№ 47
гр. Пирдоп, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100398 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. В., ЕГН**********, с
адрес: гр.***********, против В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.***********
Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника се познават още от ученическите години, от
когато датират и техните отношения. Когато той завършил училище, заминал да живее и учи
във Великобритания. За известен период от време поддържили връзка „от разстояние“, но
малко след като ищцата завършила училище той й предложил да отиде при него и да
заживеят заедно. Така през месец февруари 2016г. ищцата заминала и се установила във
Великобритания. Бързо си намерила работа, справяли се със сметките, обичали се и
започнали да градят планове за общото им бъдеще. Няколко месеца по-късно ищцата
забременяла и в началото на 2017г. решили да се върнат в България. Временно живеели у
родителите на ответника - И. и М. В.и, докато се установят и успеят да си намерят собствено
жилище. Тогава майка на ответника М. В. им предложила да живеят в нейният апартамент,
в който към онзи момент живеела сама нейната майка - бабата на В.. Идеята била да си
сменят жилищата, т.е. бабата да живее с тях, а те да се отделят сами в апартамента, като си
плащат само сметките. Ищцата твърди в исковата молба, че приели предложението и малко
след това се преместили. В. бързо си намерил работа и така заживели новият си живот в
България, в очакване на тяхната първа рожба. На **.**.2017 г. с ответника В. И. В. сключили
граждански брак в тесен семеен кръг, в гр. П., удостоверен с акт за граждански брак №
8/**.**.2017 г., гр. П., Софийска област. Бракът и за двамата бил първи по ред. На 29.08.2017
г. се родил първородният им син М.В.В., ЕГН**********. До този момент с В. нямали
съществени проблеми, гледали си детето, живота си вървял по нормален начин и всичко
било наред. В. имал стабилна и сигурна работа, а ищцата получавала обезщетение за
1
майчинство. Обмисляли варианта за закупуване на собствено жилище, като идеята била да
откупят апартамента от неговата майка М., да го ремонтират и да живеят още няколко
години там. На по-късен етап им се искало да си закупят къща чрез ипотечен кредит, като
отдадат апартамента под наем, за да им изплаща ипотеката. Когато обаче отишли при
майката на В., за да обсъдят с нея техния план, били посрещнати с пълен отказ с
изказването, че понеже са в брак, като тръгнат да се развеждат ще трябва да го дели помежду
им. Ищцата твърди в исковата молба, че в семейството на В. тя никога не е била обичана и
желана, но за нея това било без значение, тъй като за нея било важно отношенията в нейното
малко семейството да бъдат добре. Въпреки тази реакция, истината била, че апартаментът,
който помещавали имал нужда от ремонт или най-малко от ново обзавеждане. В тази връзка
изтеглили потребителски кредит, който използвали за цялостно обзавеждане, подмяна на
подови настилки и дребни ремонтни дейности в жилището. Към онзи момент М. вече бил
достатъчно голям, за да спи в собствена стая и тогава бащата на ищцата Д.Р. им помогнал с
основния ремонт на детската стая. Докато все още била по майчинство, В. останал без
работа, което ги довело до осезаемо финансово затруднение. Това наложило ищцата да
започне работа в семейния бизнес на родителите й, за да докарва някакъв допълнителен
доход в собственото й семейството. Половин година по-късно, съпругът й започнал нова
работа и нещата малко по малко започнали да се стабилизират. Родителите на ищцата - Д. и
М. Р. им помагали изключително много, докато неговите едва намирали време и желание да
им звъннат веднъж в месеца. Тези отношения продължили около година и половина.
Въпреки това, с малко насърчения от страна на ищцата и от страна на родителите й, че
каквито и да са, както и да се отнасят със семейството му, те си остават негови родители и
все пак е редно да се общува с тях, той подновил отношенията си с тях. Но ищцата все още
си оставала „трънчето в петата", сломила живота на сина им. Ищцата твърди в исковата
молба, че след две години майчинството, започнала окончателно работа в семейния бизнес
на нейните родители, като работела много усилено, за да се разработи добре бизнеса и
паралелно с това гледала М., който боледувал много често и на практика не посещавал
детска градина. В. й помагал в отглеждането и грижите за детето само когато било крайно
необходимо и основно когато на ищцата й се налагало да работи. През 2020 г. настъпила
ковид пандемията в България, детската градина затворила, а с нея и семейният бизнес, който
бил тясно обвързан с работа с клиенти. Ищцата пострадала много здравословно. Прекарала
тежък ковид на легло, с тежки главозамайвания и сърдечни екстрасистоли за дълъг период от
време като последици от болестта. Освен заради болестта, започнала да отсъства често от
работа и за да гледа детето им в къщи. В последствие си намерила допълнителна работа на
смени на пълен работен ден (включително и нощни смени) от вкъщи на компютър и
започнала да вкарва допълнителни пари в семейният бюджет. След около една година
настъпила нова ковид вълна, което отново довело до ново тежко заболяване за нея с тежки
пост-ковид последици. Когато се закрепила здравословно, с В. започнали да се замислят по-
сериозно над идеята за второ детенце. Като цяло, опити правели от четири години, но
всичките били несполучливи. С настъпването на 2023 г. ищцата изживяла голям шок покрай
загубата на много близък за нея човек, след което отново се разболяла от тежък ковид, който
2
от своя страна й причинил като резултат тежки астматични пристъпи, които в последствие
отключили астма. Имунната й система отслабнала значително и в този период тя
забременяла като по чудо. Това се случило през март месец. По някаква причина, паралелно
с тази огромна за тях радост, съпругът й бил решил, че отново иска да освежат апартамента
на майка му, в който към онзи момент все още живеели. Ищцата твърди в исковата молба, че
не била особено съгласна с идеята му. Възникнали леки пререкания помежду им, но в крайна
сметка решила да не повдига повече темата, тъй като била заета да ходи по лекари, да
наблюдава състоянието си и това на бебето, да гледа голямото им дете М. и да работи на
смени. Ремонтът започнал през април и от „освежителен" в крайна сметка се превърнал в
основен ремонт на жилището - наели майстори, поискали подмяна на подови настилки и
електро инсталации, в резултат имало много къртене и разбира се - много прах. От своя
страна ищцата удвоявала лекарствените дози за астма, непрестанно вдишвала прах, но си
мълчала за общото благо. През време на „освежителният“ ремонт месеци наред ищцата
нямала кухня, в която да готви, нито пералня, в която да пере. Въпреки, че била бременна,
непрекъснато влачела куфари с дрехи при майка й, за да им изпере дрехите, носела на
обратно посуда със сготвена храна или в много случаи просто купувала готова храна, което
от своя страна силно удряло по семейния бюджет. За всичко това обаче си мълчала, тъй като
не искала в семейството й да има напрежение заради битовизми. Минали три месеца от
началото на ремонта, но същевременно на ищцата започнало да й става тежко да работи
седнала по 8 часа без почивка, натоварена психически пред компютъра, предвид естеството
й на работа, без пералня и без кухня. Тогава дори се уговорила с работодателят й да не
взима повече нощни смени, като компенсирала с допълнителни първи и втори смени.
Ищцата знаела, че ще имат нужда от пари повече от всякога, когато второто им дете се
появило. Избягвала да взима болнични и отпуски по същата причина. Искала да спестява
М.имално средства за консумативите и нуждите на бебето, когато се роди. Ищцата твърди в
исковата молба, че точно в този момент, сякаш от нищото, нейният съпруг, подкрепа, опора
и верен спътник в живота просто коренно се променил. Изведнъж започнала да среща
неговото неодобрение, когато например е легнала, защото й се гади и й е лошо. Неодобрение
започнала да среща и в случаите, в които не е помъкнала куфари, за да изпере дрехите му.
Не липсвали и фрази и коментари от типа „Стига си се оправдавала все с това бебе.“
Въпреки непрестанните подмятания, ищцата мълчала, защото започнала да чувства някаква
вина от факта, че е бременна. Недоумявала защо В. бил непрестанно изнервен и всичко го
дразнело, но все се надявала, че това е някакъв период, който скоро ще отмине. За съжаление
надеждите на ищцата не се оправдали. Един ден, при битов спор относно това, че В. не бил
изпълнил някакво домашно задължение, за което ищцата го била помолила, тъй като имала
нужда от физическа помощ, нещата ескалирали до толкова, че той буквално я изгонил от
дома им. Думите не стигат на ищцата да опише как се почувствала точно в този момент -
бременна в третия месец с толкова дългоочаквано детенце и изгонена от бащата на децата й
без никаква жал, а и без конкретна причина. Ищцата събрала основни неща в своя багаж и
този на големия им син М. и си тръгнали. Обидена и силно наранена от отношението на В.,
с детето отишли при нейните родители - най-близките й хора, с които да сподели какво се
3
случва. За тях така развилата се ситуация била пълен шок, тъй като до тогава не им била
споделяла нищо лично, което се случва между тях. Ищцата винаги вярвала, че проблемите
между нея и В. са нещо, с което двамата би следвало сами да се справят, само че този път тя
била сама. Ищцата твърди в исковата молба, че родителите й преценили, че това вероятно е
нещо временно и я посъветвали да не прибързва с изводите и разделите. Затова ищцата
изчакала няколко дни, след което го потърсила с молба да поговорят. В дълъг разговор
насаме си казали много неща, в крайна сметка той смятал, че е редно да се разделят, защото
между тях вече нямало чувства и бил изморен от тяхното съжителство. Ищцата умолявала
В. да не бърза с изводите, да не чупи бъдещето на М. и това на нероденото им дете,
обяснявала, че просто периода е такъв и нещата ще се отминат в даден момент. Тогава той
склонил да не се разделят, но при условие, че ищцата трябвало да полага още повече грижи
за семейството, да обръща внимание на него и техните лични отношения и да зачита
неговото мнение на принципа „като тропна по масата да се изпълнява“. В името на децата
ищцата склонила глава, навела се и се съгласила. Върнали се с детето при В. и ищцата
започнала да живее в едно непонятно за нея ежедневие. Живеела и се чувствала буквално
като робот. Обидена, че са я накарали да се пречупи; обидена, че всичките й усилия останали
недооценени. Ищцата имала пропуски в личните им отношения; понякога лягала без да
измие съдовете; понякога трупала пране. Само че и понякога не е лягала изобщо, защото е
давала двойни смени и/или е бдяла над болно дете с висока температура; понякога след
работа е навивала ръкави и тепърва е започвала с домашните задължения до късно вечер или
до рано сутрин. Понякога е тичала и бързала в ежедневието си, за да осигури перфектното
изпълнение на всичките задачи надвиснали над главата й, чакащи нейното внимание. Но
това явно не се забелязвало, нито пък оценявало. Ищцата твърди в исковата молба, че така,
чувствайки се като абсолютен робот, лишен от чувства, времето минавало и дошло лятото. С
В. и М. отишли на море - последната им семейна почивка, която протекла доста обтегнато.
Съвсем случайно, по време на тяхната почивка ищцата разбрала, че В. си пише много
активно с негова колежка от работата, тайно от нея. Звънели са си и са разговаряли с часове.
Почувствала се ужасно глупаво. Ищцата била с корем, бременна в петия месец, желаеща да
го дари с детенце, а неговото внимание било приковано другаде. Трудно ищцата можела да
опише как се почувствала. Докато тя се блъскала между работа, тежко ежедневие заради
битови задължения и бременност, отговорност в отглеждането и грижите за големият й син
и докато емоционално не можела да намери покой защо въпреки всичко съпругът й не си
променя отношението към нея и към тяхното семейство, неговото време и внимание са били
насочени към друга жена. Това, разбира се, обяснявало защо през последните месеци ищцата
и М. не били приоритет на В., а основно само му пречели. Когато преминал първоначалният
шок и емоцията от горчивината, която изпитала ищцата, решила все пак да поговорят.
Ищцата се надявала, че ще чуе наистина добро обяснение за ситуацията, но уви, отговорът
бил класически, еднозначен „Ние сме само приятели“. Ищцата я заболяло от изневярата; от
несправедливата ситуация; от неимоверните усилия, които полагала, но са били напълно
безсмислени, но най-вече я заболяло от факта, че В. дори не положил усилие да се опита да
й даде разумен отговор. Не се опитал да обясни, нито пък се извини. Равнодушно решил да
4
мине с простият отговор, че са само приятели. Ищцата твърди в исковата молба, че се
върнали от морето като чужди, непознати хора. Нито си говорели, нито общували под
някаква форма. Дори грижите за детето и обичайните битови задължения вече не ги
събираха. И точно тогава, когато си мислела, че по-зле едва ли може да стане, последвала
нова порция горчивина за иначе разбитата й душа. Оказало се, че В. многократно и разбира
се, тайно от нея, е теглил „бързи кредити“, като е посочвал ищцата за контактно лице.
Ищцата разбрала като започнали да й звънят по телефона, че вноските му били непогасени.
Отново наивно го попитала за какво са му били тези пари и къде са похарчени, но неговият
отговор бил, че е теглил кредити за „задължения“. Ищцата получила поредната лъжа в
очите! Бил теглил пари за задължения, които обаче си оставали непогасени. До онзи момент
винаги взимали някакъв вид решения заедно, обмислени и адекватно преценени. Този път
решенията вземал той, очевидно самостоятелно, а ищцата по неговите условия била длъжна
да слуша и изпълнява, когато той „тропа по масата“. Ищцата държи да отбележи, че когато
са имали трудности в някакъв вид погасяване на сметки или задължения, баща й Д.Р. не
веднъж им е помагал с пари, за което тя ще му бъде винаги благодарна. Разбира се и този
път се обърнала към него, защото иначе нямало как да погасят огромните задължения, които
В. бил натрупал. Вместо да му бъде благодарен обаче, бащата на ищцата получил груб тон и
неуважение от страна на съпруга й, сякаш му бил обиден, че им помага. Ищцата твърди в
исковата молба, че ако някой я попита към днешна дата защо продължавала да търпи и
въобще защо се е опитвала да прощава едно след друго, не мисли, че би могла да отговори
адекватно. Към онзи момент вярвала, че в крайна сметка всеки може да се обърка в живота,
да се изгуби и като съпрузи би следвало да си помагат именно в такива трудни моменти.
Просто не искала да се откаже от В.. Той бил всичко за нея. Същевременно обаче той се бил
отказал от нея и от тях. След всичко, което се случило, той някак успял да стане още по-
студен и различен. Ищцата се чувствала нежелана, като натрапник в личното му
пространство. Една вечер, в началото на август, го повикала за един сериозен разговор в
който му казала, че най-вероятно е бил прав преди няколко месеца и че между тях не е
останало нищо освен децата, което да ги държи заедно. Казала му, че обмисля да се изнесат с
детето. По неговата реакция усетила, че това било неочаквано за него и думите му й дали
лека надежда в следващите седмици, а именно „Аз те обичам и ще се боря за теб. Не с думи,
а с дела ще ти го докажа“. Това обнадеждило до някъде ищцата, но все пак обмисляла да се
изнесат с М.. Тъй като ремонтът в жилището им все още не е свършил и нямали кухня и
място където да изперат дрехите си, точно в този период баба й заминала на почивка за две
седмици и й предложила да се пренесат временно при нея, докато ремонта приключи.
