№ 1859
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110114191 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно и субективно кумулативно
съединени искови претенции от В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. **** и Д. А.. В.,
ЕГН **********, адрес: град В.********** срещу З.Т. В., ЕГН **********, адрес: град
В.********** с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС с искане да се осъди ответницата да
заплати на всеки от ищците сумата от по 406,25 лева, представляваща дължимо обезщетение
за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот, наход се в град А., област В.
**** за периода от 31.07.2020 г. до 31.08.2021 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2021 г. до окончателното й изплащане и
от В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. **** и Д. А.. В., ЕГН **********, адрес: град
В.********** срещу П.Н. А., ЕГН **********, адрес: град В. **** с правно основание чл.
31, ал.2 ЗС с искане да се осъди ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от по
406,25 лева, представляваща дължимо обезщетение за лишаването им от ползване на
съсобствения недвижим имот, наход се в град А., област В. **** за периода от 31.07.2020 г.
до 31.08.2021 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 30.09.2021 г. до окончателното й изплащане
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения: С
ответниците са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в град А., община А.,
област В. ****, партерен етаж с площ от 69.89 кв.м., състоящ се от две стаи, баня, тоалет,
антре и коридор, находящ се в триетажна жилищна сграда, построена върху общинско
дворно място, представляващо УПИ VI-800 с площ 765 кв.м. в квартал 56 по плана на град
А., при граници: на имота – първи етаж на сградата, под имота – няма. Заявяват, че са
собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което са издадени
съоветни нотариални актове за собственост. Твърди, че само ответниците ползват лично
съсобствения имот като с действията си ги лишават от възможността да използват
съсобствения имот. С нотариална покана, отправена до наследодателя на ответниците – Т.
В. А.онов, връчена 03.04.2019 г., е поискано да заплаща месечно обезщетение затова, че
само той ползва състобствената вещ. Същият е починал на **** г. След неговата смърт
наследниците му – ЗЛ. Т. В. и П.Н. А. продължили само и единствено да ползват имота,
поради което и на тях е връчена нотариална покана, на 25.06.2020 г., за заплащане на
1
месечно обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствената вещ, в размер на 31,25
лева за всеки от ищците, съобразно притежаваната квота в съсобствеността. Молят за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответницата З. Т.ова В., която заявява, че исковите претенции са неоснователни. Не
оспорва, че с ищците са съсобственици на процесния имот. Оспорва, че заедно с майка си П.
А. като наследници на Т. В. А.онов владеят и ползват съсобствения имот, както и че са
извършвали действия, с които да пречат на ищците да ползват имота. Заявява, че процесния
имот е необитаем от средата на 2018 г. Освен това твърди, че ищците не са искали да
ползват имота, поради което не им дължи претендираното обезщетение. В условията на
евентуалност заявява, че претендираното обезщетение е завишено. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
П.Н. А.. В съдебно заседание ответницата чрез упълномощения процесуален представител
заявява, че оспорва исковите претенции и поддържа отговора, подаден от З.В..
Съдът като се запозна с материалите по делото и приетите доказателства по
същото установява от фактическа страна следното:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните
обстоятелства, че В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. ****, Д. А.. В., ЕГН **********,
адрес: град В.**********, З.Т. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** и П.Н. А.,
ЕГН **********, адрес: град В. **** са съсобственици на процесния недвижим имот -
находящ се в град А., община А., област В. ****, партерен етаж с площ от 69.89 кв.м.,
състоящ се от две стаи, баня, тоалет, антре и коридор, находящ се в триетажна жилищна
сграда, построена върху общинско дворно място, представляващо УПИ VI-800 с площ 765
кв.м. в квартал 56 по плана на град А., при граници: над имота – първи етаж на сградата, под
имота – няма, като притежаваните квоти от В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. **** и
Д. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** в съсобствеността е по ¼ ид.ч. за всеки
от тях. Във връзка с обявените за безспорни обстоятелства са представени и приети следните
писмени доказателства – решение № 3854/26.10.2016 г. по гр.д. № 16631/2015 г. по описа на
Районен съд – град Варна и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 84, том 1,
рег. № 1276, дело № 69/21.02.2007 г. на нотариус с район на действие Районен съд – град
Варна, № 332 в НК, удостоверение за наследници с изх. № 398/04.08.2021 г., издадено от
Община А. и констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 133,
том 1, рег. № 2630, дело № 125/04.04.2011 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на
действие Районен съд – град Варна. От съвкупния анализ на горепосочените писмени
доказателства се установява, че Т. В. А.онов, ЕГН ********** притежава в съсобствеността
½ ид.ч. по отношение на процесния имот.
Като писмено доказателство е приета нотариална покана от В. А.. В., ЕГН
**********, адрес: град В. ****, Д. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** до Т.
В. А.онов, ЕГН **********, адрес: град А., ****, в която е отразено, че съсобствения имот -
находящ се в град А., община А., област В. ****, партерен етаж с площ от 69.89 кв.м.,
състоящ се от две стаи, баня, тоалет, антре и коридор, находящ се в триетажна жилищна
сграда, построена върху общинско дворно място, представляващо УПИ VI-800 с площ 765
кв.м. в квартал 56 по плана на град А., при граници: над имота – първи етаж на сградата, под
имота – няма се владее и ползва само от Т. В. А.онов, ЕГН **********, поради което
отправят покана за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот в размер на
62,50 лева месечно на всеки от тях, считано от момента на получаване на настоящата покана
до момента на окончателното уреждане на отношенията им като съсобственици на общата
вещ. Заявено е, че първата месечна вноска следва да се заплати в 7 дневен срок от
получаване на настоящата покана, а последващ падеж на месечното задължение е датата от
2
месеца, съответна на датата на получаване на поканата. Посочено е, че дължимото
обезщетение следва да се заплаща по банковата сметка на всеки от тях. Поканата е връчена
на Т. В. А.онов, ЕГН **********, адрес: град А., **** на 03.04.2019 г., видно от
удостоверяването отразено към нея.
От приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. №
256/14.05.2021 г., издадено от Община А. се установява, че Т. В. А.онов, ЕГН **********,
адрес: град А., **** е починал на **** г. като негови наследници са П. Н. А.. – негова
съпруга и ЗЛ. Т. В. – дъщеря. С оглед разпоредбата на чл. 5 и чл. 9 ЗН същите наследяват
при равни части, поради което делът на всяка от тях в съсобствеността по отношение на
процесния имот е по ¼ ид.ч.
Изпратена е до ЗЛ. Т. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** нотариална
покана от страна на В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. **** и Д. А.. В., ЕГН
**********, адрес: град В.**********, в която е отразено, че съсобствения имот - находящ
се в град А., община А., област В. ****, партерен етаж с площ от 69.89 кв.м., състоящ се от
две стаи, баня, тоалет, антре и коридор, находящ се в триетажна жилищна сграда, построена
върху общинско дворно място, представляващо УПИ VI-800 с площ 765 кв.м. в квартал 56
по плана на град А., при граници: над имота – първи етаж на сградата, под имота – няма се
владее и ползва само от ЗЛ. Т. В. и П. Н. А.., поради което отправят покана за заплащане на
обезщетение за ползване на съсобствения имот в размер на 31,25 лева месечно на всеки от
тях, считано от момента на получаване на настоящата покана до момента на окончателното
уреждане на отношенията им като съсобственици на общата вещ. Заявено е, че първата
месечна вноска следва да се заплати в 7 дневен срок от получаване на настоящата покана, а
последващ падеж на месечното задължение е датата от месеца, съответна на датата на
получаване на поканата. Посочено е, че дължимото обезщетение следва да се заплаща по
банковата сметка на всеки от тях. Поканата е връчена на ЗЛ. Т. В., ЕГН **********, адрес:
град В.********** на 25.06.2020 г., видно от удостоверяването отразено към нея.
Идентична покана е изпратена от В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. ****, Д.
