ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
гр. София, 06.04.2021
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА МАНОЛОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Стоева въззивно наказателно частно дело №
1237 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 270, ал. 4 от НПК.
Постъпила
е частна жалба от 25.03.2021 г., подадена от служебния защитник на подсъдимата Г.Х.Б.
– адвокат И.А.М., срещу протоколно определение от 24.03.2021 г. по н.о.х.д. № 3311/2021
г. на Софийския районен съд, НО, 98-ми състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата от „задържане
под стража“ в по-лека такава.
В
жалбата се излагат съображения досежно изминалия период от време, като се
посочва, че подсъдимата е с мярка за неотклонение повече от месец – считано от
01.02.2021 г. и че към настоящия момент са били извършени и са приключили
всички действия по разследването и е бил внесен в съда обвинителен акт, като делото
е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Подчертава се, че
предвид приключилото досъдебно производство, интензитетът на опасността за
извършване на друго престъпление от подсъдимата е намалял, а мярката за
неотклонение е изпълнила предназначението си. Посочва се, че не е налице
опасност от укриване, като от тежестта на повдигнатото обвинение не следвало да
се прави извод, че подсъдимата би възпрепятствала извършването на по-нататъшните
процесуални действия. Сочи се, че подсъдимата е неосъждана, с установени по
делото самоличност, постоянен и настоящ адрес, със средно специално
образование, работила е в заведения за бързо хранене, но епидемичната
обстановка е затруднило намирането на работа. Моли се за отмяна на взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража” или изменението ѝ в по-лека–
„подписка”.
Подсъдимата
Г.Х.Б. е привлечена към наказателна отговорност за извършване на престъпление
по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години.
Подсъдимата
е привлечена в процесуалното качество на обвиняем по воденото досъдебно
производство първоначално с постановление от 01.02.2021 г., а впоследствие,
след промяна в позицията на обвинението – окончателно с постановление за
привличане на обвиняем от 16.02.2021 г., предявено ѝ на 18.02.2021 г.
Със
заповед за задържане от 01.02.2021 г. подсъдимата е била задържана за срок от
24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С
постановление от 01.02.2021 г. на основание чл. 64, ал. 2 от НПК подсъдимата е
била задържана за срок от 72 часа, като с протоколно определение от 03.02.2021
г. по ч.н.д. № 1627 по описа за 2021 г. СРС, НО, 110-ти състав на основание чл.
64, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК ѝ е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, потвърдено с протоколно определение от
09.02.2021 г., постановено по в.ч.н.д. № 511 по описа за 2021 г. на СГС, НО, II въззивен състав.
Съдебното
производство е образувано на 05.03.2021 г. с внасянето на изготвения
обвинителен акт в СРС. С разпореждане на съдията-докладчик от 09.03.2021 г. делото
е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2021 г.
На
11.03.2021 г. в СРП е входирано искане от защитника на подсъдимата по реда на
чл. 65 и сл. от НПК за изменение на мярката за неотклонение в досъдебното
производство, изпратено на СРС на 15.03.2021 г. С разпореждане от 17.03.2021 г.
съдията-докладчик е насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на
искането по реда на чл. 270 от НПК.
От
представените по делото материали се установява, че подсъдимата има чисто
съдебно минало, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, като по делото са
събрани данни, че същата не пребивава на посочените адреси.
На
проведено съдебно заседание на 24.03.2021 г. защитата е заявила, че поддържа
направеното в молбата искане за изменение
на мярката за неотклонение, като с обжалваното протоколно определение
съдът е оставил без уважение искането, мотивирайки се с това, че е налице
реална опасност от укриване на подсъдимата и че скоростта на развитието на
производството и продължителността на задържането на подсъдимата сами по себе
си не са основания за промяна на мярката.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
При
служебна проверка на жалбата се установява, че същата е допустима и редовна като
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по делото, която има
интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в преклузивния за това срок, при
спазване на изискванията на НПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, въззивният съд отбелязва, че видно от
материалите по делото първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от
служебния защитник на подсъдимата, озаглавена като искане по чл. 65 от НПК за изменение
на мярката за неотклонение в досъдебното производство, входирана в
прокуратурата след датата на внасяне на обвинителния акт и образуване на
съдебното производство. В този смисъл, доколкото от материалите по делото може
да се направи извода, че молбата е била подадена след образуване на съдебната
фаза на наказателното производство и защитникът на подсъдимата изрично е заявил
в открито съдебно заседание, проведено по реда на чл. 270 от НПК, че поддържа
искането си, първоинстанционният съд правилно е разгледал молбата като искане
за изменение на мярката за неотклонение, направено по време на съдебното
производство и по реда на чл. 270 от НПК, с
което е обезпечил правото на защита на обвиняемия/подсъдимия за контрол върху продължаване
изпълнението на взетата мярка за процесуална принуда.
