№ 275
гр. Варна, 08.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Н. Колева
Членове:Румяна Панталеева
Даниела П. Костова
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора А. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
частно наказателно дело № 20253000600326 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:26 часа се явиха:
За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор П..
Жалбоподателката Р. П. Х., редовно призована, явява се лично, като се
води от органите на РД „Охрана“ – Варна, и с адв.П. В. от АК – ВАРНА,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
ЖАЛБ.Х.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, намирам жалбата за
неоснователна и моля да потвърдите определената на Р. Х. от ВОС най-тежка
мярка за неотклонение. На този етап от ДП, при събраните до момента гласни
и веществени доказателства, считам, че е налице обосновано предположение
за съпричастността на Х. към деянията предмет на обвинението срещу нея.
1
Този етап е твърде ранен за да се анализират към момента свидетелските
показания, налични или не синхронни между тях и т.н., но към момента
според мен те преценени съвкупно дават изискуемото от закона обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемата. Намирам, че категорично е
налице опасност тя да извърши престъпление. Тук все пак говорим за жена на
деянията по обвинението срещу нея са извършени в условията на опасен
рецидив. Т.е. в случая става на въпрос за чл.63, ал.2 от НПК. Очевидно двете
години лишаване от свобода в затвор, които тя е изтърпяла не са постигнали
възпиращ ефект по отношение на Х., защото от изтърпяването на въпросното
наказание лишаване от свобода са минали едва около 16 месеца. Считам, че
при това положение единствената мярка за неотклонение, която би
постигнала целите на закона да възпре Р. Х. от ежедневната й дейност,
свързана с продажба на наркотични вещества е „задържане под стража“. В
никакъв случай не намирам, че следващата по тежест мярка „домашен арест“
би постигнала ефект при събраните доказателства за механизма, мястото и
начина по който тази жена разпространява наркотични вещества.
АДВ.В.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло частната
жалба. Поддържаме и становището си, че според нас не е налице обосновано
предположение, че подзащитната ми е извършила престъплението, за което й е
повдигнато обвинение. Изложил съм доводи, които няма да преповтарям.
Считам, че полицейските служители са напасвали показания с откритите ВД.
Първоинстанционният съд установи един факт, който според мен обаче е
подценяван и това е, че другата подсъдима предходно е осъждана за това, че е
продавала наркотични вещества на същия свидетел, за който се твърди, че
подзащитната ми е продала наркотично вещество. Този свидетел така и не е
извършвал разпознаване, тъй като той нито я знае по име, знае кой е мъжа й.
Въпреки този дефицит от доказателствата за една седмица такова
разпознаване не беше извършено. Ние споменахме за тази слабост на първа
инстанция, и поради тази причина считаме за този дефицит на доказателства.
В дома на подзащитната ми наркотични вещества не са открити, въпреки че
полицейските служители твърдят че са видели как тя ги внасяла в тях. Няма
данни подзащитната ми от дома си да продава наркотични вещества.
Действително са налице основанията на чл.63, ал.2 от НПК, но според мен има
доказателства по делото, че няма опасност подзащитната ми да се укрие или
да извърши друго престъпление, като акцентираме най-вече на
здравословното състояние на мъжа й, за което сме представили доказателства.
Той е постоянен задух, с кислородна маска, подменят му се бутилките и същия
поради проблемите с прешлените е неподвижен. За него се изискват
постоянни грижи. Такива грижи на този етап извършва единствено и само
подзащитната ми. Но вече около 10-на дена съседката извършва тези грижи,
но вече два пъти идва жена при мен която е пращана от съседката, която ми
казва, че вече не може да полага такива грижи. Бяха ми предоставени
телефони на дъщерите й, които бяха в чужбина, едната й е изключен
телефона, а другата само веднъж ми вдигна и каза, че преди нова година няма
2
как да се прибере. Поради тази причина считам, че подзащитната ми няма
каквато и да е опасност да се укрие, тъй като е единствената, която се грижи за
мъжа си. Същият въпреки кислородните бутилки изпада постоянно в задух и
се налага да бъде воден в болница. Той една седмица преди да я задържат е
бил в болница, но отказват да го приемат, тъй като не са платени здравните му
осигуровки. Там му бият някакви инжекции и го освобождават. Считам, че
няма опасност подзащитната ми да извърши друго престъпление, тъй като
нито наркотици са намерени у тях, нито има данни от дома си да е продавала
наркотични вещества. Считам, че по-лека мярка за неотклонение като
домашен арест предвид възможността й с тази мярка да се грижи за мъжа си, а
дори и с електронно наблюдение би била достатъчна гаранция, че същата нито
би се укрила, нито би извършила престъпление. Действително, делото е в един
първоначален етап, но са разпитани всички очевидци, и в момента делото е за
една експертиза. Считам, че за да не се нарушава баланса между целите на
правосъдието и личните права на гражданите мярката за неотклонение
„домашен арест“ би изиграла своята роля от една страна да я възпре да не
извършва престъпление, а от друга страна пък да гледа мъжа си, защото няма
друг кой да му обърне внимание. В този смисъл моля за Вашето решение.
ЖАЛБ.Х.: Искам да бъда при мъжа си, за да се грижа за него. Три пъти
беше в затвора мъжа ми. Аз две години вече от както съм излязла. Два пъти
съм влизала в затвора. Първият път не помня колко ми беше присъдата.
Докато аз бях в затвора мъжа ми го гледа неговата майка, тя беше жива тогава.
Аз искам да се грижа за мъжа ми. Не зная какво е фентанил. Аз не продавам.
Последна дума:
ЖАЛБ.Х.: Искам да съм при мъжа си, за да го гледам.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след кратко тайно съвещание, съобразявайки възраженията на
страните и доказателствата по делото, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е въззивно по реда на чл.64 от НПК и има за предмет
преценка законосъобразността на определение на ВОС, с което е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Р. П. Х.,
обвиняема по ДП № 1496/2025 г.
Обвиняемата, чрез защитата си, атакува изводите на първата инстанция
като оспорва наличието на всички предпоставки, поставени от законодателя и
свързани с постановяване на тази най-тежка мярка за неотклонение. Защитата
намира, че не са налице доказателства, които по безспорен начин да сочат, че
Х. е извършила деянието, за което привлечена да отговаря, както се твърди, че
не са налице опасност нито от извършване на престъпление, нито от укриване,
доколкото обвиняемата полагала грижи за изключително тежко болния си
3
съпруг. Освен това - в дома й не били установени каквито и да е наркотични
вещества.
Настоящият състав на въззивния съд намира жалбата за неоснователна
по следните съображения.
По отношение на Р. Х. е било възведено обвинение на 27.09.2025 г. за
престъпление, наказуемо по чл.354, ал.2, т.4, вр.ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2
от НК извършено в условията на опасен рецидив и, продължавано
престъпление за това, че е държала с цел разпространение и е разпространила
на З.Я. различни наркотични вещества, сред които фентанил над 15 грама,
метаамфетамин в значителни количества и марихуана. Права е първата
инстанция в извода, че наличните към настоящия първоначален етап на
разследването доказателства в достатъчна степен обосновават
основателността на подозрението на прокуратурата да подозира Х. в
съпричастност към инкриминираната деятелност. Достатъчно са гласните
доказателства, които сочат за това, че Р. Х. на инкриминираната дата е
осъществила среща със З.Я., при която е била разменена някаква вещ,
впоследствие указала се 0.45 гр. фентанил. Безспорно в дома на Х. не са били
установени наркотични вещества, те обаче са били установени в дома на
нейната съпроцесничка Б.Я., чиито гласни обяснения свързват в достатъчна
степен Х. с веществата, намерени в черен чорап скрит в тръбата под мивката
в дома на Янева. Затова тук следва да се отбележи, че в настоящото
производство не е необходимо пълно доказване на всички обективни и
субективни признаци на престъплението, вменено във вина на привлеченото
към отговорност лице. Достатъчно е наличие на пръв поглед на обосновано
подозрение на съпричастност към тази деятелност. В настоящия случай
подобно на пръв поглед подозрение може да бъде извлечено от наличната
доказателствена маса.
На следващо място, въпреки влошеното здравословно състояние на
съпруга й, което има хроничен характер, Р. Х. трикратно е била осъждана за
престъпление от идентичен характер, двукратно е престояла в затвора Сливен,
като последно тя го е напуснала на 15.05.2024 г. Т.е. година и половина след
излизането й от пенитенциарното заведение е била осъществена
разследваната по настоящото производство деятелност. Затова и настоящият
състав намира, че опасността от извършване на престъпление е повече от
реална, предвид коментираното съдебно минало на Х..
Безспорно са налице социални предпоставки, които са свързани с
необходимостта от полагане на грижи към болен фактически съпруг, но
същевременно обществения интерес и нуждата от охраняване на
обществената безопасност и здраве следва да надделее, като очевидно през
периодите през които Х. е отсъствала от дома си по някакъв начин е била
организирана тази грижа. Освен това същият има и пълнолетни деца, които
следва да положат дължимата грижа към своя баща. Затова и към настоящия
момент съдът не намира основания да преразгледа мярката за неотклонение,
4
която е била постановена спрямо Х. и намира, че задържането е правилно и
законосъобразно и единствено то постига целите по чл.57 от НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 64 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата и ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение с рег. № 1037/01.10.2025 година, произнесено на 29.09.2025
година от ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА по ЧНД № 1432/2025 година, с което е
взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение
на Р. П. Х., ЕГН **********, обвиняема по Досъдебно производство №
1496/2025 година по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:44
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5