РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20245300102233 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, предявени от Т. С. Т. срещу Прокуратура на Република България.
Ищцата твърди, че с влязла в сила присъда е призната за невиновна и е
оправдана по повдигани обвинения за извършено тежко умишлено престъпление.
Страната била привлечена като обвиняем на **** г. по ДП на отдел ИП за
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ вр. с чл. 18, ал. 1
НК. Било извършено претърсване и изземване на документи и техника от работното й
място, като била взета мярка за неотклонение парична гаранция. В края на 2020 г.
срещу ищцата бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 2449/2020 г. на ОС-
****. Производството продължило повече от 2 години, като с присъда от 19.12.2022 г.
била призната за виновна по повдигнатото обвинение. Срещу присъдата била подадена
жалба от нея и протест от прокуратурата. По образуваното ВНОХД била постановена
присъда от 20.11.2023 г. с която ищцата бил призната за невиновна и оправдана изцяло.
Присъдата влязла в сила на 06.12.2023 г. За периода, през който продължило
производството ищеца участвала в множество процесуални действия. Твърди, че в
резултат на обвинението претърпяла множество имуществени и неимуществени вреди.
Относно неимуществените вреди твърди, че същите се изразяват в притеснения от
повдигнатото обвинение, страх от възможността за евентуална осъдителна присъда.
Появила се потиснатост, напрегнатост и стрес от участието й в наказателното
производство. Налагало се да обяснява на близките си, че е несправедливо обвинена и
1
да крие от децата си, че срещу нея се води наказателно производство. Въпреки това
много близки до нея хора научили за повдигнатите обвинения, което довело до
промяна в тяхното отношение и отдалечаване. Грубо била засегнат нейния авторитет,
чест, достойнство и добро име в личен и професионален план. Това довело до промяна
в начина й на живот, като се затворила в себе си, ограничила контактите си и станала
видимо разстроена и потисната. Сринала се като психика и се отдръпнала от
социалния живот. Появило се безсъние, често главоболие и влошено здравословно
състояние. Поради това претендира обезщетение в размер на 100000 лева. Твърди, че
е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в плащане на сумата от 9600 лева
за адвокатски възнаграждения и сумата от 2400 лева, направени разходи за транспорт
от *** до ***.
Иска присъждането на сумата от общо 112 000 лева обезщетение за вреди.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът по
размер. Оспорва обвинението да е повлияло на нейната трудова и търговска дейност,
предвид това, че за процесният период тя е продължила да участва в управлението на
множество търговски дружества, като е регистрирала и управлявала две нови. Изтъква,
че не били ангажирани доказателства наказателното производство да е повлияло на
нейния личен и семеен живот. Нямало данни и за финансови затруднения свързани с
отстраняване от заемана от ищцата длъжност. Взетата спрямо ищцата мярка за
процесуална принуда била съобразена с тежестта на обвинението и нямало данни да е
довела до някакви неудобства или ограничения. Твърди, че по отношение на ищцата е
имало още едно обвинение за престъпление по чл. 255 НК, като наказателното
производство приключило с одобряването на споразумение, с което страната била
призната за виновна. Поради това намира, че обвинението не се отразило по толкова
драстичен начин на ищцата. Счита, че воденото друго наказателно производство
срещу ищцата правело невъзможно разграничаването на търпените от нея вреди.
Оспорва връзката между представената медицинска документация за здравословното
състояние на ищцата и повдигнатото срещу нея незаконно обвинение. Изтъква, че
производството по наказателното дело е продължило около две години и девет месеца,
което не нарушавало правата на страната за разглеждане в разумен срок. Оспорват се и
предявените искове за имуществени вреди.
С определение от о.с.з. от 20.03.2025 г. размерът на претенцията за
имуществени вреди за разходи за транспорт е увеличен от сумата от 2400 лева на 3348
лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
От приложеното по настоящото дело НОХД 2449/2020 г. на *** се установява,
че досъдебното производство е било образувано с постановление на 29.03.2019 г. Т. Т. е
разпитана по досъдебното производство като свидетел на *** г.
На *** г. Т. Т. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал. 1, във
вр. с чл. 202, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК и е взета мярка за неотклонение
парична гаранция в размер на 2000 лева. След това на **** г. е извършено предявяване
на разследването.
На *** г. е извършен разпит на обвиняемата, при който е дала подробни
обяснения. Нови обяснения са дадени на *** г. и са извършени за нови действия по
разследването- разпити на свидетели.
На *** г. е направена очна ставка между Т. Т. и свидетел по делото, а на *** г. е
извършено предявяване на разследването. Поради извършване на нови процесуални
действия на *** г. е извършено ново предявяване на разследването.
На *** г. е внесен обвинителен акт срещу Т. Т. като е обвинена за престъпление
по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Престъплението е тежко по смисъла на НК, като за него се предвижда наказание от 10
до 20 години лишаване от свобода.
Проведени за о.с.з. на 22.01.2021 г. (не е даден ход, поради нередовно
призоваване на подсъдимата Т. Т.), 17.02.2021 г., 17.03.2021 г.; 24.06.2021 г. (не е даден
ход поради неявяване на подсъдимата); 13.09.2021 г. 15.10.2021 г.; 04.11.2021 г.;
13.01.2022 г. (не се явява подсъдимата, отложено); 07.02.2022 г.; 21.03.2022 г. (не е
даден ход поради неявяване на подсъдимата); 19.04.2022 г.; 13.06.2022 г. (не е даден
ход поради неявяване на подсъдимата); 09.09.2022 г. (не е даден ход поради неявяване
на подсъдимата); 01.11.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата) и
19.12.2022 г.
С присъда от 19.12.2022 г. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 93.т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1
НК, като е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и е оправдана по обвинението по
чл. 203, ал. 1 НК. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок.
Присъдата е обжалвана от подсъдимата и протестирана от прокурора.
Във въззивното производство са проведени о.с.з. на 23.10.2023 г. (не е даден ход
поради неявяване на подсъдимата) и на 20.11.2023 г. С присъда от 20.11.2023 г. по
ВНОХД № 409/2023 г. на АС-*** е отменена присъдата в осъдителната част и вместо
това Т. Т. е призната за невиновна и е оправдана на основание чл. 304 НПК. Срокът за
подаване на протест е изтекъл на 05.12.2023 г. На 06.12.2023 г. е постъпил касационен
3
протест по електронна поща, който е върнат с разпореждане на съда. Предвид горното
присъдата е влязла в сила на 06.12.2023 г.
Наред с процесното, се установява, че срещу ищцата е водено още едно
наказателно производство, по което е привлечена като обвиняем на *** г. за
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4,
вр. ал. 1 НК. На *** г. е извършено предявяване на разследването. На *** г. и *** г. са
проведено очно ставки с обвиняемата. На *** г. отново е привличана като обвиняем.
Следват още 2 предявявания на разследването на *** г. и на *** г. На 11.07.2024 г. в
ОС е внесено споразумение, което е одобрено от съда. С него обвиняемата Т. Т. е
призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 2 във вр.
с ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 6, т. 6, предл. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 1 НК,
като й е наложено наказания глоба от 500 лева.
От показанията на тримата разпитани свидетели се установяват негативните
преживявания на ищцата във връзка с производството. Свидетелят П. заявява, че й се
разхлабила психиката, затворила се в себе си, започнала да трепери. Описва, че когато
паркирал автомобила, на ищцата й трябвало известно време, за да излезе, да се стегне
и да слезе от колата. Притеснявала се страшно много от това, че е застрашена от
затвор. Същите данни изнася и свидетелят С., който заявява, че ищцата се е затворила
в себе си и започнали проблеми със здравето й. Имала главоболие, високо кръвно
налягане и не спяла по цели нощи. Заявява, че през 2020 г. била *** и загубила ***.
