Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 19.06.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10867 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца – И.Д.Ч. за допълване на постановеното на 30.04.2013 г. съдебно решение чрез присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, така, както е предявена исковата молба. В постановеното съдебно решение не е налице произнасяне по това негово искане.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Д.З.” АД, с която оспорва молбата за допълване на постановеното по делото съдебно решение. Счита, че съгласно петитума на исковата молба ищецът не е отправил искане към съда да присъждане на законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. При липса на искане в този смисъл, съдът не следва да присъжда законната лихва, тъй като противното би било свръхпетитум, което е недопустимо. Моли съда да остави без уважение молбата за допълване на постановеното съдебно решение.   

Молбата за допълване на съдебното решение от 30.04.2013 г. е депозирана в срока по чл.250, ал.1 ГПК и изхожда от легитимирано лице - страна в производството, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Ищецът е сезирал съда с искова молба, с която претендира присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 350 000 евро, с левова равностойност в размер на 684 540 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С депозираната по делото допълнителна молба ищецът не е отправил искане за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

С депозираната на 16.11.2011 г. молба за изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер от 350 000 евро на 1 000 000 евро, такова искане не е отправено към съда.

В проведеното на 13.03.2013 г. съдебно заседание, когато е даден ход на делото по същество, ищецът не се е явил и не е представляван от упълномощения по делото адвокат и съответно не е отправено искане към съда за присъждане на законна лихва. В депозираната молба от адв. С. се съдържа искане да се даде ход на делото в негово отсъствие, но не е отправено искане за присъждане на законната лихва.

Пределите на решаващата дейност на съда в настоящото производство се определят от заявените от ищеца обстоятелства и искането към съда. В случая ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ - за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро. С постановеното на 30.04.2013 г. съдебно решение съдът се е произнесъл по иска, предмет на делото. Доколкото ищецът не е отправил искане към съда, както с исковата молба, така и в хода на съдебния процес, за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, такава не е присъдена с постановеното съдебно решение. Противното би довело до нарушаване на установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, което е процесуално недопустимо.

По изложените съображения съдът счита, че се е произнесъл по целия предмет на делото, поради което не е налице основание за допълване на съдебното решение, постановено на 30.04.2013 г. С оглед на това молбата на ищеца се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Воден от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът

 

р е ш и:

 

ОТХВЪРЛЯ молба молбата на И.Д.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.С., за допълване на съдебно решение, постановено на 30.04.2013 г. по гр. д. № 10867/2010 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, чрез присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото решение делото да се докладва за изпращане на САС по компетентност за произнасяне по постъпилите въззивни жалби.

 

                                         

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: