РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Търговище, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря С. С. П.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101520 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул.”България ”, № 81В, ап.3,
представлявано от Х. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Е. Ц. твърди в
исковата си молба, че между „Стик кредит“ АД ЕИК ********* и ответника А.
С. А., ЕГН ********** от с.****, общ.********,ул.********** бил сключен
договор за кредит № 568958 / 13.09.2019 г., сключен от разстояние за сумата
от 800лв., която настоящият ответник е следвало да върне на една месечна
вноска от 1040лв. в срок до 13.10.2019г., но длъжникът не изпълнил
задължението си да я заплати и с договор за цесия от 22.03.2024г. кредиторът
прехвърлил вземанията си по договора за кредит на настоящия ищец, като в
тази връзка ищецът моли исковата молба да се счита уведомление за цесията
до длъжника. Сочи, че за посочената сума в размер на 800лв. главница, ведно
със законната лихва от 10.10.2024г. до изплащане на задължението ищецът се
снабдил със заповед чл. 410 от ГПК № 673/14.10.2024г. по ч.гр.д. №
1
1404/2024г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът
приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск; претендира разноските в заповедното и в настоящото
производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява;
постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и
се иска уважаването им, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника
не е постъпил. Постъпил е такъв от адв.Р. Р.-ТАК, процесуален представител
на ответника, но същият е депозиран на 17.12.2024г., поради което съдът е
счел същия за просрочен. В съдебно заседание процесуалния представител на
ответника адв.Р. Р.-ТАК излага становище за съобразяване с извършени две
плащания от ответника съотв. на сума от 100лв. и сума от 300лв., за което е
представил доказателства по делото.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията
и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото договор за кредит № 568958 / 13.09.2019 г.,
сключен от разстояние между „Стик кредит“ АД ЕИК ********* и ответника
А. С. А., ЕГН ********** от с.******, общ.*******,ул.********, ведно с
приложенията към него, вкл. СЕФ, ОУ и погасителен план се установява, че
страните са договорили отпускането на кредит в размер на 800лв. за срок от
един месец с една погасителна вноска в размер на 824лв.(главница и лихва),
респ. в размер на 1040лв. в хипотезата по чл. 20 от договора, включваща
неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 216лв. при ГЛП 36% и
ГПР 42,58% с падеж на 13.10.2019г., а от платежно нареждане за кредитен
превод от 13.09.2019г. се установява, че кредиторът „Стик кредит“ АД ЕИК
********* е превел на ответника сумата от 800лв. От Договор за цесия от
22.03.2024г. сключен между „Стик кредит“ АД ЕИК ********* и ищеца е
видно, че кредиторът е прехвърлил на настоящия ищец свои вземания,
индивидуализирани в Приложение към договора, към който е приложено и
уведомление до длъжника за извършената цесия, но посоченото Приложение
№ 1 към договора за цесия не е представено по делото и не може да се направи
извод дали и вземането срещу настоящия ответник е включено в този договор.
От разписка за изпращане на пари в брой от 14.01.2021г. изд. от „ИзиПей“ се
2
установява, че ответникът е изпратил сумата от 300лв. на лицето М. В. И., но
не е ясно какво общо има това лице с кредитора, респ. с ищеца, а от квитанция
от 25.09.2020г., изд. от „Стик Кредит“ АД се установява, че ответникът е
изплатил сумата от 100лв. От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1404/2024г. по
описа на РСТ се установява, че в полза на настоящия ищец и против
настоящия ответник е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК№
673/14.10.2024г. за сумата от 800лв. главница, ведно със законната лихва от
10.10.2024г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на 25лв.
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, която е оспорена от
длъжника, обуславящо правният интерес на ищеца от предявяване на
настоящия установителен иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск за съществуване на вземане по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на
дължимите суми, като ищецът твърди, че същите са му цедирани от кредитора
с договор за цесия 22.03.2024г. Видно от съдържанието на договора за кредит
№ 568958 / 13.09.2019 г., сключен от разстояние между „Стик кредит“ АД
ЕИК ********* и ответника А. С. А., ЕГН ********** от с.******, общ.*****
, ул.*****, съдът приема, че към него са приложими както регламентацията
Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, така и регламентацията по ЗПФУР. Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за
доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).В случая
ищецът твърди, че комуникацията между страните е осъществена чрез
електронната му страница, на която ответникът е подал искане за получаване
на кредит, предоставена му е била необходимата информация и същият се е
съгласил да получи заем. За този тип кредити, освен изискванията по ЗПФУР
се прилагат и общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, който в
случая представлява електронен документ. Електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за
3
спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика,
обективирана в Решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012
г., IV г. о., електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.
13 ал. 1 ЗЕДЕП(ЗЕДЕУУ) - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт.На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3),
като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.
293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В
настоящия случай, страните не спорят относно валидното сключване на
договора от разстояние, както и относно това, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора, а именно да предостави на длъжника
договорената сума, получена от последния. Възражението на ответника е за
това, че е изплатил сума от общо 400лв. по кредита, но от доказателствата по
делото съдът приема за установено, че ответникът е изплатил само сума от
100лв., доколкото другата сума от 300лв. е платена на трето за
правоотношението лице.
На следващо място, видно от представените от ищеца писмени
доказателства, към приложения договор за цесия липсва Приложение№ 1,
съдържащо цедираните вземания, това Приложение № 1 липсва и в
доказателствата, приложени по ч.гр.д.№ 1404/2024г. по описа на РСТ,
приложено към настоящото дело, поради което твърдението на ищцовата
страна, че и вземането срещу ответника е било включено в договора за цесия е
останало недоказано от ищеца, водещо до извод, че ищецът не е установил по
пътя на главното пряко доказване качеството на цесионер, респ. кредитор на
посоченото вземане, обстоятелство, обуславящо неоснователността на
4
предявения установителен иск за съществуване на вземане в размер на 800лв.,
ведно със законната лихва от 10.10.2024г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед чл. 410 от ГПК № 673/14.10.2024г. по ч.гр.д. №
1404/2024г. по описа на РСТ и неговото отхвърляне, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и
сл. от ЗПК.
По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда
да се произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът
приема, че ответникът има право на разноски, но доколкото ответникът не е
претендирал разноски, такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България ”, №
81В,ап.3, представлявано от Х. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Е. Ц.
против А. С. А., ЕГН ********** от с.********, общ.*******,ул.**********,
установителен иск за съществуване на вземане в размер на 800лв., ведно със
законната лихва от 10.10.2024г. до изплащане на вземането, по договор за
кредит № 568958 / 13.09.2019 г., сключен от разстояние между „Стик кредит“
АД ЕИК ********* и ответника А. С. А., задължението по който да е
цедирано на ищеца, за която сума е издадена заповед чл. 410 от ГПК №
673/14.10.2024г. по ч.гр.д. № 1404/2024г. по описа на РСТ, като неоснователен,
на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл.
86,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5