Решение по дело №184/2022 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 158
Дата: 8 август 2022 г.
Съдия: Пламен Ангелов Станчев
Дело: 20224120200184
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Горна Оряховица, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200184 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Г. ИВ. е останал недоволен и обжалва
електронен фиш серия К № 3739900, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 400,00 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия
закон. Поддържа, че има разминаване между изображението на заснетия клип
и съдържанието на фиша, което довело до нарушаване на правото му на
защита. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.Д. З. от САК в писмено становище, постъпило в
съда на 13.07.2022 г., поддържа жалбата. Посочва, че на приложената
фотоснимка от автоматизираното техническо средство не се чете номерът на
лекия автомобил. Имало разминаване между съдържанието на фиша и
приложената фотоснимка, с което било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Фишът не бил връчен в разумен срок. Не било ясно кога е
издаден електронният фиш и не можело да се установи спазени ли са
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да отмени фиша и да присъди
1
на жалбоподателя направените по делото разноски.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2020 г. в 14:51 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек
автомобил „А. ***” с рег. № ****НК, движещ се в посока към гр. София със
скорост 142 км/ч в нарушение на общото ограничение на скоростта извън
населено място от 90 км/ч, въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На 29.06.2020 г. за установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение бил издаден обжалваният електронен фиш серия К №
3739900 (справката на л. 10), в който било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост 138 км/ч, и с който на
жалбоподателя Д. Г. ИВ. в качеството му на законен представител на
дружеството „Д.” ЕООД, ЕИК ***, вписано в регистъра на ППС като
ползвател на автомобила, било наложено административно наказание глоба в
размер на 400,00 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Така издаденият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на
07.03.2022 г. (справката на л. 10 и разписката на л. 44). На 18.03.2022 г.
защитникът на жалбоподателя подал по пощата жалбата против фиша
(датното пощенското клеймо върху плика на л. 24 – 25).
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно
описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа установените факти по делото съдът достига до следните
правни изводи:
2
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е
процесуално допустима.
Доводът на защитника, че в справката на л. 10 е посочено, че фишът е
влязъл в сила, няма значение за основателността на жалбата. В цитираната
справка няма данни въз основа на какви факти и обстоятелства е отбелязан
статус на фиша „Влязъл в сила“, нито на коя дата е настъпило отбелязаното
влизане в сила. Следователно въз основа на посоченото отбелязване не може
да бъде решен и въпросът за допустимостта на жалбата. При това положение
цитираното от защитника отбелязване е без значение както за хода на делото,
така и за произнасянето на съда по съществото на спора.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката,
по която да се извърши доброволното й плащане.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
от Българския институт по метрология (л. 14), се установява, че е одобрен
типът на използваното средство за измерване стационарната видео-радарна
система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена
скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа
средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на
заснемане на процесното нарушение.
Видно от протокол за проверка № *** г. (л. 12), използваната в
конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала
последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване.
Противно на поддържаното в жалбата, в преписката има данни за датата
на издаване на фиша, които позволяват да се извърши проверка за спазване на
давностния срок за издаване на фиша. Датата на издаване на фиша е посочена
3
в справката „Преглед на фиш” на л. 10. От тази справка се установява, че
фишът е издаден на 29.06.2020 г., т.е. двадесет и пет дни след датата на
извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото установяване и
заснемане. При това положение следва да се приеме, че към момента на
издаване на електронния фиш не е изтекъл шестмесечният давностен срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от установяването и заснемането на
нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
04.06.2020 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 29.06.2020 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да
тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 07.03.2022 г.,
когато фишът е връчен на жалбоподателя. Започналата да тече на 07.03.2022
г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл. 81, ал.
1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН на 18.03.2022 г., когато е подадена жалбата
на И. против фиша, която съдът е приел за допустима и по която е образувал
настоящото съдебно производство за обжалване на фиша. При това
положение следва да се приеме, че към момента на настоящото произнасяне
започналата да тече на 07.03.2022 г. нова тригодишна преследвателна давност
не е изтекла. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на довършване на нарушението 04.06.2020 г.