Освен това била срината емоционално, приятели и близки спрели да й звънят и не й
вдигали телефона, като загубила и клиенти. Наложило се да си продаде жилището, в
което живеела, за да има средства за образованието и издръжката на двете си деца,
които тогава били непълнолетни. Информацията за наказателното производство била
скрита от децата. Ищцата изпитвала страх от това кой ще гледа децата й ако нещо се
случи с нея. В същата насока са и показанията на третия свидетел- К.К.. Той посочва,
че ищцата била силно притеснена от воденото досъдебно производство и от голямото
наказание, което се предвиждало. Била притеснена за децата си и го помолила, ако се
случи нещо с нея да им помага. След повдигане на обвинението била доста разстроена
и постоянно получавала паник атаки. Когато веднъж отишъл в дома й, била
припаднала и заедно със свидетеля С. я завели в болница. Заявява, че след
обвинението и до ден днешен е друг човек. Този свидетел също дава показания, че
ищцата била ***, но загубила *** в края на 2020 г. Показанията на свидетелите следва
да бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства.
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда
4
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу
ищцата действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление
по чл. 93, т. 7 НК, като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това
положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за
дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.
По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да
изключва или ограничава отговорността на ответната страна.
Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023
г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства–
критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са:
тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления,
какъв е техния вид– от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за
почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден;
дали е взета мярка за неотклонение– нейният вид и продължителност, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу
ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца,
приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните
инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви
обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца
мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали
ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали
конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин
5
незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните
преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо –
цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота
му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук,
степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното
му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр.
дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр.
дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр.
дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр.
дело № 1960/2023 год.., III г. о.
За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно
преследване, съдът съобрази следното: на ищцата е повдигнато обвинение за
извършване на тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като се
предвижда наказания от 10 до 20 години лишаване от свобода; не е била задържана,
като е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лева,
която е със среден интензитет на засягане на личната и имуществена сфера;
наказателното производство срещу нея е продължило 3 години и 6 месеца и 7 дни за
времето от повдигането на обвинението до влизането в сила на оправдателната
присъда. Съдът отчита и проведените процесуални действия с участието на ищцата-
веднъж е привлечена като обвиняема в досъдебното производство, 3 пъти е давала
обяснения, провеждана е очна ставка с нейно участие, разследването е предявявано 3
пъти, явила се на 9 о.с.з. и е станала причина за отлагането на 6 о.с.з., като за всички
са представени медицински документи за причините; възрастта към момента на
повдигане на обвинението– *** навършени години; преживените негативни емоции-
стрес, страх от осъждане, отчуждение, уронване на чест и достойнство, злепоставяне,
притеснения за доброто си име и авторитет. Съществена роля при определяне размера
на обезщетението следва да бъде отдадена на емоционалното и психическото
състояние на ищцата, което е било засегнато в много голяма степен, съгласно
показанията на всички разпитани свидетели. Съдът взе предвид още липсата на данни
за ограничаване на свободното придвижване в резултат на незаконното обвинение;
липсата на данни за ограничаване правото на труд; липсата на данни за увреждане на
здравословното състояние (по делото не се установяват заболяване на ищцата, които
да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение) и повдигането второ
различно обвинение но в по-късен момент- средата на 2022 г. При съвкупната
преценка на релевантните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 18 000 лева е
6
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и до този
размер искът следва да бъде уважен.
Не могат да бъдат споделени изложените в исковата молба твърдения относно
влошаване на здравословното състояние на ищцата. По делото има представени
медицински документи за заболявания на страната, но от останалите събрани
доказателства не се установява те да са свързани с наказателното производство или то
да е довело до тяхното влошаване. От приложените медицински документи се
установява *** на *** тазови органи, но не се констатираха данни за *** през
процесния период.
Не се установява наказателното производство да е повлияло и на доходите на
ищцата и средствата за издръжка. В приложените годишни данъчни декларации се
констатира съществена разлика между декларираните доходи през 2018 г. и през 2019
г., но към този момент на ищцата все още не е било повдигнато обвинение, а през
следващата 2020 г. се констатира увеличение в сравнение с предходния период. Наред
с това от ангажираните по делото доказателства не се установяват конкретни причини
за намаляването, а единствено от съпоставката на стойностите не може да се направи
обоснован извод за връзка с наказателното производство.
Ето защо претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена за
сумата от 18 000 лева и да се отхвърли за разликата до претендираните 100 000 лева.