Що
се отнася до изводите на първата съдебна инстанция по същество, въззивният съд
счита същите за правилни и законосъобразно, тъй като към настоящия момент не се
установяват предпоставки за отмяна или изменение на взетата спрямо подсъдимата мярка
за неотклонение „задържане под стража”. Предвид предмета на производството
по чл. 270 от НПК и във връзка с направените от защитата възражения в
жалбата, настоящият състав намира, че не се релевират съображения, обуславящи
различен от формирания от СРС извод.
Към настоящия момент не е оборено
наличието на предпоставките, послужили като основание за вземане на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимата.
На същата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Не са налице данни, разколебаващи приетото от СРС обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимата към престъплението, в чието
извършване е обвинена.
Що
се отнася до опасността подсъдимата да се укрие или да извърши престъпление,
въззивният съд счита, че е налице именно опасност подсъдимата да се укрие. Предвид
чисто съдебно минало на лицето, съдът приема, че е налице по-нисък интензитет
на опасността подсъдимата да извърши престъпление. Видно от материалите по
делото, същата не разполага с трайно или временно установено местонахождение,
на което да може да бъде открита във връзка с провеждащото се наказателно
производство. От данните по делото се установява, че същата не пребивава на
посочените постоянен и настоящ адрес, поради което не може да се приеме, че е
налице уседналост на лицето на конкретно място, на което да бъде намирана и
призовавана по делото или на което да изтърпява някоя от другите мерки за
неотклонение с по-лек интензитет. По делото не се релевират доводи в насока и
не се установява служебно от съда подсъдимата да е или да е била в трудово
правоотношение към момента на задържането ѝ, което да се приеме като
някаква индиция за уседналост на същата. В този смисъл, в жалбата не се
посочват нови обстоятелства с оглед промяна на статуквото, обуславящо изменение
на мярката, в т.ч. от хуманитарно, социално или друго значимо за личността
естество, което да дерогира реалността на опасността от укриване на подсъдимата.
За
промяна в обстоятелствата по отношение на подсъдимата може да се приеме
единствено изтеклото време от задържането ѝ с най-тежката мярка до
настоящия момент. Това обстоятелство само по себе си обаче не представлява
основание за изменение на взетата мярка. От вземане на мярката за неотклонение е
изтекъл период от 2 месеца, което задържане е в разумния срок по смисъла на НПК
и е в съответствие с постулатите на ЕКЗПЧОС. Макар да е било повдигнато обвинение
за деяние, извършено при съучастие, което на самостоятелно основание
характеризира случая с фактическа и правна сложност, в рамките на горепосочения
срок досъдебното производство е приключило, бил е изготвен обвинителен акт и
същият е бил внесен в съда, а образуваното дело е било насрочено веднага за
разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2021 г.
Що
се отнася до релевираните в жалбата доводи за това, че досъдебното производство
е приключило, а оттам - интензитетът на опасността за извършване на друго
престъпление е намалял и мярката за неотклонение е изпълнила предназначението
си, съдът счита същите за неоснователни. Въззивният съд отбелязва, че
задържането на подсъдимата към настоящия етап на процеса обезпечава нуждите на
наказателното производство като цяло да се движи ритмично, а не само на
досъдебното производство. Поради това не може да се приеме, че задържането на
подсъдимата е самоцелно и не изпълнява функциите, които законът свързва с него.
Преминаването на производството от досъдебна в съдебна фаза не влияе на
интензитета на опасността за укриване или извършване на ново престъпление, а
просто сочи, че производството по повдигнатото обвинение се развива. Доколкото
целите на мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на
законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на
разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване
възможността подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление,
отнесена към настоящия случай, взетата мярка за неотклонение се явява
съразмерна и пропорционална на преследваните цели.
С
оглед на изложеното първоинстанционното определение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 24.03.2021 г. по н.о.х.д. № 3311/2021 г. на Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 98-ми състав, с което е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата Г.Х.Б.
от „задържане под стража“ в по-лека.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.