А.. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** до П. Н. А.., ЕГН **********, адрес: град
А., ********, която й е връчена на 25.06.2020 г. като в нея също е отправена покана за
заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот в размер на 31,25 лева месечно
на всеки от тях, считано от момента на получаване на настоящата покана до момента на
окончателното уреждане на отношенията им като съсобственици на общата вещ. Тези
обстоятелства се установяват от приетата като писмено доказателство по делото нотариална
покана, изпратена до П. Н. А.., ЕГН **********, адрес: град А., ********, налична в
приобщеното дело по настоящото производство.
Прието по делото е заключение по назначената СТЕ, от която се установява, че на
база изведената стойност по метода и пазарния анализ, определя стойност на месечния наем
за имот - находящ се в град А., община А., област В. ****, партерен етаж с площ от 69.89
кв.м., състоящ се от две стаи, баня, тоалет, антре и коридор, находящ се в триетажна
жилищна сграда, построена върху общинско дворно място, представляващо УПИ VI-800 с
площ 765 кв.м. в квартал 56 по плана на град А., при граници: над имота – първи етаж на
сградата, под имота – няма за периода от 31.07.2020 г. до 31.08.2021 г. в размер от 200 лева
или общо за целия период стойност на наемите от 2600 лева. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че след разговор с адв. Т., той му дал телефона на съпругата на един от
наследниците и възрастната жена, живееща на третия етаж го е пуснала в имота като тя му е
отключила същия. Заявява, че не знае как се казва, но е запознат, че живее на третия етаж,
тъй като тя му е споделила този факт. Заявява, че при определяне на цената е взел
състоянието на имота като не е имало подобрения и признаци за обитаване. Видно е било, че
някога навремето е бил обитаван.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетели. От
3
показанията на свидетеля Ц.В.Д. се установява, че познава В.В., с когото са колеги от десет
години. Посещавал е десетки пъти имота, в който живее като същият се намира в град А.,
**** и знае, че има наследствени проблеми с роднини относно приземния етаж, тъй като В.
няма достъп до него като не знае кой го ползва, по винаги го е виждал заключено. По данни
от В.В. ключове за помещението имат чичо му, който е починал и наследниците на чичо му.
Не е присъствал на опит на В. да влезе в приземния етаж, но му е споделял, че чрез
нотариални покани се е опитвал да влезе в имота. Роднините му не му отказват, но и не му
дават ключ от помещението.
От показанията на И.М.Б. се установява, че познава и Д. и В.В.и, тъй като е колега и с
двамата. Познава имота, в който живее В. в град А., **** като знае, че и брат му има
собственост в тази къща. Чувал е, че имат конфликт с роднините, които са в къщата относно
приземния етаж като дори разказва за случай, в който искал да остави свои вещи в него, но
не успял, тъй като е било заключено, а В. е нямал ключ за този приземен етаж и няма достъп
до него като и към днешна дата няма.
От разпита на свидетеля М.И.Н. се установява, че познава П. и З. като от две години
по- близко познава П., откакто почина мъжа й като всеки ден я вижда. Уточнява, че тя живее
на ул. „****“. В къщата, в която живее има мази като не е чувал П. да ги ползва, откакто са
починали старите хора, нито е чувал някой да е искал да влезе и тя да му е отказвала. Не
знае дали П. има ключ от приземния етаж и не знае дали по отношение на тях има
конфликти. Заявява, че няма преки впечатления, а за всичко му е разказвано от страна на П..
От показанията на свидетеля И.К.М. се установява, че познава П. и З.. В А. живеят
само баба П. и племенникът на мъжа й, който е пожарникар по професия. В къщата, в която
живеят има приземен етаж и той е затворен след като умира свекърва й, преди пет/шест
години и от тогава никой не живее там. Не е чувала да има разговор, някой да иска да влезе
и П. да не го е пускала. П. живее на третия етаж. Уточнява, че преди 5-6 години е умряла
свекървата и мъжът на П., Т., го е заключил етажа и ако някой има ключ, то трябва да там у
тях.
Водим от гореизложената фактическа обстановка, настоящия състав на
Районен съд, град Варна приема следното от правна страна по отношение предявените
искови претенции:
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС,
съсобственикът следва да е отправил покана до ответника. Следва да са се проявили в
пълнота в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: процесният имот да е съсобствен между страните по спора;
отправена писмена покана от ищците до ответниците; ответниците да ползват имота или пък
да ползват площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността. Следва да
се установи и размерът на ползата, която е пропуснал. В доказателствена тежест на ищците
е да установят посочените обстоятелства.
Същественото при този иск е, че ищецът има право на обезщетение за лишаване от
ползването от датата на поканата до съсобственика. След получаване на поканата, при
непредоставяне на достъп е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС и ответникът дължи
обезщетение за ползата, която ищецът е пропуснал да реализира. Пропуснатата полза може
да е значително по-голяма от тази, която ответникът фактически е реализирал поради
неефективното управление на общия имот. В този случай в тежест на ищеца е да докаже
дела си от съсобствеността и размера на наема, който е било възможно да бъде получен
според пазарните условия през процесния период – това е неговата пропусната полза. В този
смисъл решение № 411/ 28.12.2012 г., постановено по гр. д. № 1143/ 2011 г. на ВКС, IV г. о.
По делото с оглед обявения за безспорен между страните факт се установява
наличието на съсобственост. По отношение на факта на ползването на имота, следва да се
имат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. В
4
същото се дефинира личното ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС като всяко поведение
на съсобственика, което възпрепятства или ограничава другите съсобственици да ползват
общата вещ съобразно правата си, без да се събират добиви и граждански плодове. Лично
ползване по смисъла на закона е налице и когато съсобственикът не си служи пряко или
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик
да си служи с нея, като държи ключа. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И.К.М. се
установява, че съсобственият имот е заключен от страна на съпругът на П. – Т. В. А.онов,
след смъртта на свекърва й като ако имат ключ е у тях. Съдът кредитира тези показания като
непротиворечиви, взаимодопълващи се и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал. От тях се установява, че съпругата на Т. В. А.онов – П.Н. А.ова
живее на третият етаж на къщата, в която се намира съсобственият между страните имот –
на приземния етаж. Наследници на Т. В. А.онов са съпругата му П. Н. А.. и дъщеря му ЗЛ.
Т. В.. Установява се по делото, че П. Н. А.. е отключила съсобствения имот на вещото лице,
видно от неговите разяснения дадени в проведеното открито съдебно заседание. С оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че настоящите ответници имат ключ от
съсобствения с ищците имот като последните нямат такъв, съответно достъпът им е
препятстван, което се установява от съвкупния анализ на събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Ц.В.Д. и И.М.Б., които настоящата инстанция
кредитира като взаимодопълващи се. Фактът, че съсобственият имот не се ползва от страна
на ответниците и никой не живее в него, не означава, че не препятстват достъпа до него, тъй
като последните държат ключа за съсобствения имот.
За да е дължимо обезщетение на ищеца по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да е
отправена писмена покана до ползващия съсобственик. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Законът не поставя изискване относно съдържанието
на поканата, поради което няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата
да се изискват и други реквизити от поканата освен същата да е писмена и да е достигнала
до своя адресат – ползващия имота съсобственик. В този смисъл решение № 112/ 02.07.2013
г., постановено по гр. д. № 1011 по описа за 2013 г. на ВКС, II г. о. Не се изисква и
неползващият съсобственик да поиска първо да ползва имота, а една след това, при липса на
възможност за това, да претендира парично обезщетение за лишаване от ползването. Също
така, ищецът има правната възможност сам да определи пътя на защита, който да
предприеме. Съсобственикът, лишен от ползване може да иска да бъде обезщетен парично
за това или пък да поиска разпределение на реалното ползване по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Законът обаче не поставя изискване за поредност, доколкото изцяло от интереса на ищеца
зависи кой път на защита ще предприеме.
Представените по делото нотариални покани, изпратени до ЗЛ. Т. В. /л.20 от делото/
и до П. Н. А.. /л.20 от присъединеното дело/, достигнали до ответниците на 25.06.2020 г., с
която всеки от ищците претендира обезщетение на ползите, от които е лишен, съгласно чл.
