РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. ХАСКОВО, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20255600500446 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№3998/05.05.2025г. подадена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив против Решение
№111/14.04.2025 г. на Районен съд – Димитровград по гр. дело № 1798/2024 г., по описа на
съда.
С Решение №111/14.04.2025 г. по гр. дело №1798/2024 г. Районен съд –
Димитровград признава за установено, че Д. В. П., с ЕГН **, от **, не дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, представлявано от А. А. Г.-
юрисконсулт, сумата в размер на 409,61 лева /четиристотин и девет лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща стойността на начислена по фактура №********** от
18.10.2024г. ел.енергия за периода от 09.07.2024г. до 16.08.2024г., по партида с клиентски
№**, за ИТН **, за обект в **.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, представлявано от
А. А. Г. - юрисконсулт, да заплати на Д. В. П., с ЕГН *********, направените по делото
разноски в размер общо на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД, гр. Пловдив, който чрез пълномощника си юрисконсулт А. Г. обжалва същото в срок с
оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения във връзка с
дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз
1
основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на материалния
закон във връзка с измененията в законодателството и по-конкретно за правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят
приложение в настоящия случай. Поддържа се становището, че дължимите по
корекционната сметка суми нямат характер на санкция и не са предпоставени от доказване
за виновно поведение на потребителя. Касае се за нормативно установен способ, чрез
който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без тя да се
отчита и съответно заплаща и не е необходимо да е свързано с неправомерно поведение,
тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово
виновно поведение. Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която чл.82 от ЗЗД
е напълно неприложим и мрежовият оператор нито следва да доказва кой е извършител на
манипулацията, нито виновно поведение от страна на клиента при недоказано неточно
отчитане на електромера на клиента.
Претендират въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди направените разноски по
делото и за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските и
пълномощно. В жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. В. П., с ЕГН ***,
чрез адв. Д. Д., АК-Хасково с който оспорва жалбата като неоснователна. Претендират
въззивната инстанция да потвърдени обжалваното решение и да присъди разноски за
въззивното производство.
По делото е постъпила молба с вх. №6122/17.06.2025 г. от Д. В. П., с ЕГН ***,
чрез адв. Д. Д., АК- Хасково, пълномощник , в която са изложени съображения по същество
на спора. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. В. П., с ЕГН ***, с
която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив е предявен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди в исковата молба,че при заплащане на битовите си сметки в
„Изипей“ АД установила, че ответното дружество и е издало фактура№
**********/18.10.2024 г. за ел. енергия за сумата 409,61 лв. допълнително начислена,отделно
от редовните ежемесечни фактури за обект с ИТН *** в ** на клиент с кл.№ *** на която
партида била титуляр.Твърди, че не е ползвала допълнително начислената електрическа
енергия за посочения период по посочената фактура и не дължи посочената в нея сума
както и че не разполага с фактурата и моли ответното дружество да бъзе задължено да я
представи по делото.
Ответникът - „Електроразпределение Юг“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Посочва, че основанията за корекция на сметката на ищеца били в ПИКЕЕ,
приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на
ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие
върху електромера. Ответникът възразява срещу твърдението, че не съществува законово
основание за начисляване на исковата сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда
за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
2
енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.3 т. 6 от Закона за енергетиката/. Съгласно действащите ПИКЕЕ
преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на
съответните мрежи.
Ответникът претендира отхвърляне на предявения иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК като неоснователен, както и присъждане на направените по делото
разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа
експертиза.
Не се спори по делото, че ищцата е клиент на ответното дружество, като
потребява електроенергия, доставяна до обект с ИТН ** в ** с кл. № ***.
Видно от приетия като доказателство по делото констативен протокол на
16.08.2024 г. служители на дружеството ответник, в присъствие на свидетели и на съпруга
на ищцата са извършили проверка на електромера и са съставили констативен протокол №
722768/16.08.2024г. С фактура № **********/18.10.2024г. била начислена допълнително
количество ел.енергия на стойност 409,60 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за
минал период от време от 09.07.2024 г. до 16.08.2024 г. в размер на на общо 1398 кWh.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ подзаконови
норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правила за измерване на
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на
потребителя на електроенергия.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи, във връзка с изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря описаната в решението на
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника - ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от
страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС). Крайният
потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с
крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя
и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е.
отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от
3
общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното
дружество. Чл.50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая
ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да
има право да коригира сметката на крайния потребител. Това води до извода на въззивната
инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне
само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно
въздействие, извършено именно от ищцата – потребител, както е посочил районният съд, не
е доказано в хода на първоинстанционното производство. От обсъдените по-горе разпоредби
не може да се извлече уредена в закона безвиновна отговорност на потребителя, съответно и
възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката
на потребителя, ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или
установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура
излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/. С извършването на корекция на потребяваното количество
електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика
въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава
задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия,
погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време.
Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане
поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се
ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната
отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство
ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна
на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за
плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на
ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна
уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция
на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107
от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на
неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират
само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до
крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по
неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното
въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът
изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя
по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия,
консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното
енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за
това по ясен и разбираем начин. Съобразно чл. 89,т. 4, чл. 116 и чл.120 от ЗЕ средството за
търговско измерване на електроенергия е собственост на разпределителното дружество,
което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги
технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без
такъв да е гарантиран и предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност
4
по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е
възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да
се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни
задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение
на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство. От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на
договорната същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за
настоящия спор лице и я модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето
за договорната връзка между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия
договор за доставка на електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в
договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Процесното задължение, обективирано в издадената фактура е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол.
Настоящия състав намира,че дори и надлежно съставен такъв документ касае
само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна
процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му,
се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по
чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ, като частен
свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ
към момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на
договорни задължения, увреждащи действия/бездействия от страна на купувача на ел.
енергия довели до техническите аномалии, каквато е същината на доказване в настоящото
производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и
метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се установи спазена процедура по
ПИКЕЕ,това не рефлектира върху крайните изводи на въззивната инстанция за
основателност на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да заплати на възззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че за настоящето производство въззиваемата страна е заплатила на адвокат
възнаграждение в размер на 400,00 лв. Този размер на възнаграждението не съответства на
фактическата и правна сложност на делото, поради което това адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуцирано до сумата от 200, 00 лв.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
5
възнаграждение, което следва да се уважи, като се приложи и решението на СЕС от
24.01.2024г., съгласно което : Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №111/14.04.2025г. на Районен съд - Димитровград по
гр. дело № 1798/2024 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, да заплати на Д. В. П., с ЕГН
***, от ***, направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 200,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6