Р Е Ш Е Н И Е
№ 260391
гр. Русе, 10.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2314 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу Т.И.С., в която се твърди, че
ответницата е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за
имот в гр. Русе, *******, с абонатен № *******. Твърди се, че за периода от
25.10.2017г. до 22.11.2019г. в този имот дружеството доставило и на ответницата
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 354,20лв. по 15 броя
фактури, които не били заплатени. С оглед липсата на плащане на потребената
топлинна енергия в предвидените в Общите условия срокове - до 28.01.2020г., на ответницата
били начислени и 26,97лв., представляващи обезщетение за забава.
За събиране на тези
вземания ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № ***/2020г. по описа на Районен съд – Русе и
срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и
разноски. С оглед дадените от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се претендира в
настоящото производство да бъде признато за установено, че Т.И.С. *** ЕАД
сумата от 354,20 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия по
15 броя фактури за периода от 25.10.2017г. до 22.11.2019г., лихва за забава в
размер на 26,97 лв., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане. Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата, назначен по
реда на чл.47, ал. 6 ГПК, с който се оспорва предявеният иск и се изразява
становище за неговата недоказаност, поради което се моли да бъде отхвърлен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените
писмени доказателства – договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ ЕАД, договори за извършване
на услугата дялово разпределение, предшестващи ги протоколи и декларации за
проведени общи събрания на етажната собственост, в която се намира процесния
имот, сградата, в която се намира той е присъединена към топлопреносната мрежа
на ищцовото дружество.
Със заявление от 04.10.2017г.
ответницата Т.И.С. е поискала да бъде открита на нейно име партида за закупен
имот с адрес гр. Русе, ********* и е представила нотариален акт за
покупко-продажба на имота, легитимиращ я като негов собственик.
За периода от 25.10.2017г.
до 22.11.2019г., ищцовото дружество е издало 15бр. фактури за доставената в процесния
имот и по партидата на ответницата топлинна енергия, за които няма спор, че не
са заплатени в предвидените в ОУ срокове – 45 дни след периода на доставката.
Според заключението
на изготвената по делото техническа експертиза, процесният имот е присъединен
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД с аб. №*******. В имота
съгласно базата данни при ищеца няма отоплителни тела, които да са свързани със
сградната инсталация за отопление, но се доставя битова гореща вода чрез
топлоснабдителната система на ищцовото дружество. В имота няма монтирани уреди
за дялово разпределение на топлинна енергия, а само водомер за битова гореща
вода с дистанционно отчитане. В сградата е въведено дялово разпределение на
топлинна енергия, което за процесния период е осъществявано от
„Топлоснабдяване“ АД – Шумен. При спазване правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, вещото лице е посочило, че за периода 25.10.2017г. – 22.11.2019г.
следва да се разпределят за имота 2,5714 МWh топлинна енергия на стойност 354,16лв. с ДДС.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу Т.И.С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК с №163 от 30.01.2020г. по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на
РС-Русе за сумите 354,20лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 25.10.2017г. до 22.11.2019 г. по 15 броя фактури, лихва
за забава в размер на 26,97лв. дължима за периода от падежа на всяка от
фактурите до 28.01.2020г., законовата лихва върху главницата от 29.01.2020г. до
окончателното изплащане, както и за 77лв. разноски. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства безспорно установяват, че между ищцовото дружество
и ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на топлинна
енергия за обект в гр. Русе, *******, с абонатен №*******. По делото няма данни
това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с оглед
на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило да
съществува и ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на топлинна
енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане по аргумент от чл. 73 от ОУ
на договора между страните. Реалното ползване от ответницата на доставената за
процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от нея на жилището) не е
предпоставка за дължимостта от нейна страна стойността на същата. Допълнителен
аргумент за обстоятелството, че ответницата е клиент (абонат) на ищцовото
дружество е и обстоятелството, че постоянният й адрес съвпада с адреса на
процесния имот, включително и през периода за който се претендира плащането.
Заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява количеството и
стойността на доставената и потребена за имота на ответника топлинна енергия за
процесния период. Съдържащите се при ищцовото дружество и дружеството
извършващо услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ данни за вида и
броя на измервателните уреди в имота на ответника, за да не бъдат кредитирани в
настоящото производство следва да бъде установено друго фактическо положение,
чрез оглед в процесния имот, което би могло да стане само със съдействието на
ответника, каквото в случая няма. По тази причина няма основание да не бъде
кредитирано заключението на вещото лице относно стойността на топлоенергията
дължима от ответника. Изчисленото по експертизата количество топлинна енергия,
като реално потребено в имота на ответника и нейната стойност е идентично с претендираното
от ищцовото дружество (с четири стотинки по-малко). Поради липсата на
доказателства за плащането на тези суми, то следва да се приеме, че същите са
дължими от ответницата на ищцовото дружество, включително дължимо е и
претендираното обезщетение за забава.
По тези съображения
предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 535лв.
(включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за особен
представител и вещо лице) и за заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.С.
ЕГН********** ***, пл. „Свобода“ №7, вх.5, ет.4, дължи на "Топлофикация
Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев сумите: 354,20лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за горепосочения имот с
аб. №******* за периода от 25.10.2017г. до 22.11.2019 г. по 15 броя фактури,
лихва за забава в размер на 26,97лв. дължима за периода от падежа на всяка от
фактурите до 28.01.2020г., законовата лихва върху главницата считано от
29.01.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №163/30.01.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Т.И.С. ЕГН********** ***, пл. „**** да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 535лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: