№ 12691
гр. С., 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110116875 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу К. Н. В. и
Ю. П. В., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „С. Р.“, бл. 92, вх. А, ет. 4, ап. 16, с аб. № 14****. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял до процесния имот в рамките на релевирания период топлинна енергия,
за която не е заплатена дължимата цена. Твърди, че ответниците са придобили правото
на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
следните суми: ответникът К. Н. В. - сумата от 176,99 лева, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. – 30.04.2021
г., ведно със законната лихва 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер
на 36,62 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г.,
сума в размер на 22,27 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 5,61 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“,
начислена за периода от 31.03.2020 г. до 16.03.2023 г.; ответницата Ю. П. В. - сумата
от 59,00 лева, представляваща стойността на незаплатената главница за топлинна
енергия за периода от 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
1
31.03.2023 г. до окончателното плащане, сума в размер на 12,20 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2020 г., сума в размер на 7,43 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. –
30.04.2021 г., както и сумата в размер на 1,87 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 31.03.2020 г. до 16.03.2023 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът К. Н. В. не е подал
отговор на исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. В., починал в хода
на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от своите наследници по закон – Ю. П.
В. (съпруга) и К. Н. В. (брат), e подал писмен отговор чрез назначения от съда особен
представител.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
2
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот (л.115) на 16.02.1988
г. наследодателите на ответника К. Н. В. – Н. Д. В. и В. Г. В. са придобили правото на
собственост върху недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „С. Р.“, бл. 92, вх. А, ет. 4, ап.
16.
От представеното удостоверение за наследници (л.51, стр. втора) се установява,
че Н. Д. В. със семейно положение „вдовец“ е починал на 30.03.2020 г., като е оставил
за свои наследници по закон К. Н. В. (син) и Д. Н. В. (син).
От представеното удостоверение за наследници (л.126) се установява, че Д. Н. В.
3
е починал на 26.02.2024 г. и е оставил за свои наследници по закон Ю. П. В. (съпруга)
и К. Н. В. (брат).
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че със смъртта на
В. Г. В., Н. Д. В. е станал собственик на 4/6 от процесния недвижим имот, а К. Н. В. и
Д. Н. В. – по 1/6. Със смъртта на Н. В. на 30.03.2020 г. неговите синове – К. В. и Д. В.
са придобили по ½ от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Със
смъртта на Д. В. на 26.02.2024 г. и предвид продължителността на брака между Д. В. и
Ю. В., установима от акт за граждански брак, К. В. е придобил 4/6 идеални части от
правото на собственост върху процесния апартамент, а Ю. П. В. – на 2/6 идеални
части.
С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска,
признава същия по основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в
хода на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички
правопораждащи факти от описания фактически състав.
Изявленията на ищците за заплащане в хода на производството на
претендираните суми е подкрепено от изявлението на процесуалния представител на
ищеца, че е заплатена сумата от 3555,10 лева, с които е заплатена главница, мораторна
лихва и законна лихва, като непогасени са останали разноските по делото, което
плащане следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището
на ищеца, имащо характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока
доказателствена стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на
процесните искове следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в
хода на процеса, респективно исковете за главница следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение обаче,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника К. Н. В. да заплати на ищеца сумата от 5,61 лв., а ответницата
Ю. П. В. сумата от 1,87 лева – мораторна лихва върху задължението за главница за
услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 30.03.2020 г. – 16.03.2023,
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца. Същият претендира такива, от които държавна такса - 50
лева, такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лева, депозит за особен
представител – 400 лева, депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза – 250
4
лева, депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 250 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лв., определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, или
общо 1055 лева. Съдът намира, че тъй като плащането на сумите от ответниците е
извършено след назначаването на експертизите и същите са изготвени и приети по
делото, разноските за тях също следва да бъдат понесени от тях поравно, тъй като те
са направени от ищеца по делото срещу двамата ответници, а не съобразно
притежаваната от тях идеална част от правото на собственост върху процесния имот.
От внесения депозит за особен представител на ответника Д. В. е изплатена на
особения представител сумата от 200 лв., като особеният представител е освободен в
хода на производството, предвид конституиране на негово място на ответниците К. и
Ю. В.и. Предвид материалното и процесуално приемство, настъпило в хода на
процеса, двамата ответници следва да понесат общо отговорността за разноски,
направени за особен представител в общ размер от 200 лв. С оглед обстоятелството, че
исковете за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се отхвърлят
като неоснователни, платеното за погасяване на това задължение, следва да бъде
приспаднато от дължимите от ответниците разноски. Така общо дължимата сума за
разноски възлиза на 847,52 лева. Поради това, всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 423,76 лева разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
К. Н. В., ЕГН: ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 176,99 лева, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. – 30.04.2021
г., ведно със законната лихва 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер
на 36,62 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г.,
сумата от 22,27 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до
окончателното плащане, като погасени чрез плащане в хода на процеса , както и за
сумата от 5,61 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата „дялово разпределение“, начислена за периода от 31.03.2020 г. до 16.03.2023
г., поради плащане в хода на процеса, които суми се отнасят до недвижим имот с
адрес: гр. С., ж.к. „С. Р.“, бл. 92, вх. А, ет. 4, ап. 16.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
Ю. П. В., ЕГН: ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 59,00 лева, представляваща
стойността на незаплатената главница за топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното плащане,
сума в размер на 12,20 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 16.03.2020 г., сума в размер на 7,43 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., като погасени чрез плащане в
5
хода на процеса, както и за сумата от 1,87 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.03.2020 г. до 16.03.2023 г. поради плащане в хода на процеса, които суми се
отнасят до недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „С. Р.“, бл. 92, вх. А, ет. 4, ап. 16.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Н. В., ЕГН: ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 423,76 лева,
представляваща разноски в производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. П. В., ЕГН: ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 423,76 лева,
представляваща разноски в производство.
Решението е постановено при участието на „Д. Е.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Да се възстанови по банкова сметка на ищеца сумата от 200 лв.,
представляваща неизплатена част депозит за особен представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6