31, ал. 2 ЗС, е произвела изискуемото от закона действие. От момента на получаване на
поканите – 25.06.2020 г. всеки от ищците има право на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2
ЗС. Доколкото исковият период обхваща времето от 31.07.2020 г. до 31.08.2021 г., искът
следва да се уважи само за претендирания период, предвид наличието на диспозитивно
начало в гражданския процес, заложен в нормата на чл. 6 ГПК. За определяне на размера на
иска следва да се съобрази заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено. Видно от него средният пазарен наем за процесния период за
процесния имот е 200 лева. С оглед обявения за безспорен факт, че в съсобствеността всеки
от ищците притежава по ¼ ид.ч., следва че дължимият се на всеки месечен наем е в размер
на 50 лева, а за целия процесен период 650 лева като всяка от ответниците следва да заплати
сумата от 325 лева. С оглед гореизложените мотиви исковите претенции се явяват
5
основателни за сумата от 325 лева като за горницата над тази сума до пълно претендирания
размер от 406.25 лева исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са отправили искане за присъждане на сторените в
производството разноски, а с оглед изхода на делото право на такива имат и двете страни.
Ищците претендират заплащането на сумата от 200 лева, заплатена държавна такса за
предявените искове и сумата от 220 лева – депозит за изготвяне на СТЕ. Ответниците
претендират заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева за всяка от
тях. С оглед частичното уважаване на исковите претенции в тежест на ответниците следва
да се възложат разноски в размер на по 168 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, а предвид
частичното отхвърляне на исковите претенции в тежест на ищците следва да се възложат
разноски в размер на по 60 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Т. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** ДА ЗАПЛАТИ НА В.
А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. **** и Д. А.. В., ЕГН **********, адрес: град
В.**********, на основание чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от по 325 лева на всеки от тях,
представляваща дължимо обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения
недвижим имот, наход се в град А., област В. **** за периода от 31.07.2020 г. до 31.08.2021
г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля исковите претенции за
горницата над 325 лева до пълно претендираните размери от по 406,25 лева за всеки от
ищците - В. А.. В., ЕГН ********** и Д. А.. В., ЕГН **********
ОСЪЖДА П.Н. А., ЕГН **********, адрес: град В. **** ДА ЗАПЛАТИ НА В. А.. В.,
ЕГН **********, адрес: град В. **** и Д. А.. В., ЕГН **********, адрес: град
В.**********, на основание чл. 31, ал.2 ЗС, сумата от по 325 лева на всеки от тях,
представляваща дължимо обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения
недвижим имот, наход се в град А., област В. **** за периода от 31.07.2020 г. до 31.08.2021
г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля исковите претенции за
горницата над 325 лева до пълно претендираните размери от по 406,25 лева за всеки от
ищците - В. А.. В., ЕГН ********** и за Д. А.. В., ЕГН **********
ОСЪЖДА З.Т. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** и П.Н. А., ЕГН
**********, адрес: град В. **** ДА ЗАПЛАТЯТ НА В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град
В. **** и Д. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** сумата от по 168 лева за
всеки от тях, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК
ОСЪЖДА В. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В. **** и Д. А.. В., ЕГН
**********, адрес: град В.********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА З.Т. В., ЕГН **********, адрес:
град В.********** и П.Н. А., ЕГН **********, адрес: град В. **** сумата от по 60 лева на
всяка от тях, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.3
ГПК
УКАЗВА на З.Т. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** и П.Н. А., ЕГН
**********, адрес: град В. ****, че могат да заплатят присъдените в полза на В. А.. В., ЕГН
**********, адрес: град В. **** и Д. А.. В., ЕГН **********, адрес: град В.********** суми
по следните банкови сметки - BG 69STSA93000027772082 - с титулур В. А.. В., ЕГН
********** и BG54STSA93000018389542 - с титуляр Д. А.. В., ЕГН **********
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7