В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Петранка Прахова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството по делото е образувано по искова молба от К. А. Д. от гр. З. срещу М. К. К. от гр. З.. Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на УПИ* в кв. ІІ по ПУП на гр. З., а ответникът е собственик на съседен имот – УПИ * и като такъв ответникът е дал съгласие ищецът да построи гараж на регулационата линия съгласно одобрен архитектурен проект и строителни книжа. Ищецът твърди, че по неизвестни за него причини ответникът започнал да възпрепятства и пречи на строежа на гаража, като тези действия се изразяват в създаване на шум, закани за самоуправни действия и заплахи за противозаконно разрушаване на гаража; ищецът и строителите са затруднени в работата, както и от бъдещи действия, възпрепятстващи правото на собственост върху гаража; твърди се, че за ищеца съществува опасност, че и занапред тези действия ще продължат. Прави се искане да бъде осъден ответника да прекрати занапред възпрепятстването на строителство, да спре със заканите за противозаконно разрушаване на гаража, да спре личните обиди спрямо ищеца и семейството му, да преустанови вдигането на шум в момента на подготовка и изливане на гаражната плоча. С Разпореждане № 396/19.06.2013 г. исковата молба е оставен без движение с указание да се отстранят нередовните, като ищецът попълни фактическите твърдения в обстоятелствената част относно твърдението, че едно от действията, с които ответникът му пречи да реализира правото си на собственост – строеж на гараж, е чрез създаване на шум – от какво произлиза този шум и по какъв начин пречи на строителството на гаража на ищеца; ищецът да посочи има ли други действия, с които ответникът го възпрепятства в строеж, като указва на ищеца, че закани за самоуправни действия и заплахи за противозаконно разрушаване на гаража са евентуално престъпления по чл. 144 ал. 1 от НК, поради което следва да заяви дали в тази част исковата молба следва да се счита за тъжба срещу ответника. С подадена в срок молба вх. № 1242/25.06.2013 г. ищецът Д. заявява, че вдигането на шум се изразява във викане на висок тон, влизане в пререкание с ищеца и строителните работници, провокиране на спорове, изразяване на твърдения, че правото на строеж съществува в обем, по-малък от строителните книжа; при всяко явяване на строителната площадка ответникът надвисва над гаража и с висок тон, над всякакви здравословни и санитарно-хигиенни норми, създава смут у ищеца и у строителните работници. Сочи, че със заплахите си за самоуправни действия и заканите за престъпление против имота /чл. 144 от НК/ ответникът не възбужда страх у ищеца; по-скоро като собственик на имота ищецът иска ответникът да се въздържа от действия и посегателства върху имота, към настоящия и бъдещ момент. Съдът намира, че с така депозираната искова молба и уточнението й не е предявен допустим иск, годен да бъде разгледан в гражданско съдопроизводство. Въпреки дадените указания към ищеца, същият не сочи действия, с които ответникът да му пречи да упражнява правото си на собственост по смисъла на чл. 109 от ЗС. Сочените от ищеца действия касаят междусъседски пререкания, които не могат да бъдат прекратени с осъдително решение по чл. 109 от ЗС, каквото е искането на ищеца всъщност. Действително, разпоредбата на чл. 109 от ЗС сочи, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Има се предвид обаче действие, което пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца, а не действия, свързани с пререкания, викове, скандали, закани и заплахи. Сочените от ищеца действия биха могли да съставляват основание за сигнализиране органите на МВР или прокуратурата, но не съставляват действия, с които са нарушава правото на собственост или се пречи на неговото упражняване. Що се касае до твърдението, че ответникът оспорва „обема“ на правото на строеж на гараж на ищеца, то следва да се посочи, че така депозираната искова молба не съдържа обстоятелства и искане, които да се счетат и за предявен иск по чл. 124 от ГПК. Твърденията за закани и заплахи, касаещи евентуално престъпления по чл. 144 ал. 1 от НК, са предмет на разглеждане в наказателно производство по тъжба на пострадалия, като изразеното от ищеца в допълнителната молба с оглед дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, сочи, че ищецът не желае в тази част молбата да се счита за такава тъжба. След като ищецът не въвежда твърдения ответникът да му пречи да упражнява правото си на собственост с действия по смисъла на чл. 109 от ЗС, то така предявения иск е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане. Водим от горното ЗРС О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 155/2013 г. по описа на РС – З., образувано по искова молба от К. А. Д. ЕГН * срещу М. К. К., ЕГН * – поради недопустимост на иска. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. СЪДИЯ:П.П. |