на цепка и кръвонасядания с двоен контур. В
областта на гърба има нанесен удар с юмрук. Уврежданията по ръцете може
да се отнесат към така наречените защитни наранявания.
В хода на досъдебното производство е назначена
съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК профилиране (л. 117,
т. I от ДП), от заключението по която (протокол №23/ДНК-680 на НИК-МВР)
5
се установява, че биологичният материал по ноктени изрезки и поднокътно
вещество от дясна и лява ръка на пострадалия А. А. А., както и кръвта по
острието на един брой нож / обекти №1, 2 и 5.1 / произхождат от пострадалия
А. А. А.. Изследваните биологичен материал по дръжката на нож, поднокътно
вещество от лява и дясна ръка на подс.Р. А. М., както и кръв по черна тениска
с къси ръкави и кръв по права дървена пръчка с дължина 85,5 см. /обекти №№
3, 4, 5.2, 6 и 7.1/ произхождат от подс.Р. А. М.. Кръвта по част от пръчка-
дървено парче с дължина 53 см. - обект №8.1, произхожда от неизвестно към
момента лице от мъжки пол. За изследваните видимо чисти места по права
дървена пръчка с дължина 85,5 см., видимо чисти места по част от пръчка -
дървено парче с дължина 53 см,, и видимо чисти места по част от пръчка -
дървено парче с дължина 36,5 см. - обекти №№ 7.2, 8,2 и 9.1, са установени
смеси на клетъчен материал от повече от три лица, които не могат да бъдат
интерпретирани. За тъмната материя по част от пръчка - дървено парче с
дължина 36,5 см. - обект №9.2, не е определен годен за идентификация ДНК
профил.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза
по метода на ДНК профилиране, обективирано в Протокол №23/ДНК-768 от
25.09.2023 г. на НИК-МВР (л. 135, т. I от ДП) се установява, че за
изследваните червено-кафява материя по черна тениска с къси ръкави, по
червено бяла тениска с къси ръкави и по хартиени салфетки - обекти №№2,
3.1 и 4, се доказва наличие на човешка кръв. За острие на нож - обект № 1.1,
не се доказва наличие на човешка кръв. Биологичният материал по острие на
нож - обект №1, и кръвта по черна тениска с къси ръкави и по червено-бяла
тениска с къси ръкави - обекти №2 и №3.1, произхожда от пострадалия А. А.
А.. Изследваната кръв по хартиени салфетки - обект №4, произхожда от
подс.Р. А. М.. За видимо чистите места по вътрешната страна на червено-бяла
тениска с къси ръкави - обект №3.2, се установява смес на клетъчен материал,
в която част от изследвания биологичен материал произхожда от пострадалия
А. А. А.. Останалите алели в анализираната смес могат да бъдат сравнявани
само с алелите от ДНК профил на конкретно посочено/и лице/а. В част от
локусите алели от ДНК профила на подс. Р. А. М., не се установява сместа от
клетъчен материал по обекта. За изследваната дръжка на нож - обект №1.2, се
установява смес на клетъчен материал от повече от три лица, която не може да
бъде интерпретирана.
Заключението на изготвената комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза (л. 146, т. I от ДП) сочи, че подс. Р. А. М. не страда
от психично заболяване. Подсъдимият към момента на извършване на
деянието е бил способен да разбира свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Същият е могъл да възприема правилно
обективната действителност и да интерпретира правилно фактите, които имат
значение за делото. Действията на подс. Р. М. не са били осъществени в
състояние на физиологичен афект. Същият се е намирал в остро конфликтна
ситуация, застрашаваща физическата му неприкосновенност и унижаваща
достойнството му. По време на конфликтната ситуация той се е чувствал
несправедливо нападнат, застрашен, унижен, ядосан, разгневен, но
6
състоянието му не е достигнало до степента на физиологичен афект.
Действията му са били насочени към самозащита. В момента на извършване
на деянието, психическото състояние на подсъдимия му е позволявало да
предвиди последствията от действията си. Подсъдимият М. с оглед на
психическото и физическото му състояние е бил способен правилно да
възприема обективната действителност и да интерпретира фактите, които
имат значение по делото и да дава достоверни обяснения, както и да участва в
процесуално следствени действия. Според вещите лица, основните фактори за
извършване на деянието са чувството на застрашеност, обида и унижение,
вследствие на отправените му публично предизвикателства и нападки.
Подсъдимият Р. М. е с чисто съдебно минало.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията
на свидетелите Д. Н. Д., Я. Г. Я., В. Т. В., Д. С. З., вкл. прочетените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, прочетените показания на свидетелите К.
А. М. и М. З. А. дадени пред съдия в досъдебното производство (л. 60 - л. 62,
съотв. л. 65-67 том I от ДП), показанията на свидетелите М. А. А. и А. М. А.,
прочетени на основание чл.281, ал. 3 вр. ал.1, т.4 предл. I от НПК,
заключенията по следните експертизи: съдебномедицинска експертиза на
труп, съдебномедицинска експертиза по писмени данни №184/2023 г., две
съдебномедицински експертизи по метода на ДНК профилиране и съдебна
психолого-психиатрична експертиза, протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица, справки от ******,
както и другите прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени
материали по ДП № 465/2023 г. по описа на РУ – Харманли към ОД на МВР –
Хасково.
По делото безспорно е установено, че към инкриминираната дата
подсъдимият Р. М. и пострадалият А. А. са пребивавали на територията на
*****, като първият бил настанен в хале № ****, стая *****, а вторият – в
****, ет. **, стая *** (л.118-л.119 от ДП, т.II). Надвечер около 19:00ч. на
24.07.2023 г. пострадалият А. бил в стаята си в **** в компанията на своя
братовчед А. и св. А. А. и св.М. А., известен сред живущите в *** като
,,*****‘‘.
Не се оспорва и обстоятелството, че изразеното от подс. М. критично
мнение относно публикуването на стоки за продажба в общата група на
мобилното приложение „WhatsApp“, създадена с цел намиране на работа и
разрешаване на *** проблеми, е послужило като повод за възникване на
конфликта между него и групата около пострадалия А. А., състояща се от
последния, както и от лицата св.А., св. А. и А.-лицето публикувало
съответните търговски оферти. Въпреки че изказването на подсъдимия не е
било насочено лично към пострадалия, последният, заедно с посочените три
лица, се е насочил към хале № *****, където били настанени лица от *****
етническа група, с намерение да потърсят обяснение от подсъдимия.
Изложените дотук фактически обстоятелства следват от показанията
на св.А. А., който като участник в конфронтиращата се група пряко е възприел
развилите се събития, поради което съдът кредитира показанията му с
7
доверие. Същите обстоятелства намират потвърждение и в останалия събран
доказателствен материал – показанията на свидетелите К. М. и М. А., които
като членове на групата в „WhatsApp“ са имали достъп до водената в нея
комуникация, възприели са съдържанието на разменените съобщения, от
които е ставало видно, че се създава сериозен конфликт, а впоследствие са
присъствали и на място - пред хале № ***, където лично са наблюдавали
поведението на спорещите лица. Към същия извод водят и показанията на
***** служители Д. Д. и Я. Я., които, макар и да не са преки очевидци на
деянието, са пристигнали на местопроизшествието непосредствено след
извършването му и са събрали сведения относно предшестващите го
обстоятелства. До голяма степен показанията на свидетеля М. А. описват
идентична фактическа обстановка, като съдът приема, че установените в тях
несъответствия спрямо останалите гласни доказателства се дължат на опита
му да припише част от собствените си действия на пострадалия А., с оглед
активната и водеща роля, която самият той е имал в конфликта, завършил със
смъртта на пострадалия.
От показанията на свидетелите К. М. и М. А. по безспорен начин се
установява и хронологията на събитията след пристигането на А., А., А. и А.
пред хале № ****. Четиримата започнали да викат, отправяйки призиви към
лицето, публикувало критичния коментар в групата на „WhatsApp“, а именно
подсъдимия, да излезе навън, с явно намерение да му потърсят обяснение
заради направеното от него изказване. Липсата на реакция от негова страна
провокирала четиримата да влязат в сградата, като преди това свидетелят А.
издърпал от ръцете на дете, което се намирало пред халето, дървена пръчка с
дължина около 50см. В коридора на халето групата била пресрещната от
подсъдимия М., който им предложил да излязат навън, за да разговорят, като
диалогът се водил основно между него и св.А.. Двамата, последвани от А., А.
и А. излезнали отвън, при което подсъдимият хвърлил зад себе си ножа, който
носил в калъф на кръста си. Същият паднал на земята в близост до входа и
веднага било взето оттам от друго неустановено по делото лице (роднина на
подсъдимия), което се намирало в този момент отпред. Възникналата словесна
конфронтация между подс. М. и св.А. прераснала във физическо спречкване,
който факт следва от показанията на св. М. А., според които подсъдимият М.
бил ударен от М. А. с ръка в долната челюст, при което подсъдимият взел
дървената пръчка на А., както и своя нож от лицето, което по-рано го е
прибрало, и се насочил към св. А., който побягнал в посока изоставена сграда,
разположена срещу хале 11, където се укрил.
По делото е установен и моментът, в който вниманието на
подсъдимия се е насочило към пострадалия, който тичал след него, за да
защити св.А.. След като успял да го настигне, пострадалият нанесъл удар с
дървена пръчка в областта на гърба на подсъдимия. Като ответна реакция,
подсъдимият се обърнал и тръгнал след него, като му нанесъл удар с пръчката,
която държал в лявата си ръка, като ударът бил насочен към областта на
главата. От данните, изнесени от св. К. М. и св. М. А. по безпротиворечив
начин се установява и механизмът на осъществяване на инкриминираното
деяние. След нанасянето на удара с пръчката пострадалият се подхлъзнал,
8
загубил равновесие и паднал на земята на седалището си. Тогава подсъдимият
Р. М. се навел над пострадалия А. А. откъм гърба му и с ножа, който държал в
дясната си ръка, нанесъл един удар в дясната половина на гърба на
пострадалия, в областта на лопатката. Съдът не съзира наличие на
заинтересованост от страна на посочените свидетели, като дадените от тях
сведения са еднопосочни и непротиворечиви с останалата доказателствена
съвкупност. Същите са депозирани непосредствено след извършване на
деянието, отличават се с конкретност и с детайлно описание на инцидента,
поради което съдът ги кредитира като достоверни и убедителни. Особено
показателни в показанията на двамата свидетели са детайлите, свързани със
средството на престъплението – размерът на ножа, обстоятелството, че е бил
носен в калъф, вкл. и цветът му, както и тяхното последователно описание на
начина, по който оръжието е било подадено на подсъдимия и приведено в
употреба от него при реализирането на удара. Същевременно, с аналогична
степен на детайлност са пресъздадени и външните белези както на
подсъдимия М., така и на свидетеля А.. Показанията на двамата свидетели
относно механизма на осъществяване на инкриминираното деяние се
подкрепят и от показанията на св. А. А., който допълва, че в резултат на удара
с пръчката пострадалият е паднал на седалището си и в това положение
подсъдимият, навеждайки се над него, е нанесъл с ножа един удар.
Изнесените сведения в тази насока не остават изолирани и
самостоятелни, а напротив изцяло се подкрепят от останалия доказателствен
материал, в частност от експертното становище по съдебно-медицинската
експертиза на труп, което съдът кредитира като обективно, пълно, точно и
компетентно изготвено. Според заключението на вещото лице нараняването
на гръдния кош е причинено от остър предмет и може да се получи при
нараняване с нож. Нанесен е един удар, който е попаднал в дясната горна част
на гърба в областта на лопатката. Ударът е нанесен със замах и изключителна
сила, което е позволило на ножа да преодолее съпротивата на меките тъкани
на гръдната стена, да премине през тялото на лопатката, да среже 6 - то дясно
ребро и да достигне до хилуса на десния бял дроб, преминавайки през тъканта
му. В момента на удара жертвата е била обърната с гръб към нападателя.
Посоката на удара, съобразена с направлението на раневия канал, при
изправено положение на тялото е отгоре - надолу, отзад - напред, от ляво към
дясно. Характеристиките на инкриминирания нож показва, че с този нож е
възможно да е причинено описаното прободно порезно нараняване на гръдния
кош. Ножът съответства на входната рана и образувания раневи канал.
Пострадалият е имал възможност да се движи и да извършва самостоятелни
действия в продължение на няколко минути, но вследствие на полученото
прободно-порезно нараняване на гръдния кош е настъпило разхерметизиране
на гръдната кухина, колапс и пряко увреждане на десния бял дроб,
кръвоизлив, вдишване на кръв и развиване на остра дихателна и сърдечна
недостатъчност, като именно това нараняване е пряката причина за
настъпилата смърт.
В хода на разпита му в съдебно заседание вещото лице поддържа
констатациите, обективирани в изготвеното заключение. Експертът пояснява,
9
че за да се реализира полученият резултат – с входна рана в областта на
дясната лопатка и раневи канал с посока отзад-напред, отгоре-надолу и
отляво-надясно – е необходимо да са налице определени условия. Първото е
извършителят и пострадалият да се намират в непосредствена близост, така че
с един замах да може да се достигне до мястото на удара. Второто е
пострадалият да бъде разположен с гръб към нападателя, така че да се
осъществи т.нар. ефект на достъпност – т.е. мястото на удара да бъде достъпно
при посягането. Най-достоверната позиция според експерта е изправено
положение на пострадалия, при което нападателят се намира директно зад
него и нанася удара с нож. Възможни са и други варианти, при които жертвата
не е легнала, а например е седнала, приклекнала или клекнала, но с торс
вдигнат, така че гърбът да е открит. При такава поза удар с нож отзад също би
бил възможен. Категорично се изключва възможността подобна рана да бъде
нанесена, ако пострадалият лежи на земята, тъй като в такава ситуация не
може да се реализира установената посока, дълбочина и сила на
пробождането. При допуснатия преразпит, с оглед преодоляване на
противоречията, вещото лице уточнява, че входната рана се намира в областта
на дясната лопатка, в дясната половина на гърба, което е установено при
аутопсията, описано в протокола и допълнително потвърдено чрез фотоалбума
от огледа. Относно механизма на удара, вещото лице категорично заявява, че
ударът е нанесен в гръб, с посока отзад-напред, като е преодоляна съпротивата
на лопатката – здрава и плоска кост. Това показва, че е приложена значителна
сила с добър замах, което изисква условия за достъп и размах от задната
страна на тялото. Отхвърля се хипотезата ударът да е нанесен при положение
лице в лице, дори при разлики във височината или нестандартна динамика –
при такава конфигурация не може да се постигне нито необходимата посока,
нито силата на проникване. Експертът посочва като най-логична и
анатомично вярна т.нар. „чиста ситуация“ – нападателят е отзад, държи ножа
в дясната ръка и с него нанася удар вдясно в гърба на пострадалия, при което
се формира характерната посока отдясно към ляво, навътре и напред, описана
подробно в заключението му.
Установеният механизъм на причиняване на увреждането намира
своето потвърждение и в заключението по назначената съдебномедицинската
експертиза по метода на ДНК профилиране, обективирано в протокол
№23/ДНК-680 на НИК-МВР (л.117, т. I от ДП), което съдът кредитира напълно
като обективно, обосновано и основано на специалните знания на вещото
лице. По острието на иззетия нож, съответстващ по форма и размер на
установеното нараняване (с метално острие с дължина 18 см и пластмасова
дръжка с дължина 12см), е изолиран биологичен материал, идентифициран
като произхождащ от пострадалия, а по дръжката на същото оръжие е
установен ДНК-профил, съвпадащ с този на подсъдимия. Тези данни от ДНК-
експертизата не само потвърждават контакта на ножа с телесната цялост на
пострадалия, но и доказват, че именно подсъдимият е държал и използвал
конкретното оръжие, с което е било причинено прободно-порезното
нараняване, довело до смъртта на пострадалия.
При осъществяване на деянието подсъдимият не се е намирал в
10
състояние, което да е препятствало възприемането на собствените му действия
от гледна точка на тяхното съдържание, насоченост и последици. Съгласно
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, към момента на деянието той е бил в състояние правилно да
възприема обективната действителност и да интерпретира фактите, които
имат значение за делото. Не са установени данни за наличие на психично
разстройство или състояние на физиологичен афект. Отбелязва се, че
подсъдимият се е намирал в остро конфликтна ситуация, която е застрашавала
физическата му неприкосновеност и е унижавала достойнството му, в резултат
на което е изпитвал усещане за застрашеност, несправедливо нападение,
унижение, гняв и ярост. Въпреки това е запазил способност да ръководи
действията си и да предвижда техните последици, като състоянието му не е
достигнало интензитет, отговарящ на физиологичен афект.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно доказани извършването на инкриминираното противоправно
деяние, неговото авторство и механизъм на осъществяване, както и наличието
на причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, а именно смъртта на
пострадалия А. А..
Подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 115, ал. 1 от НПК, тъй като на 24.07.2023 година в гр.
Х., чрез нанасяне на удар с нож в дясната половина на гърба, в областта на
лопатката, умишлено умъртвил А. А. А., **** гражданин, роден на ******
Обект на престъплението по чл. 115 от НК са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот – ценност от
най-висш порядък, без която личността и обществото не могат да
съществуват. Убийството представлява противоправно лишаване от живот на
другиго и се квалифицира като резултатно престъпление, при което
настъпването на биологичната смърт на жертвата е задължителен елемент от
престъпния състав. От обективна страна, с нанесения удар с нож в областта на
дясната лопатка на пострадалия, подсъдимият е осъществил в пълнота
изпълнителното деяние на вмененото му престъпление – умишлено убийство.
Използваното средство – нож с метално острие с дължина 18 см –
представлява хладно оръжие, което по своята характеристика е годно да
причини смърт чрез проникване в жизненоважни органи. В случая,
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на труп
установява, че нанесеният удар е причинил разхерметизиране на гръдната
кухина и колапс на десния бял дроб, пряко нараняване на дроба, кръвоизлив в
гръдната кухина и остра кръвозагуба, вдишване на кръв в левия бял дроб с
последвала остра дихателна и сърдечна недостатъчност, довели до смъртта на
пострадалия. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията
на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия,
която се установява по категоричен и несъмнен начин от заключението по
съдебномедицинската експертиза на труп. Същото дава еднозначен отговор
относно механизма на увреждането и сочи, че ударът е нанесен с
изключителна сила и пълен замах, като е преодоляна съпротивата на
лопатката – здрава костна структура – и е постигнато проникване до
11
жизненоважен вътрешен орган. При тези обективни характеристики на
действията и използваното оръжие, настъпването на смъртта представлява
закономерен и обективно предвидим резултат от приложената сила и
насочването на удара към жизненоважен орган.
