№ 111
гр. Разград, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Частно наказателно дело №
20253300200298 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на решение
за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на
Австрия против на Д. Г. Х..
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на финансова
санкция в размер 355 евро, наложена на Д. Г. Х. за поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Д. Г. Х., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.
Прокурорът счита, че са налице основания за постановяване на решение,
с което се признае за изпълнение решението за налагане на финансова
санкция.
Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:
С влязло в сила решение № WELS/923030006512/23, постановено от
несъдебен орган на Австрия – Община Велс (Stadt Wels, Stadtplatz 1, 4600
Wels) е наложена санкция на Д. Г. Х., в размер на 355 евро, за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата.
1
Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като
представлява постановен и влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на
ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с
нарушение на правилата за движение, което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 пр.
последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на финансова санкция,
което се признава и изпълнява по реда и при условията на закона.
Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции с превод на български. Постъпилото
удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в ЗПИИРКОРНФС.
От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на
засегнатото лице Д. Г. Х. – българска гражданка, родена на *** г., с постоянен
и настоящ адрес в с. Ясеновец.
Засегнатото лице Д. Г. Х. е български гражданин и с оглед
регистрирания постоянен адрес в България, следва да се приеме, че
местоживеенето му е на територията на съдебния район на ОС Разград и
съгласно чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС
Разград.
Приложено е копие от акта, с който е наложена финансовата санкция.
Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението, срока и реда за
обжалване, са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да
приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение.
Съответно не е налице основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от
закона съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение,
ако съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на
издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В
удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично.
Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението, с което Д. Г. Х. е осъдена да заплати финансова санкция се
отнася за деяния, извършени на територията на Австрия.
Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията,
които обосновават решението.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и
2
изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 16, ал. 8 във вр. с чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността на 355 евро в български левове по курса на
Българската народна банка, която е 694, 32 лв.
Налице са условията представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Поради това съдът
РЕШИ:
Признава решение за налагане на финансова санкция №
WELS/923030006512/23, постановено от несъдебен орган на Австрия –
Община Велс (Stadt Wels, Stadtplatz 1, 4600 Wels) на 30.01.2024 г. и влязло в
сила на 12.03.2024 г., с което на българския гражданин Д. Г. Х., родена на ***
г., с постоянен и настоящ адрес в с. Ясеновец, с ЕГН ********** е наложена
санкция в размер на 355 евро, за поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата – за това, че на 04-09-2023 г. в 14:49 ч., за посоченото
превозно средство с регистрационен номер: *** (BG) (чиято технически
допустима обща маса не възлиза на повече от 3,5 тона или превозното
средство като такова важи с технически допустима обща маса от не повече от
3,5 тона) не сте заплатили надлежно пътната такса, зависеща от времето. Не
бе поставена нито валидна залепваща се винетка, нито бе регистрирана
валидна дигитална винетка. - нарушение по Австрийски Закон за заплащане
на пътни такси за федерални пътища 2002 г. (BSIMG): § 20 Abs. 3 i. V.m. §§ 6
und 9 Abs. 5 dritter Satz und 9 Abs. 11 zweiter und vierter Satz BStMG, BGBI. I Nr.
109/2002, zuletzt geändert durch BGBI. I Nr. 142/2023; § 20 Abs. 3 Bundesstraßen
- Mautgesetz 2002, BGBI. I Nr. 109/2002, zuletzt geändert durch BGBI. I Nr.
155/2021.
Изпраща решението, постановено от несъдебен орган на Австрия, ведно
с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.
Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Р България.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-
дневен срок от узнаване за постановяването. Обжалването, съгласно чл. 20, ал.
1 във вр. с чл. 34 ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3