Искът за имуществени вреди е основателен по отношение на платените
адвокатски възнаграждения. Ищцата е представлявана от адвокат през цялото
наказателно производство, а от приложените към исковата молба договори за правна
защита и съдействие и разписки се установява, че е платила сумата от 2400 лева за
защита в досъдебното производство, както и по 3600 лева за защита в съдебното
производство пред ОС и АС. Посочените суми не надвишават разумния размер на
дължимото възнаграждение. Стойностите са близки до предвидените в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в момента с изменено заглавие
НАРЕДБА за възнаграждения за адвокатска работа) стойности към релевантните
периоди. Налице е разминаване само по отношение на възнаграждението платено в
производството през ОС-***, но предвид вида и тежестта на обвинението и
очакваните усилия и труд, които адвокатът е следвало да престира, се налага изводът,
че ищцата е положила дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение. (Решение № 90 от 13.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1818/2024 г. и
Решение № 60267 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 480/2021 г., IV г. о.)
Относно претендираните разходи за пътувания от *** до ***, претенцията се
явява частично основателна. Съгласно конкретизацията направена в първото о.с.з.
обезщетението се претендира за разходи във връзка с участието на ищцата в
7
досъдебното и съдебното производство. От приложеното НОХД № 2449/2020 г. се
установява, че ищцата се е явила и е участвала в общо 16 о.с.з. и други процесуални
действия. Съгласно показанията на свидетеля И. П., той лично е осигурявал
придвижването на ищцата от гр. *** до гр. ***, като е използвал два свои лични
автомобила марки *** и ***, а ищцата му възстановявала разходите за гориво.
Показанията на свидетеля, преценени на основание чл. 172 ГПК, предвид евентуалната
му заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото са конкретни, ясни и
последователни, като не противоречат на останалите събрани доказателства. При така
ангажираните доказателства с категоричност се установява, че ищцата е пътувала с
автомобил от местожителството си в гр. *** до гр. *** във връзка с участието й в
наказателното производство и има право на обезщетение за извършените от нея
разходи. За определяне на обезщетението следва да се приложи разпоредбата на чл.
162 ГПК, съгласно която, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице. В тази насока е приета СТЕ, която дава заключение
за средния разход на двата използвани автомобила и за средна цена на горивото през
периода месец март 2022 г.- месец ноември 2023 г. Въз основа на тези данни
обезщетението следва да бъде определено като се използва разходната норма за лек
автомобил „***“, тъй като същата е по-малка от тази на лек автомобил „***”, а по
делото не се установява с категоричност, кой от двата е бил използван при всяко
отделно пътуване. За средна цена на горивото- дизел, отново следва да бъде взета
предвид най-ниската стойност съгласно представената в експертизата графика- 2.45
лева за литър, защото страната не доказва по-висок размер за целия процесен период.
При тези данни, доказаният по делото размер на обезщетението е 1011.36 лева (16
пътувания, при 25.8 литра разход и цена от 2.45 лева).
За разликата до претендираните 3348 лева претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда на 06.12.2023 г.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищцата
следва да бъде присъдена сумата от 10 лева за д.т., 90.62 лева за СТЕ и сумата от
1312.59 лева за адв. възнаграждение. Общият размер на дължимите разноски е 1413.21
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2
да заплати на Т. С. Т., ЕГН **********, сумата от 18 000.00 лева- обезщетение за
неимуществени вреди; сумата от 9600.00 лева- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 1011.36 лева- обезщетение
за имуществени вреди-разходи за транспорт, всички от незаконно наказателно
преследване с обвинение в извършване на престъпление чл. 203, ал. 1, във вр. с чл.
201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК по ДП № 70/2019 г. на отдел „КП“
ОДМВР *** и НОХД № 2449/2020 г. на ОС-***, за което Т. С. Т. е оправдана с влязла в
сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за
разликата НАД 18 000.00 лева ДО 100 000.00 лева и като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
имуществени вреди- разходи за транспорт за разликата НАД 1011.36 лева ДО 3348.00
лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2
да заплати на Т. С. Т., ЕГН **********, сумата от 1413.21 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9