Обективните измерения на стореното от подсъдимия са илюстрация
и на субективното му отношение към противоправния резултат. В тази връзка
следва на първо място да се посочи, че не се констатират факти, изключващи
възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на
постъпките и да ги ръководи както преди деянието, така и по време на
неговото осъществяване. Подсъдимият не страда от психична болест, влияеща
върху мисловната и волевата годности. Назначената по делото психологическа
и психиатрична експертиза не е установила данни за психиатрично или
психично заболяване. Експертите са категорични и съдът напълно приема
това становище, че в случая не се касае за физиологичен афект, чиято трета
фаза не е установена. Не са установени и данни за илюзорно възприятие, за
неадекватно възприемане на действителността. Не само психическите
годности на подсъдимия, но и обективните характеристики на извършеното
деяние обосновават извода за умишлено причинена смърт. Подсъдимият е
осъзнавал, че нанася удар с нож – средство, годно да причини смърт – с
изключителна сила, от непосредствена близост, насочен към зона на тялото, в
която се намират жизненоважни органи. Самото съдържание на
противоправната дейност, както и изборът на средство, начинът на
извършване и насочеността на удара, сочат, че той е предвиждал
общественоопасни последици от действията си. Дали е преследвал тези
последици или само е допускал настъпването им е въпрос, на който отговор
дава заключението на съдебномедицинската експертиза на труп. Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза, нанесеният удар с нож е
бил насочен към гърба на пострадалия, в областта на дясната лопатка – зона,
под която се намират жизненоважни органи. Както вече нееднократно се
спомена, ударът е бил нанесен с изключителна сила и пълен замах,
преодолявайки костната съпротива и прониквайки в гръдната кухина, като е
засегнал десния бял дроб и е довел до масивен кръвоизлив и остра дихателна
и сърдечна недостатъчност. Базирайки своя извод на тази анатомична
локализация, използваното средство и интензитета на удара, съдът приема, че
действията на подсъдимия са били насочени към причиняване на телесно
увреждане на пострадалия, но същият е съзнавал, че от неговите действия
може да настъпи и друг резултат, към който той се е отнесъл безразлично, а
именно възможността да бъде причинена смъртта на пострадалия, поради
което съдът приема, че деянието е извършено при условията на евентуален
умисъл, а не пряк такъв, както е посочено в обвинителния акт.
В светлината на безспорно установените от фактическа страна
обстоятелства тезата на защитата, че подсъдимият е действал при неизбежна
отбрана е очевидно несъстоятелна. Деецът се намира в положение на
неизбежна отбрана, когато се защитава от непосредствено противоправно
нападение, причинявайки вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. Когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъсване на
12
нападението, е налице превишаване на пределите на неизбежна отбрана. В
ППВС № 12 от 29.11.1973 г. е изрично указано, че деецът се намира в
положение на неизбежна отбрана само докато непосредственото
противоправно нападение не е приключило. Нападението се счита за
прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица или
нападателят се е отказал да го завърши или го е завършил. Неизбежна отбрана
срещу завършено нападение е недопустима – т. 4 от ППВС № 12/73 г.
В конкретния случай, въз основа на събраните доказателства, е
безспорно установено, че фаталното нараняване е нанесено от подсъдимия в
момент, в който пострадалият вече се е намирал в седнало положение на
земята, с гръб към него, след загуба на равновесие вследствие на удара с
пръчка в областта на главата. Непосредствено след това подсъдимият се е
навел над него и му е нанесъл удар с нож в гърба, проникнал в гръдната
кухина и довел до смъртта на пострадалия. Дори да се приеме, че преди това е
имало нападение от страна на пострадалия – под формата на удар с пръчка –
то същото вече е било преустановено, поради което към момента на фаталния
удар реална и непосредствена опасност за подсъдимия не е съществувала. Към
момента на нанасяне на удара с нож, пострадалият не е представлявал заплаха,
нито е осъществявал нападателни действия. Съобразно принципната
постановка, изведена в ППВС № 12/1973 г., неизбежна отбрана срещу
прекратено нападение е недопустима. Следователно, въпреки първоначалното
нападение от страна на пострадалия, изразяващо се в удар с пръчка в областта
на гърба на подсъдимия, това не води до отпадане на отговорността на
последния, тъй като към момента на нанасяне на удара с нож той вече не се е
намирал в положение на отбрана, а в активно нападение. В този смисъл
възраженията на защитата, че подсъдимият е действал в условията на
неизбежна отбрана, се явяват неоснователни. Поради липсата на установено
противоправно и непосредствено нападение към момента на деянието, не
следва да се прилага и нормата на чл. 12, ал. 4 от НК относно превишаване
пределите на неизбежна отбрана. Само за пълнота следва да се отбележи, че –
както вече беше изложено – по делото е безспорно установено, че
подсъдимият е бил в състояние да възприема правилно фактите, имащи
значение за делото, поради което тезата за наличие на основанието по чл. 12,
ал. 4 от НК, изключващо неговата отговорност поради уплаха или смущение, е
несъстоятелна.
