Разпореждане по дело №237/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3012
Дата: 24 юли 2013 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20131200200237
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 238

Номер

238

Година

11.1.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.16

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Христо Томов

дело

номер

20104100600705

по описа за

2010

година

Производството е по реда на Глава ХХІ НПК.

С Присъда № ... от 21.10.2010 г., постановена по НОХД ..../2010 г., Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия Ф. Ю. З.,роден на 09.03.1984г.вгр.Г.,жив,с.Д.,общ.Г.,ул."Х.О."N24,турчин,българскигражданин,женен, с основно образование,неработещ, осъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.04.2010 г. в с. Д., управлявал МПС л. а. „ВАЗ 1500" без регистрационни табели, с неустановен регистрационен номер, без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 1432/21.04.2009 г., на Началника на сектор „ПП" при ОД на МВР Велико Търново, влязло в законна сила на 01.12.2009 г., поради което на основание чл. 343 в, ал.2 вр. ал.1 НК, вр. чл.373 ал.2 НПК ,вр. чл. 58 а ал.1 НК, вр. чл. 54 и чл. 36 НК го ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим което наказание да изтърпи в Затвор, или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 НК, на З. ОБЩО НАКАЗАНИЕ, измежду наложените му с настоящата присъда и НОХД № ..../10 г. на ГОРС по вид и в размер на по- тежкото, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор, или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25 ал.3 НК ПРИСПАДНАЛ изтърпяното наказание ПРОБАЦИЯ по НОХД № ..../10 г. на ГОРС, като два дни пробация, ЗАЧЕЛ за един ден лишаване от свобода.

Освен това съдът ПРИВЕЛ на основание чл.68 ал.1 от НК, в изпълнение и наказанието по НОХД № .../09 г. на ГОРС - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимия Ф. Ю. З. трябвало да изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим в затворническо общежитие от открит тип,отделно.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от подсъдимия З. чрез адв.Р. И. от ВТАК,като упълномощен негов защитник, в която макар и общо се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се за извършване на въззивна проверка и изменение на присъдата с прилагане разпоредбата на чл.55 ал.2,б.”б” от НК/което следва от искането за налагане на наказание”Пробация”/, а по-късно в съдебно заседание, освен да бъде изменена тя и се отмени приложението на чл.68 от НК.Изтъкват се като аргументи обстоятелствата,че липсвала обосновка на съда за определянето на такова тежко наказание и не били отчетени подбудите за извършването на деянието,характеристичните данни и обществения резонанс.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник,адв. Р. И. от ВТАК,поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат И. излага допълнителни доводи, свързани с това,че се касае за човек за който са били налице смекчаващи отговорността обстоятелства,както и че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното.Иска налагане на наказание „Пробация”,защото по този начин щели да се постигнат целите на наказанието.

В правото си на последна дума,подсъдимият моли съда за предоставяне на шанс с определяне на другото наказание-„Пробация”,както и справедливост.

Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на З. - справедливо.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – подсъдимият чрез упълномощеният от него защитник, който съгласно разпоредбата на 318, ал.3 и ал.6 НПК има право да обжалва присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното:

Подсъдимият Ф. Ю. З. е осъждан многократно/три пъти/ за извършени престъпления от общ характер против собствеността и по чл.343в ал.2,включително и на лишаване от свобода за едно от деянията.Наказван е общо 11 пъти с административни наказания – глоби на различни суми за нарушения по ЗДвП.

По искане на подсъдимия и защитника му, адв. Р. И. първоинстанционното дело било разгледано и приключено по реда на глава ХХVІІ от НПК. З. признал изцяло всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като се използват тези, събрани на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит на свидетели.При това се изяснило,че на 23.04.2010 г., св. И. К. – служител в РУП Г. О., се намирал в с. Д., заедно с колегата си св.М. Й.. Същият ден около обяд в 12:30 часа, те забелязали по ул. „Св. И. Р.” ,до дом № 12, да се движи л.а. „ВАЗ 1500”, без поставени регистрационни табели на съответните за това места. Автомобилът се движел в посока към ул.”Янтра” и се управлявал от лицето Ф. Ю. З..Подсъдимият спрял автомобила и св. К. се приближил към него, за да извърши проверка. Водачът обаче не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон, както и документи за собственост на колата, която управлявал.

Била извършена справка в оперативната дежурна част на РУП Г. О. като се установило, че З. е неправоспособен водач. За извършените и установени нарушения, К. му съставил АУАН № 996-814651/23.04.2010 г., който бил предявен на водача и подписан без възражения тогава от него.

От извършената проверка по късно в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР В. Т. било установено, че подсъдимия бил наказан вече за управление на МПС , без да притежава СУМПС с НП № 1432/21.04.2009 г., на Началник сектор ”ПП” при ОД на МВР В. Т., влязло в сила на 01.12.2009 г. С това постановление на З., било наложено наказание Глоба в размер общо на 410 лв.