Ищцата се съгласила, тъкмо имала нужда да остане сама с мислите и детето си. Да се
фокусира върху състоянието си и работата, предвид това, че била и бременна и се нуждаела
най-малкото от физическа почивка. Надявала се, че ответникът ще прояви някакви чувства и
загриженост в тяхно отсъствие и ищцата ще усети точно неговата подкрепа - нещото, от
което толкова много имла нужда точно в този момент, но, уви. Така се случило, че в този
период М. имал рожден ден. Поканили гости, през целия ден ищцата тичала да купува торта,
да готви, да се старае за специалният ден на момчето й, а баща му дори не се обадил да
5
попита дали има нужда от някаква помощ. Накрая дошъл последен като гост, защото бил
зает да си прави татуировка. Всъщност, той си тръгнал и пръв от всички присъстващи на
рождения ден, защото трябвало да си я довърши. Ищцата била, меко казано, потресена. И не
само тя. Всички присъстващи също. Обстрелвали я с въпроси „Къде отиде В.?“, „Зашо си
тръгна?“, а тя наистина не знаела какво да отговори. Било я срам, било й обидно отново, че
детето толкова чакало баща си за празника, а в онзи момент я гледало с насълзени очи и я
питало защо тати си е тръгнал без да хапне торта. Това преляло чашата и ищцата решила, че
не искам детето й да плаче повече по този начин. Ищцата твърди в исковата молба, че децата
са нейната най - голяма слабост и за тяхното благополучие е готова на абсолютно всичко на
този свят. Решила да се изнесат с М. след като се върнели в жилището им. В този момент и
всички надежди за оправяне на отношения им с В. янапуснали напълно. Все още дочувала
от познати как той си прекарвал времето на работата, в почивките, с въпросната му колежка,
с която си пишел. Как се смеели, как си говорили дълго време, а с ищцата говорел веднъж
на няколко дни и то само по повод. Фактът, че била бременна, сякаш изобщо не
съществувал. Нямало вълнение от предстоящото събитие, нямало обаче и капка емпатия за
нейното състояние. За В. нямало никакво значение дали й е лошо и й се гади, дали краката
са и подути, дали е гладна, въобще дали има какво да яде. Всичко в ищцата пулсирало и
колкото и да се мъчела да не дава поле за изява на емоциите си, точно в този период я
боляло и на моменти просто се сривала. Детето й било свидетел на безкрайните безуспешни
опита да не плаче, дори плачело с нея понякога. Триело сълзите й, целувало коремчето й,
вдигало й главата и й казвало, че я обича. След двете седмици с М. се върнали в старото им
жилище и казала на В., че с детето се изнасят окончателно. Тогава той поискал и развод.
Ищцата знаела, че брат й и семейството му довършвали ремонта на новата си къща и
планирали да отдадат старият им апартамент под наем. Обадила им се и се договорили да се
нанесе в старото им жилище веднага след като те се изнесат в новият си дом. Месец по-
късно, през октомври, с М. окончателно се изнесли. Нещо в нея все още очаквало някакъв
грандиозен обрат на нещата въпреки всичко. Искала някой да влезе през входната врата и да
каже, че всичко се случва на шега; че няма опасност децата да растат без баща си; че тя ще
си върне любимият съпруг и че цялото това нещо е пълна небивалица. Но напротив, дори
било много реално, просто тя не искала да го приема. Но се наложило. Започнала да мисли
какво да обяснява на детето си и как скоро ще се наложи да обяснява и на малкото детенце
защо няма „тати“ като другите деца в яслата. Всяка мисъл й носела нечовешка болка, но
трябвало някак да работи над това. Започнала да се убеждава как е нормално хората да се
развеждат; че има много такива случаи по света; че всичко може да бъде не чак толкова
лошо, колкото го чувства и изглежда. Започнала да гради една идея за щастливо разведени
родители с щастливи, психически здрави деца, които ще имат майка и баща, но просто в
различни къщи, с различни партньори дори, които се обичат и всичко ще бъде М.имално
щадящо за техните чувствата. Наистина се надявала децата й никога да не почувстват тази
болка от невниманието и неглижирането, която чувствала върху себе си всеки ден. Месецът
преминал бързо, дошъл ноември, терминът й наближавал, а от нея се очаквало да си почива
и да се подготвя за предстоящото раждане. Само, че нито си почивала, нито се подготвяла за
6
раждане. Организирала местене на багаж и освежителни ремонти на помещенията преди да
се роди бебето. И когато ходела да изнася останалият багаж от жилището на В., той стоял на
терасата, пушейки цигара, гледал я как нося тежките чанти и дори не попитал дали има
нужда от помощ. Нейните близки и приятели й помагали с всичкия багаж, с ремонта,
нанасянето, почистването и нейното ментално състояние. В един от дните, в които отишли
за нова порция багаж, В. в прав текст, пред всички присъстващи, казал на М., че „тати
повече не обича мама и ако може пак да я изгони от вкъщи, с радост би го направил
повторно“. Детето с разбиране му отговорило, „Нищо тате, нали аз я обичам, не се
притеснявай“ и я прегърнало. Това отново заболяло нечовешки много. Какво право имал той
да говори такива неща на детето. То нямало вина за техните отношения и не било длъжно да
понася такива изказвания по адрес на майка си. Ищцата просто хванала М. за ръка и си
тръгнали. Ищцата твърди в исковата молба, че дошъл месец декември. Терминът й бил
прогнозиран за 24-ти, точно на Бъдни Вечер. Детето ежедневно я обстрелвало с въпроси
защо татко му не му звъни да пита как е, защо не идва да го вижда, защо не присъства на
събития в училището. Все въпроси, на които й било трудно да отговаря, но в крайна сметка
деликатно му разяснявала ситуацията, тъй като той бил пряк свидетел на случващите се
събития. През този месец се подготвяли за коледен концерт, в който М. щял да има участие с
различни изяви и помолил да поканят и баща му. Разбира се, ищцата се съгласила и се
обадили на В., който обещал, че ще присъства. Концертът бил на 21 декември. Сутринта М.
отишъл на училище за генералната репетиция, след което се прибрал да се преоблича.
Тръгнали за концерта и по път водите започнали частично да й изтичат. Имала болезненото
предчувствие, че В. нямало да дойде, че отново е забравил, улисан в новото си по-интересно
ежедневие и знаела, че ако и тя не присъства, детето ще бъде изключително тъжно. След
консултация с акушерката си, решила да опита да изгледа концерта, преди да тръгне за
болницата и така с изтичащи води, седяла на първия ред и скандирала името на детето си,
докато гледала как й се усмихва с най-сияйната усмивка от сцената. След като приключил
концерта, ищцата заминала за болницата по възможно най-бързия начин, където прекарахла
11 часа в родилни мъки, докато се появил и вторият й прекрасен син. Кръстила го Е..
Ищцата твърди в исковата молба, че на следващата сутрин, а именно 22.12.2023 г., докато
била в реанимацията, В. й се обадил с някакъв въпрос и така по случайност разбрал, че е
родила. Попитал я кога са й изтекли водите и тя му отговорила „Докато гледах концерта на
сина ни снощи“. Последвало мълчание, от което й станало напълно ясно, че той е забравил
за него. Попитала го и той го потвърдил. На по-късен етап, когато детето го попитало защо
не е дошъл, той си измислил някаква история, че е спукал гума. Едва ли ищцата би могла да
пресъзде болката от това една жена да роди сама детето си, без моралната подкрепа на
бащата, без това невероятно събитие да го вълнува и в крайна сметка без топла прегръдка и
целувка при първата среща с новата рожба. Точно тогава сърцето й било разбито на хиляди
парчета. Тъгата в душата й била непреодолима и вместо този момент да е един от най-
щастливите в живота й, болката не дала на нито една част от съществото й да се наслади на
емоцията от раждането на новото й дете. Всъшност, емоция нямало. Имало само болка - и
физическа, и душевна. С Е. се прибрали вкъщи на ********** г., навръх Нова Година.
7
Ищцата и двете й деца прекарали празника тихо, в семейна обстановка. В. дори не им
звъннал да им честити Новата Година. Няколко дни по-късно, в началото на месец януари, В.
пожелал да дойде да види децата в къщи. Ищцата му позволила и той отишъл. Постоял
около половин - един час и си тръгнал. Този модел се повторил още няколко пъти и неговите
визити и срещи с децата приключилои. Ищцата го умолявала го да се среща поне с М.,
защото в крайна сметка той е израснал с майка и баща и за него е по-трудно цялото това
нещо, но нищо не било в състояние да трогне В.. Ищцата твърди в исковата молба, че към
настоящия момент, В. В. не поддържа отношения нито с нея, нито с децата си. Всъщност,
той никога не е имал отношения с Е. и като цяло не го възприемал като свое дете. Нито
някога се е интересувал от него, нито дори го е държал на ръце. Поведението му е все едно
това дете не съществува. Още по - тъжното е, че той не се интересувал и не пита и за М.,
което силно го наранявало. Големият им син истински страда от липсата на внимание от
баща си и още повече от фактът, че той не се интересува от него и не го търси. Ищцата
твърди, че В. не взима никакво участие в развитието на двете им деца- нито морално, нито
материално. От месец октомври 2023 г, тя поема изцяло сама всички разноски включващи
храна, сметки, дрехи, учебни пособия, транспортни разходи по всякакъв повод, наблюдение
и проследяване на бременността й и всичко свързано със самото раждане, а впоследствие и
всички консумативи и потребности за бебето. При всички нейни опити да се разведат с В. по
взаимно съгласие, по мирен път, срещала или неговото неодобрение по дадена точка, която
дори и след корекция, отново не се харесва или пълна незаинтересованост това да се случи.
Затова е принудена да потърси правата си по исков ред, тъй като към настоящия момент,
това е единственият вариант с В. окончателно да прекратят отношенията си и тя да започне
да получава някаква финансова помощ за отглеждането на двете си деца. Ищцата твърди, че
все пак той е баща на тези деца, а същевременно тя понася всички разходи за тях. За М. не е
получавала каквито и да било пари от В. след месец октомври 2023 г., а за Е. никога не е дал
и една стотинка откакто се е родил. Нито се интересува как живеят, къде и в какви условия,
нито го е грижа дали успява да осигури всичко нужно на двете им деца. И то при условие, че
тя получава единствено обезщетение за майчинство и това са единствените й „доходи“ към
настоящия момент. Ищцата, желае бракът им с В. И. В. да бъде прекратен изцяло по негова
вина. Желае да упражнява родителските права над двете им деца М. и Е., както и към
настоящият момент. Относно режимът на лични отношения между В. В. и синовете им М. и
Е. счита, че няма пречка същият да бъде свободен. Както многократно е посочила по - горе,
ищцата желае децата й да общуват с баща си, защото това е тяхно право, но и тяхна
необходимост. Не желае те да губят контакт с него и намира, че ограничаването на личните
им контакти няма да бъде в интерес на самите деца, особено на М., който е силно привързан
към баща си. Счита, че с предварителни уговорки в удобно за всички време и съобразявайки
възрастта и нуждите на всяко дете, В. спокойно може да има пълноценна връзка с двете си
деца и да прекарва с тях достатъчно време заедно. За отглеждането на децата, желае всяко
едно от тях да получава по отделно месечна издръжка в размер на по 400 лв. Счита, че този
размер на издръжка е изцяло съобразен с минималният такъв за страна и същевременно в
пълна степен отговаря на финансовата възможност на ответника. След прекратяването на
8
брака, желае да запази фамилното си име В.. Към настоящият момент нямат семейнно
жилище. Ищцата моли съда след доказване на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака им, да постанови решение, с което да прекрати същия по изключителна вина на
ответника, като моли: да предостави на ищцата упражняването на родителските права върху
малолетните им деца М.В.В., с ЕГН ********** и Е. В. В., с ЕГН **********, като определи
свободен режим на лични отношения между тях и баща им В. В.; да осъди ответника В. И.
В. да заплаша, за отглеждането на М.В.В., с ЕГН ********** и Е. В. В., с ЕГН **********.
месечна издръжка в размер на по 400 лв. за всяко дете по отделно, на основание чл. 149 от
Семейния кодекс, да осъди В. И. В. да заплати издръжка за отглеждането на М.В.В., с ЕГН
**********. За минал период, а именно от месец ноември 2023 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда, на основание чл. 149 от Семейния кодекс, да осъди В. И. В. да
заплати издръжка за отглеждането на Е. В. В., с ЕГН **********, за минал период, а именно
от месец декември 2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Ищцата моли
съда да осъди ответника да заплати всички направени съдебни и деловодни разноски, а
именно адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В дадения от съда срок ответникът В. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. ************** е
дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени
искания. В писмения си отговор по допустимостта на иска ответника твърди, че не се
оспорва обстоятелството, че страните са съпрузи, съгласно сключен между тях граждански
брак на **.**.2017г., за което е съставен акт №*/**.**.2017г. в гр. П.. Предявеният иск по чл.
49 СК е допустим. Ответникът заявява желание, бракът сключен между страните по
настоящото дело да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от
всякакво съдържание. Брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, изчезнало е чувството за общност и
единство, както и желанието за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между тях.
Предвид обстоятелствата, че между съпрузите не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, запазването на брака им е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, поради което следва да бъде
прекратен. Оспорва изложените в исковата молба основания за дълбокото и непоправимо
разстройство в брачните отношения и заявява, че то се дължи на брачните провинения на
съпругата, като обстоятелствата, от които произтичат възраженията са следните: противно
на твърденията, изложени в исковата молба, ищцата никога не е търсила и поддържала
семеен уют. В семейството, тя не е показала дължимата привързаност и уважение към
съпруга си. Не е изпълнявала никакви домашни задължения, независимо, че е работела от
вкъщи. Не е поддържала хигиената на обитавания от съпрузите дом. Не се е грижила и
приготвяла храна в семейството, като всеки от съпрузите самостоятелно си я е набавял и се
е хранел, с както намери и където намери. Дори и храната за малолетния им син М.,
поръчвала и я доставяли в дома им. С извършвания в дома им ремонт също не се е
ангажирала, докато за да спестява средства, ищецът сам го извършвал, без каквато и да било
помощ от нейна страна, което е причината за продължителността му. Постоянно натяквала
9
на съпруга си, че нямат собствен дом и настоявала, родителите му да им прехвърлят
собствеността на апартамента си. Отказът им да направят това, допринесъл ответницата да
влоши отношенията между ищеца и родителите му. Тя продължила да настоява за
закупуване на собствен дом, поради което ищецът бил принуден да се съгласи да закупят
къща, срещу изтеглен от него пореден кредит, обезпечен с ипотека върху закупения
недвижим имот. Ищцата не давала никакви средства, като изплащането на кредитите били
изцяло и единствено задължения на ответника, независимо от обстоятелството, че същите са
ползвани изцяло за нуждите на семейството. Също така съпругата настояла да си осиновят
куче от порода „немски дог“ и го направила, независимо, че ищецът не бил съгласен, т.к.
кучетата от тази порода са значителни по размери и се нуждаят от постоянни грижи и
пространство. Кучето отглеждали и живяло заедно с тях в апартамента, а грижите по него
поел изцяло ответника. Така постепенно комуникацията между съпрузите станала
изключително затормозена и липсата на най-елементарно разбирателство, доверие и
взаимно уважение между тях, наложили раздялата им. Поведението на съпругата е
подкопало духовното и финансово единство на семейството до такава степен, че бракът им
вече съществува само формално, дълбоко и непоправимо разстроен е по вина на съпругата.
За да оправдае собственото си поведение тя прокарва неверни твърдения за негова брачна
изневяра, т.к. в нито един момент той не е отсъствал от дома им до преди фактическата
раздяла, наложена от описаните по-горе обстоятелства. Поради неуважението, незачитането
му като съпруг, пренебрежителното отношение на съпругата му към него, фактическата
раздяла, брачната връзка няма съдържанието, което законът и моралът й придават.
Общността между страните като съпрузи е напълно унищожена. Разкъсани са всички
духовни и физически връзки помежду им. Бракът им е без всякакво съдържание и
съществува само формално. Продължаването му е безсмислено и неоправдано, т.к. е дълбоко
и непоправимо разстроен, по вина на съпругата А. Д. В., ЕГН **********, поради което
следва да бъде прекратен. Ответникът не възразява упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака малолетни деца М.В.В., ЕГН********** и Е. В. В.,
ЕГН***********, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието им да бъдат
предоставени на ищцата, както и местоживеенето им бъде по нейния постоянен адрес.
Твърденията относно дезинтересираност на ответника от синовете си, изложени от ищцата,
са за да прикрие своите действия по отчуждаването и отделянето им от него. Тя ограничава
контакти на бащата със синовете си, затруднява и препятства срещите помежду им,
игнорира го като родител. Майката създава и поддържа атмосфера на разделност, между
баща и синове, което дори и на този етап от развитието на детето /бебето/ Е., води до
непознаването на собствения му баща, а на по-голямото дете се отразява изключително зле
на психическото му развитие и води до отчуждаването му от баща си. Тези обстоятелства, а
именно, че майката ограничава всячески контактите между баща -деца, се потвърждават и от
изложението на исковата молба, където е посочен нерационален режим на лични отношения,
а именно- свободен, между децата и техния баща, който изцяло да зависи от волята и
желанието на майката, докато бащата следва да е само и единствено източник на средства, а
не баща на децата си, за което говори и претендирания размер на издръжка от по 400.00лв.
10
на всяко от тях. Като баща, ответникът е силно ангажиран и подхожда отговорно към
отглеждането и възпитанието на децата си. Притежава и необходимия родителски
капацитет, за да се справи с отглеждането и възпитанието им. В състояние е, противно на
изложеното в исковата молба да им осигури подходящи условия за нормално физическо,
умствено, нравствено и социално развитие. Той е добър, грижовен и всеотдаен родител и
може да полага адекватни грижи за доброто отглеждане и възпитание на децата си. Желае да
участва активно в живота на синовете си, убеден, че може да се грижи пълноценно за тях. За
бащата, синовете му са най-ценни и значими, като в негово лице децата ще намират опора и
закрила. Ответникът притежава родителски познания, в съответствие с индивидуалните и
възрастови особености на децата, както и необходимия родителски потенциал и има
възможности, включително и от подкрепящата го семейна среда за отглеждане на децата си,
но с оглед ниската им възраст особено на Енисей счита, че в техен интерес е да растат при
своята майка. Преди всичко счита, че контактите между баща и деца не следва да се
избягват, а същите следва да са съобразени с потребностите и интересите им, а не с волята и
интересите на майката. За да бъдат в интерес на малолетните децата М.В.В.,
ЕГН********** и Е. В. В., ЕГН **********, най-подходящите мерки за лични отношения с
баща им, съобразени напълно с възрастта им са: 1. До навършване на една година на
детето Е. В. В., ЕГН **********, бащата В. И. В., ЕГН ********** да го взима и връща до
адреса на местоживеенето му, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето
от 09,00 часа до 12,00 часа, както и всяка седмица в дните вторник и четвъртък от 17.00ч до
19.00ч, без преспиване, в присъствието на майката, като срещите ще се редуват в дома на
майката и в дома на бащата. 2. След навършване на една година на детето Е. В. В., ЕГН
********** /на 22.12.2024г./, бащата В. И. В., ЕГН ********** да го взима и връща до
адреса на местоживеенето му всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 09,00
часа в събота до 18ч в неделя с преспиване, както и всяка седмица в дните вторник и
четвъртък от 17.00ч до 19.00ч. 3. Бащата В. И. В., ЕГН ********** да взима и връща до
адреса на местоживеенето му детето М.В.В., ЕГН**********, както следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца за времето от 09,00 часа в събота до 18ч в неделя с преспиване,
както и всяка седмица в дните вторник и четвъртък от 17.00ч до 19.00ч. 4. Бащата В. И.
В., ЕГН ********** да взима и връща до адреса на местоживеенето им децата М.В.В.,
ЕГН********** и Е. В. В., ЕГН ********** всяка четна година през месец юни -от 01.06 до
15.06 и през месец август от 01.08 до 15.08 и всяка нечетна година през месец юли -от 15.07
до 31.07 и през месец август от 15.08 до 31.08 от 10:00ч на първия до 18:00ч на последния
ден, като режима по т. 2 и т. 3 не се прилага. 5. Коледните празници децата М.В.В.,
ЕГН********** и Е. В. В., ЕГН ********** ще прекарват последователно с всеки един от
родителите си както следва: ако годината е четна децата да бъдат с преспиване при бащата, а
при майката, ако годината е нечетна за времето от 10.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на
26 декември, независимо от режима по т. 2 и т. 3. 6. Новогодишните празници децата
М.В.В., ЕГН********** и Е. В. В., ЕГН ********** да прекарват последователно с всеки
един от родителите си както следва: При нечетна година, да бъдат при бащата с преспиване
от 18.00ч. на 30 декември до 18.00ч. на 2 януари, а при четна година при майката с
11
преспиване от 18.00ч. на 30 декември до 18.00ч. на 2 януари, независимо от режима по т. 2 и
т. 3. 7. Великденските празници децата М.В.В., ЕГН********** и Е. В. В., ЕГН
********** да прекарват последователно с всеки един от родителите си както следва: Всяка
четна година да бъдат при бащата, от 10.00 часа на първия ден от великденските празници
/петък/ до 19.00 часа на понеделника, следващ Великден, а в нечетна година да бъдат с
майката от 10.00 часа на първия ден от великденските празници /петък/ до 19.00 часа на
понеделника, следващ Великден, независимо от режима по т. 2 и т. 3. 8. Рождените дни на
децата М.В.В., ЕГН********** (29.08) и Е. В. В., ЕГН ********** (22.12) да се празнуват в
присъствието на двамата родители, след предварителни уговорки между тях относно
мястото и времето на провеждане на празника. В противен случай, бащата да взема и вижда
децата в деня, следващ рождените им дни, за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, в случай,
че няма съвпадение в режима по т. 2 и т. 3. 9. На личните празници на всекиго от
родителите, празнуващият да бъде с детето си от 10:00 ч. до 19:00 ч. на същия ден,
независимо от режима по т. 2 и т. 3. 10. С оглед зачитане правата на другия родител и
гарантиране на пълноценните отношения между него и децата, през времето на пребиваване
при съответния родител, другият да има право на контакт с децата по телефон или чрез
друго средство за отдалечена комуникация, не по-често от три пъти на ден.
Според ответника при съобразяване нуждите на децата, обусловени от възрастта им и от
обикновените им условия на живот /за специфични нужди в исковата молба не се твърди/, от
една страна и от друга страна, възможностите на родителите, необходимата сума за
отглеждането на детето Е., което е на 7 месеца е около 400лв. месечно, а на детето М. - почти
на 7г., е около 500лв. Месечната издръжка на този етап от тяхното развитие и съобразно
нуждите им от дрехи и храна и с оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 СК следва да бъде към
установения по закон минимум, а именно по 250.00лв. на всяко от тях. Възразява срещу
претенцията за заплащане на месечна издръжка на малолетните деца за минал период от
време, доколкото майката през този период не е предоставила никакви средства за
погасяване на кредита, обезпечен с ипотека върху закупения недвижим имот, за да бъде
удовлетворено желанието й да притежава собствено жилище, като същите са погасявани
изцяло със средства на ответника и на неговите родители, поради прекратяване на трудовото
му правоотношение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 8/**.**.2017 г., гр. П., Софийска област
/оригинал/; Удостоверение за раждане на М.В.В., издадено въз основа на акт за раждане №
****/**********г., гр. София, р-н „Младост" /заверено копие/; Удостоверение за раждане на
Е. В. В., издадено въз основа на акт за раждане № ****/**********г., гр. София, р-н „Красна
поляна" /заверено копие/; Удостоверение за семейно положение,съпруг/а и деца, изх. № 194
от 20.06.2024 г. /оригинал/; Регистрационна карта № *********/10.05.2024г на A3, Дирекция
„Бюро по труда" гр. П.; Служебна бележка от 11.07.2024г. на „**************" ООД София;
медицинска документация и резултати от ДНК тест.
12
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак №*/**.**.2017г. на
Община П., страните са съпрузи. От брака си съпрузите имат родени две деца: М.В.В.,
ЕГН********** и Е. В. В., ЕГН***********, съгласно Удостоверение за раждане
№**********/**********г на район „Младост“, община Столична, гр. София и
Удостоверение за раждане №**********/**********г на район „Красна поляна“ община
Столична, гр. София.
От показанията на разпитаната свидетелка М. А.Р., майка на ищцата, се установява, че до
раждането на бебето, вече след раздялата, няма никакви лични отношения между В. и М.,
като знае, че В. веднъж е идвал и е обещал на М., че ще дойде на другия ден и ще карат
колело, след което въобще не дошъл и три дни детето стояло пред вратата и слушало дали
идва асансьора, като чакало баща си. Майката непрекъснато насърчавала В. за срещи с
децата. Когато М. питал майка си защо баща му не му звъни, тя винаги му казва, че: „Тати
има работа, тати работи, за да печели парички“. В. се обадил на М. за рождения ден,
съответно майката е казала, че няма проблем, може да се видят където поиска, но тя трябва
да е там, защото М. не го е виждал от доста време и понеже е с асматични пристъпи, с
презумпцията да бъде там, но В. е казал, че не иска да плаща кафето и тя тогава не пуснала
М. сам с баща си. Иначе не е възпрепятствала В. да види М.. Знае от детето М. за друг
случай, когато В. е казал, че ще отиде да го види, Е. е бил на годинка, В. е отишъл да види
М. и Е., излязли на площадката, М. е взел топка, защото ще рита с тате, М. го е поканил да
ритат топка и В. му е отговорил: „Сине, аз нямам време, само да изпуша една цигара и ще си
ходя“. Възпрепятстване от страна на дъщеря й няма. Известно й е за училищно тържество,
когато М. е бил за пьрви път на сцена, в деня преди раждането на Е., дъщеря й започна да
ражда буквално, докато М. е бил на сцената и детето е очаквало баща си, а той не се появил.
После го е питал защо не дойде, и той казал, че колата му се е счупила. След фактическата
раздяла на ищеца и ответника, ответникът не е помагал по някакъв начин в отглеждането на
детето. Цялата грижа е на плещите й и на съпруга й бащата на А.. От преди раждане -
витамини, пелени, памперси, след раждане, дори по време на изписването В. отишъл със
сестра си, поздравил ги, донесъл цветя. После видяла, че А. се забави с бебето на ръце и
отишла много ядосана, защото В. я е питал дали е взела бележка за 14 дни по бащинство,
при условие, че те са разделени и тя го е питала дали ще й помага тези 14 дни, въпреки това
той се е върнал, взел е тази бележка и 14 дни е почивал от работа. Ответникът не познава
бебето, нито ги е посещавал у дома. Видял го е два или три пъти. Когато Е. е бил съвсем
мъничък и е спал и втория път, когато В. е нямал време да играе на топка с М., Е. е бил
съвсем малък, но със сигурност не е направил опит да го вземе и да го прегърне и последния
в една градинка, тогава поискал да закача Е., детето се е разплакало много силно, а М. й
разказал, че Е. не познава баща му и затова е плакал. Ответникът не е подкрепял ищцата
финансово в отглеждането на Е.. Знам е, че В., когато отишъл на имения ден на М., това
било след раздялата им, той му е дал 10 лева и понеже е видял, че са се събрали цялото
семейство, станало му неудобно и си тръгнал след 5 минути. Страните живели заедно
докато дъщеря й била в 7-мия месец, когато В. я изгонил. Е. е роден м.декември, не си
спомня до кога точно са живели заедно. В. бил много добър родител преди раздялата им.
13
Той много се грижел за М., понеже М. много боледуваше, не ходеше на детска градина,
дъщеря ми работеше на две места и са живяли много добре. Споделя, че имало връзка между
баща и син. Свидетел е на събитията и просто В. прекъснал връзката. Той напуснла работа,
започнал нов живот и се променил. Преди да се разделят викналла В. вкъщи, защото много
години го наричала сине, попитала го какво се случва и той говорил много различно, като
каза:“Аз може би ще приема тя да се върне, но при условие, че аз ще удрям с юмрук по
масата, а тя ще изпълнява каквото кажа“. Дъщеря ми не е такава, тя е лоялна, но тя няма да
скача като дресирано кученце. Точно тези думи каза той.
Свидетелката С.Д.М. обяснява, че знае за конфликта, който се случил по време на
бременстта, когато той я гонел, понеже един от дните тя се обадила и й каза: „Трябва да ти
донеса М., понеже у нас е страшно“. След това за конфликтите не е много запозната.
Отношенията им не били много добри, понеже той се е занимавал с друго момиче по това
време и това било като начало на конфликта, понеже преди това съм оставяла у тях, защото с
А. работехме в една фирма, тя взимаше и двойни смени, за да изкарва повече пари, понеже
тя беше бременна през това време.След фактическата им раздяла А. сама полагаше грижи за
М. и след това за Е.. В. не е помагал и не е търсил децата. Когато М. е имал концерти в
училище или събирания, В. не е бил там. М. бил привръзан към баща си. А. му се е
обаждала, даже са се разбирали да се виждат, но в крайна сметка В. не е идвал. Не са са й
известни случаи, когато от ответника е търсил и е проявявал желание да се види с децата, а
А. да му е отказвала. Известно й е, че ответникът не е подпомагал финансово ищцата за
отглеждане на второто дете Е.. Майка й и баща й помагат финансово. Знае, че страните са
разделени 2023г. Ищцата й е споделяла, че В. не дава средства за децата. Не знае да са имали
общи кредити при раздялата им и не знае ищцата да плаща за задължения възниклали по
време на брака им.
Свидетелката М.Р.В., майка на ответника, споделя, че А. и В. живеят разделени от
м.октомври 2023г. Когато ищцата напуснала апартамента, като В. не я е изгонил и преди
това те двамата си имали страшни недоразумения, но тези проблеми тогава ескалирали. А.
си тръгнала заедно с детето и отишла в апратамента на брат си в гр.З.. В. е най-
всеотдайният родител. Той се грижел толкова много за детето, бил постоянно с него и в
игри, той го разхождал, всеки в града можел да го каже, че взимал детето, разхождал го,
карали колело, толкова се грижел да го нахрани, да сготви. Синът й живеел сам в Англия,
знаел да сгови, знаел да изпере, знаел да изчисти. Детето беше много обгрижено, толкова им
била силна връзката и на двамата и до ден днешен е такава, просто не им се позволявало да
общуват заедно. Майката не позволявала да се виждат. Много пъти той се обаждал на А. да
вземе детето, да го разведе, да ни види и нас, имаме и семейни събития, нито един път не
било допуснато. Без присъствието на майката той просто не можел да вземе детето. Винаги
казвала някакви причини, но иначе може да отиде при нея, когато тя каже, когато на нея е
удобно, без да може двамата да се видят самостоятелно като баща и син. След раздялата им
имало много ограничени срещи, тя не съм го виждала детето от тогава. Бащата бил уведомен
за раждането на второто дете на деня, когато се роди детето, явно е получил обаждане, че
детето се е родило и тогава и на нас съобщи. Отишъл на изписването с неговата сестра.
14
Бащата не може да го гушне и да го види и до ден днешен се съмнявала да го е гушкал това
бебенце. В. много искал да си вижда децата и той много страдал от това. „Винаги го
подкрепяме и когато е на работа той сам ще се справи, отгледал е едно дете, защо да не
отгледа и друго. Разбира се, че ние ще помагаме, до ден днешен не сме го остаВ., винаги сме
до него, особено в трудните моменти.“ В. е бил възпрепятстван да общува с М., след
раздялата им, като винаги му било казвано, че без нейно присъствие той не може да взима
децата. М. бил болнаво дете.Често боледувале.В. се е интересувал от здравословното
състояние на М.,той е много грижовен баща, просто не му се е давало възможност да бъде с
тях. В. имам толкова много заеми и ги имал до ден днешен, които му е много трудно сам да
ги погасява, имат и общи заеми, които той плащал, доколкото можел да плаща не знам, „но
аз много плащах и все още плащам, предния месец също внесох 1000 лева в банката, за да не
им вземат къщата“. В. няма как да е подкрепял финансово сина си М. относно
здравословните му заоблявания, лечения т.к. постаянно плаща по 1000 лева сметки. След
раждането на бебе Е. няма спомен В. да си е взимал бащинство 14 дни. Знае, че на 22.12 е
роден Е.. Знае, че В. е имал съмнение и затова направил ДНК тест „след като не го допуска
да докосва това дете, той доби някакви съмнения, че детето не е негово“. Не поддържат
отношения с родителите на А., преди раздялата са се виждали на семейни празненства, на
рождени дни. Проблемите ги споделяла многократно. На 24.10 е родена А., но не може да си
спомни дали преди това е напуснала апартамента, били изострени отношенията тогава.
От свидетелските показания на И. В. В., баща на ответника, се установява, че страните
живеят разделени от м.октомври-ноември 2023г. Преди да се разделят В. като родител си е
изпълнявал задълженията си по отношение на М.и. Внимание му обръщал, чел му книжки с
приказки, занимавал се с него, когато не е бил на работа, разхождали са се в градската
градина и го е хранел. Детето било привързано към баща си. След раздялата им детето
живее с майка си в гр.З.. След раздялата на родителите, лично карал сина си четири пъти до
гр.З., тъй като той нямал превоз, за да види децата и го прибирал, защото между З. и П. няма
обществен превоз. Той е виждал децата, интересувал се от синовете си. В. не може да ги
вижда свободно, интересувал се е и знае, че му е отказвано по една или друга причина да се
виждат не всеки път, но в повечето случаи, защото или майката е заета или е болно детето.
Не знае да има контакт между бащата и детето Е.. Не е присъствал на срещите между баща и
син. Знае, че общуването между страните след раздялата им е било просто В. да се вижда с
М.и, но за други теми не може да каже. Знае, че се е срещал с бебето, споделял е, че иска да
направи ДНК тест, защото е имал съмнения може би, че не е негово детето. Преди да се
разделят не са живеели в едно жилище, живеели в отделно жилище със съпругата си, на 5-
10 мин пеша от тях. Познава майката на А.. Виждали са се, общували са. Като ходил на
гости при сина си и А. това, което е виждал е, че не е оправен дом.
От приетия по делото социален доклад от Дирекция „ Социално подпомагане“ гр. П. се
установява, че към момента двете деца се отглеждат от своята майка, която е осигурила
необходимите битови условия за правилното им отглеждане и възпитание. Базовите им
потребности от подслон, храна и здравеопазване са задоволени. А. В. разполага с
подкрепяща среда и с необходимия капацитет за задоволяване на основните битови
15
потребности на двете деца. След раздялата на двамата родители, контактите на двете деца с
бащата са изключително редки. По тази причина Е. не познава баща си като свой родител.
Информацията предоставена от родителите за причините довели до редките контакти на
двете деца с бащата е противоречива. Майката демонстрира разбиране към потребностите
на двете си деца от контакти с другия им родител. Бащата заявява желание да полага лични
грижи за синовете си. Разполага с подкрепяща среда за обгрижването им и подходящи
битови условия за престой на децата в дома му. Във връзка с правилното развитие на
малолетните М. и Е. В.и е необходимо да им бъде осигурена възможност за пълноценни
контакти и с двамата родители. Липсата на емоционална връзка на децата с бащата би
довела до проблеми с физическото, психическото и емоционалното им развитие и би оказало
влияние върху уменията им за създаване и поддържане на бъдещи отношения на
привързаност и трайни емоционални връзки. Становището на Дирекцията е, че следва да се
определи подходящ режим на лични отношения на двете деца с неотглеждащия ги родител,
който ще улесни изграждането и запазването на емоционалната връзка помежду им.
Режимът следва да осигури възможност на родителя пряко да участва в грижите за
отглеждането и възпитанието им. От значение е осигуряване на средства за издръжка на
децата и от двамата родители, като по този начин по-пълно биха били задоволени
потребностите им и би било гарантирано правилното им отглеждане, възпитание и
хармонично развитие.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените свидетелски
показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и като съобрази
обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата
съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най-тесен кръг от хора, каквито са
родителите. Всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им и
данните от социалния доклад, позволяват да се изведат вече изложените факти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1
от СК и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, вр. чл. 53, чл. 56, чл.
59 и чл. 143 от СК.
Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се
уважи.
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото доказателства, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва
спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и
задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира,
че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би
било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
16
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Разстройството на
брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и
възстановяването на нормалните съпружески отношения. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване. Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Съдът по заявено искане на страните в с.з. от 10.03.2025г е десезиран с изследването и
произнасян по въпроса за брачната вина.
Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по
отношение на родените от брака малолетни деца са интереса на децата, преценен след
изследване на съответните обстоятелства, изброени в чл. 59, ал. 4 СК- полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на
изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид пола на децата и
възрастта им, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането им и
възможността на трети лица да помагат на майката, както и заявеното от ответника пред
социалните работници. По изложените съображения, упражняването на родителските права
следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на децата.
Няма направено искане за ползване на семейно жилище, тъй като съпрузите са живеели в
жилище, собственост на родителите на ответника.
Предвид изложеното, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с децата.
В настоящия случай, установимо от доказателствата, детето М.В.В. е на възраст- 7 години и
8 месеца, силно привързан и обгрижван от баща си до раздялата на родителите. Бащата е
млад и отговорен човек и като такъв е оценен и от свидетелите, включително и на ищцата,
като частичните твърдения на св. Р. и св. М. за проявена безотговорност в обещания към
детето М. и неизпълнението им не успяха да убедят съда за невъзможност бащата да се
грижи пълноценно за детето си. Ответникът притежава родителски познания, в съответствие
с индивидуалните и възрастови особености на детето М., както и необходимия родителски
потенциал и има възможности, включително и от подкрепящата го семейна среда за
отглеждането му.
Детето Е. В. В. е на ниска възраст- 1 година и 4 месеца. От голямо значение е, че децата в
тази ранна своя възраст, в която се намира Е., са много силно свързани с майките си, като
конкретният случай не прави изключение и въпреки, че безспорно детето се нуждае от
мъжкия пример в живота си, който то така или иначе ще вижда при регулярните срещи с
баща си, майчините любов и грижа са решаващи за изграждане от детето на емоционално
стабилна личност и в този смисъл- незаменими. При малките деца в бебешка възраст винаги
приоритетно е отглеждането им от майката. Според постановките в практиката, независимо
от пола на детето, което в случая е момче, то има необходимост от майчината грижа.
Майката най-добре познава навиците и нуждите на детето и умее да ги задоволява, а бащата
17
ще следва тепърва да се учи на това, макар и вече да има опит с друго по-голямо дете М..
Откъсването от майката във възрастта, в която детето се намира и при условие, че то я
приема за най-близкия си човек, би се оказало по-скоро вредно за него и би могло да създаде
само дефицити у детето, дори бащата да го отглежда отдадено и правилно. Поради това през
първите 3 месеца, след влизане в сила на решението по делото бащата В. В. ще може да
вижда и контактува с детето Е. В. В. всяка четна събота и неделя за времето от 09.00 часа до
12.00 часа и всяка нечетна седмица във вторник и четвъртък от 17.00 часа до 19.00 часа без
преспиване и в присъствието на майката А. В., в който времеви период майката ще следва да
запознае подробно бащата с режима на детето, така че той да може да го спазва от момента,
от който започне да взима детето с преспиване и без присъствието й. Според съда, удачно би
било след първоначалните 3 месеца, до навършване на 2 години на детето, то да бъде
взимано от баща си без преспиване всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до
18.00 часа и всяка първа и трета неделя от месеца отново от 10.00 часа до 18.00 часа. След
навършване на 2 години на детето Е. следва в режима на лични контакти да бъде включено и
преспиване при бащата, което ще се осъществява заедно с другото дете- М., като бащата ще
може да взима вече и двете си децата, а не само по-голямото дете, всяка първа и трета
седмица от месеца с преспиване от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по време на
коледните, новогодишните и великденските празници според това дали годината е четна или
нечетна. Бащата ще има право и да взима децата на своя рожден ден всяка година- от 10.00
часа до 18.00 часа, както и на рождените дени на всяко едно от децата всяка нечетна година,
като при добра бъдеща комуникация, родителите биха могли да организират празника на
съответното дете съвместно, заедно с разширените си семейства, така че на детето да се даде
чувство за общност, за което обаче не могат да бъдат задължени, поради което се урежда
график по години, в случай, че отношенията им не се подобрят. Този режим на лични
отношения съдът намира за по-добър и съобразен с най-добрия интерес на децата от
предложените от ищцата А. В. и ответника В. В.. Този режим се доближава до обичайно
възприеманият в практиката от една страна, а друга, същият е подчинен на извода, че
съществува необходимост от укрепване на връзката между ответника по делото и неговите
синове. Освен това, редовното общуване на децата с всеки един от родителите спомага за
правилното им развитие и възпитание.