От друга страна от показанията на свидетелите К. М., М. З., А. А. и
М. А. се установява, че подс. М. е бил нападнат с дървени и метални пръчки в
хале №****, след като е извършил инкриминираното деяние. Тези факти
намират своята безспорна подкрепа и в заключението на съдебномедицинска
експертиза по метода на ДНК профилиране, обективирано в Протокол
№23/ДНК-768 от 25.09.2023 г. на НИК-МВР (л. 135, т. I от ДП), според което
изследваната кръв по хартиени салфетки, иззети от коридора на хале № ***,
произхожда от подсъдимия М., както и заключението по
съдебномедицинската експертиза по писмени данни №184/2023 г. (л. 183, т. I
от ДП), от което се установяват причинените на подсъдимия телесни
увреждания и техния механизъм. Тези две, както и всички останали експертни
13
заключения, които съдът приобщи към доказателствената съвкупност по
делото, се приеха за обективни и компетентни – те са научно обосновани,
изпълнени в съответствие с поставеното задание и от експерти с необходимата
квалификация.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия Р. А.
М. за виновен в това, че на 24.07.2023 г. в гр. Х., чрез нанасяне на удар с нож в
дясната половина на гърба, в областта на лопатката, умишлено е умъртвил
А.А. А., *** гражданин, род. на ***** г. - престъпление по чл.115 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
следното:
Подсъдимият Р. А. М. е роден на ***** г. и понастоящем е на ****
години. Същият е чужденец, **** гражданин, с ****. Твърди, че е **** и има
***** деца. От обективна страна престъплението по чл. 115 от НК, за което
подсъдимият носи отговорност, представлява тежко посегателство срещу най-
висшето благо – човешкия живот. Съдът отчита, че деянието е извършено в
контекста на възникнал конфликт. Вещите лица психиатър и психолог не са
установили психиатрично или психично заболяване поради липсата на
каквато и да е симптоматика в тази насока. Независимо от това следва да се
отчете емоционалното състояние, в което се е намирал подсъдимият към
инкриминирания момент. Съгласно заключението по КСППЕ, подсъдимият се
е намирал в остро конфликтна ситуация, застрашаваща неговата физическа
неприкосновеност и накърняваща достойнството му, като е възприемал
действията на другата страна (групата около пострадалия) като несправедливо
нападение и публично унижение. Макар това състояние да не е достигнало
степента на физиологичен афект, експертите го характеризират като
емоционално напрегнато, обусловено от преживяване на застрашеност,
несправедливо нападение, унижение и гняв. В този смисъл при
индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че престъплението е
извършено под въздействието на интензивни емоции, възникнали в резултат
на предшестващи провокации от страна на пострадалия и групата лица с него
– обстоятелство, което следва да се приеме като смекчаващо отговорността на
подсъдимия. Като такова следва да се приеме и необремененото съдебно
минало на подсъдимия, както и формата на вина, приета от съда – евентуален
умисъл при извършване на деянието, която форма е по-леката такава от
прекия умисъл.
При анализа на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие изключителен превес на смекчаващите такива и
определи наказанието, предвидено в закона, на основание чл. 54 от НК, а
именно "лишаване от свобода" за срок от 12 години. То съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, отчитайки и
личностните характеристики на подсъдимия, свързани с ограничен капацитет
за самоконтрол при напрежение и преживяване на заплаха. Съдът намира, че
именно тази емоционална уязвимост, отчетена от експертите, изисква
продължителен процес на формиране и осъзнаване на социалните норми и
последици от поведението, в чието постигане наказанието следва да играе
ключова роля. С така наложеното наказание, съдът прие, че именно то
14
отговаря на очакваните превъзпитателни и превантивни /индивидуални и
общи/ цели, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. На основание чл.57 ал.1
т.2 б."а" от ЗИНЗС това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален
"строг" режим. На основание чл.59 ал.1 от НК, от срока на наложеното
наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан,
считано от 24.07.2023 година.
