Решение по дело №322/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 492
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20193630100322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

492/23.5.2019г.

гр. Шумен

 

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесети май 2019 година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 322/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

 

Искова молба от пълномощник на В.С.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***. Ищецът сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, за длъжността “пазач невъоръжена охрана”, прекратено със заповед № 7/12.12.2018г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата. Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останала без работа, за 3 месеца /1979,34 лева/ и законна лихва върху нея за периода предявяване на иска до окончателното плащане, както и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищеца е съществувало твърдяното в ИМ правоотношение, прекратено на посоченото основание. Сочи, че уволнението е законосъобразно. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, евентуално прихващане с изплатени му обезщетения по КТ и КТД.

 

В открито съдебно заседание страните, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са частично основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Страните сключили трудов договор, за неопределено време № 8/29.08.2016г., за длъжност “пазач невъоръжена охрана”, в последствие изменян, с допълнителни споразумения от 01.10.2017г. и 01.01.2018г., за същата длъжност, в звено „Охрана“. Считано от 09.11.2018г.,  била намалена щатната численост в структурно звено „Охрана и поддръжка“. Според новия утвърден щат, едната, от съществувалите 6 бройки за “работник поддръжка, пазач невъоръжена охрана”  се съкращава, като остават 5 щатни бройки. Със заповед от 09.11.2018г. била определена комисия която да извърши подбор между работниците заемащи длъжностите „пазач невъоръжена охрана“ и определени като сходни на нея длъжности – „Работник поддръжка язовири, пазач невъоръжена охрана“; „Работник поддръжка, пазач невъоръжена охрана“; „работник поддръжка ОПВВВ“; „Работник напояване, ОПВВВ“; „Работник напояване, шофьор, ОПВВВ“ и „Работник напояване, помпиер, ОПВВВ“. Заповедта определя критерии и показатели за оценка и приложение с тежест на показателите и точки. Резултатите от оценяването на работниците, бил оформен в протокол от 12.11.2018, според който ищецът получил 3 точки – най-малко от всички участници в подбора. Със заповед № 7/12.12.2018г., считано от 13.12.2018г., трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, след връчено му на 12.11.2018г., предизвестие. Тъй като ищецът се ползвал от закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, работодателят, в съответствие и в сроковете по чл. 14, т. 8 от Браншов колективен трудов договор за работещите в „***“ ЕАД, поискал съгласие от синдикалното ръководство на организацията, в която членувал ищеца.  Същия ден – 12.11.2018г., съгласие било дадено. В отговор от ръководството на КНСБ се посочва, че не е получавано искане от управителя на ответното дружество. Представените копия на входящ и изходящ дневник на клона на дружеството в гр. Шумен, съдържа отбелязвания с номера и дати, съвпадащи с тези от щемпелите на представените искане и съгласие от 12.11.2018г., без поправки, зачерквания, добавки или други недостатъци, но и в двата е посочено лице с различни имена от тези на ищеца – „В. В.“. Съгласно заключението на ССЕ, размерът на обезщетението, по чл. 225, ал. 1 от КТ, за период от три месеца е в размер на 1649,34 лева, а полученото от него обезщетение по КТД, е 1211,56 лева.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

 

                 По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки – реално премахване, за в бъдеще, на определен брой от утвърдените длъжности /трудови функции/ и извършването на подбор, когато това право на работодателя е елемент, от правото му на уволнение; съответствие на приетите от работодателя оценки по критериите  на чл. 329 от КТ на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.  

В конкретния случай предвид приложените писмени доказателства и изявления на страните се установи, че преди съкращаването длъжността, заемана от ищеца, в предприятието, е имало 6 щатни бройки, за същата. Това и приетото становище в доктрината и съдебната практика, сочат, че при уволнението му, подборът от работодателя, е бил елемент от правото му на уволнение. Съобразявайки, че на съдебен контрол подлежи, не само извършването на подбор, когато той, е задължителен /ТР № 3/16.01.2012г., ОСГК ВКС/, съдът приема, че такъв е извършен преди уволнението на ищеца. Това е видно от споменатите заповеди и протоколи на извършилата го комисия. Касателно приложените критерии за подбор, съдът приема, че работодателят е приложил посочените в закона такива – професионална квалификация и ниво на изпълняваната работа. По големия брой точки, при извършеното сравнение, преди уволнението, на служителите останали на работа, се дължат на вторият законов критерии, в който работодателят е включил под критерии – …качествено изпълнение на поставени задачи.; ...активно участие в работния процес с преобладаваща инициатива...; ...степен на самостоятелно изпълнение на работата...”. Всички са посочени в атестационните листи на служителите участвали в подбора. Не се ангажираха от ответника каквито и да е доказателства, че цифровите оценки на комисията отговарят на действителността. Като такова, не може да се приеме бланкетното заключение – еднакво във всеки от листите – „тази оценки се основават на моите наблюдения и познания както за служителя, така и на изискванията на длъжността му“. Мотиви за тях /цифровите оценки/, не могат да се извлекат и от протокола. Не е ясно как членовете на комисията са достигнали, всеки от тях и шестимата заедно, до получилите цифров израз, изводи. Няма данни, въобще те притежават ли квалификация, да оценяват качеството на работа на пазач невъоръжена охрана, за някои от членовете – юрисконсулт, техник ХТУ, инженер водоподаване, специалист ТРЗ. Това препятства упражняването на съдебният контрол, поради неяснота за начина, по който е достигнато до извода, за по ниската квалификация и по лоша работа на уволнения /Р № 17/27.01.2012г. по ГД № 547/2011г. на ВКС, III г.о./. Това сочи незаконосъобразност на извършеният подбор, което влече и такава на уволнението. Отделно от това чл. 4 от заповедта за подбор противоречи на чл. 329 от КТ. Според текста и приложенията към заповедта, при равен брой точки на някои от участниците в подбора, предимство има този с по-продължителен стаж, а не този с по-висока квалификация. Продължителността на стажа, при работодателя или по специалността, или на длъжността, не е законов критерий, при подбор, за разлика от квалификацията, а ответникът видно от протокола, точно в съответствие на тази незаконосъобразна повеля на работодателя, е получил по малък брой точки от работника с който е имал равен брой точки – л.123. Единствено по тези съображение, а не заради основателност, на което и да е твърдение на ищеца, искът е основателен. Допълнителната му квалификация, която установява с документи и не била взета в предвид, при подбора, няма нищо общо с заложените критерии, при които от значение е такава свързана по някакъв начин с работата, а не квалификация въобще. В конкретния случай за завършен курс по „Облицовки и настилки с фаянсови и керамични плочки, саморазливни мазилки“. Не се установиха и твърдените нарушения на КТД. Според приетото заключение на ССЕ, на посочената в исковата молба дата, ищецът няма да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, даже и прибавяйки заплатения осигурителен стаж, което сторил след уволнението, съответно дори и да бе достатъчен, работодателят не следва да го взема в предвид. Преодоляна е законосъобразно и закрилата при уволнение. Даже и да се приеме, че работодателят, не е поискал съгласие, заради споменатото разминаване в изходящия му дневник с имената на ищеца, то те са правилно изписани в неоспореното като документ искане, а същественото е, че съгласие е дадено преди уволнението от споменат в КТД орган на синдикалната организация в която е членувал. В съгласието приложено в трудовото досие на ищеца имената му са правилно изписани и то несъмнено се отнася за него.  

Изложеното налага признаване незаконността на така извършеното уволнение и неговата отмяна.

 

       По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2  от КТ –  поради характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст, ищецът, следва да бъде възстановен на предишната си работа.

 

       По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – същият е доказан, не само по основание, предвид изхода на другите два, с които е съединен, а от представеното копие от трудова книжка на ищеца е видно, че той е бил без работа, за част от законово предвиденият срок, но по размер, видно от приетото заключение по ССЕ, сочещо такъв от 1649,34 лева, може да се уважи до него, като, до предявения размер се отхвърли като неоснователен, за сумата от 330 лева.

Основателно е възражението за прихващане заявено от ответника. Заплатил е на ищцата, сумата от 1211,56 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 22 от КТД, а дължимото на ищцата обезщетение, по чл. 225, ал. 1 от КТ, е в размер на 1649,34 лева. Съгласно непротиворечивата съдебна практика, когато уволнението бъде отменено, като незаконосъобразно, работникът има право на обезщетени по чл. 225 от КТ, но не и на тези по чл. 220 и 222 от КТ. Платените такива могат да бъдат прихванати с това по чл. 225 КТ, предвид наличие предпоставките на чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. Изложеното сочи всички предпоставки за уважаване на евентуално предявеното възражение за прихващане – съществуване на насрещно, парично, вземане на ответника, нямащо характер на посочените в чл. 105 от ЗЗД; условно изявление за прихващане; сбъдване на условието, при което е направено.

Поради това предявения иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането на ищеца, за сумата от 1211,56 лева, с прихващане на същата, представляваща насрещно вземане на ответника, срещу него, в размер на 1211,56 лева.

Така иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е основателен за сумата от 437,78 лева, до който размер следва да се уважи.   

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 688,56 лева разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 67,88 лева разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковете.

  

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС – Шумен, сумата от 185 лева, от които 110 лева държавни такси и 75 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на В.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***, извършено със заповед № 7/12.12.2018г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата,  на “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА В.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***, на заемана от него длъжност, преди уволнението -  “пазач невъоръжена охрана”, в звено „Охрана“, при “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.

 

ОСЪЖДА “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на В.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 437,78 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 13.12.2018г. – 13.03.2019г.., в едно със законната лихва върху нея, считано от 01.02.2019г., до окончателното плащане. 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за сумата от 330 лева, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за сумата от 1211,78 лева, поради погасяване на вземането с прихващане на насрещно вземане на ответника, за сумата от 1211,78 лева, представляваща изплатено обезщетение, по чл. 222, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 22 от КТД – 1211,78 лева.

 

ОСЪЖДА “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 185 лева – държавни такси и разноски, в производството на настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на В.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 688,56 лева, представляваща разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 67,88 лева, представляваща разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от 23.05.2019г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: