№ 23
гр. Ловеч, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20244300600246 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази :
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.
Постъпила въззивна жалба от адвокат Е. Д.Ц. - АК Ловеч гр.Т., ул."Д.
*** в качеството на служебен защитник на Д. Н. П. от с.Г.Ж., обл.Л., ул."Ц.К."
*** ЕГН ********** срещу: Присъда от 27.05.2024 год., постановена по
НОХД№192/2023 год. по описа на Районен съд гр.Троян.
Сочи, че с обжалваната присъда подзащитния му е осъден на две години
лишаване от свобода, които да изтърпи реално при първоначален строг режим.
Счита постановената присъда за неправилна поради нарушение на
закона , съществено нарушение на процесуалните правила, а отделно от това
наказанието е явно несправедливо.
Приема,че съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено
и само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин с предвидените и
събрани по надлежния ред доказателства.
1
Счита, че това обвинение не доказано нито с преки, нито с косвени
доказателства. Разследването и особено завършващия обвинителен акт са
наситени с предположения и откровено неверни твърдения.
Изразява становище , че не е доказано по безспорен начин, че процесния
дървен материал е собственост на свидетеля и конституиран като пострадал Е.
М.. Няма приобщени като доказателства - фактура или друг документ , който
да доказва този факт. Налице е превозен билет от 29.10.2021 год., в който е
записано получател на описания в него дървен материал е лице на име И.М., а
водач на превозното средство е лице на име М.М.С.
На следващо място - в обвинителния акт се твърди - стр. втора първи
абзац, че на камерата се виждало , че фактически подсъдимия влиза в двора,
качва се на втори етаж на плевнята и пуска няколко дъски отзад, като моли да
бъде забелязано - „отзад" не се вижда на камерата.
Малко по-надолу в същия този обвинителен акт - абзац трети прокурора
е изложил следното твърдение - „Извършена е видео-техническа експертиза,
която е установила кадри, запечатани в скрийншот, доказващи гореописания
механизъм на отнемане на дъските, както и че това е извършено от лицето Д.
Н. П."- което приема за абсолютно невярно и манипулативно твърдение.
Първо - тази видео-техническа експертиза не установява и не доказва, че
лицето на снимките е подсъдимия. Тази експертиза е категорична, че
качеството на снимковите кадри не позволяват извършване на лицево -
идентификационно изследване. Второ - как е доказан описания механизъм,
като сочи,че малко по-горе е цитирал твърдение на същия прокурор, че на
камерата не се вижда, че подсъдимия пуска дъски в задната част на плевнята.
Завършва с анализа на обвинителния акт с твърдение на прокурора, че
по така повдигнатото обвинение обв.П. се признал за виновен - стр.втора,
абзац трети от долу на горе. Това изобщо не е вярно и не кореспондира с нито
едно доказателство по делото. Подсъдимия е отказал да дава обяснения по
случая. Това е негово право и не следва да се приема като признание или пък
отегчаващо обстоятелство.
При така установеното счита, че е недопустимо е постановяване на
осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и
при неизяснени в пълнота обстоятелства, касаещи същото.Приема,че само
когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес
на престъплението и отнасящи се до неговия извършител бъдат установени
2
безусловно и категорично, съдът може да ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия. Присъдата не може да почива на несигурност, на
предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи изводи относно
осъщественото престъпление, обективните и субективните му признаци и
неговото авторство. Съдът признава подсъдимия за виновен само и
единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана. Това е гаранция
за охрана на процесуалните права на обвиняемия и подсъдимия в
наказателното производство, произтичаща от презумпцията за невиновност,
прокламирана в чл. 31. ал. 3 от Конституцията на Република България и
изрично установена в чл. 16 НПК и за осигуряване на справедлив процес в
аспекта на императивните предписания на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. В този смисъл е и богатата и
непротиворечива практика на ВКС по наказателни дела, например решение №
439 от 19.10.2011 г. по и. д. № 2105/2011 г., III н. о.
Приема,че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при
планиране и провеждане на разследването. Правно значими са обаче само
хипотезите, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени
доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и
се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива
доказателства хипотезата остава само едно от възможните предположения за
събитието на престъплението, както това е в разглеждания случай.
В конкретния случай счита, че е надделяло вътрешното убеждение на
председателя на състава, а не събраните доказателства. Фактически годни
доказателства в подкрепа на обвинението няма по делото.Сочи,че подробни
аргументи е изложил в пледоарията по съществото на спора. Недопустимо е
въз основа на обвинителен акт от една страница и половина, в който са
наведени явно неверни и манипулативни твърдения , съдът да признае
подсъдимия за виновен. В случая си задава въпроса дали това не е лично
отношение към защитата, резултат от отказа да бъде сключено споразумение,
но отговор на този въпрос няма да бъде получен никога. Ето защо с голямо
нетърпение очаква мотивите към постановената присъда, по които ще вземе
отношение с допълнително изложение към настоящата жалба. И
споменавайки мотивите счита, че 50-дневен срок за изготвянето им е твърде
дълъг за това дело без фактическа и правна сложност.
Моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ , след като извърши цялостна
3
проверка на правилността на обжалваната присъда и се убеди в правилността
на аргументите му , да постановите нова, с която оправдае осъдения Д. Н. П..
Постъпило е и допълнително изложение към въззивна жалба от адв.Е.
Д.Ц. - АК Ловеч гр.Т., ул."Д. *** в качеството на служебен защитник на Д. Н.
П. с.Г.Ж., обл.Л., ул."Ц.К." *** ЕГН ********** срещу: Присъда от 27.05.2024
год., постановена по НОХД№192/2023 год. по описа на Районен съд гр.Троян.
В същото сочи,че след като се запознал с мотивите към постановената
присъда, излага следните допълнителни съображения за нейната
неправилност и незаконосъобразност,като конкретизира,че съдът навежда
твърдения, че от показанията на свидетелите Г. П. Д., Е. Ц. М. и М.М.С. от
заключението на в.л.Д.Ц. П.а - Нешева по оценителната експертиза, от
заключението на в.л.М. М. М. по видео техническата експертиза, както и от
представените в с.з. писмени доказателства и доказателствени средства се
установявала фактическа обстановка, каква съдът излага по-долу.
Приема,че се установява фактическа обстановка, но не такава , каквато
съдът е възприел и каквато му е угодна за да произнесе осъдителна присъда.
Конкретизира,че относно свидетелят Г. П. Д. съдът цитира неговите
показания, като им дава вяра без каквото и да било съмнение. Тези показания
в този им вид обаче нямат каквато и да било стойност. Св.Д. е оперативен
работник, на който е възложена работа по случая и като такъв той е следвало
да знае как се закрепват доказателствата и приобщават към материалите по
предварителната проверка и то така, че впоследствие да бъдат годни за
установяване по безспорен начин на факти и обстоятелства.Св.Д. разказва, че
бил провел разговор с подсъдимия, при който той му разказал подробно как
влизал в имота на жалбоподателя, как си вземал дъски и дори при този
разговор подсъдимия си дялкал от тези дъски. Съдът не сторил,според него,
каквито и да било усилия да се опита поне да провери дали това е така и дали
тези показания отразяват истината, още повече, че никой друг не свидетелства
за такива обстоятелства. Още повече, че след като оперативния работник -
св.Д. заварил подсъдимия да си дялка от тези дъски, то той е следвало да
извика поемни лица и специалист - технически помощник и да обезпечи тези
доказателства по надлежния ред. В противен случай -какъвто е настоящия ,
показанията на този свидетел не са годни нито да установят каквато и да било
фактическа обстановка, нито пък да докажат дори малка част от предмета на
4
доказване. Не на последно място - този свидетел е заинтересован от изхода на
процеса, тъй като той е работника, който е следвало да работи по случая и да
отчете положителен резултат - разкрито престъпление.
Относно свидетелят и пострадал Е. Ц. М. сочи,че съдът безкритично и
безрезервно дава вяра на показанията на този свидетел, въпреки, че същите не
са подкрепени от каквито и да било доказателства по делото. Първо - не се
доказало, че св.М. е собственик на два кубически метра с дъски. Съдът
безкритично се е доверил на показанията на другия свидетел - св.М.С., който
веднъж твърди, че именно св.М. му поръчал материала, а втори път - че не го
посочил в превозния билет, тъй като не му знаел имената. Отделно от това - от
превозния билет не се установява каквато и да било съпричастност на св.М.
