№ 21
гр. Ямбол, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330102921 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. С. И. против ОУ
„*******“ – с. Б. , с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на
незоконно уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата до преди уволнението
длъжност “******************” и присъждането на обезщетение за оставането му без
работа вследствие на уволнението в размер на 2226 лв. за периода 11.09.25 – 11.03.26
год.
В исковата молба се посочва, че на 04.02.2025 год. между страните бил
сключен трудов договор по чл. 114 от КТ , който ищецът счита, че е основен трудов
договор, т.к. към него момент няма сключен друг трудов договор и работата по
процесния представлява основно трудово правоотношение. На 11.09.2025 год. му била
връчена Заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл. 334, ал.1, вр. чл. 114 КТ и чл.
335,ал.1 КТ. В заповедта липсвали каквито и да е мотиви , не бил спазен 15- дневния
срок , нито било поискано съгласие за преместване или прекратяване.
Ищецът посочва, че е налице неправилно и незаконосъобразно приложение на
чл. 334,ал.1 от КТ , т.к. посочената норма не предвиждала прекратяване на трудов
договор, а уволнение на осн. чл. 334,ал.1 КТ е юридически недопустимо и нищожно.
Освен това в закона била ясно регламентирана граница от 15 работни дни за
преместване, а в настоящия случай не била налице заповед за преместване. Липсвали
мотиви в заповедта за уволнението- нарушение на чл. 127 и чл. 328 КТ. Договорът бил
основен, което налагало пълна защита по КТ.
Претендира се уважаване на предявените искове, както и присъждането на
разноски.
В законоустановеният срок е депозиран отговор , с който исковата молба се
оспорва. Твърди се, че изложеното в същата не отговаря на обективната истина.
Ответникът не спори, че освен процесния договор ищецът не е имал сключено друго
1
ТПО с друг или същия работодател, ето защо следвало да се приеме, че
процеснототрудово правоотношение е основно. Излагат се подробни доводи, че в
случая ставало въпрос именно за трудов договор по чл. 114 КТ – самостоятелен вид
трудов договор , чието съществуване не изисквало съществуване на друго ТПО,
аналогично на договорите по чл. 110 КТ и чл. 111 КТ. Посочва също, че в качеството
си на работодател се е възползвал от уреденото специфично основание за
прекратяване в разпоредбата на чл. 334 КТ . Твърди, че 15- дневното предизвестие не е
спазено, но е определено и изплатено обезщетение по чл. 220 КТ.
Претендира се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание страните, редовно уведомени, не изпращат представители.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е,
че са били в ТПО, по силата трудов договор от 04.02.2025 год., сключен на осн. чл. 114
КТ, вр. чл. 67,ал.1,т.1 от КТ по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността
„******************“ при непълно работно време, разпределено , както следва:
ежеседмично в сряда и четвъртък по 4 астрономически часа от 11, 00 часа до 15, 00
часа.
Безспорно е още, че ТПО е било прекратено с приложената заповед №
***/09.09.2025 год., на осн. чл. 334 ,ал.1 КТ, вр. чл. 114, ал.1 КТ, считано от 11.09.2025
год. Със същата заповед е определено на работника да бъдат изплатени – обезщетение
за неспазен срок на 15 дневно предизвестие , остатък от средства за представително
облекло за 2025 год.
В подкрепа на твърденията си ответникът е представил фиш за начислени и
изплатени по сметка на ищеца суми през месец септември 2025 год., както следва –
обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ в размер на 219, 92 лв., средства уязвими групи 08.20,
платен отпуск 2025 год., както и платежно нареждане от 25.09.2025 год. за превод по
банкова сметка с титуляр ищеца на посочената във фиша дължима след приспадане на
съответния данък и осигуровки сума в размер на 265, 86 лв.
Представена е и Заповед № ***17.09.2025 год. на Директора на ответното
училище, с която е определен конкретен размер на дължимите обезщетения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
Кодекс на труда /КТ/.
В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на
всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на
трудовото правоотношение. Освен изложеното безпротиворечива е съдебната
практика, че в настоящото производство съдът е обвързан и следва да разглежда
единствено твърдените в исковата молба основания за незаконност на уволнението. В
случая ищецът твърди: че е юридически недопустимо и нищожно уволнение на осн.
чл. 334 КТ, като разпоредбата регламентира временно преместване на служител на
друга подходяща работа за срок до 15 дни; неспазване на 15 – дневния срок ; липса на
мотиви в заповедта за уволнение; договорът е основен трудов договор, което налага
пълна защита по КТ.
2
Разпоредбата на чл. 334,ал.1 от КТ гласи : Освен в предвидените в този
кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114, ал. 1) и
трудовият договор по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или
служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни, а според ал. 2 - При
уволнение по ал. 1 не се прилага чл. 333.