На следващо място, съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, задължението за тяхната издръжка е безусловно
и неотменимо, като в чл. 142, ал. 1 от СК е предвидено, че размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на този, което я дължи.
Относно размера на издръжката за всяко едно от децата, съдът намира, че с оглед социално-
икономическите условия в страната, с оглед доходите на страните и установените нужди на
децата, които не се различават от нуждите на техните връстници без специфични
потребности, както и предвид обстоятелството, че ищцата ще упражнява родителските
права по отношение на малолетните деца, но съобразявайки се, че задължението за издръжка
18
на децата, тежи и върху двамата родители, ответникът е необходимо да участва в
издръжката им с издръжка от 300 лв. месечно за детето М. и издръжка от 270лв месечно за
детето Е., която би била достатъчна за гарантиране обичайните нужди на толкова малки
деца. Тази издръжка ще се яви дължима от 25.06.2024г. В останалата част - до пълния
предявен размер от по 400 лв. месечно за всяко от децата, претенцията за издръжка за
бъдеще време следва да се отхвърли.
Относно издръжката за минал период от време за детето М. от 01.11.2023г. до 25.06.2024г. и
за детето Е. 22.12.2023г до 25.06.2024г., съдът намира, че доколкото липсват доказателства
бащата да е изпълнявал това свое задължение в тези периоди, такава се дължи. Предвид
изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК съдът счита, че заплащането на месечна
издръжка за минал период от време в размер на 250 лв. за детето М., считано от 01.11.2023г.
до 25.06.2024г., и заплащането на месечна издръжка за минал период от време в размер на
240 лв. за детето Енисей, считано от 22.12.2023г. до 25.06.2024г би бил адекватен, както на
установените и обосновани нужди и потребности на децата, така и на възможностите на
страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. От
страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при
сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, е поискано да запази
брачното фамилно име В.. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на
брака жената да носи брачното си фамилно име.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1, изр.2 от ГПК, направените разноски
следва да останат в тежест на страните, както са направени. Съобразно същата норма и на
основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото
в размер на 50.00 лева, от които предварително от ищцата са внесени 25.00 лева, разликата
от 25.00 лева подлежи на доплащане от ответника. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса по исковете за издръжка по чл. 143 от СК и по чл.
149 СК в размер на 958,40 лв. (деветстотин петдесет и осем лева и 40 стотинки)
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака сключен на **.**.2017г. с акт №*/**.**.2017г. на община П. между А.
Д. В., ЕГН********** и В. И. В., ЕГН**********, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М.В.В.,
ЕГН********** и Е. В. В., ЕГН********** на майката А. Д. В., ЕГН**********, при която
определя местоживеенето им.
19
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата В. И. В., ЕГН********** с детето Е. В. В.,
ЕГН**********, както следва:
1. През първите 3 месеца, след влизане в сила на решението по делото: всяка четна събота
и неделя за времето от 09.00часа до 12.00часа и всяка нечетна седмица във вторник и
четвъртък от 17.00 часа до 19.00 часа без преспиване, в присъствието на майката А. Д. В.
2. След изтичане на 3 месеца от влизане в сила на решението по делото до навършване на
2 години на детето: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и всяка
първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без преспиване, като ще взима и
връща детето от определеното му местоживеене.
3. След навършване на 2 години на детето:
• всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на
неделния ден с преспиване в петък и събота;
• 20 последователни дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, като за избрания период бащата уведомява майката 10 дни по-рано;
• коледните празници - от 24-ти декември в 10.00 часа до 26-ти декември в 17.00 часа, с
преспиване, в четна година, като в същия период през нечетните години детето ще е при
майка си;
• новогодишните празници - от 16.30 часа на 31-ви декември до 17.00 часа на 02-ри януари,
с преспиване, в нечетна година, като в същия период през четните години детето ще е при
майка си;
• великденските празници - от 10.00 часа на Разпети Петък до 17.00 часа на Велики
Понеделник, с преспиване, в четна година, като в същия период през нечетните години
детето ще е при майка си;
• на рождения ден на детето /22.12/ през нечетните години за времето от 10.00 часа до
18.00 часа, освен ако родителите не са уговорили съвместно отпразнуване на рождения ден;
• на рождения ден на бащата /11.09/ всяка година за времето от 10.00 часа до 18.00 часа;
• по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите,
при изпълнение на който режим детето да се взема и връща по определеното му
местоживеене.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата В. И. В., ЕГН********** с детето М.В.В.,
ЕГН**********, както следва:
• всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на
неделния ден с преспиване в петък и събота;
• 20 последователни дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, като за избрания период бащата уведомява майката 10 дни по-рано;
• коледните празници - от 24-ти декември в 10.00 часа до 26-ти декември в 17.00 часа, с
преспиване, в четна година, като в същия период през нечетните години детето ще е при
майка си;
• новогодишните празници - от 16.30 часа на 31-ви декември до 17.00 часа на 02-ри януари,
с преспиване, в нечетна година, като в същия период през четните години детето ще е при
майка си;
20
• великденските празници - от 10.00 часа на Разпети Петък до 17.00 часа на Велики
Понеделник, с преспиване, в четна година, като в същия период през нечетните години
детето ще е при майка си;
• на рождения ден на детето /29.08/ през нечетните години за времето от 10.00 часа до
18.00 часа, освен ако родителите не са уговорили съвместно отпразнуване на рождения ден;
• на рождения ден на бащата /11.09/ всяка година за времето от 10.00 часа до 18.00 часа;
• по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите,
• при изпълнение на който режим детето да се взема и връща по определеното му
местоживеене.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, В. И. В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка на детето М.В.В., ЕГН********** чрез неговата майка и законен
представител А. Д. В., ЕГН********** в размер на 300.00лв. (триста лева), ведно със
законната лихва при забава върху размера на всяка просрочена вноска до настъпване на
законни причини изменение или прекратяване на издръжката, считано от датата на
депозиране на исковата молба-25.06.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част до пълния предявен размер от 400.00лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното детето М.В.В.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител А. Д. В., ЕГН********** сума
в размер на 2000.00лв. (две хиляди лева), представляваща месечна издръжка в размер на
250.00лв за периода от 01.11.2023г. до 25.06.2024г., включително, считано от датата на
влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, на
осн.чл.149 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част до пълния предявен
размер като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, бащата В. И. В., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето Е. В. В., ЕГН********** чрез неговата майка и
законен представител А. Д. В., ЕГН********** в размер на 270.00лв. (двеста и седемдесет
лева), ведно със законната лихва при забава върху размера на всяка просрочена вноска до
настъпване на законни причини изменение или прекратяване на издръжката, считано от
датата на депозиране на исковата молба-25.06.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част до пълния предявен размер от 400.00лв.
като неоснователен
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното детето Е. В. В.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител А. Д. В., ЕГН********** сума
в размер на 1440.00лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева), представляваща месечна
издръжка в размер на 240.00лв за периода от 22.12.2023г. до 25.06.2024г., включително,
считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане, на осн.чл.149 от СК.
21
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част до пълния предявен
размер като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака А. Д. В., ЕГН********** да носи брачното
си фамилно име - В..
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН**********, да заплати по сметка на Районен съд гр. Пирдоп
държавна такса в размер на 983.40лв. (деветстотин осемдесет и три лева и 40 стотинки), от
които 958,40 лв. (деветстотин петдесет и осем лева и 40 стотинки) - върху присъдената
издръжка и 25.00лв. (двадесет и пет лева) - окончателна държавна такса за водене на делето.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка на основание чл.242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр. София в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
22