По отношение на веществените доказателства се прие следното:
Относно част от иззетите вещи са налице доказателства за тяхната
принадлежност и тъй като притежанието им не е забранено, се постанови
тяхното връщане на правоимащото лице, както следва: Веществено
доказателство, означен като Обект № 1- мобилен телефон- марка „Redmi“ с
номер на модел „2201117TY“, с протектор и прозрачен гръб, с поставени в
него 2 на брой сим карти с № ************ и ******, сим карта № ****** на
мобилен оператор „А1“поставена в калъфа, зарядно за същия телефон с кабел,
да се върнат на подсъдимия Р. А. М..
Веществените доказателства: 1. Бял хартиен плик, означен като
Обект № 11, запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със
съдържание: къси панталони с черепи по тях; 2. Черен полиетиленов чувал,
означен като Обект № 3, запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със
съдържание: 3 чифта чехли/джапанки/; 3. Бял хартиен плик, означен като
Обект № 1, запечатан по надлежния ред на дата 02.08.2023 г., със съдържание:
1 бр. черна тениска с дупка в горната част на гърба/ върнат след извършена
експертиза в НИК; 4. Бял хартиен плик, означен като Обект № 4, запечатан по
надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: салфетки с червено-
кафяви зацапвания; 5. Бял хартиен плик, означен като Обект № 2, запечатан
по надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание: червено бяла тениска
с червено-кафяви зацапвания по нея; 6. Бял хартиен плик, означен като Обект
№ 1, запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със съдържание:
метален сгъваем нож; 7. Дървена пръчка с дължина 85.5 см, означена като
Обект № 5, запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г.; 8. Дървена
пръчка с дължина 53 см, означена като Обект № 6, запечатан по надлежния
ред на дата 27.07.2023 г.; 9. Дървена пръчка с дължина 36.5 см, означена като
Обект № 7, запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г.; 10. Бял хартиен
плик, означен като Обект № 10, запечатан по надлежния ред на дата
27.07.2023 г., със съдържание: черна на цвят тениска; 11. Бял хартиен плик,
означен като Обект № 8, запечатан по надлежния ред на дата 27.07.2023 г., със
съдържание: нишковиден обект; 12. - Бял хартиен плик, означен като Обект №
2, запечатан по надлежния ред на дата 25.07.2023 г., със съдържание: 5 бр.
дървени клечки поставени в цилиндрична опаковка с надпис на нея „дясна
ръка“; 13. Бял хартиен плик, означен като Обект № 1, запечатан по надлежния
ред на дата 25.07.2023 г., със съдържание: 5 бр. дървени клечки поставени в
цилиндрична опаковка с надпис на нея „лява ръка“; 14. Бял хартиен плик,
означен като Обект № 3, запечатан по надлежния ред на дата 25.07.2023 г., със
съдържание: хартиена опаковка с поставен памучен тампон с надпис на
опаковката “устна кухина“; 15. Бял хартиен плик, с надпис на същия „СМА
107/23 кръв, са вещи без стойност и затова се прие, че те следва да бъдат
15
унищожени след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият беше осъден да
заплати и направените по делото разноски – 5 438,43 лева на досъдебното
производство, 5 978,79 лева – разноски в съдебната фаза пред ОС-Хасково, и
520лв. – в полза на НБПП за предоставена правна помощ по ДП № 465 по
описа на РУ-Харманли за 2023 година, въз основа на представеното и прието
Решение № ХС-НS 231-5751 от 06.03.2024 г. на председателя на НБПП, на
основание чл. 27а от ЗПП вр. Чл. 189, ал.3 от НПК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:
16
Съобщи за изтекли лични данни