към процесния дървен материал. Св. М. твърди и съдът му вярва, че след като
изгледал видеозаписите установил как подсъдимия се качвал в плевнята,
изнасял по няколко дъски , хвърлял ги зад нея и ги пренасял в неговия двор.
По делото са приобщени няколко десетки снимки и твърде любопитно е защо
съдът не посочи нито една конкретна снимка, която установява и доказва
горните твърдения. Приема,че отговора е един - защото такава снимка няма и
е по лесно и неотговорно да се излагат общи твърдения, отколкото да се сочат
конкретни доказателства. Акцентира и върху това,че в.л.М. М. - който е
извършил видео техническата експертиза и съвсем добросъвестно е заявил, че
качеството на снимките не позволява лицево -идентификационно изследване.
Това на обикновен език значи едно - не е доказано, че лицето на снимките е
подсъдимия, колкото и свидетелите, и съдът да им се иска да е той. След като
не е установено по този надлежен начин, че подсъдимия е на снимките, то са
известни и други методи за установяване на лице , като например
разпознаване на лица. Но както разследващите, така и съдът са отминали с
лекота този изключително важен факт, свързан с доказването, че на снимките
е подсъдимия и именно той е извършителя на твърдяното престъпление.
Приема,че съвсем елементарно и без каквато и да било юридическа
обоснованост съдът е приел, че обвинението е доказано, тъй като св.Д. бел
провел разговор с подсъдимия и той му казал, че от няколко седмици влизал в
плевнята на св.М. и си взимал дъски. Това твърдение граничи с абсурдност и
поставя редица други въпроси, които не са предмет на настоящото
производство. Ако така лесно се приемали за доказани факти и обстоятелства
по различните престъпления, то нямало според него да има неразкрито
5
престъпление. Достатъчно е оперативния работник или друг полицай да
разкаже неговата версия за извършеното престъпление и неговия извършител ,
за да може съдът да произнесе осъдителна присъда. Това, че лицето е познато
в с.Г.Ж., че е било осъждано и друг път, в никакъв случай не го прави
извършител на конкретното престъпление. Следва осъдителната присъда да
почива на конкретни доказателства, които да не оставят каквато и да било
съмнение за виновността на лицето.
Предвид изложеното моли ЛОС да отмени обжалваната присъда и
оправдае подзащитния му поради недоказаност на обвинението.
Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд –
Ловеч. Не са налице условия за прекратяване или спиране на производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице,
имащо право да обжалва подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да бъде
разгледана в открито съдебно заседание.
По време на съдебните прения,представителя на Окръжна
прокуратура-Ловеч,зам.окр.пр-р Д. Д. приема,че жалбата против присъдата на
РС-Троян е неоснователна. От събраните по делото и анализирани от съда
доказателства, свидетелски показания, заключенията на вещите лица по
експертизите и приложените протоколи от извършени процесуално-
следствени действия, изводите на съда относно авторството и вината на
подсъдимия П. по отношение на извършената кражба на дървен материал са
правилни и обосновани. Такава се явява и постановената присъда и моли
Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да я потвърди.
Служебно назначения защитник адвокат Е. Ц. дава становище,че
изцяло поддържа аргументите, които е изложил в пледоарията по същество на
спора пред първата инстанция, аргументите изложени във въззивната жалба
срещу постановената присъда, аргументите изложение в допълнителното
изложение към въззивната жалба, както и аргументите изложени в
допълнителна молба до настоящия състав.
Заявява,че няма какво ново да измисли и каже, освен което е
анализирал като обвинение в този кратък и семпъл обвинителен акт, в който са
наведени изключително много неверни твърдения, които е описал и се надява,
че ЛОС е разгледал тези аргументи.Заявава,че най-малко внимание е обърнал
на съдебно-икономическата експертиза,като сочи, че поглеждайки в делото
като експертно заключение, там се вижда, че вещото лице с едно изречение
6
безапелационно е посочило, че стойността на този дървен материал е 1100
лева, без да е подкрепено от доказателства. Едва в съдебно заседание второто
по ред по искане на защитата, когато се явило това вещо лице заявило, че се е
обаждало във фирмата доставчик и там са казали, че толкова струва
материала, но няма нито едно надлежно писмено доказателства за тези
действия. Това е само илюстрация към всички останали аргументи, които
правят тази присъда незаконосъобразна и в тази връзка моли ЛОС да я отмени
и постанови нова, с която признае подзащитния му невиновен да е извършил
престъпление, за което е обвинен, като отмени и мярката му за неотклонение.
Въззивникът Д. Н. П. в защита сочи,че е невинен и иска съда да го
оправдае,като в дадената му от съда последна дума заявява,че не е виновен.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна
точка.
Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд –
Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е подаден
в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, имащо право да обжалва подлежащ на
жалба съдебен акт и разгледана по същество, въззивната инстанция приема
същата основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С присъда №11827.05.2024г. по НОХД №19282023г. по описа на РС-
Троян /РС/ е признал възивника Д. Н. П. - роден на *******г. в с. Г.Ж., Л.
област, български гражданин, постоянен адрес с. Г.Ж., Л. област, ул. „Ц. К."
***, със средно образование, вдовец, безработен, осъждан, понастоящем в
Затвора - Ловеч, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановени
дати за периода месец септември - 10.12.2022г. в с. Г.Ж., Л. област, ул. "Ц.
К." ***, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими
вещи - 200 броя фасонирани дъски от бял бор с размери 400/10/2.5 см., с общ
обем 2 /два/ плътни кубически метра строителна дървесина, на обща стойност
1100.00 /хиляда и сто/ лева, собственост на Е. Ц. М. от гр. С., от неговото
владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и
на основание чл. 196 ал.1 т.1 във вр. чл.194 ал.1, чл. 26 ал. 1, чл. 29 ал.1 буква
"б" и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА да изтърпи наказание 2 /две/ години
7
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, РЕАЛНО, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ
РЕЖИМ, съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 буква «б» от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Осъдил въззивника Д. Н. П., постоянен адрес с. Г.Ж., Л. област, ул. „Ц.
К." ***, понастоящем в Затвора - Ловеч, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч, сумата 328.36 /триста
двадесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ лева, а по сметка на РС -
Троян, по бюджета на съдебната власт сумата 68.00 /шестдесет и осем/ лева -
разноски по делото.
ПО ПРАВОТО
С протоколно определение №175/27.05.2024г. РС след направено
искане от страна на представителя на РП-Ловеч на основание чл. 287 ал. 1 от
НПК за изменение на обвинението, с оглед установеното в хода на съдебното
следствие основание за съществено изменение на обстоятелствената част е
допуснал изменение на обвинението, като същото приел да придобие следния
вид: РП - Ловеч, ТО - Тетевен повдига обвинение на Д. Н. П. за това, че на
неустановени дати за периода месец септември -10.12.2022г. в с. Г.Ж., Л.
област, ул. "Ц. К." ***, при условията на продължавано престъпление, отнел
чужди движими вещи - 200 бр. фасонирани дъски от бял бор с р/ри 400/10/2,5
см., с общо обем 2 пл.куб.м. строителна дървесина, на обща стойност 1100.00
/хиляда и сто/ лева, собственост на Е. Ц. М. от С., от негово владение, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
- престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. чл.194 ал.1, вр. чл. 26 ал. 1
и чл. 29, ал.1, буква "б" от НК.
След което защитника адвокат Е. Ц. е заявил,че не желае делото да се
отлага за друга дата, за да се запознава с новото обвинение.Изразил е
становище да се приключи съдебното следствие,както и че няма други
искания по доказателствата.
От своя страна тогава подсъдимия П. е заявил,че поддържа заявеното
от защитника си.
От страна на РС обаче не е изпълнено задължението си,вменено в
нормата на чл.277,ал.1 от НПК да покани подсъдимия да даде обяснения по
8
така повдигнатото обвинение.По този начин определено е нарушено правото
му на защита,което не може да бъде санирано от възивната инстанция във
въззивното производство.
Както се възразява и от страна на защитника налице са и други
съществени процесуални нарушения от страна на РС довели до нарушаване на
правото на защита на възивника .По-конкретно в мотивите си на стр.146 и 147
от НОХД,РС е приел,че възраженията на защитата са неоснователни относно
авторството на деянието,тъй като дава вяра на показанията на свидетелят Г.
П. Д. , без каквото и да било съмнение.Следва да бъде посочено,че с
изменението на разпоредбата на чл. 118 ал. (1) от НПК законодателя е
предвидил,че : Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в
същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или
завършено с влязла в сила присъда;
2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския
ответник;
3. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. и доп., бр. 93
от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., доп., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.,
изм., бр. 14 от 2015 г.) поемните лица, както и служители на Министерството
на вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция "Митници",
присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен
експеримент и разпознаване на лица и предмети.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Лицата, които са извършвали действия
по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни
беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не
могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените
от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този
кодекс.
Т.е. РС е изградил осъдителната присъда,респективно мотивите си на
гласно доказателство,което противоречи на посочената по-горе забрана
относно авторството на деянието,респективно,че е извършител е именно
въззивника.Други доказателства подкрепящи извода на РС относно
авторството на деянието не са посочени от РС в мотивите .
Нещо повече на л.145 РС приел,че „…На записите се виждало как П. се
качвал през отвор в плевнята,изнасял по няколко дъски,които хвърлял зад
9
нея,след което слизал и ги пренасял в неговия двор…“от една страна.От друга
страна на л.146 от делото приел,че „По досъдебното производство е изготвена
и видеотехническа експертиза с вещо лице М. М. М.,като според
заключението на същата качеството на извлечените снимкови кадри не
позволяват сравнително лицево идентификационно изследване….“.
Все в тази връзка по време на въззивното производство е назначена
лицево-идентификационна експертиза,вещото лице по която е приело,че при
направената оценка на извлечените снимкови кадри се установява,че
качеството на изображенията не съдържат информация,позволяваща
извършване на сравнително лицево-идентификационно изследване на
заснетото лице от видим мъжки пол./л.84 ВНОХД/.
Нещо повече,по време на въззивното производство в качеството на
свидетел е разпитан отново св-ля Г. Д. за обстоятелства,които са му станали
известни по делото,извън това,което въззивника е заявил пред него по време
на проведената разузнавателна беседа.В показанията си този свидетел отново
е заявил,че „…На клиповете,които са представени, се вижда как П. се катери
взима греди и ги изнася…. „.л.101 от ВНОХД.Тези покозания определено
противоречат на заключението на ВЛ по назначената допълнителна лицево
идентификационна експертиза – л.80-84,вещото лице по която е дало
заключение,че процесните изследвани изображения се определят като негодни
за целите на лицева идентификация.Причини за това са ниската разделителна
способност на заснемащото устройство,малка запълненост на кадъра от
лицето,което при увеличение на изображението,детайлите стават неясни и
размити,ъгъл/ракурс/на заснемане.Нещо повече,ВЛ е посочило,че лицето на
кадрите е от видим мъжки пол и е с поставена на главата шапка с
козирка,която закрива допълнителна част от лицевите елементи./л.84 от
ВНОХД/.
Основателно е и възражението на защитника,че на настоящия етап не е
доказано по безспорен начин, че процесния дървен материал е собственост на
свидетеля и конституиран като пострадал Е. М.. Няма приобщени като
доказателства - фактура или друг документ , който да доказва този факт на
собственост. Налице е превозен билет от 29.10.2021 год., в който е записано
получател на описания в него дървен материал е лице на име И.М., а водач на
превозното средство е лице на име М.М.С.
Посочените противоречия определено гравитират около липса на
10
мотиви към така постановената присъда,поради което и въззивната инстанция
приема,че възраженията на защитника за незаконосъобразност на
постановената присъда са обосновани и безспорно е нарушено правото на
защита на въззивника,тъй като реално не са изложени обосновани и
непротиворечиви мотиви от страна на РС,които да са съответни на
постановената спрямо него осъдителна присъда.
При посочените съображения следва присъдата да бъде отменена и
делото бъде върнато на РС за ново разглеждане,от фазата на съдебното
заседание,от друг състав на съда при което се отстранят посочените
отстраними съществени процесуални нарушения,подробно посочени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335,ал.2 във вр. с
чл.348,ал.3,т.1 от НПК,въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда №11/27.05.2024г. по НОХД № 192/2023 г. по
описа на РС- Троян и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда
от фазата на съдебното заседание, при което се отстранят подробно
посочените съществени нарушения на процесуалните правила,довели до
ограничаване на процесуалните права на въззивника Д. Н. П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11