Соченото от защитника обстоятелство, че фишът не е връчен в разумен
срок, само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на фиша. От
събраните доказателства се установява, че в периода от датата на издаване на
фиша до датата на неговото връчване на жалбоподателя няма промяна
относно вписания в регистъра на ППС ползвател на автомобила, относно
вписаното в Търговския регистър качество на жалбоподателя като законен
представител на дружеството ползвател или относно други факти
4
обстоятелства от значение за установяването на субекта на отговорността за
извършеното нарушение. Поради това не може да се приеме, че връчването на
фиша една година осем месеца и девет дни след неговото издаване е
затруднило правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 077,
заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № ***
(л. 6 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 04.06.2020 г.
в 14:51 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
лек автомобил „А. ***” с рег. № ****НК се е движел със скорост 142 км/ч.
Качеството на снимката не е отлично, но е достатъчно добро за
разчитане на изписания регистрационен номер на предната табела на заснетия
автомобил. На изображението се вижда ясно и емблемата на марката на
автомобила „А.”, както и характерната за модела *** предна решетка. Ето
защо противно на поддържаното от защитника съдът приема за установено по
несъмнен начин, че на приложената към преписката снимка е заснет лек
автомобил „А. ***” с рег. № ****НК.
От вписания символ „V“ в графата „Посока“ на полето с данни от
паметта на техническото средство се установява, че видео-радарната система
е заснемала и измервала скоростта на автомобилите от приближаващия
трафик (така за значението на символа – таблицата в т. 2.4.1. от
методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 на л. 17 от делото). С оглед изображението на снимката,
показващо заснетата предна част на автомобила, следва да се приеме, че в
момента на заснемането същият се е намирал по посока на своето движение
преди стационарната видео-радарна система, с която е заснет. Видно от
приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км
155+000, в сила към 04.06.2020 г. (л. 41 – 42), посоченото във фиша място на
нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на заснетия
автомобил (към гр. София) на 6 метра преди мястото, на което е била
5
монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км
153+337). Тези данни съответстват на посоченото по-горе изображение върху
снимката, възпроизвеждащо заснетата предна част на автомобила, на което се
различават емблемата на марката „А.“, характерната за модела *** предна
решетка и регистрационният номер ****НК върху предната табела. От друга
страна, от данните в т. 1.4 на цитираните по-горе методически указания за
реда за работа със стационарната система MultaRadar SD 580 се установява,
че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил „А.
***” с рег. № ****НК на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата
на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена
при км 153+337.
От данните в цитирания по-горе протокол за метрологична проверка се
установява, че грешката на измерване на скоростта с процесната видео-
радарна система е +/– 3 км/ч. При издаване на фиша от фактически
измерената скорост от 142 км/ч е приспадната максималната възможна
грешка на измерване от 4 км/ч. Поради това приетата за установена скорост
на заснетия автомобил от 138 км/ч, изчислена след извършване на посоченото
приспадане, е равна на минималната възможна скорост, с която процесният
автомобил се е движел в момента на заснемането му. Следователно
действителното превишение на максимално разрешената скорост в
съответния участък от пътя, допуснато при управление на процесния
автомобил в момента на заснемането му, е не по-малко от приетото във фиша
превишение от 48 км/ч.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От съвкупната преценка на данните в справката за регистрацията и
собствеността на заснетия автомобил (л. 7) и в справките от търговския
регистър (л. 29 и 30) се установява, че към датата на нарушението
жалбоподателят Д. Г. ИВ. е законният представител на дружеството „Д.”
ООД, ЕИК ***, което е вписано в регистъра на ППС като ползвател на
заснетия автомобил, на когото собственикът „У.” ЕАД, ЕИК ***, е бил
предоставил ползването на автомобила към датата на нарушението. В срока
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на
6
МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице,
управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен
представител на юридическото лице, на което е било предоставено
ползването на автомобила.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание за такова нарушение, а именно глоба в размер на
400,00 лв.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се
прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 48 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над
която деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3739900 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Д. Г. ИВ. , ЕГН **********, с
адрес ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400,00
лв. (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 5 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от същия закон.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8