Т.е. противно на твърденията на ищцовата страна посочената разпоредба
съдържа именно възможност за прекратяване на изрично изброени трудови договори -
чл. 110,чл.111, чл. 114 и чл. 233б,ал.1 от КТ от двете страни по тях с предизвестие.Ето
защо и уволнение на посоченото основание не е юридически недопустимо.
Според съдебната практика, така Решение № 169 ОТ 06.07.2015 Г. ПО ГР. Д.
№ 427/2015 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС ни др.- трудовите договори за допълнителен труд
се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за прекратяване на трудовия
договор. В чл. 334,ал.1 КТ се съдържа и основно правило свързано с въвеждането на
едно специфично и допълнително основание за прекратяване на тези договори - с
предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки момент,
когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването в този случай се
извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от работодателя към работника
или служителя, или от работника или служителя към работодателя. То трябва да бъде
направено писмено и макар това изискване да не е предвидено изрично в чл. 334,ал.1
КТ , то следва от общото правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал.
1 КТ, което в случая намира приложение. Не е необходимо страната, която отправя
предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира, достатъчно е
в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на
трудовия договор в 15 - дневен срок.
Между страните по делото е безспорно, че освен процесния трудов договор
от 04.02.2025 год. ищецът не е имал друго сключено правоотношение с друг или при
същия работодател. Ето защо и по аргумент на § 1, т. 12 от ДРКТ процесното
правоотношение следва да се приеме, че е "основно трудово правоотношение". Такова
е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е
възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен
труд /решение № 512/14.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1464/2011 година по
описа на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 169/06.07.2015 година, постановено по гр. д.
№ 427/2015 година по описа на ВКС, ГК, III г. о./.
Сключените между страните договори подлежат на тълкуване, за да се
изведе съдържанието на волята им и да се даде защита при възникване на спорове по
възникването, съществуването и/или прекратяването им. В процесния случай с оглед
на конкретните уговорки, постигнати между страните, следва извода, че помежду им е
сключен именно трудов договор по чл. 114 КТ, в който са посочени конкретни дни от
седмиците в месеца и конкретен часови диапазон на полагане на труд , и който не е
ограничен с краен срок. Посоченото правоотношение е самостоятелен вид трудов
договор, със специфично съдържание и съществуването му не предполага и не изисква
съществуване и на друго правоотношение, което да се счете за основно. Този вид
договор по чл. 114 КТ може да бъде и единствен за работника или служителя,
сключен само с един единствен работодател и с оглед на самостоятелната му
характеристика като вид трудов договор не представлява такъв за допълнителен труд.
Не само трудовите договори, възникнали на основание чл. 114 КТ , но и тези по чл. 110
КТ и по чл. 111 КТ имат самостоятелно значение. Според съдебната практика дори
работникът да има сключени няколко договора - основен и такъв за допълнителен
3
труд, помежду им не съществува връзка на зависимост, като прекратяването на едното
не се отразява на валидно и съществуването на другото правоотношение. Тези
правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго / Решение № 169
от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 427/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 512 от
14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2011 г., IV г. о., ГК и др./.
Както се посочи по-горе , а и в цитираната съдебна практика изрично е
посочено, че в чл. 334, ал. 1 КТ нормативно е уредено самостоятелно и специфично
основание за прекратяване на трудови договори, сред изрично изброените в тази
разпоредба. Следователно - посочените в чл. 334, ал. 1 КТ трудови правоотношения,
възникнали на основание чл. 110 КТ, чл. 111 КТ, чл. 114 КТ и чл. 233б, ал. 1 КТ, могат
да се прекратят от страните, както по общите основания, касаещи прекратяване на
трудови договори, така и на специално уреденото такова по, ал. 1 на чл. 334 КТ. В
случая определящо е вида на сключеното правоотношение, а не дали същото е
единственото за работника и служителя, за да е приложимо и специалното основание
за прекратяването му.
Последното възражение на ищеца е свързано с неспазване на посоченото в
закона 15 – дневно предизвестие. Действително в случая предизвестието не е спазено,
но в заповедта за прекратяване на ТПО, работодателят изрично е определил на
работника да бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220,ал.1 от
КТ, като в хода на процеса е представил и доказателства за реалното заплащане на
сумата за обезщетение.
При така установеното следва, че работодателят е упражнил законосъобразно
потестативното си права да прекрати правоотношението на приложимото спрямо вида
на сключения договор основание. Ето защо главният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорните
такива – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл.
344,ал.1,т.2 КТ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставането му без работа по чл. 344,ал.1,т.3 КТ.
Ищецът, на осн. чл. 83,ал.2,т.1 ГПК е освободена от внасяне на такси и
разноски в производството.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. И., ЕГН ******* против ОУ „*******“, с.
Б., ЕИК ******* , представлявано от директора М. М. П.а , искове по чл.344 ал.1 т.1
КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед
№***/09.09.2025 год.; по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „******************“ и по чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1
КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
обявената в о.с.з. дата на постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5