Подсъдимият оспорил обстоятелството, че подписът под получил на НП № 1432/21.04.2009 г., е негов, поради което на досъдебното производство била назначена графологична експертиза. Вещото лице, дало заключение, че подписът в представената разписка за получено НП № 1432/21.04.2009 г., е положен от титуляра З.. Заключението на вещото лице е било обосновано и безспорно, като правилно е приобщено от съда към материалите и доказателствата по делото.

Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от показанията на свидетелите И. К. и М. Й., Акт № 996/23.04.2010 г.,Докладна записка,НП № 1432/21.04.2009 г., на Началник сектор ”ПП” при ОД на МВР В. Т. , Писмо изх. № К-8785/17.06.2010 г., протокол за вземане на образци за сравнително изследване и другите писмени доказателства по ДП ЗМ-648/2010г. по описа на РУ „Полиция” Г., характеристична справка за подсъдимия, писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал в своите мотиви показанията на свидетелите, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства.

Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и по Ôреме на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимият и другите доказателства по делото.Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ГОРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи именно този вид наказание и с оглед на това да определи разумен срок. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:

ПодсъдимиятФ. Ю. З. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в, ал.2, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК, доколкотона 23.04.2010 г. в с. Д., управлявал МПС л. а. „ВАЗ 1500" без регистрационни табели, с неустановен регистрационен номер, без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 1432/21.04.2009 г., на Началника на сектор „ПП" при ОД на МВР Велико Търново, влязло в законна сила на 01.12.2009 г., без да притежава правоспособност за управление на МПС.

Правилни са в тази връзка доводите на ГОРС определяйки именно престъпната дейност на З.,като такава.

Подсъдимият е бил наказан по административен ред - наложено наказание Глоба в размер на 300.00 лв., с НП № 1432/21.04.2009 г., на Началник сектор ”ПП” при ОД на МВР В. по чл. 177 ал.1 т. 2 ЗДП. В едногодишен срок от наказването му по административен ред - на 23.04.2010 г., отново е управлявал МПС, без съответното свидетелство.

От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е обещственоопасните последици и е искал настъпването им.Бил е наказван за същото деяние по административен ред с НП.Нямало е никакви причини обективни подсъдимият да управлява МПС неправоспособен. Подсъдимият е имал изградена в себе си представа за това че управлява МПС без да притежава свидетелство за правоуправление и неправоспособен. Във волево отношение той пряко е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че ГОРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание,включително е обсъдил и тези факти сочени от защитника на З.,адв.Р. И. пред настоящата инстанция.

При определяне размера на това наказание, съдът е отчел средно високата степен на обществена опасност на деянието, предвид на обстоятелството, че управлението на МПС без съответното свидетелство за правоуправление, може да доведе до настъпването на ПТП с тежки последици за пострадалите,както и средно високата обществена опасност на дееца, и обсъдил наличните отегчаващи отговорността обстоятелства-миналите осъждания, лошите характеристични данни, наложени наказания по ЗДП, престъпна упоритост при извършване на престъпление по транспорта.Така съобразно санкционните параметри за деянието по чл. 343в, ал.2, във вр. с чл.343в, ал.1 от НКе определил справедливо наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и правилно е отказал приложението на чл.55 от НК, като приложил разпоредбата на чл. 58 а ал.І НК, действаща в редакцията от 10.04.2010 г., тъй като самото деяние е извършено след тази дата, откогато е влязло в сила изменението в бр. 26 на ДВ от 2010 г.. Освен това видно и от справката за съдимост на З.,по време след като е бил наказан с наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено при условията на чл.66 от НК,той отново е управлявал МПС неправоспособен и е извършил умишлено престъпление, за което му е било наложено наказание”Пробация” от РС гр.Г..Този компромис направен от съда не е повлиял положително върху лицето тогава.Нещо в повече,няколко дена преди да му влезе в сила присъдата по това дело,той отново е бил задържан от органите на МВР да управлява МПС неправоспособен,от което е последвало и настоящото разследване.

Съдът счита,че така наложеното и приведено в изпълнение при условията на чл.68 НК ефективно наказание е законосъобразно и ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция на наказанието,което ще въздействува възпитателно и възпиращо на дееца.

По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на защитника на подсъдимия,за несправедливост на присъдата на РС Г. по отношение вида или размера на наложеното наказание на З.,които не кореспондират и със събраните по делото доказателства.

Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения че присъдата е със неправилно определено като вид или завишено наказание.

По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № .... от 21.10.2010 г., постановена по НОХД ..../2010 г., на Горнооряховският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

4BD2612AB850A6F2C2257815004AD9BB